Решение № 9856 от 12.10.2026 г. на ВАС по адм. д. № 6944/2026 г.

Производство по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 64, ал. 1 от Закона за защита на конкуренцията (ЗЗК). Образувано е по касационна жалба на „ПС Холдинг“ ЕООД със седалище в [населено място], подадена чрез пълномощник адвокат М. Костов. Жалбата е срещу решение № 674 от 20.05.2026 г., постановено по адм. дело № 860/2024 г. по описа на Административен съд – София област (АССО). С него е отхвърлена жалбата на дружеството срещу решение № 647 от 20.06.2024 г. на Комисията за защита на конкуренцията (КЗК, Комисията) по преписка № КЗК/861/2023 г., с което по т. 1 е установено, че не е извършено нарушение по чл. 29, по чл. 36, ал. 1 и по чл. 37, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗК от страна на „МА-5“ ЕООД; по т. 2 и т. 3 е установено, че не е извършено нарушение по чл. 2, ал. 1, т. 4 във връзка с чл. 29, чл. 36, ал. 1 и чл. 37, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗК съответно от страна на А. Г. Д. и от страна на М. П. Д.; и по т. 4 е оставено без уважение искането на „ПС Холдинг“ ЕООД за възлагане на направените в хода на производството разноски. В касационната жалба се поддържа, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска отмяна на обжалваното решение и връщане на преписката на КЗК за ново произнасяне при задължителни указания, а при условията на евентуалност – решаване на спора по същество с установяване на нарушения по чл. 29, чл. 36, ал. 1 и чл. 37, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗК от страна на „МА-5“ ЕООД и по чл. 2, ал. 1, т. 4 от ЗЗК от страна на физическите лица, както и отмяна на решението в частта за разноските. Претендира се разноски за всички инстанции. С молба от 14.09.2026 г. се поддържа касационната жалба, претендират се разноски и се прави възражение за прекомерност на разноските на ответната страна. Ответникът – Комисията за защита на конкуренцията, чрез процесуалния си представител главен юрисконсулт Г. Манолов, в съдебно заседание и с представена писмена защита оспорва касационната жалба и моли обжалваното решение да бъде оставено в сила. Претендира юрисконсултско възнаграждение и прави евентуално възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на касатора. Ответниците – „МА-5“ ЕООД, М. П. Д. и А. Г. Д., чрез пълномощника адвокат Б. Велев, с отговор на касационната жалба и в съдебно заседание изразяват становище за неоснователност на касационната жалба. Молят обжалваното решение да бъде оставено в сила и претендират разноски за касационната инстанция. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и за валидност, допустимост и правилност на обжалваното решение. Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, за която първоинстанционното решение е неблагоприятно, и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна.. С оспореното пред първоинстанционния съд решение № 647 от 20.06.2024 г. по преписка № КЗК/861/2023 г. Комисията се е произнесла по искане на „ПС Холдинг“ ЕООД по чл. 38, ал. 1, т. 3 от ЗЗК за установяване на нарушения по чл. 29, чл. 36, ал. 1 и чл. 37 от ЗЗК от страна на „МА-5“ ЕООД и по чл. 2, ал. 1, т. 4 от ЗЗК от страна на А. Д. и М. Д.. В искането са релевирани твърдения, че двамата съпрузи, в качеството си на дългогодишни служители на искателя, са използвали достъпа си до информация за неговите клиенти и служители, за да привлекат в полза на „МА-5“ ЕООД клиента „Матиас Шик“ ГмбХ и работника С. Н.. Също, че А. Д. е встъпил в трудово правоотношение с „МА-5“ ЕООД и е подписвал договори от негово име, докато е бил служител на „ПС Холдинг“ ЕООД, и че „МА-5“ ЕООД е посочвало като свой адрес помещението в [населено място], ползвано от искателя. Комисията е приела за процесен периода от 08.06.2020 г. до постановяване на решението си и е установила, че не са извършени твърдените нарушения. С обжалваното решение № 674 от 20.05.2026 г. Административен съд – София област е отхвърлил жалбата на „ПС Холдинг“ ЕООД. За да постанови този резултат, съдът е приел, че решението на КЗК е издадено от компетентен орган, при наличие на изискуемите кворум и мнозинство по чл. 59, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗК, в писмена форма, с реквизитите по чл. 62, ал. 1 от ЗЗК и без допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Споделил е изводите на Комисията, че не е осъществен съставът на чл. 36, ал. 1 от ЗЗК, тъй като единственият посочен от искателя клиент – „Матиас Шик“ ГмбХ, е прекратил търговските си отношения с „ПС Холдинг“ ЕООД през май 2020 г., далеч преди „МА-5“ ЕООД да започне реална строителна дейност, като е заявил, че би продължил да работи с искателя, ако А. Д. отново стане лице за контакт и получи разумни оферти. По отношение на чл. 37 от ЗЗК съдът е приел, че клаузите за конфиденциалност в трудовите договори и в споразуменията за конфиденциалност определят бланкетно като поверителна цялата фирмена информация, без искателят да е индивидуализирал конкретна информация като търговска тайна и да е въвел режим на ограничен достъп и защита, поради което не са налице елементите нито на ал. 1, нито на ал. 2 от разпоредбата. По чл. 29 от ЗЗК съдът е приел, че назначаването на С. Н. в „МА-5“ ЕООД половин година след прекратяване на трудовото му правоотношение с искателя представлява обичайно търсене на реализация на пазара на труда, че помещението в [населено място] е ползвано като жилище от А. Д. още от 2005 г., че А. Д. не е укривал работата си в двете предприятия и я е декларирал пред Занаятчийската камара в гр. Манхайм, а искателят е знаел за нея и не е предприел мерки, поради което не са налице доказателства за конкретни действия на „МА-5“ ЕООД, самостоятелно или чрез физическите лица, в противоречие с добросъвестната търговска практика. Приел е, че при липса на нарушение от страна на предприятието не може да бъде ангажирана отговорността на физическите лица по чл. 2, ал. 1, т. 4 от ЗЗК, а отказът на Комисията да възложи разноски на искателя е обусловен от изхода на производството съгласно чл. 69, ал. 5 от ЗЗК. Обжалваното решение е правилно. Настоящият състав препраща към мотивите на АССО във връзка с предоставената възможност съгласно чл. 221, ал. 2, изр. 2 АПК, като за пълнота ще ги прецизира. При служебната проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК настоящият състав намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо. Неоснователно е възражението, заявено в отговора на касационната жалба, за липса на компетентност на КЗК поради осъществяването на дейността на двете предприятия на територията на Федерална република Германия. Въпросът е обсъден от първоинстанционния съд, който правилно е съобразил, че „ПС Холдинг“ ЕООД и „МА-5“ ЕООД са български търговски дружества, вписани в търговския регистър със седалище в [населено място]. Двете предприятия осъществяват стопанската си дейност от Република България, като наемат по български трудови договори работници, които командироват за изпълнението на строителни обекти в Германия, и именно в тази дейност и в отношенията помежду им се твърди да е осъществена нелоялната конкуренция. При това положение разпоредбата на чл. 2, ал. 1, т. 1 от ЗЗК обосновава приложимостта на закона, а КЗК е компетентна да се произнесе по искането по чл. 38, ал. 1, т. 3 от ЗЗК. Освен това заинтересованите страни не са обжалвали първоинстанционното решение, а доводът им не е насочен към отмяната му. Относно оплакванията за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Основателно е оплакването, че в частта относно събраните в съдебната фаза гласни доказателства мотивите на първоинстанционния съд са лаконични – съдът се е задоволил с констатацията, че „по никакъв начин свидетелските показания не променят изложените правни изводи“, без да изложи конкретни съображения защо тези доказателства, съответно приетите писмени доказателства и справките от НАП, не водят до различен извод. Съгласно чл.172а, ал. 2 от АПК в мотивите на решението съдът излага фактическите констатации и правните изводи, което предполага преценка на събраните доказателства поотделно и в тяхната съвкупност. Същевременно обаче не всяко нарушение на съдопроизводствените правила е основание за отмяна на съдебния акт по чл. 209, т. 3 от АПК, а само такова, което е съществено, т. е. такова, без което съдът би могъл да стигне до различен извод по съществото на спора. За да прецени дали е налице такова нарушение, касационната инстанция следва да съобрази дали необсъдените в детайли доказателства, дори ценени така, както ги представя касаторът, са годни да разколебаят изводите на Комисията, споделени от първоинстанционния съд. В случая отговорът е отрицателен, по следните съображения: Свидетелските показания на Е. Е. за поставен на пощенската кутия надпис с името на „МА-5“ ЕООД и за намерени в помещението в [населено място] документи на „МА-5“ ЕООД не въвеждат нов факт по отношение на съществено обстоятелство. Обстоятелството, че на пощенската кутия на помещението е поставено и наименованието на „МА-5“ ЕООД, е заявено от самия искател в производството пред КЗК (към отговор на писмо с изх. № ИПИ-464 от 15.11.2023 г. по преписка № K3K/861/2023 г.) и е било предмет на преценка от Комисията. Установено е по преписката, че договорът за наем на помещението е сключен още на 09.08.2005 г. от праводателя на касатора – „Промишлено строителство – Холдинг“ ЕАД, с начало на наемното правоотношение 01.01.2004 г. и с вписан като ползвател А. Д., и че от 2005 г. в това помещение живеят А. Д. и съпругата му М. Д.. Обстоятелството, че помещението е имало и функцията на офис и архив на „ПС Холдинг“ ЕООД – на което касаторът акцентира, позовавайки се на договора за наем и на обясненията на А. Д., не е било спорно и в производството пред първоинстанционния съд (в този смисъл е и становището на процесуалния представител на КЗК в о.с.з. пред АССО на 24.04.2026 г.). Наличието на документи на „МА-5“ ЕООД в жилището на управителя на това предприятие и на упълномощения му представител в Германия е естествена последица от това, че тези лица живеят там, а не доказателство за присвояване на материални, информационни или кадрови ресурси на „ПС Холдинг“ ЕООД. Нито в искането, нито в касационната жалба се твърди и не се установява, че документи или информация на „ПС Холдинг“ ЕООД са били отнети или използвани от „МА-5“ ЕООД. Показанията на свидетеля Ц. Ц., че сред работниците на обектите „било известно“, че част от тях са преминали „при Д.“, възпроизвеждат общи възприятия и не съдържат данни за конкретни действия на „МА-5“ ЕООД или на физическите лица, насочени към склоняване на работници на „ПС Холдинг“ ЕООД да прекратят трудовите си правоотношения с него. Такива данни не се извличат и от приетите по делото справки от НАП за актуалното състояние на трудовите договори на двете предприятия (изх. № 40-22-2824 от 2025 г. на ТД на НАП София, офис „Център“, и офис „Младост“). От съпоставката им се установява, че значителна част от лицата, работили по трудови правоотношения в „МА-5“ ЕООД, преди това са работили в „ПС Холдинг“ ЕООД. Същевременно за всяко от тези лица – с изключение на А. Д., чийто случай е обсъден по-долу – трудовото правоотношение с „ПС Холдинг“ ЕООД е прекратено преди възникването на трудовото правоотношение с „МА-5“ ЕООД, като при по-голямата част от тях прекратяването е настъпило през 2019 г., 2020 г. или през първата половина на 2021 г., т. е. месеци преди „МА-5“ ЕООД да започне реална строителна дейност (средата на август 2021 г.). Следователно справките от НАП, наред с приетите часови форми, допълнителни споразумения и платежни нареждания на „МА-5“ ЕООД към тези лица, удостоверяват единствено, че „МА-5“ ЕООД е наемало работници, които в минал момент са работили за касатора и към датата на наемането им не са били обвързани с трудово правоотношение с него. Сами по себе си тези обстоятелства са израз на свободата на избор на място на работа (чл. 48, ал. 3 от Конституцията на Република България) и не установяват недобросъвестни действия. Впрочем още пред КЗК „МА-5“ ЕООД е заявило, че шест от дванадесетте му работници в минал момент са работили за „ПС Холдинг“ ЕООД, а на въпроса на Комисията кои свои служители счита за нелоялно привлечени искателят е посочил единствено С. Н.. Пълномощното, с което „МА-5“ ЕООД, представлявано от управителя М. Д., упълномощава А. Д. като ръководител на клона си в [населено място] да го представлява пред немските дружества и учреждения издадено през 2021 г., както и обясненията на А. Д., че дейността на „МА-5“ ЕООД се е осъществявала в същия район и за същия възложител, за който е работило и „ПС Холдинг“ ЕООД, потвърждават обстоятелства, които са били установени още от Комисията – че А. Д. е посочен като упълномощен представител на „МА-5“ ЕООД във всичките четири договора с „Матиас Шик“ ГмбХ от периода 13.08.2021 г. – август 2023 г., в заявлението от 27.09.2021 г. за регистриране на икономическа дейност на предприятието в гр. Хокенхайм и в молбата от 30.01.2022 г. за вписване в Занаятчийската камара в гр. Манхайм. Тези обстоятелства са обсъдени от КЗК и от първоинстанционния съд, а правното им значение е предмет на анализа по чл. 29 от ЗЗК по-долу. По отношение на ръкописните чернови на печати на „МА-5“ ЕООД, които според касатора възпроизвеждат реквизити на печата на „ПС Холдинг“ ЕООД, следва да се посочи, че съдебният контрол в производството по чл. 64, ал. 1 от ЗЗК е контрол за законосъобразност на решението на КЗК, постановено по конкретно искане по чл. 38, ал. 1, т. 3 от ЗЗК, чийто предмет се определя от изложените в него твърдения за извършени нарушения. Твърдения за използване на сходни с тези на касатора обозначения, печати или други белези, годни да въведат в заблуждение относно търговската идентичност на предприятията, не са били въведени с искането пред КЗК и не са били предмет на производството пред Комисията. Поради това те не могат да обосноват незаконосъобразност на нейното решение. Отделно от това по делото не се твърди и не се установява тези чернови да са били използвани в търговския оборот. С оглед изложеното, събраните в съдебната фаза доказателства, ценени поотделно и в съвкупност, не опровергават фактическите установявания, въз основа на които Комисията и първоинстанционният съд са направили извода си за липса на нарушение. Поради това допуснатият от първоинстанционния съд пропуск да ги обсъди подробно не е довел до неправилност на крайния извод и не представлява съществено нарушение на съдопроизводствените правила по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Основателно е и оплакването, че в мотивите на обжалваното решение се съдържа изречение, според което съдът „напълно споделя изводите на КЗК за липса на конкурентни отношения между предприятията“. Това изречение не съответства на съдържанието на решението на Комисията, в което изрично е прието, че „ПС Холдинг“ ЕООД и „МА-5“ ЕООД са предприятия по смисъла на § 1, т. 7 от ДР на ЗЗК, чиято дейност в областта на строителството при изграждане на груб строеж на обекти в Германия „безспорно ги поставя в конкурентни отношения“. Несъответствието обаче не води до неяснота относно правната основа на съдебния извод. Непосредствено след него съдът е приел, че двете дружества оперират на пазара на строителните услуги, и е продължил с анализ на поведението на „МА-5“ ЕООД и на физическите лица по всеки от специалните състави и по общия състав на нелоялната конкуренция – анализ, който би бил безпредметен, ако съдът изначално е отрекъл наличието на конкурентни отношения. Следователно касае се за неточност в изложението, която не се отразява на обжалваното решение като краен резултат. Настоящият състав споделя и довода на касатора, че нито чл. 29, нито чл. 36, ал. 1, нито чл. 37 от ЗЗК въвеждат количествен критерий за съставомерност на поведението. Нелоялното привличане на един-единствен клиент или използването на търговска тайна по отношение на един-единствен контрагент може да осъществи състав на нарушение, ако са налице останалите елементи от фактическия състав. Поради това съображението на първоинстанционния съд, че един търговец и един работник са „твърде малко от фактическа страна“, е неправилно като правен критерий. Изводът на съда за липса на нарушение обаче не почива на това съображение, а на самостоятелни и правилни съображения – че „Матиас Шик“ ГмбХ сам е прекратил отношенията си с касатора и че С. Н. е бил свободен на пазара на труда към момента на наемането му от „МА-5“ ЕООД. Ето защо и това оплакване не обосновава отмяна на решението. Неоснователно е оплакването, че първоинстанционният съд е превърнал трудовоправния спор между А. Д. и „ПС Холдинг“ ЕООД в оправдание на твърдяната нелоялна конкуренция. Касаторът е прав, че наличието на неизплатени трудови възнаграждения не легитимира поведение, което съставлява нелоялна конкуренция. Съдът обаче не е приел обратното. Обстоятелствата, че в периода ноември 2021 г. – септември 2022 г. касаторът е изплащал със закъснение трудовите възнаграждения на А. Д., а в периода май 2022 г. – юли 2023 г. не му е изплатил 13 месечни възнаграждения, са обсъдени като част от фактическия контекст, в който А. Д. е встъпил в трудово правоотношение с „МА-5“ ЕООД при непълно работно време – контекст, който е относим към преценката дали това поведение е в противоречие с добросъвестната търговска практика. Приетото за сведение решение № 8820 от 15.05.2025 г. по гр. дело № 7640/2024 г. на Софийски районен съд не е влязло в сила и не е от значение за предмета на настоящото производство. Относно материалната законосъобразност на решението. Следва да бъде посочено на първо място, че разпоредбата на чл. 29 ЗЗК забранява всяко действие или бездействие при осъществяване на стопанска дейност, което е в противоречие с добросъвестната търговска практика и уврежда или може да увреди интересите на конкурентите. Систематичният анализ на разпоредбите на ЗЗК, уреждащи общата забрана за нелоялна конкуренция, налага извода, че за да бъде установено нарушение по смисъла на закона следва да са налице следните предпоставки в условията на кумулация: 1) наличие на действие или бездействие при и по повод осъществяване на стопанска дейност на определен пазар; 2) въпросното действие или бездействие да е в противоречие с добросъвестната търговска практика и 3) да е налице увреждане или опасност от увреждане на интересите на конкурент. По отношение на първия елемент от състава на общата забрана за нелоялна конкуренция следва да бъде посочено, че съгласно § 1, т. 13 от ДР на ЗЗК, "стопанска дейност" е дейността на предприятия, резултатите от която са предназначени за размяна на пазара. В този смисъл действието или бездействието трябва да засяга "съответен пазар", който се състои от "продуктов пазар", включващ всички стоки или услуги, които могат да се приемат като взаимнозаменяеми по отношение на техните характеристики, предназначение и цени (§ 1, т. 15, б. "а" от ДР на ЗЗК) и "географски пазар", включващ определена територия, в която се предлагат съответните взаимнозаменяеми стоки или услуги и в която конкурентните условия са еднакви и се различават от тези в съседни райони (§ 1, т. 15, б. "б" от ДР на ЗЗК). Точното дефиниране на съответния пазар е задължителна предпоставка, за да бъдат установени границите на конкуренцията между предприятията и да бъде правилно идентифицирана конкурентната среда, в която те осъществяват своята дейност. Само тогава може да бъде определено дали поведението на участниците на този пазар е нелоялно, съответно да бъде изследвано доколко то влияе негативно на конкуренцията. Вторият елемент от фактическия състав на общата забрана за нелоялна конкуренция предвижда изследваното поведение да бъде в противоречие с добросъвестната търговска практика. Съгласно легалната дефиниция в § 1, т. 2 от ДР на ЗЗК, "добросъвестна търговска практика" са правилата, определящи пазарното поведение, които произтичат от законите и обичайните търговски отношения и не нарушават добрите нрави. Анализът на разпоредбата показва, че поведението на един субект влиза в противоречие с добросъвестната търговска практика както когато нарушава нормативно установени правила, уреждащи извършването на определена стопанска дейност, така и когато такива липсват, но обичайните търговски отношения и добрите нрави са определили правилата на честната и лоялна конкуренция за съответния пазар. Третият елемент от фактическия състав на общата забрана за нелоялна конкуренция предвижда наличие на увреждане или опасност от увреждане на интересите на конкурент. Следва да бъде подчертано, че за да бъде реално или потенциално увреден интереса на даден конкурент, трябва да са настъпили неблагоприятни последици на съответния пазар. Тези неблагоприятни последици могат да се състоят както в прякото настъпване на определена вреда, така и в създаването на потенциал от нейното настъпване. Акцентът е върху увреждането, върху негативните последици, които поведението, противоречащо на добросъвестната търговска практика, поражда върху функционирането на съответния пазар. В този смисъл деформирането на съответния пазар може да има негативен ефект върху конкурентите на този пазар, върху потребителите на стоки или услуги на този пазар, и върху държавата и обществото като цяло. За да бъде квалифицирано обаче поведението като акт на нелоялна конкуренция по смисъла на ЗЗК, е необходимо да бъдат увредени или застрашени от това интересите на конкурентите на съответния пазар. Законодателят е предвидил само тези негативни правни последици да бъдат от значение за съставомерността на деянието. Наред с горното, с разпоредбите на чл. 30-37 ЗЗК законодателят е определил и специални състави на нелоялната конкуренция - Увреждане на доброто име на конкурентите; Въвеждане в заблуждение; Забрана за заблуждаваща и сравнителна реклама; Имитация; Нелоялно привличане на клиенти; Забрана за разгласяване на производствени или търговски тайни, като за да бъде изпълнен някой от тях, задължително следва да са налице предпоставките на общата забрана. В този смисъл, общата забрана за нелоялна конкуренция представлява основата върху която се надграждат елементите от фактическия състав на специалните състави, като следва изрично да се подчертае, че за едно и също поведение санкция може да бъде наложена само по един от съставите, макар да са осъществени елементите, както на общата забрана за нелоялна конкуренция по чл. 29 ЗЗК, така и на някой от специалните състави по чл. 30-37 ЗЗК - обратното влиза в противоречие с принципите на справедливост и адекватност при налагането на имуществени санкции. При това, едва при липсата на елемент, квалифициращ нарушението, като такова по някой от специалните състави, същото може да бъде определено като нарушение на общата забрана за нелоялна конкуренция по чл. 29 ЗЗК (в този смисъл решение № 5813 от 13.05.2024 г. по адм. дело № 2048/2024 г. по описа на ВАС). Относно първия елемент от фактическия състав на чл. 29 от ЗЗК, правилно Комисията е приела, че „ПС Холдинг“ ЕООД и „МА-5“ ЕООД са предприятия по смисъла на § 1, т. 7 от ДР на ЗЗК, които осъществяват стопанска дейност в областта на строителството като подизпълнители при изграждането на груб строеж на обекти в Германия, и са конкуренти на този пазар. По същество спорът по делото е дали поведението на „МА-5“ ЕООД, самостоятелно или чрез физическите лица А. Д. и М. Д., е в противоречие с добросъвестната търговска практика и дали уврежда или може да увреди интересите на касатора – преценка, която следва да се извърши с оглед специалните състави по чл. 36, ал. 1 и чл. 37 от ЗЗК и едва след това с оглед общия състав по чл. 29 от ЗЗК. По приложението на чл. 36, ал. 1 от ЗЗК. Разпоредбата на чл. 36, ал. 1 от ЗЗК забранява недобросъвестни търговски практики насочени към привличане на клиенти, в резултат на което се прекратяват или се нарушават сключени договори, или се осуетява сключването им с конкуренти. Така регламентираната правната норма предвижда следния фактически състав: първият елемент е деянието, което е израз на недобросъвестно търговско поведение, извършено от предприятието на съответния пазар, което да въздейства върху обективната преценка на клиентите. Вторият елемент от състава изисква това деяние да е с конкретна цел, а именно: привличането на клиенти, като това следва да бъде тълкувано, както за увеличаването на продажбите на конкретните предлагани продукти спрямо съществуващите клиенти, от което да последва ограничаване предлагането на продуктите на неговите конкуренти, така и за привличане на нови клиенти. Третият елемент от фактическия състав, включен в нормата на чл. 36, ал. 1 ЗЗК е свързан с последиците от така извършеното деяние, а именно: то следва да е резултатно, като законодателят е предвидил само това нарушение на нелоялната конкуренция, регламентирана в глава 7 от ЗЗК да е резултатно. Резултатът следва да се изразява в прекратяване или нарушаване на сключени договори или осуетяване на сключването им с клиент. Тук отново е важно да се посочи, че в закона са предвидени два алтернативни варианта като краен резултат от недобросъвестното поведение на предприятието - може да се засегнат както съществуващи вече договори, така и бъдещи договори, които предстоят да бъдат сключени. За да се ангажира отговорност на предприятие по реда на чл. 36, ал. 1 ЗЗК, е необходимо да бъде доказано по безспорен начин наличие на пряка и непосредствена причинно-следствена връзка между недобросъвестното поведение и настъпилите в резултат на това поведение негативни правни последици - прекратяване/нарушаване или осуетяване на сключването на договори с конкурент/и. Елемент от фактическия състав на разпоредбата на чл. 36, ал. 1 е наличието на договорни отношения между доставчика на услугата и клиентите. Разпоредбата е приложима както към писмени, така и към неформални (устни) договорни отношения. Хипотезите на прекратяване и нарушаване на договори по смисъла на чл. 36, ал. 1 ЗЗК предполагат съществуващи договорни отношения, а хипотезата на осуетяване – създаване на пречки такива да бъдат установени изобщо (Решение № 4959 от 18.04.2024 г. по адм. дeло № 7044/2023 г., по описа на ВАС). Правилно Комисията и първоинстанционният съд са приели, че този състав не е осъществен. Установено е по делото, че „ПС Холдинг“ ЕООД е изпълнявало като подизпълнител три договора за строителство с „Матиас Шик“ ГмбХ, сключени през 2018 г. и 2019 г. Установено е също така, че на 27.05.2020 г. представителят на „ПС Холдинг“ ЕООД Х. Г. е уведомил „Матиас Шик“ ГмбХ, че данните, получени преди това от А. Д., „не бяха съгласувани и одобрени изчисления“, че касаторът се придържа към офертата, изготвена от двама негови инженери, и че при неприемането й „обявяваме сътрудничеството си за прекратено“, а на 28.05.2020 г. „Матиас Шик“ ГмбХ е отговорил, че не приема офертата, че разговорите с касатора се влошават, откакто „г-н Д. беше оттеглен и бяха назначени т.нар. инженери“, и че нищо не пречи да работи отново с „ПС Холдинг“ ЕООД, ако А. Д. отново стане лице за контакт и бъдат подготвени разумни оферти. От тази кореспонденция следва, че отношенията между касатора и „Матиас Шик“ ГмбХ са прекратени през май 2020 г. в резултат на собствени търговски решения на ръководството на „ПС Холдинг“ ЕООД – относно ценовата оферта и относно отстраняването на А. Д. като лице за контакт с възложителя. Към този момент „МА-5“ ЕООД не е осъществявало строителна дейност, а М. Д. все още е била служител на касатора. Изпращането от А. Д. на ценова информация до възложителя в качеството му на служител на „ПС Холдинг“ ЕООД е действие, извършено в рамките на стопанската дейност на самия касатор, а не действие на конкурентно предприятие, насочено към привличане на негови клиенти. Дори да се приеме, че тази информация не е била съгласувана с ръководството, от кореспонденцията не следва, че тя е била изпратена с цел „Матиас Шик“ ГмбХ да бъде отклонен към друго предприятие – напротив, възложителят е заявил готовност да продължи работата си именно с касатора. Първият договор между „Матиас Шик“ ГмбХ и „МА-5“ ЕООД е сключен на 13.08.2021 г., година и три месеца след прекратяване на отношенията с касатора. При спецификата на съответния пазар, при която подизпълнителите сключват договори за конкретни строителни дейности на конкретен обект и за определен срок, а с приключването им предметът на договора се изчерпва, „Матиас Шик“ ГмбХ не е прекратил или нарушил действащ договор с касатора. Не се установява и осуетяване на сключването на договор, тъй като по делото няма данни в периода след май 2020 г. касаторът да е водил преговори или да е отправял оферти към този възложител, чийто успешен изход да е бил препятстван от действия на „МА-5“ ЕООД. Липсата на резултат, който да се намира в причинна връзка с поведение на „МА-5“ ЕООД, изключва осъществяването на състава на чл. 36, ал. 1 от ЗЗК. Не може да бъде споделена и тезата на касатора, че предпочитанието на възложителя към А. Д. доказва използване на „служебно изграден клиентски канал“ в полза на конкурента. Установено е по преписката, че „Матиас Шик“ ГмбХ е работил многократно с А. Д. още преди учредяването на касатора, а от кореспонденцията от май 2020 г. е видно, че именно касаторът е прекратил ролята на А. Д. като лице за контакт с този възложител. Изборът на възложителя да продължи работата си с лице, чиито професионални качества цени, след като предходният му подизпълнител сам е отказал да ползва това лице в отношенията с него, е проява на свободата на договаряне на участниците на пазара, а не резултат от недобросъвестно въздействие върху обективната му преценка. Позоваването на решение № 1265 от 01.02.2021 г. по адм. дело № 8904/2020 г. на ВАС и на практиката на КЗК не променя този извод, тъй като всеки от посочените случаи е решен с оглед на конкретно установените в него факти, а в настоящия случай не е установено използване на поверителна информация или данни на касатора, за да бъде привлечен негов клиент. Поради това касационната жалба в тази част се явява неоснователна, а решението правилно. По приложението на чл. 37 от ЗЗК. Разпоредбата на чл. 37 от ЗЗК забранява узнаването, използването или разгласяването на производствена или търговска тайна в противоречие с добросъвестната търговска практика (ал. 1), както и използването и разгласяването на такава тайна, когато същата е узната или съобщена при условие да не бъде използвана или разгласявана (ал. 2). Следва да се отбележи, че установяването на нарушение по чл. 37 от ЗЗК, за разлика от другите специални състави на нарушения по Глава седма от КЗК, е свързано със задължителното представяне от страна на молителя на доказателства за това кои факти, информация, решения и данни, свързани със стопанската му дейност са приети от него за производствена и/или търговска тайна, съобразно дефиницията на § 1, т. 9 от ДР на ЗЗК, как е направено това и какви мерки са взети, за да се запази тази тайна. При това при липса на представени доказателства за издаден нарочен акт относно режима за достъп до конкретна информация и задължения във връзка с нейното съхраняване и опазване, няма как да бъде осъществен състава на нарушенията на чл. 37, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗК /виж решение № 6316/13.06.2023 г. по адм. дело № 56/2023 г., по описа на ВАС/. Също така работодателят не би могъл да се позовава на наличие на общи задължения за конфиденциалност или опазване на търговската тайна, дори и да са уредени в трудови договори със служителите /виж решение № 9385/8.09.2021 г. на адм. дело № 6474/2020 г., по описа на ВАС/. За да се приложи забраната по чл. 37, ал. 1 ЗЗК преди всичко следва да се установи кои са конкретните факти, информация, решения и данни, до които предприятието е установило ограничен достъп и защита, както и кръга на лицата, които имат право на достъп и използване на такава информация. Недопустимо е цялата налична фирмена информация да съставлява" производствена и търговска тайна" - от една страна, а от друга - щом цялата фирмена информация е обявена за тайна, то не може да се приеме, че дружеството е взело необходимите мерки за запазването й по смисъла на § 1, т. 9 от ДР на ЗЗК /виж решение № 4089/31.03.2021 г. по адм. дело № 850/2021 г., по описа на ВАС/. В случая правилно е прието, че касаторът не е определил своя търговска тайна по начина, изискван от закона. Съгласно чл. 11, ал. 2 от трудовия договор на М. Д. поверителна информация е „всяка една информация и всички материали, касаещи дейността на дружеството в стопанско, техническо или друго отношение, които не са достъпни на широката общественост“. Посочените след това категории – бизнес планове и стратегии, финансови данни, технологии, сключени договори, списък на клиентите и данни за служителите, са въведени с израза „по-конкретно може да се отнася, без да се ограничава единствено до“, т. е. като примерно изброяване в рамките на общото определение, а не като отделяне на конкретна информация от останалата фирмена информация. Споразуменията за конфиденциалност, подписани от А. Д. на 01.09.2016 г. и от М. Д. на 21.10.2019 г., обхващат „всякакви и всички“ проучвания, анализи, предложения, кореспонденция, бизнес планове, цени, тарифи, разходи, данни, чертежи „и всяка друга информация от технически, бизнес или какъвто и да било друг характер“, включително „информация, за която може да се предполага, че е конфиденциална, независимо дали разкриващата страна изрично я е определила като такава“. Касаторът сам е заявил пред КЗК, че поверителната информация се е съхранявала обикновено на хартиен носител, без да представи доказателства за определен кръг лица с достъп до нея и за режим на ограничен достъп. Обстоятелството, че двамата ответници по длъжност са имали достъп до цялата информация за дейността в Германия, не представлява мярка за защита, а обратно – показва, че касаторът не е обособил конкретна информация, достъпът до която да е ограничен. Изложеното не представлява прекомерно формален стандарт, а приложение на изискването на § 1, т. 9 от ДР на ЗЗК, без изпълнението на което не може да се квалифицира определена информация като търговска тайна, защитена от чл. 37 от ЗЗК. Неоснователно е оплакването, че съдът не е разгледал самостоятелно състава на чл. 37, ал. 2 от ЗЗК. Първоинстанционният съд изрично е обсъдил и двете алинеи на разпоредбата и е споделил извода на Комисията, че поетото от ответниците задължение за неразгласяване, без индивидуализиране на конфиденциалната информация, изключва възможността за установяване на нарушение както по ал. 1, така и по ал. 2. Този извод е правилен. Предмет на защита и по двете алинеи е една и съща „производствена или търговска тайна“ по смисъла на § 1, т. 9 от ДР на ЗЗК. Съставът на ал. 2 се отличава от този на ал. 1 по начина, по който тайната е станала достъпна на дееца – съобщена или узната при условие да не бъде използвана или разгласявана, но не и по изискванията към самата информация. След като липсва индивидуализирана и защитена търговска тайна, не може да бъде осъществен и съставът на ал. 2. Отделно от изложеното, касаторът не сочи и по делото не се установява използването от „МА-5“ ЕООД на конкретна информация – ценови условия, условия по договори, калкулации или други подобни данни на касатора. Обстоятелствата, на които касаторът се позовава – че „МА-5“ ЕООД е сключило договори със същия възложител, че е наело работници, работили преди това за касатора, и че е използвало адреса в гр. Хокенхайм, не удостоверяват използване на търговска тайна. Самоличността на възложител, с когото А. Д. е работил още преди учредяването на касатора, както и самоличността на работници, които сами са избрали да работят за друг работодател, не могат да представляват тайна по отношение на тези лица. С оглед на това не е необходимо да бъде обсъждан доводът на ответниците за недействителност на клаузите за конфиденциалност. Касационната жалба и в тази част се явява неоснователна, а решението правилно. По приложението на чл. 29 от ЗЗК. С оглед субсидиарния характер на общата забрана, на самостоятелна преценка по чл. 29 от ЗЗК подлежат онези твърдения в искането, които не се покриват от специалните състави. Такива са твърденията за нелоялно привличане на служители на касатора, за паралелната дейност на А. Д. в полза на „МА-5“ ЕООД по време на трудовото му правоотношение с касатора и за използването от „МА-5“ ЕООД на адреса на помещението в гр. Хокенхайм. По отношение на привличането на служители правилно е прието, че не са налице недобросъвестни действия. С. Н. е изпълнявал работа по командироване на обект в гр. Мюнхен със срок до завършването на договорените с немския възложител работи, определен като 12.04.2021 г.; трудовото му правоотношение с касатора е прекратено по взаимно съгласие на 07.05.2021 г., а трудов договор с „МА-5“ ЕООД е сключил половин година по-късно. Както бе изложено по-горе, съпоставката на справките от НАП показва същото и за останалите работници, преминали от касатора в „МА-5“ ЕООД – всички те са постъпили на работа в „МА-5“ ЕООД след прекратяване на трудовите им правоотношения с касатора. Наемането на работници, които са свободни на пазара на труда, е обичайно проявление на конкуренцията на този пазар. За да бъде то квалифицирано като нелоялно, следва да се установи, че работниците са склонени да прекратят трудовите си правоотношения с конкурента чрез недобросъвестни средства или че чрез тях са използвани ресурси на конкурента, каквито данни по делото липсват. Централно място в касационната жалба заема поведението на А. Д., който, докато е в трудово правоотношение с касатора, е упълномощен от „МА-5“ ЕООД да го представлява в Германия, от името на „МА-5“ ЕООД е сключил договор с „Матиас Шик“ ГмбХ на 13.08.2021 г., подал е молбата за вписването му в Занаятчийската камара в гр. Манхайм на 30.01.2022 г., а от юни 2022 г. до 01.08.2023 г. е бил в трудови правоотношения при непълно работно време едновременно с двете предприятия. Настоящият състав съобразява, че в практиката на Върховния административен съд е прието, че паралелно осъществяване на дейност в полза на конкурентно предприятие от лице, което същевременно е служител на увреденото предприятие, може да осъществи състава на чл. 29 от ЗЗК (решение № 4959 от 18.04.2024 г. по адм. дело № 7044/2023 г. на ВАС, четвърто отделение). Този извод обаче не е автоматичен, а зависи от това дали чрез съответното поведение конкурентното предприятие е придобило необосновано конкурентно предимство за сметка на работодателя на служителя и дали е създадена реална опасност от увреждане на интересите на последния в отношенията между двамата конкуренти. В посочения случай необоснованото конкурентно предимство се е изразявало в това, че служителят, действайки паралелно за двете предприятия, е осъществявал контакти с клиенти на своя работодател и е предлагал продуктите на конкурента, като по този начин е създал възможност конкурентното предприятие да встъпи в търговски отношения с клиенти на работодателя му и е създал опасност от объркване у тези клиенти от чие име действа. Такива обстоятелства в настоящия случай не са налице. „МА-5“ ЕООД е в договорни отношения единствено с „Матиас Шик“ ГмбХ – обстоятелство, което не е опровергано по делото. Към датата на сключване на първия договор между тях – 13.08.2021 г., този възложител отдавна не е бил клиент на касатора, като отношенията помежду им са прекратени през май 2020 г. по волята на възложителя и вследствие на собствените търговски решения на касатора, включително решението му да отстрани А. Д. като лице за контакт с този възложител. Следователно участието на А. Д. в сключването на договорите на „МА-5“ ЕООД с „Матиас Шик“ ГмбХ не е отклонило от касатора търговски възможности, които той е имал или е търсел, и не му е отнело клиент. Не е налице и опасност от объркване на участниците на пазара относно това от чие име действа А. Д.. В молбата от 30.01.2022 г. до Занаятчийската камара в гр. Манхайм той изрично е декларирал, че е ръководител и на „ПС Холдинг“ ЕООД, а възложителят „Матиас Шик“ ГмбХ е договарял с „МА-5“ ЕООД именно като различно от касатора предприятие. По делото няма данни А. Д. да е осъществявал контакти от името на „МА-5“ ЕООД с други възложители – клиенти на касатора, да е използвал за дейността на „МА-5“ ЕООД работно време, материални ресурси или информация на касатора, различни от обитаваното от него от 2005 г. жилище, нито да е насочвал към „МА-5“ ЕООД работници, които към този момент са били в трудово правоотношение с касатора. Касаторът, от своя страна, е знаел най-късно от началото на 2022 г. за връзката на А. Д. с „МА-5“ ЕООД, като е заявил пред КЗК, че е предпочел да не предприема действия по прекратяване на трудовото му правоотношение, а на 23.03.2022 г. е сключил с него допълнително споразумение за непълно работно време от четири часа. Не на последно място, в периода от декември 2022 г. до края на август 2023 г., обхващащ по-голямата част от времето на паралелната заетост, А. Д. е претърпял няколко оперативни интервенции с многократни и продължителни престои в лечебни заведения, като, както е приела Комисията, на практика не е имал възможност да изпълнява трудови задължения. При тези конкретни факти не може да се приеме, че с поведението на А. Д. „МА-5“ ЕООД е придобило необосновано конкурентно предимство за сметка на касатора или че е създадена реална опасност от увреждане на интересите на касатора в отношенията между двете предприятия. Дали приемането от служителя на пълномощие от трето лице по време на трудовото му правоотношение с касатора съставлява нарушение на задълженията му по трудовото правоотношение, е въпрос, който подлежи на преценка по реда и със средствата на трудовото законодателство. Законът за защита на конкуренцията не санкционира всяко неизпълнение на задължение, произтичащо от трудово правоотношение, а само поведение при осъществяване на стопанска дейност, което е в противоречие с добросъвестната търговска практика и уврежда или може да увреди интересите на конкурентите в отношенията помежду им. По отношение на използването на адреса в [населено място] правилно Комисията и първоинстанционният съд са съобразили, че помещението е обитавано като жилище от А. Д. от 2005 г., далеч преди учредяването на касатора, и от съпругата му М. Д., поради което е логично те да посочват този адрес в кореспонденцията си с германските институции, включително и в качеството си на управител и упълномощен представител на „МА-5“ ЕООД. Дори да се приеме, че наемът за помещението е заплащан от касатора, въпросите относно ползването от служителя на осигурено от работодателя жилище за лични нужди или за кореспонденция на трето лице са въпроси от вътрешните отношения между тях. Сами по себе си те не представляват пазарно поведение на „МА-5“ ЕООД, годно да засегне конкурентното положение на касатора. Неоснователен е и доводът, че първоинстанционният съд е разгледал фактите изолирано, вместо в тяхната съвкупност. Съвкупната преценка на обстоятелствата по делото е необходима, но тя не може да доведе до извод за нелоялност, когато нито едно от обстоятелствата не разкрива недобросъвестно поведение, а общият елемент, който според касатора ги обединява в „схема“ – използване на вътрешен достъп до поверителна информация и до клиентски и кадрови ресурси на касатора, не е установен. Както бе изложено, търговска тайна на касатора не е индивидуализирана и не е установено използването на конкретна негова информация; единственият възложител на „МА-5“ ЕООД е прекратил отношенията си с касатора по собствена воля и поради собствените решения на касатора; работниците са наети, след като са били свободни на пазара на труда. Поради това изводът на Комисията, споделен от първоинстанционния съд, че не са налице доказателства за конкретни действия или бездействия на „МА-5“ ЕООД, осъществени самостоятелно или чрез физическите лица в противоречие с добросъвестната търговска практика, които да увреждат или да създават опасност от увреждане на интересите на касатора, е правилен. Решението е правилно и в тази му част. По отношение на физическите лица. Разпоредбата на чл. 2, ал. 1, т. 4 от ЗЗК въвежда отговорност за физическите лица в две хипотези – когато самите те извършват нарушение на ЗЗК и когато съдействат на другиго за извършване на нарушение. Правилно е прието, че А. Д. и М. Д. не осъществяват самостоятелна стопанска дейност, резултатите от която да са предназначени за размяна на пазара, поради което не може да бъде ангажирана отговорността им по първата хипотеза. Отговорността по втората хипотеза е акцесорна и предполага установено нарушение по глава седма от ЗЗК, извършено от предприятието, на което физическото лице е съдействало. След като такова нарушение от страна на „МА-5“ ЕООД не е установено, не може да бъде ангажирана и отговорността на физическите лица. Касационната жалба и в тази част е неоснователна. Относно разноските. Оплакванията срещу първоинстанционното решение в частта за разноските са изцяло обусловени от изхода на спора по същество. Доколкото решението е правилно по същество, правилно е и произнасянето по разноските – съдът е присъдил на ответника и на заинтересованите страни своевременно поискани и доказани разноски на основание чл. 143, ал. 3 и ал. 4 от АПК, като е отказал разноските за превод на документи, представени пред КЗК. Правилно е потвърдено и решението на Комисията в частта, с която е оставено без уважение искането на „ПС Холдинг“ ЕООД за възлагане на разноски, тъй като съгласно чл. 69, ал. 4 от ЗЗК разноските се възлагат на нарушителя само когато Комисията установи извършено нарушение. С оглед гореизложеното, обжалваното решение не страда от пороците, сочени в касационната жалба. При проверката, извършена в съответствие с чл. 218 от АПК, настоящият съдебен състав счита, че то като правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора искането на касатора за присъждане на разноски по делото, предвид разпоредбата на чл. 143, ал. 1 от АПК, е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение. Изходът на спора обуславя основателността на заявените от ответните страни претенции за разноски. На основание чл. 143, ал. 3 от АПК на ответните страни се дължат своевременно поисканите и доказани разноски. Касаторът следва да бъде осъден да заплати на КЗК юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция в размер на 120 евро. Тази сума се определя при съобразяване на фактическата и правна сложност на делото на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК във връзка с чл. 144 от АПК и чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ, както и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. „МА-5“ ЕООД, М. П. Д. и А. Г. Д. се претендират разноски за адвокатско възнаграждение за касационната инстанция, но само „МА-5“ ЕООД е представил в съдебно заседание списък по чл. 80 от ГПК, договор за правна защита и съдействие и доказателства за плащане на адвокатско възнаграждение за касационната инстанция в размер на 1000 евро /л. 56 и 57 по делото/, поради което само на предприятието се дължат реално извършените разноски. Касаторът е направил възражение за прекомерност на това възнаграждение. Съдът намира възражението за неоснователно. Съобразно фактическата и правна сложност на делото, обусловена от обема на доказателствата, събрани в административното и в съдебното производство, и от броя на обсъдените състави на нарушения, договореното и заплатено възнаграждение не е прекомерно по смисъла на чл. 78, ал. 5 от ГПК във връзка с чл. 144 от АПК. Поради това касаторът следва да бъде осъден да заплати на „МА-5“ ЕООД 1000 евро - разноски за адвокатско възнаграждение за касационната инстанция. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, състав на четвърто отделение,