Решение № 8389 от 14.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 2010/2011 г.

Решение № 8389 от 14.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 2010/2011 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Здравка Шуменска Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на адв. Диана Христова, в качеството й на процесуален представител на проф. Методи Теохаров, директор на Институт по почвознание "Никола Пушкаров", срещу решение № 10916 от 27.09.2010 г. по адм. дело № 9030 по описа за 2009 г. на Върховния административен съд, четвърто отделение. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение, поради нарушаване на материалния и процесуалния закон, както и поради неговата необоснованост, което съставлява отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответната страна по касационната жалба - министърът на земеделието и храните оспорва същата като неоснователна чрез процесуалния представител юрисконсулт Венера Влаевска. Заинтересуваната страна - Селскостопанска академия - София изразява становище за основателност на същата чрез процесуалния представител юрисконсулт Татяна Колева. Заинтересуваните страни - Динко Бончев Янев и Атанас Тенчев Христозов не ангажират становище по касационната жалба. Заинтересуваната страна - "Елка" ЕООД, гр. Хасково, оспорва касационната жалба чрез адв. Владимир Дичев и чрез депозирано становище по реда на чл. 163, във връзка с чл. 228 от АПК. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, I колегия, петчленен състав, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведеното отменително основание, и с оглед на чл. 218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 от АПК и от надлежна страна по чл. 210 от АПК, а разгледана по същество е частично основателна. Върховният административен съд, четвърто отделение е бил сезиран с жалба срещу заповед № РД-46-1377 от 22.10.2008 г. на министъра на земеделието и храните, с която на основание чл. 24, ал. 1 и ал. 2 от ЗСПЗЗ и чл. 47, ал. 7 от ППЗСПЗЗ, въз основа на фактическите основания - становище на председателя на Селскостопанската академия и писмото на ОД "Земеделие" - Хасково, приложените документи и материали, е отменена предходно издадената заповед № УЗ-00-136 от 28.10.1992 г., с която на НИИПА "Никола Пушкаров", сега институт по почвознание "Никола Пушкаров", са предоставени 120 дка земеделска земя за ползване за опитно поле, съответно индивидуализирана в заповедта. Първоинстанционният съд е приел, че оспорването може да се разглежда единствено на плоскостта на искането за обявяването й за нищожна, с оглед на времето на издаването й и датата на подаване на жалбата. Съдът правилно е изложил съображения, че оспорената заповед по правната си същност е индивидуален административен акт, издадена е от компетентен орган, в писмена форма и не са налице основания искането за обявяването й за нищожна да бъде уважено. Съдът не се е произнесъл по наведените доводи за незаконосъобразност на същата заповед, като е приел, че предметът на спора, с който е сезиран е само преценката за нищожността на акта, но не и за неговата унищожаемост. Това се обосновава от факта, че жалбата пред него е просрочена. Този извод на съда е неправилен. По делото няма данни кога е връчена заповедта на института по почвознание, а министърът на земеделието и храните не прави възражение за просрочието й, чрез процесуалния си представител. Настоящият съдебен състав счита, че обжалваното решение следва да се отмени в частта, в която съдът не се е произнесъл по наведените доводи за незаконосъобразност на оспорената заповед, и делото се върне на друг съдебен състав за продължаване на следващите се съдопроизводствени действия. В останалата част решението следва да се остави в сила. При този изход от спора съдебни разноски не се дължат на страната, която ги е поискала, а именно "Елка" ЕООД. Съобразно изложеното и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК, Върховният административен съд, I колегия, петчленен състав,