Решение № 3495 от 20.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 10206/2017 г.

Решение № 3495 от 20.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 10206/2017 г., I о., докладчик съдията Мадлен Петрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано е по касационна жалба на директора на дирекция "Обжалване и данъчно - осигурителна практика", град С. против решение 4952/21.07.2017 г. на Административен съд, С. град, постановено по адм. дело № 9775/2016 г., в частта, в която е отменен ревизионен акт № Р-22220515010728-091-001/21.06.2016 г. на органи по приходите при ТД на НАП - гр. С.. В касационната жалба са посочени касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Конкретните оплаквания са за неправилна преценка на доказателствата по делото и на представените едва в съдебното производство компютърни разпечатки, посочени като "складови разписки", които са еднотипни документи, едни и същи за всички доставчици. Касаторът счита, че тези документи не удостоверяват релевантния за спора факт на приемо - предаване на стоки, тъй като са едностранно подписани - само за предал. Другите обстоятелства за липсата на реално осъществени доставки, на които се позовава решаващият орган са неоткриването на доставчиците, липсата на доказателства за транспортиране на стоките, липсата на данни от счетоводството на доставчиците за отчитането на стоки от вида и в количествата на фактурираните и счетоводни данни за изписването им. В подкрепа на аргументите си посочва практика на ВАС и тълкуване на относимите норми от правото на ЕС в конкретни решения на Съда на ЕС. Искането е за отмяна на решението в обжалваната част. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът - "В." ООД, чрез процесуалните си представители адв. Д. Б. и адв. У. Т. от Адвокатско дружество "Б. и партньори", оспорва касационната жалба и моли да се отхвърли като неоснователна, по съображения, изложени в писмени бележки. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на жалбата. Върховният административен съд, като взе предвид доводите на страните и установените по делото факти, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е основателна, поради следното: С решението в обжалваната част, първоинстанционният съд е отменил оспорения ревизионен акт в частта, в която на "В." ООД, гр. С. е отказано право на данъчен кредит в общ размер на 17 616.53 лева за данъчни периоди м. 12.2009 г., от м. 02 до м. 05.2010 г., м. 08.2010 г., от м. 10.2010 г. до м. 12.2010 г. от м. 01.2011 г. до м. 03.2011 г., м. 05.2011, г., м. 06.2011 г., м. 09.2011 г., м. 10.2012 г., м. 11.2012 г. и м. 04.2013 г. по фактури, издадени от "Н. Т." ЕООД, "Б. е. 01" ЕООД, АУТО "Д. Т." ЕООД, "Д. 2011" ЕООД, "Л. Т." ЕООД, "Е. А. П." ЕООД, "А.-13" ЕООД и "А. К. 1" ЕООД. За да отмени посочените задължения съдът е приел, че ревизионният акт е издаден от компетентен орган, но в нарушение на материалния закон. В мотивите съдът е посочил, че не споделя изводите на органите по приходите и решаващия орган, че по спорните доставки не е доказано отделянето на стоките (като родово определени вещи по смисъла на чл. 24 ЗЗД) чрез тяхното транспортиране и предаване от прекия доставчик на ревизираното лице. Приел е, че представените в съдебното производство компютърни разпечатки за придобиване на стоката по облагаема сделка с право на данъчен кредит, (посочени като складови разписки) представляват годно доказателство за предаване на стоките. Според съда, тези разпечатки са заверени за вярност с оригинала и изхождат от счетоводството на жалбоподателя. По тях е изготвено заключението на вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза, което не е оспорено от ответника. Тяхната автентичност не е оспорена. Според съда липсата на подпис за приел не опорочава действителността на "складовите разписки", тъй като същите са установени в счетоводството на жалбоподателя. В мотивите на решението е посочено още, че в ревизионния акт са направени изводи за разпореждане със стоките от страна на ревизираното дружество т. е. то ги е притежавало, за да може впоследствие да ги отчужди с оглед предмета на дейност. Според съда, косвеният извод на органите по приходите, че доставките не са извършени от посочените във фактурите доставчици, е необоснован. При преценката за реалност на доставките съдът е съобразил и плащането по спорните фактури. От заключението на ССЕ, според което разходите за доставките са надлежно осчетоводени от жалбоподателя и предмета на доставките впоследствие е реализиран, съдът е направил извод, че придобитите от ревизираното лице стоки с процесните фактури са били продадени и следователно реално притежавани. Относно транспорта на стоките с оглед вида и количеството им, в решението е прието, че не са необходими специални транспортни средства. Според съда твърдението на управителя на дружеството - жалбоподател, че стоките са транспортирани от доставчика, е напълно достоверно и е достатъчно да установи транспорта на тези стоки т. е. не са необходими допълнителни доказателства за осъществен транспорт. С оглед на установените по делото факти, съдът е приел, че следва да съобрази мотивите на решението на Съда на ЕС по дело С-80/11 и С-142/11, според което не се допуска национална практика за отказ на правото на приспадане, поради това, че задълженото лице не се е уверило, че издателят на фактурите е бил в състояние да извърши доставката, когато не са налице твърдения и данни данъчна измама. По тези съображения съдът е отменил ревизионния акт в частта на отказаното право на данъчен кредит по ЗДДС. Решението е неправилно, като постановено в нарушение на съдопроизводствените правила по преценка на доказателствата и в нарушение на материалния закон. Принципно вярно съдът е очертал материалноправните предпоставки за възникване и упражняване на правото на данъчен кредит по чл. 68 и сл. ЗДДС. П. доставки на стоки, по силата на чл. 68 във връзка с чл. 6, ал. 1 ЗДДС, правото на приспадане на данъчен кредит възниква, когато се прехвърли право на собственост върху стоката. Нормите от националния закон се тълкуват във връзка с понятието "доставка на стока" по смисъла на чл. 14, § 1 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 г. относно общата система на ДДС. С. Съда на ЕС доставката на стоки не се отнася до прехвърлянето на право на собственост в предвидените от националното право форми, а включва всяка сделка по прехвърляне на материална вещ от определено лице, което овластява друго лице да се разпорежда фактически с нея като собственик. Следователно за осъществяването на този вид доставки е необходимо да се установи, че стоките са доставени и получени фактически от доставчика на получателя. Това са и релевантните факти, които подлежат на доказване при спор относно реалността на доставките, какъвто е и процесният. Съгласно чл. 154, ал. 1 ГПК във връзка с § 2 от ДР на ДОПК доказателствената тежест е на лицето, което претендира признаване на правото на данъчен кредит. В конкретния случай неправилно съдът е приел, че е доказано доставянето и получаването на стоките от посочените във фактурите доставчици на ревизираното дружество. В нарушение на съдопроизводствените правила съдът е преценил доказателствената сила на представените по делото компютърни разпечатки, описани като "складови разписки". Това са частни документи по смисъла на чл. 180 ГПК, които подлежат на преценка с оглед на останалите доказателства по делото. От съдържанието на тези документи е видно, че те не удостоверяват предаване и получаване на стоки от съответния доставчик на "В." ООД, тъй като не документират такива факти. Приложените по делото копия от документи са подписани само за предал, без да е посочен получателя на стоките. Отбелязаното "придобиване - облагаема сделка - с право на данъчен кредит", е без адресат. Тези доказателства не установяват релевантните за спора факти относно фактическото предаване и получаване на процесните стоки. Неправилно съдът е приел, че т. нар. складови разписки изхождат от счетоводството на ревизираното лице. В отговора на задача 4 експертът е посочил, че заприходяването на стоките в счетоводството на жалбоподателя е извършено въз основа на съставените фактури, като първични счетоводни документи, както и стокови разписки към всяка от тях. Заключението в частта относно стоковите разписки не се подкрепя от писмените доказателства по делото. В представените по делото дневници на счетоводна сметка 401 и хронологични описи на документи, се установява, че записванията в счетоводството на "В." ООД са извършени въз основа на фактурите. От изложеното по-горе следва да се приеме, че представените компютърни разпечатки по своето съдържание не представляват складови разписки за предаване и получаване на стоката, както твърди ревизираното дружество, респективно стокови разписки както сочи експертът. Неправилен е и изводът, че е доказана последващата реализация на стоките, предмет на спорните фактури. Такава констатация по отношение на процесните стоки липсва в ревизионния акт. В съдебното производство този факт не е обявен за безспорен и ненуждаещ се от доказване на основание чл. 155 ГПК във връзка с § 2 от ДР на ДОПК. С., предмет на голяма част от спорните фактури, са свързани с основния предмет на дейност на "В." ООД - търговия с перилни и почистващи препарати, декоративни изделия, козметика и аксесоари, но само това обстоятелство, не е достатъчно, за да се приеме, че процесните стоки са били предмет на последващи облагаеми доставки. Поради това неправилно от само от факта на извършени продажби на стоки от същия вид, съдът е приел, че ревизираното дружество е притежавало процесните стоки и фактически се е разпоредило с тях. За останалите стоки, които са извън предмета на дейност на "В." ООД - напитки и шоколадови изделия - липсват каквито и да било данни и доказателства, че са предмет на последваща реализация. При липсата на доказателства за осъществяване на доставките на стоки, следва да се приеме, че не е доказана основната предпоставка за възникване на правото на данъчен кредит по чл. 68, ал. 1 във връзка с чл. 6, ал. 1 ЗДДС. К. е приел противното и е отменил ревизионния акт в частта на отказаното право на данъчен кредит, съдът е постановил решението си в противоречие с доказателствата по делото и в нарушение на материалния закон. Налице са касационните основания по чл. 209, т. 3 АПК за неговата отмяна. Вместо него следва да се постанови друго, с което спорът да се реши по същество, като се отхвърли жалбата. При този изход на спора, разноски се дължат на касационния жалбоподател за осъществена защита от юрисконсулт в размер на 2 116.99 лева на основание чл. 161, ал. 1 ДОПК. Водим от горното, Върховният административен съд, първо отделение,