Решение № 11105 от 3.11.2021 г. на ВАС по адм. д. № 2645/2021 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Х. Йорданова, чрез процесуален представител, срещу решение 1/04.01.2021г., постановено по адм. дело 1381/2020г., на Административен съд Варна, с което е отхвърлена нейна жалба срещу отказ рег. ОМД20000880ВН_002ВН/10.06.2020г., на Директора на Дирекция Образование и младежки дейности при община Варна, с която е отказано да и бъде възстановена сумата от 295.97лв., представляваща платени суми за такса за детска градина за периода 06.12.2019г. до 04.03.2020г. Касаторът намира, че решението е незаконосъобразно, постановено при нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Според касаторката нормата на чл. 35, ал. 1 от Наредба на ОбС Варна за определяне и администриране на местни такси и цени на услуги на територията на община Варна е императивна, като освобождаването от заплащане на такса за децата за посещение в детска градина, при наличие на предпоставките за това, възниква от момента на влизане в сила на решението на ТЕЛК, без това да е обвързано със срокове и процедури. Сочи се, че решенията на органите на медицинска експертиза, които не са обжалвани или реда за обжалването им е изчерпан, стават стабилни административни актове и са задължителни за всички лица, органи и организации, като обвързват както административните органи, така и съда, поради което неправилно АС Варна се е позовал на нормата на чл. 42 от Наредбата. Твърди, че отказа на общинската администрация е в нарушение както на чл. 4, ал. 3 и чл. 6 от АПК, така и на чл. 57, ал. 2 от КРБ. Моли съда да отмени обжалваното решение и да постанови друго с което да отмени отказа на Директора на Дирекция Образование и младежки дейности при община Варна. Претендират се разноски за две съдебни инстанции. Ответникът по касационната жалба Директор на Дирекция Образование и младежки дейности при община Варна не изразява становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховен административен съд, състав на Осмо отделение, като се запозна със събраните по делото доказателства, съобрази доводите и възраженията на страните и обсъди наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна, участник в първоинстанцинното производство имаща право и интерес от оспорването и срещу подлежащ на инстанционен контрол акт. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на обжалване пред АС - Варна е изричен отказ, рег. ОМД20000880ВН_002ВН/10.06.2020г., на Директор на Дирекция Образование и младежки дейности при община Варна, за възстановяване на сумата от 295.97лв., представляваща платени суми за такса за детска градина за периода 06.12.2019г. до 04.03.2020г., по подадено искане рег. ОМД20000880ВН/03.06.2020г. За да постанови своя акт АС Варна е посочил, че касаторката съобразно експертно решение 4045 от 200/28.11.2019г. на ТЕЛК към УМБАЛ Света Марина Варна е с трайна намалена работоспособност от 80% за срок на действие от 3 години. Установил е, че била подадена декларация вх. 1263/28.05.2020г. до Директора на ДГ 8 Христо Ботев Варна за освобождаване заплащането на такса за детска градина на двете деца на касаторката, като молбата е била удовлетворена. На 03.06.2020г. е подадено искане за възстановяване на недължимо платените такси за детска градина рег. ОМД20000880ВН/03.06.2020г. , за периода 06.12.2019г. до 04.03.2020г. С отказ рег. ОМД20000880ВН_002ВН/10.06.2020г., издаден от Директора на Дирекция Образование и младежки дейности при община Варна е отказано възстановяване на претендираните като недължимо платени суми за такса за детска градина, на основание чл. 38 и чл. 42 от Наредба на ОбС Варна за определяне и администриране на местните такси и цени на услуги. Съдът е приел, че оспорения акт е издаден от компетентен орган, в писмена форма и при издаването му не са допуснати съществени нарушения на административнопроцесуалните правила и акта е издаден при спазване на материалните норми. Прието е, че нормата на чл. 35, т. 1 от Наредбата на ОбС Варна за определяне и администриране на местни такси и цени на услуги на територията на община Варна дава възможност на родители с над 70% намалена работоспособност с решение на ТЕЛК да не заплащат такса за ползване на детска градина, но за това следва да е изпълнена процедурата по чл. 42 от Наредбата. Касаторката е подала молба едва на 28.05.2020г. и не дължи заплащане на такса от следващия месец, от подаване на декларацията. Решението е правилно. По силата на чл. 298 от ЗПУО издръжката на децата в предучилищното образование в държавните и общинските детски градини и училища се осигурява със средства от държавния бюджет и със средства от общинския бюджет; родителите на децата заплащат такси за издръжка на дейности, които не се финансират от държавния бюджет, а на децата в задължително предучилищно образование само такси за дейностите по хранене, извън финансираното от държавата. В ал. 3 от с.з. е предвидено, че размерът и редът за заплащане на таксите по ал. 2 се определят: със Закона за местните данъци и такси за общинските детски градини и училища. В нормата на чл. 81 от ЗМДТ се съдържа правилото, че за ползване на детски ясли и детски градини се събират от родителите или настойниците месечни такси, като тя е препращаща към общия текст на чл. 9 от ЗМДТ, а именно, че Общинският съвет приема наредба за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги. В конкретния случай отношение има Наредба на ОбС Варна за определяне и администриране на местни такси и цени на услуги на територията на община Варна /Приета с решение на Обс 2452-2(44)/05,06.03.2003г., последно изм. и доп. с Решение 226-3(6)/13,14.07.2020г., в сила от 26.07.2020г., изм. и доп. с Решение 496-1(11)/30.12.2020г., изм. и доп. с Решения 530-4(14)/4.03.2021г., 531-4(14)/4.03.2021г. и 531-4-1(14)/4.03.2021г./. В Раздел III Такси за детски ясли, детски градини, специализирани институции за предоставяне на социални услуги, лагери и други общински социални услуги са уредени начина на заплащане на съответните такси, техния размер, както и специални норми даващи право определени категории лица да не заплащат процесните такси. Както правилно е посочено в оспореното решение касаторката, като лице с трайно намалена работоспособност, призната с решение на ТЕЛК, на основание чл. 35, т. 1 от Наредбата има право да не заплаща такса за ползване на детска градина от нейните две деца. Подзаконовата норма дава правна възможност на лице, попадащо в нейната хипотеза да упражни това предоставено и от местната власт право, но то не възниква автоматично, както се сочи в касационната жалба то не възниква с издаване на решението на ТЕЛК за намалена работоспособност на лицето. Решението на ТЕЛК е един от елементите за реализиране на това потестативно право, предвид чл. 39, т. 1 от Наредбата. Другия е посочен в нормата на чл. 38 от подзаконовия акт подаване на декларация до директора на детското заведение за освобождаване от заплащането на такса. В конкретния случай касаторката е подала такава декларация до директора на съответното детско заведение, като е представено и решението на ТЕЛК. В чл. 42 от Наредбата обаче е посочено, че заплащането на намаления размер на таксата или освобождаването от такса започва от началото на следващия месец, следващ месеца от подаване на декларацията. Декларацията е подадена на 28.05.2020г. и от следващия месец, касаторката не дължи нейното заплащане. Платените преди подаване на декларацията суми не са недължими, тъй като към него момент те са се дължали, предвид нормата на чл. 298, ал. 2 от ЗПУО респек. тази на чл. 34, ал. 1 от Наредбата. Наведения в касационната жалба довод, че разпоредбата на чл. 35, т. 1 от Наредбата следва да се прилага от момента на влизане в сила на решението на ТЕЛК не намира упора в подзаконовия акт. Изрично местния законодател е посочил, че освобождаването от заплащане следва да се приложи месеца, следващ този в който е депозирана декларацията до съответния директор на детско учебно заведение. Посочването на нормата на чл. 43 от подзаконовия акт е неотносима към конкретния казус. Тази норма въвежда правило възстановяване на внесени такси на родителите, но само при наличие на експертно решение на РЕЛКК по чл. 39, т. 4 респек. чл. 35, т. 4 от Наредбата т.е. при наличие на деца, които са със заболявания и увреждания, но няма касателство при наличие на увреждане при родителя. Неоснователен е довода, че оспорения отказ на администрацията е в противоречие с основните принципи прогласени в разпоредбите на чл. 4, ал. 3 и чл. 6 от АПК, с оглед правилността на издадения от общинската администрация акт. Предвид изложените мотиви и като съобрази, че обжалваното съдебно решение не страда от пороците, посочени в касационната жалба, както и, че същото е валидно, допустимо и постановено в съответствие с материалния закон, то същото следва да се бъде оставено в сила. Воден от горното, Върховният административен съд, състав на осмо отделение