Решение № 6647 от 15.05.2013 г. на ВАС по адм. д. № 3379/2013 г.

Решение № 6647 от 15.05.2013 г. на ВАС по адм. д. № 3379/2013 г., VII о., докладчик съдията Лозан Панов Съдебно производство по реда на чл. 208 и сл. Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 172, ал. 5 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП). Образувано е по касационна жалба на Диян Стефанов Йончев, от гр. Аксаково, против решение № 158 от 25.01.2013 г., постановено по адм. дело № 3288/2012 г. по описа на Административен съд - Варна (АС-Варна), с което е отхвърлена жалбата му против заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ПАМ) № 30212 от 19.12.2006 г., издадена от началник сектор "Пътна полиция" при СДВР - Варна, с която на основание чл. 171, т. 4 ЗДвП е иззето свидетелството му за управление на МПС (СУМПС). В жалбата се релевират доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, което следва да бъде квалифицирано като основание по чл. 209, т. 3, предл. 1-во АПК. Иска се да бъде отменено първоинстанционното решение. Ответникът - началник сектор "Пътна полиция" при СДВР - Варна, не ангажира становище по жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано становище за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, седмо отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок от надлежна страна - участник в първоинстанционното производство. Като разгледа касационната жалба на посоченото в нея основание и извърши служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 АПК, съдът намира същата за неоснователна. С обжалваното решение АС - Варна е отхвърлил жалбата на Диян Стефанов Йончев срещу заповед за прилагане на ПАМ № 30212 от 19.12.2006 г., издадена от началник сектор "Пътна полиция" при СДВР - Варна, с която на основание чл. 171, т. 4 ЗДвП е иззето СУМПС, поради неизпълнение на задължението по чл. 157, ал. 4 ЗДвП. За да постанови този резултат съдът е приел, че с четири влезли в сила НП, на жалбоподателя са били отнети общо 43 контролни точки за извършени нарушения на правилата за движение по пътищата в периода 29.12.2005 г. - 18.09.2006 г. Решаващият съд е приел, че предвид изчерпване лимита на контролните точки, Диян Стефанов Йончев е загубил придобитата правоспособност за водач на МПС и е бил длъжен да върне свидетелството си за правоуправление в съответната служба на МВР (по арг.: чл. 157, ал. 4, вр. с ал. 1 ЗДвП). Установено е, че касаторът не е изпълнил това свое задължение, продължил е да осъществява правнорегламентираната дейност, поради което на основание чл. 171, т. 4 ЗДвП компетентният административен орган е издал заповед за прилагане на ПАМ "изземване на СУМПС". При тези обстоятелства, установени от събраните по делото доказателства, решаващият съд е направил извод, че оспорената заповед е законосъобразна. Решението е правилно. Отнемането на контролните точки е релевантен факт, наличен и установен пред решаващия съд, с чието проявление възниква публичното право на административния орган да приложи ПАМ, като изземе свидетелството за управление на цитираното в заповедта основание с цел да преустанови извършвано правонарушение. След като отнемането на съответния брой точки настъпва по силата на закона (чл. 157 ЗДвП), с обективиране на предвидените по закон предпоставки административният орган е бил длъжен да наложи ПАМ с преустановителен характер. Неоснователен е доводът за неправилна преценка на решаващия съд относно съществуването на предпоставки за издаване на процесната заповед, както и липса на фактически основания и мотиви при издаването на административния акт. Първоинстанционният съд е направил съответстващи на закона изводи като е приел, че заповедта на началник сектор "Пътна полиция" при СДВР - Варна е мотивиран административен акт. Тя има съдържанието, каквото изисква разпоредбата на чл. 172, ал. 1 ЗДвП, отделно от това към административната преписка е налице и друг акт (справка за контролните точки на водача от 13.12.2006 г.), от който да се извлекат съображенията, ръководили административния орган при нейното издаване. При данните по делото съдът обосновано е счел, че издадените срещу Диян Стефанов Йончев НП съставляват годно основание за отнемане на отразените в съдържанието им общо 43 (10+6+7+10+10) контролни точки на касатора, като поради изчерпан лимит от контролни точки и бездействие по законовоустановеното задължение за връщане на СУМПС, възприетият правен резултат е правилен (Арг.: чл. 157, ал. 4 ЗДвП). Неоснователен е касационният довод относно влизане в сила на процесните НП. С тях са наложени глоби, чийто максимален размер не надвишава 50 лв., а доколкото същите са издадени през 2005 г. и 2006 г., при действието на обявената за противоконституционна с Решение № 1 на КС на РБ (ДВ, бр. 20 от 2012 г.) норма на чл. 189, ал. 13 ЗДвП (предвиждащ необжалваемост на така наложените административни наказания), правилно АС - Варна е приел, че същите са породили за адресата си визираните правни последици и за касатора е възникнало задължението да върне СУМПС. Това е така, тъй като действието във времето на решението на Конституционния съд, с което противозаконният текст се обезсилва, е действие на това решение занапред. По изложените съображения, касационната жалба се явява неоснователна. Не е налице твърдяното в нея основание за касиране на съдебния акт, който е постановен в съответствие с нормите на материалния закон, при спазване на съдопроизводствените правила и в унисон със съдебната практика по тълкуването и прилагането на ЗДвП. Решаващият съд е провел последователен контрол за законосъобразност на оспорената заповед, ангажираният доказателствен материал е обсъден и преценен в неговата съвкупност и съотносимост. С оглед липсата на нарушения при осъществяване на правораздавателната дейност, решението следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во АПК, Върховният административен съд, седмо отделение,