Решение № 15139 от 10.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 8786/2009 г.

Решение № 15139 от 10.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 8786/2009 г., I о., докладчик председателят Здравка Шуменска Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на адв. Слав Стайков, в качеството му на процесуален представител на Радка Ненчева Николова, едноличен търговец с фирма ЕТ "Светлана Апостолова-Радка Николова", срещу решение № 347 от 2.04.2009 г. по адм. дело № 61 по описа за 2007 г. на административния съд - Бургас, в частта с която е отхвърлена жалбата му срещу РА № 0201771 от 28.09.2006 г. на органа по приходите при ТД на НАП - гр. Бургас, потвърден в обжалваната част с решение № РД-10-38 от 24.01.2007 г. на директора на дирекция "ОУИ" - гр. Бургас. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение, поради нарушаване на материалния и процесуалния закон, което съставлява отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответната страна по касационната жалба - директорът на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Бургас не ангажира становище по нея. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведеното отменително основание, и с оглед на чл. 218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна, а разгледана по същество е неоснователна. Предмет на съдебния контрол в производството пред административния съд - Бургас е бил РА № 0201771 от 28.09.2006 г. на органа по приходите при ТД на НАП - гр. Бургас, потвърден в обжалваната част с решение № РД-10-38 от 24.01.2007 г. на директора на дирекция "ОУИ" - гр. Бургас. Същият е издаден в резултат на осъществена ревизия на едноличния търговец по прилагането на ЗКПО (отм.), на ЗОДФЛ (отм.), на ЗДДС (отм.), на КСО, на ЗЗО и на ЗГВРС. Ревизираният период по повод облагането по ЗДДС (отм.) е 23.09.2002 г. - 28.02.2006 г., като с него му е отказано право на данъчен кредит в размер на 3 600.95 лв. по фактури, издадени от "Глобус стил" ЕООД, на основание чл. 65, ал. 4, т. 4 от ЗДДС (отм.); в размер на 5 261.11 лв. по фактури, издадени от "Жерко" ЕООД, на основание чл. 65, ал. 4, т. 4 от ЗДДС (отм.); в размер на 651.92 лв. по фактури, издадени от "Картел 71" ЕООД, на основание чл. 65, ал. 4, т. 4 от ЗДДС (отм.); в размер на 2 294.00 лв. по фактури, издадени от "Контур" ЕООД, на основание чл. 65, ал. 4, т. 4 от ЗДДС (отм.); в размер на 722.00 лв. по фактури, издадени от "Самос" ООД, на основание чл. 65, ал. 4, т. 4 от ЗДДС (отм.); в размер на 906.00 лв. по фактури, издадени от "Глобатек" ЕООД, на основание чл. 6, чл. 63 и чл. 64, ал. 1, т. 6 от ЗДДС (отм.); в размер на 8 140.00 лв. по фактури, издадени от "Г. М. Инженеринг" ЕООД, на основание чл. 6, чл. 63 и чл. 64, ал. 1, т. 6 от ЗДДС (отм.) и по фактури, издадени от "Кастел-2000" ЕООД, на основание чл. 65, ал. 4, т. 4 от ЗДДС (отм.); от ЕТ "Кали-Калинка Тодорова", на основание чл. 64, ал. 1, т. 2 от ЗДДС (отм.), от "Пи енд пи експорт" ЕООД, на основание чл. 65, ал. 4, т. 4 от ЗДДС (отм.) и от "Пи енд пи комерс" ООД, на основание чл. 65, ал. 4, т. 4 от ЗДДС (отм.). В мотивите на обжалваното решение подробно е обсъдена фактическата страна по спора, направени са съответните на нея правни изводи и е обоснована преценка за законосъобразност на обжалвания РА. С решението е прогласена нищожността на същия в частта му, с която е определено задължение за ДДС в размер на 258.00 лв. и е начислена лихва за забава за данъчен период м. октомври 2002 г. Срещу решението в тази му част няма постъпила касационна жалба. По отношение правото на данъчен кредит по фактури, издадени от "Глобус стил" ЕООД. Ревизиращият орган е отказал претендираното право по 7 броя фактури с предмет на доставките "авточасти", "основен ремонт", "гориво" за данъчни периоди м. май, м. юни и м. юли 2003 г., на основание чл. 64, ал. 4, т. 4 от ЗДДС (отм.). В хода на административното и съдебното производство този доставчик не е открит на декларирания адрес, не е проверявано неговото счетоводство, документи и обяснения не са давани. Служебно е установено, че фактурите са включени в СД и в дневника за продажбите за съответните два данъчни периода. Експертът по съдебно-счетоводната експертиза посочва, че ДДС по издаденото от този доставчик фактури не е платен по "ДДС-сметката" му от жалбоподателя-получател. На това дружество е издаден ДРА № 1376 от 23.08.2005 г., като ревизията във връзка с издаването му е по чл. 109 от ДПК (отм.), обхваща и периодите на процесните фактури. Същият е представен по делото и е бил предмет на обсъждане от същия експерт по допълнителната съдебно-счетоводна експертиза. Констатациите в него не променят тези в процесния ревизионен акт. По отношение правото на данъчен кредит по фактури, издадени от "Жерко" ЕООД. Ревизиращият орган е отказал претендираното право по 7 броя фактури с предмет "гориво", за данъчни периоди м. септември и м. октомври 2003 г., и м. февруари 2004 г., на основание чл. 64, ал. 4, т. 4 от ЗДДС (отм.). В хода на административното и съдебното производство този доставчик не е открит на декларирания адрес, не е проверявано неговото счетоводство, документи и обяснения не са давани. Служебно е установено, че ДДС не е платен по "ДДС-сметката" на доставчика от жалбоподателя-получател. Експертът по съдебно-счетоводната експертиза установява същото обстоятелство. На това дружество е издаден ДРА № 417 от 11.08.2005 г., като ревизията във връзка с издаването му е по чл. 109 от ДПК (отм.) и обхваща и периодите на процесните фактури. Същият е представен по делото и е бил предмет на обсъждане от експерта по допълнителната съдебно-счетоводна експертиза. Констатациите в него не променят тези в процесния ревизионен акт. По отношение правото на данъчен кредит по фактури, издадени от"Картел 71" ЕООД. Ревизиращият орган е отказал претендираното право по 1 брой фактура с предмет "резервни части" за данъчен период м. ноември 2002 г., на основание чл. 65, ал. 4, т. 4 от ЗДДС (отм.). В хода на административното и съдебното производство този доставчик не е открит на декларирания адрес, не е проверявано неговото счетоводство, документи и обяснения не са давани. Служебно е установено, че фактурата е включена в СД и в дневника за продажбите за съответния данъчен периода и не е регистрирано плащане по "ДДС-сметката" на доставчика. На това дружество е издаден ДРА, като ревизията във връзка с издаването му е по чл. 109 от ДПК (отм.) и обхваща и процесния период по фактурата. Същият е бил предмет на обсъждане от експерта по допълнителната съдебно-счетоводна експертиза. Констатациите в него не променят тези в процесния ревизионен акт. По отношение правото на данъчен кредит по фактури, издадени от "Контур" ЕООД. Ревизиращият орган е отказал претендираното право по 5 броя фактури с предмет "резервни части" и "гуми" за данъчни периоди м. март и м. април 2003 г., на основание чл. 65, ал. 4, т. 4 от ЗДДС (отм.). В хода на административното и съдебното производство този доставчик не е открит на декларирания адрес, не е проверявано неговото счетоводство, документи и обяснения не са давани. Служебно е установено, че ДДС не е платен по "ДДС-сметката" на доставчика от жалбоподателя-получател. На това дружество е издаден ДРА № 543 от 14.02.2003 г., като ревизията във връзка с издаването му е по чл. 109 от ДПК (отм.) и обхваща и процесните периоди по фактурите. Същият е бил предмет на обсъждане от експерта по допълнителната съдебно-счетоводна експертиза. Констатациите в него не променят тези в процесния ревизионен акт. По отношение правото на данъчен кредит по фактури, издадени от"Самос" ООД. Ревизиращият орган е отказал претендираното право по 2 броя фактури с предмет "ремонт на МПС" за данъчен период м. юли 2003 г., на основание чл. 65, ал. 4, т. 4 от ЗДДС (отм.). В тази част на спора съдът е приел, че след като процесния РА е отменен от горестоящия административен орган при обжалването му лицето няма право да го обжалва по съдебен ред с оглед разпоредбите на чл. 156 от ДОПК. По отношение правото на данъчен кредит по фактури, издадени от "Кастел-2000" ЕООД. Ревизиращият орган е отказал претендираното право по 5 броя фактури с предмет "гориво" за данъчни периоди м. май, м. юни, м. юли и м. август 2003 г., на основание чл. 65, ал. 4, т. 4 от ЗДДС (отм.). В хода на административното и съдебното производство този доставчик не е открит на декларирания адрес, не е проверявано неговото счетоводство, документи и обяснения не са давани. Служебно е установено, че ДДС не е платен по "ДДС-сметката" на доставчика от жалбоподателя-получател. На това дружество е издаден ДРА № 998/2003 г., като ревизията не обхваща процесните периоди по фактурите. По отношение правото на данъчен кредит по фактура, издадена от "Глобатек" ЕООД. Ревизиращият орган е отказал претендираното право по фактура с предмет "гориво" за данъчен период м. ноември 2003 г., на основание чл. 6, чл. 63 и чл. 64, ал. 1, т. 6 от ЗДДС (отм.). В хода на административното и съдебното производство този доставчик не е открит на декларирания адрес, не е проверявано неговото счетоводство, документи и обяснения не са давани. Служебно е установено, че посочената фактура е включена в СД и в дневника за продажба за съответния данъчен период и е извършено плащане по "ДДС-сметката" на доставчика от получателя. Експертите по двете Ссч експертизи не са проверили счетоводството му, понеже не са го открили на декларирания от него адрес. По отношение правото на данъчен кредит по фактура, издадена от "Пи енд пи експорт" ЕООД. Ревизиращият орган е отказал претендираното право по фактура с предмет "гориво" за данъчен период м. октомври 2002 г., на основание чл. 65, ал. 4, т. 4 от ЗДДС (отм.). В тази част на спора съдът се е произнесъл, че РА е нищожен, поради което не е обсъждал тази доставка. Същата не следва да се обсъжда в настоящото производство поради липса на касационна жалба от другата страна в съдебното производство пред административния съд. По отношение правото на данъчен кредит по фактури, издадени от "Г. М. Инженеринг" ЕООД. Ревизиращият орган е отказал претендираното право по 9 броя фактури с предмет "ремонт МПС", "комисионна", "резервни части", "авточасти" за данъчни периоди м. август, м. септември, м. октомври и м. ноември 2003 г., на основание чл. 6, чл. 63 и чл. 64, ал. 1, т. 6 от ЗДДС (отм.). В хода на административното и съдебното производство този доставчик не е открит на декларирания адрес, не е проверявано неговото счетоводство, документи и обяснения не са давани. Служебно е установено, че фактурите са включени в СД и в дневника за продажба за съответните данъчни периоди и е извършено плащане по "ДДС-сметката" на доставчика от получателя. Експертите по двете Ссч експертизи не са проверили счетоводството му, понеже не са го открили на декларирания от него адрес. По отношение правото на данъчен кредит по фактури, издадени от ЕТ "Кали-Калинка Тодорова". Ревизиращият орган е отказал претендираното право по фактура с предмет "аванс по договор" за данъчен период м. април 2004 г., на основание чл. 64, ал. 1, т. 2 от ЗДДС (отм.). В хода на ревизионното производство този доставчик е посетен на декларирания адрес, като Калинка Тодорова, собственик на фирмата е декларирала, че не притежава документи на същата, не е издавала такива и не е упълномощавала други лица затова и не е осъществявала дейност. Експертът по една от двете ССчЕ сочи, че на този едноличен търговец е осъществявана ревизия, като е издаден ДРА № 1483 от 3.10.2005 г., при която той не е представил никакви счетоводни документи и не е признат целия деклариран данъчен кредит. Експертите в съдебното производство не са го открили на декларирания адрес. По отношение правото на данъчен кредит по фактура, издадена от "Пи енд пи комерс" ООД. Ревизиращият орган е отказал претендираното право по фактура с предмет "гориво" за данъчен период м. септември 2003 г., на основание чл. 65, ал. 4, т. 4 от ЗДДС (отм.). В хода на административното и съдебното производство този доставчик не е открит на декларирания адрес, не е проверявано неговото счетоводство, документи и обяснения не са давани. Служебно е установено, че посочената фактура е включена в СД и в дневника за продажба за съответния данъчен период. Експертите по двете Ссч експертизи не са проверили счетоводството му, понеже не са го открили на декларирания от него адрес. При така изложената фактическа фактическа страна по спора съдът е обсъдил разпоредбите на чл. 64 и на чл. 65, ал. 4, т. 4 от ЗДДС (отм.), на които се е позовал ревизиращият орган, за да откаже претендираното право на приспадане на данъчен кредит. Също така съдът е обсъдил и възраженията направени пред него относно нищожността на акта, на липсата на мотиви, респ. неговата необоснованост, както и допуснати нарушения на административнопроизводствените правила, свързани с изготвянето на съобщенията до доставчиците, на протоколите за извършени насрещни проверки и относно начина на приобщаване на доказателствения материал. Съдът се е обосновал със задължението си като инстанция по същество да се произнесе по законосъобразността на обжалвания РА, респ. по определянето по основание и размер на спорните задължения по ЗДДС (отм.) и задълженията за лихви. Присъдил е съдебни разноски според изхода на спора пред него, съответно уважената и отхвърлената част от жалбата. Следва да се отчете фактът, че задълженото лице - жалбоподател е ангажирало доказателства, а именно две съдебно-счетоводни експертизи с двама експерти, за да докаже твърденията си относно правнорелевантните факти, а именно реалност на доставките, счетоводния статут на същите при него и преките доставчици, но същите се явяват недостатъчни затова. По делото по категоричен начин се установява, че преките доставчици не могат да бъдат открити на декларираните от тях адреси, не може да се проверят счетоводствата им, като не са представени и достатъчно доказателства относно реалното осъществяване на доставките. Касационните възражения повтарят възраженията в първоинстанционната жалба и са насочени към незаконосъобразност на РА, а не към неправилност на обжалваното решение. Възражението за нищожност на РА е неоснователно, като по делото са представени ЗВР № 1011 от 31.03.2006 г. и № 1771 от 29.06.2006 г. на органа по приходите Йордан Йорданов, определен като орган компетентен да възлага ревизии със заповед № 6 от 3.01.2006 г. и № 98 от 31.05.2006 г. на директора на ТД на НАП-гр. Бургас. Представена е и заповед за определяне на компетентен орган, а именно № К-1771 от 15.08.2006 г. на този орган, с който е определен Георги Василев от ревизиращия екип да издаде процесния РА. Възраженията за допуснати нарушения на административнопроизводствените правила не могат да обосноват незаконосъобразност на РА, понеже дори и да има такива, то същите не са съществени и касаторът е могъл да докаже твърдяната фактическа обстановка по спора в съдебното производство пред административния съд. Обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. Съобразно изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от Административнопроцесуалния кодекс, Върховният административен съд, първо отделение