Решение № 6010 от 16.5.2024 г. на ВАС по адм. д. № 11317/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) вр. чл. 160, ал. 7 от Данъчно осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).

Образувано е по касационната жалба на "Мобайл Асетс ЕООД, ЕИК 205738977 със седалище и адрес на управление: гр. София, [жк], [адрес], представлявано от М. Атанасов, чрез адв. Кунев, срещу Решение 5351/09.08.2023 г. на Административен съд София-град (АССГ), постановено по адм. д. 9737/2022 г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Ревизионен акт (РА) Р-22220221000956-091-001/21.03.2022 г., издаден от органи по приходите в ТД на НАП София, потвърден от директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" (ОДОП) - София при ЦУ на НАП с Решение 993/24.06.2022 г., с който в тежест на "Мобайл Асетс ЕООД са установени задължения по ЗДДС в размер на 236 609,01 лв. и лихви 40 090,94 лв., произтичащи от начислен ДДС на основание чл. 86 вр. чл. 102, ал. 4 и чл. 67, ал. 2 ЗДДС.

С твърдения за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и допуснати съществени процесуални нарушения, съставляващи отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3, предл. 1 и 2 АПК, касаторът претендира отмяна на първоинстанционното решение и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се да се отмени като незаконосъобразен ревизионният акт.

Ответникът по касационната жалба, директорът на дирекция ОДОП София при ЦУ на НАП, оспорва същата като неоснователна чрез процесуалния си представител главен експерт Петрова и заявява искане решението да бъде оставено в сила, както и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за настоящото производство в размер на 15 690 лв.

Представителят на Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, в състав на Първо отделение, след като прецени наведените в нея доводи, валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятен за нея, е допустима, а разгледана по същество, неоснователна поради следните съображения:

Пред АССГ е оспорен РА Р-22220221000956-091-001/21.03.2022 г., потвърден от директора на дирекция ОДОП - София при ЦУ на НАП с Решение 993/24.06.2022 г., с който в тежест на Мобайл Асетс ЕООД са установени задължения по ЗДДС в размер на 236 609,01 лв. и лихви 40 090,94 лв., произтичащи от начислен ДДС на основание чл. 86 вр. чл. 102, ал. 4 и чл. 67, ал. 2 ЗДДС.

АССГ е приел, че оспорването е допустимо като своевременно заявено от надлежна страна след изчерпване на възможността за обжалване на РА по административен ред и срещу потвърдената от решаващия орган негова част. Обосновал е извод за валидност на акта като издаден от компетентни органи по приходите съобразно чл. 119, ал. 2 ДОПК в ревизионно производство, възложено също от компетентен орган по чл. 112 и чл. 113 ДОПК. С позоваване на удостоверенията, издадени от доставчика на удостоверителни услуги със съдържанието по чл. 24, ал. 1 ЗЕДЕУУ е заключил, че ЗВР, ЗИЗВР, РД и РА са издадени от посочените в тях органи по приходите, които са ги подписали с КЕП, по отношение на който в ал. 4 на чл. 13 ЗЕДЕУУ е въведена фикция за саморъчен подпис.

След като подробно е обсъдил фактическите констатации, изложени в РА, събраните в производството по издаването му писмени доказателства, възраженията на неговия адресат, съдът е мотивирал извод, че са налице елементите от фактическия състав на чл. 96, ал. 10 ЗДДС.

Съобразявайки задължението си по чл. 218, ал. 2 АПК, настоящият касационен състав преценява решението на АССГ като валидно, допустимо и правилно.

АССГ е дефинирал спорния между страните по делото въпрос, който е за наличието на правното основание на чл. 96, ал. 10 ЗДДС, въз основа на което в облагаемия оборот на "Мобайл Асетс" ЕООД се включва оборотът, реализиран в обекта от лицето, осъществяващо дейност преди него, и същият се взема предвид при определянето на изискуемия по ал. 1 на чл. 96 в приложимата редакция оборот, при достигането на който възниква задължението за регистрация.

Правилно е приел първостепенният съд, че е доказано от страна на ответника по делото наличието на всички елементи от фактическия състав на чл. 96, ал. 10 ЗДДС, регламентирани от законодателя кумулативно:

1. две или повече лица осъществяват дейност в един и същ търговски обект;

1. дейността е еднородна;

1. дейността се извършва последователно;

1. лицата са свързани или действат съгласувано.

Кейс Деливъри ЕООД и дружеството-касатор са осъществявали търговската си дейност продажба на електронни устройства, мобилни телефони и аксесоари за такива чрез общ адрес на управление в гр. София, [адрес]. Съвпада и адресът, посочен в представените от Спиди АД справки гр. София, [адрес]. По дефиницията на § 1, т. 41 ДР на ЗДДС търговски обект е всяко място, помещение или съоръжение (например: маси, сергии и други подобни) на открито или под навеси, в или от което се извършват продажби на стоки или услуги, независимо че помещението или съоръжението може да служи същевременно и за други цели (например: офис, жилище или други подобни), да е част от притежаван недвижим имот (например: гараж, мазе, стая или други подобни) или да е производствен склад или превозно средство, от което се извършват продажби.

За да се приеме, че дейността е еднородна, според изречение второ на чл. 96, ал. 10 ЗДДС е необходимо да е налице значителна идентичност по отношение на две или повече от следните характеристики: предлаганите стоки или услуги, ползваните активи, персонал, търговската марка/наименованието на обекта, доставчиците/клиентите.

В разглеждания случай е налице идентичност както по отношение на предлаганите стоки, така и по отношение на персонала двете дружества не са назначавали служители по трудов договор, а дейността е осъществявана от М. Атанасов. Идентични са и доставчиците Спиди АД, Уникредит Кънсюмър файненсинг ЕАД, Т 10 ЕООД, Онлайн продажби България ЕООД.

Не е спорен между страните по делото фактът, че Мобайл Асетс" ЕООД е свързано лице по смисъла на § 1, т. 3, б. д) от ДР на ДОПК с "Кейс Деливъри" ЕООД, както и с "Ем Ей Кредит" ЕООД, "Електроник Трейдър" ЕООД, "Трейд Хевън" ЕООД, "Юръп Мобайл" ЕООД и "Мастър Трейдър" ЕООД, доколкото собственик на капитала на всяко от тях е Лайф Есеншълс ЕООД, представлявано от М. Атанасов, който е управител на всички изброени дружества.

Понятието последователно по смисъла на чл. 96, ал. 10 ЗДДС по отношение на извършването на еднородна дейност в един и същ търговски обект се възприема като замяна или редуване във времето на две или повече данъчнозадължени лица, които я осъществяват.

При липсата на данни дейността да е прекъсвана за повече от 1 месец между преустановяване на дейността на Кейс Деливъри ЕООД на 20.05.2020 г. (датата на последния публикуван дневен финансов Z отчет от регистрирания на дружеството ЕКАФП) и започване на същата дейност в обекта от Мобайл Асетс ЕООД на 27.05.2020 г. датата на издаване на първата фактура от касатора, не може да намери приложение изключението по чл. 96, ал. 11 ЗДДС.

Нормите на чл. 102, ал. 4, изр. 1 и 2 ЗДДС (редакция ДВ, бр. 97 от 2017 г.) предписват, че за определяне на данъчните задължения на лицето в случаите по чл. 96, ал. 1, изречение второ (ДВ, бр. 96 от 2019 г.), когато е било длъжно, но не е подало заявление за регистрация в срок, се приема, че лицето дължи данък за облагаемите доставки, с които надхвърля облагаемия оборот от 50 000 лв., от датата, на която е надвишен оборотът, до датата, на която е регистрирано от органа по приходите, или до датата, на която са отпаднали основанията за регистрация. За облагаемата доставка, с която се надхвърля облагаемият оборот, се дължи данък.

В разглеждания случай данъчното задължение е определено от датата, на която е надвишен оборотът - 27.05.2020 г. до 08.07.2020 г. - датата, предшестваща регистрацията по ЗДДС на "Мобайл Асетс" ЕООД. За периода след 09.07.2020 г. (момента на регистрацията му по ЗДДС) до 31.07.2020 г., касаторът не е декларирал извършени облагаеми доставки, но по информация от "СПИДИ" АД, както и по данните от банковото извлечение от сметката на "Мобайл Асетс" ЕООД е установено извършване на облагаеми доставки, за които на основание чл. 86, ал. 1 и, ал. 2 от ЗДДС се дължи данък.

Правилно е приел АССГ, че закъснелият с регистрацията правен субект не може да черпи по-благоприятни последици от своето неправомерно поведение, само защото регистрацията му е била извършена въз основа на негово заявление, а не "служебно". Неоснователен е касационният довод, че носител на задължението за данък по чл. 102, ал. 4, изречение второ от ЗДДС, може да бъде само лице, регистрирано по ЗДДС по инициатива на органа по приходите. Независимо, че регистрацията на "Мобайл Асетс" ЕООД е извършена въз основа на подаденото от самото дружество заявление, неспазването на установения в закона срок обуславя дължимост на данъка за облагаемите доставки в хипотезата по чл. 102, ал. 4 от ЗДДС. По допустимостта на тази национална правна уредба се е произнесъл СЕС с решението от 11 април 2024 г. по дело С-122/23.

Като е достигнал до същите изводи, АССГ е постановил правилно решение, съответно на приложимите материалноправни норми, което следва да бъде оставено в сила.

С оглед изхода на спора и своевременно заявеното искане на ответника по касация следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение.

Според разрешението, дадено с т. 3 от Решение на СЕС по дело С-438/22 "Член 101, параграф 2 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че ако установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба, нарушава забраната по член 101, параграф 1 ДФЕС, националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба, включително когато предвидените в тази наредба минимални размери отразяват реалните пазарни цени на адвокатските услуги.".

Задължението на националния съд да откаже да приложи националната правна уредба, определяща минималните размери на адвокатските възнаграждения, дори когато те отразяват реалните пазарни цени на адвокатските услуги, не ограничава правомощието на съда да ползва тези цени (на висшия орган на съсловната организация) като критерий и коректив на уговореното и платено или дължимото без да е платено (при осъщественото от юрисконсулта процесуално представителство) възнаграждение, представляващо част от отговорността за разноски, при отчитане на действителната фактическа и правна сложност на делото (арг. от чл. 78, ал. 5 ГПК), обема и качеството на осъществената процесуална защита. При съобразяване на фактическата и правна усложненост на спора, съдържанието на осъщественото от главен експерт Петрова процесуално представителство, настоящият касационен състав приема, че претендираното от нея юрисконсултско възнаграждение следва да бъде редуцирано наполовина.

Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение първо АПК, Върховният административен съд, Първо отделение