Решение № 4820 от 13.04.2010 г. на ВАС по адм. д. № 15002/2009 г.

Решение № 4820 от 13.04.2010 г. на ВАС по адм. д. № 15002/2009 г., I о., докладчик съдията Донка Чакърова Производството е по чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителен процесуален кодекс (ДОПК) във връзка с чл. 208 и сл. от Административно-процесуален кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "Мерида" ЕООД срещу Решение № 948/02.09.09 г. по адм. д. 115/09 г. по описа на Административен съд - Бургас, с което е отхвърлена жалбата му против Ревизионен акт (РА) № 200-800201/07.11.08 г. и Акт за поправка на РА № 200-802916/02.12.08 г., издадени от старши инспектор по приходите при Териториална дирекция на Националната агенция за приходите - Сливен, потвърдени с Решение № РД-10-06/10.01.09 г. на Директор на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - Бургас при Централно управление на Национална агенция за приходите. Касаторът поддържа в касационната жалба, че обжалваното решение е процесуално и материалноправно незаконосъобразно, както и необосновано - касационни основания за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Иска отмяна на съдебното решение и на РА, и на Акта за поправка на РА. Претендира разноски. Ответникът Директор на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - Бургас при Централно управление на Национална агенция за приходите, редовно призован за съдебно заседание, не е изпратил представител и не е изразил становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, I-А отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, като разгледана по същество е основателна по следните съображения: С обжалваното Решение № 948/02.09.09 г. по адм. д. 115/09 г. по описа на Административен съд - Бургас е отхвърлена жалбата на "Мерида" ЕООД против РА № 200-800201/07.11.08 г. и Акт за поправка на РА № 200-802916/02.12.08 г. на ТД на НАП - Сливен, потвърдени с Решение № РД-10-06/10.01.09 г. на Д "ОУИ" относно определени задължения на дружеството по ЗКПО (отм.) за 2006 г. в размер на 8057,50 лв. и лихви за просрочие в размер на 1564,76 лв. и по ЗДДС (отм.) в размер на 8062 лв. и лихви в размер на 396,94 лв. и извършената служебно корекция чрез намаляване на корпоративния данък за 2007 г. в размер на 764 лв. За да постанови обжалваното решение АС-Бургас е приел, че дружеството е регистрирано по ЗДДС с Акт за регистрация № 20042080012099/30.05.08 г. като е достигнало облагаем оборот 50 000 лв. или повече за период, не по-дълъг от последните последователни 12 месеца преди текущия, и е било длъжно до 14.10.06 г. да подаде заявление за регистрация по този закон. Този оборот е достигнат с отчитане на стойността на фактура № 4/28.09.06 г. с получател "Аполо Турист Сървиз" ЕООД. Според съдът извършената сторно операция с дата 21.03.08 г. не води до намаляване на облагаемия оборот за периода, и съответно до липса на задължение за регистрация по ЗДДС, защото не са налице предпоставките за анулиране на фактурата, както и няма данни да е настъпило обстоятелство водещо до промяна на облагаемата основа, респективно издаване на дебитно или кредитно известие. Така постановеното решение е неправилно. Пред касационната инстанция е представено Решение № 1787/11.02.10 г., постановено по адм. д. 11703/09 г. по описа на Върховния административен съд, с което е оставено в сила Решение № 709/25.06.09 г., постановено по адм. д. 1449/08 г. по описа на Административен съд - Бургас, с което е отменен Акт за регистрация по ЗДДС № 20042080012099/30.05.08 г. В мотивите и на двете съдебни решения са обсъждани фактическите обстоятелства, които са предмет на доказване и в производството по адм. д. 115/09 г., по което е постановено обжалваното пред настоящия съдебен състав съдебно решение. При регистрацията по ЗДДС и установяване на задълженията на "Мерида" ЕООД с РА № 200-800201/07.11.08 г. данъчните органи са формирали фактически констатации и правни изводи по отношение данъчна фактура № 4/28.09.06 г. с получател "Аполо Турист Сървиз" ЕООД и сторно операция с дата 21.03.08 г. Настоящият съдебен състав като взе предвид, че с влязло в сила съдебно решение е прието за установено, че Акта за регистрация по ЗДДС е незаконосъобразен поради това, че данъчна фактура № 4/28.09.06 г. е погрешно издадена и не следва да бъде включвана в облагаемия оборот за периода, намира, че обжалваното съдебно решение, с което е отхвърлена жалбата на "Мерида" ЕООД против РА, установяващ данъчни задължения въз основа на възприетото от АС-Бургас правопораждащо действие на същата фактура, противоречи на закона. Следва да бъде посочено, че фактура № 4/28.09.06 г. е издадена от "Мерида" ЕООД с получател "Аполо турист сървиз" ЕООД като е отразено, че плащането е в брой, а за сумата е издаден касов бон от същата дата. С касова бележка № 1/21.03.08 г. е сторнирана сумата с посочено основание - сторно фискален бон № 0007/28.09.06 г., неосъществена сделка. Тази фактура е осчетоводена през 2006 г. от "Мерида" ЕООД, но впоследствие е анулирана, а издаденият към нея фискален бон е сторниран. Установено е по безспорен начин и по адм. д. 115/09 г., че трите екземпляра от фактурата и оригинала на фискалния бон се намират у "Мерида" ЕООД, поради което неправилно съдът е приел, че анулирането на фактурата поради грешка (според обясненията на управителя на дружеството) не може да породи правни последици. В конкретния случай е допустимо да се приеме, че цитираната фактура и нейната стойност не следва да участва в реализирания оборот за данъчен период 01.09.06 г. - 30.09.06 г. и при формиране на финансовия резултат за 2006 г. поради анулиране на издадена погрешно фактура на основание чл. 93, ал. 6 от ЗДДС (отм.). Неправилни са аргументите на решаващия съд по отношение необходимостта от издаване на данъчно кредитно или дебитно известие, които са документи, отразяващи промяна на настъпили обстоятелства, а в случая е налице първоначална липса на основание за издаване на данъчен документ (грешно издаден). Наличието на хипотезата на чл. 93, ал. 6 от ЗДДС (отм.) се установява и от обстоятелството, че спорната фактура не е намерила отражение в счетоводството на получателя "Аполо Турист Сървиз" ЕООД - заключение на вещото лице Шарпов от 25.05.09 г. По изложените съображения касационната инстанция намира, че съдебното решение следва да бъде отменено на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, а вместо него да бъде постановено друго, с което да бъде отменен РА. По водене на делото пред двете съдебни инстанции жалбоподателят е направил разноски в общ размер на 1310 лв., които с оглед изхода на спора и направеното искане, ответникът му дължи. По изложените съображения, Върховният административен съд, Първо - А отделение