Решение № 8339 от 21.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 1980/2010 г.

Решение № 8339 от 21.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 1980/2010 г., I о., докладчик съдията Анна Димитрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от "Фондрима и Ко" ЕООД, гр. Златарица, срещу решение № 630/29.12.2009 г. по адм. дело № 802/2009 г. на Административен съд - Велико Търново, с което е отхвърлена жалбата му против ревизионен акт /РА/ № 900105/21.07.2009 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. Велико Търново, в частта, потвърдена с решение № 420/24.09.2009 г. на директора на дирекция "ОУИ", гр. Велико Търново, при ЦУ на НАП, с която за данъчни периоди - м. 07. и м. 09.2008 г. му е отказано право на приспадане на данъчен кредит общо в размер на 14297, 55 лв. по протоколи по чл. 117 ЗДДС във връзка с фактури, издадени от "Кръстникът 2002" ООД и са начислени лихви за просрочие в размер на 1750 лв. Касаторът поддържа в касационната жалба, че решението е неправилно - незаконосъобразно и необосновано, иска отмяната му, отмяна на обжалваната част от РА или прогласяване на нейната нищожност, както и присъждане на разноски. Ответникът по касационна жалба - директорът на дирекция "ОУИ", гр. Велико Търново, при ЦУ на НАП, в писмен отговор чрез процесуален представител, иска оставяне на решението в сила и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо "А" отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, като разгледана по същество е неоснователна. За да постанови обжалваното решение, АС е приел, че с РА в съответствие с разпоредбата на чл. 68, ал. 1, т. 1 ЗДДС е отказано право на приспадане на данъчен кредит общо в размер на 14297, 55 лв. по протоколи за начисляване на данъка от жалбоподателя по чл. 117 ЗДДС по доставки на алуминиеви отпадъци от "Кръстникът 2002" ООД, поради липса на реална доставка на стока, тъй като липсват приемо - предавателни протоколи, кантарни бележки, складови разписки или друго доказателство сочещо, че собствеността върху стоката е прехвърлена чрез предаването и. Липсват и достатъчно косвени доказателства за този факт - направени разходи от жалбоподателя за придобиване на стоката, плащането е удостоверено с фискални бонове от невъведено в експлоатация фискално устройство, товарителници към представените от жалбоподателя пътни листове и т. н. Решението е обосновано и материалноправно законосъобразно. АС е направил пълен анализ на всички налични доказателства и доказателствени средства и е установил липсата на преки доказателства за прехвърляне на собствеността върху фактурираната стока чрез предаването и или индивидуализирането и по общо съгласие по смисъла на чл. 24, ал. 2 ЗЗД. Правилно е приел, че наличните косвени доказателства - пътни листове, удостоверяващи единствено, че жалбоподателят е извършил пет броя превоза, натоварен с неустановена стока /поради липса на товарителница/ или без стока, не доказват превозването на спорната стока, респективно получаването и от жалбоподателя. Надлежното осчетоводяване и лицензиите за дейността също не доказват престирането. Настоящият съдебен състав не установи жалбоподателят да е представял в съдебното производство, както твърди, нотариално заверена декларация от управителя на доставчика относно фактите по спорните фактури, но даже и да беше представил - подобни декларации не са годно доказателствено средство. Същият не е правил искане за допускане на гласни доказателствени средства - свидетелски показания, които биха били годно доказателствено средство. Изискването за наличие на реално осъществена облагаема доставка по чл. 68, ал. 1, т. 1 ЗДДС, за да възникне право на приспадане на данъчен кредит е приложима и за доставките, по които получателят начислява данъка с протокол по чл. 117 ЗДДС. Решението като правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото няма възможност за присъждане на претендираните от касатора разноски. Ответникът по касационна жалба не е бил представляван от юрисконсулт в производството пред ВАС, поради което не може да му бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение за касационното производство. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, първо "а" отделение