Решение № 5466 от 27.04.2010 г. на ВАС по адм. д. № 11128/2009 г.

Решение № 5466 от 27.04.2010 г. на ВАС по адм. д. № 11128/2009 г., V о., докладчик председателят Илияна Дойчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на дирекция "Български документи за самоличност" - МВР против решение № 58 от 12.06.2009 г., постановено по адм. дело № 1164/2009 г. по описа на Административен съд София - град. Жалбоподателят навежда доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон - отменително основание съобразно чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът - Кирил Георгиев Попов, в писмено възражение, оспорва касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срок и е допустима. Разгледана по същество, същата е основателна, като съображенията за това са следните: С обжалваното решение Административен съд София - град е отменил заповед № 2005007247/20.05.2005 г., издадена от началника на направление "Българки документи за самоличност" при дирекция "Национална служба полиция", с която на Кирил Георгиев Попов е наложена принудителна административна мярка по чл. 75, т. 5 от Закона за българските лични документи (ЗБЛД). За да постанови този резултат съдът е приел, че заповедта е издадена в нарушение на материалноправните норми на ЗБЛД. Прието е, че искането е направено от органите визирани в чл. 75, т. 5 от ЗБЛД, но същото касаело Кирил Попов в качеството му на собственик, управител и представител на "Примаснаб" ЕООД по повод на задължение на дружеството по ДРА в големи размери. Независимо от това ограничителната мярка била наложена на Попов в качеството му на физическо лице, като било посочено, че същият е длъжник в особено големи размери. По делото не били представени доказателства за задълженията на жалбоподателя в качеството му на физическо лице, поради което съдът е направил извод, че фактическите основания, посочени в заповедта не съответстват на предвидените в закона такива, т. е. по отношение на Попов не е била осъществена хипотезата на чл. 75, т. 5 от ЗБЛД за налагане на принудителната мярка. На следващо място съдът счел, че не е установен размера на задължението, заради което е поискано налагането на ограничителната мярка. Било посочено, че същото е над 5000 лв., но нито в административната преписка, нито по делото са представени доказателства, установяващи конкретния му размер. Направен е извод, че административният орган не е събрал доказателства за размера на задължението, както и дали то е ликвидно и изискуемо. На основание чл. 142, ал. 2 от АПК съдът е съобразил факта, че след издаване на оспорената заповед Кирил Попов е бил освободен като управител на "Примаснаб" ЕООД, поради което е отпаднала и една от задължителните материалноправни предпоставки на чл. 75, т. 5 от ЗБЛД за издаване на заповедта. Решението е постановено в нарушение на материалния закон. По несъмнен начин по делото е установено, че административното производство е започнало по искане на органа по чл. 145, ал. 7 вр. ал. 8, т. 2 от ДПК (отм.). В искането е посочено, че мярката следва да се наложи на Кирил Георгиев Попов, тъй като същият е управляващ, представляващ и собственик на "Примаснаб" ЕООД, като последното има установени данъчни задължения в особено големи размери, а дружеството не притежава имущество, с което да обезпечи задължението си. По повод на така направеното искане административният орган е издал оспорената заповед и наложил ограничителната мярка. Изводът на съда, че последната е наложена на Попов в качеството му на физическо лице, без същият да има задължения е незаконосъобразен. От факта, че административният орган не е конкретизирал, че прилага принудителната административна мярка на управителя и представляващия дружеството, не следва извод за незаконосъобразност на оспорената заповед. От приложените в административната преписка доказателства по несъмнен начин е установено, че административното производство се е развило по реда на чл. 75, т. 5 от ЗБЛД вр. чл. 145, ал. 8 от ДПК (отм.), а искането е за налагане на принудителната мярка на управителя на дружеството. По безспорен начин по делото е установено, че Попов, към момента на издаване на заповедта, е бил управител на "Примаснаб" ЕООД, както и че дружеството е имало публични задължения в големи размери, като от органите на МВР съобразно разпоредбата на чл. 145, ал. 8, т. 2, б. "а" от ДПК е направено писмено искане за налагане на ПАМ. За да са налице материалноправните предпоставки на чл. 75, т. 5 от ЗБЛД е необходимо и достатъчно да е направено искане от компетентния орган по отношение на лицата, попадащи в хипотезата на чл. 145, ал. 8 от ДПК. Прилагането, към искането, на акта въз основа, на който е възникнало задължението не е елемент на фактическия състав на цитираната правна норма. Следователно към момента на издаване на заповедта са били налице всички материалноправни предпоставки за издаването й. В жалбата си и в съдебното производство жалбоподателят не е оспорвал факта, че дружеството има публични задължения в големи размери, а е твърдял, че след издаване на заповедта същият е прехвърлил дяловете си и е освободен като управител на същото. При издаване на заповедта по реда и при условията на чл. 75, т. 5 от ЗБДС административния орган е действал при условията на обвързана компетентност. При наличие на законовите предпоставки същият е бил длъжен да наложи ПАМ. Ето защо изводите на първоинстанционният съд, че оспорената заповед е издадена в нарушение на предписаната от закона форма и спрямо жалбоподателя не били осъществени материалноправните предпоставки на чл. 75, т. 5 от ЗБЛД са незаконосъобразни. При издаване на административния акт не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Неуведомяването на Попов за започване на административното производство не представлява съществено нарушение на административнопроизводствените правила, което да доведе до материална незаконосъобразност на акта. Същият е разполагал с всички предвидени в закона средства за защита срещу административния акт в производството по съдебно обжалване. Фактът, че два месеца след издаване на оспорената заповед Попов е освободен като управител на дружеството е правно ирелевантен за законосъобразността на наложената ограничителна мярка. Публичното задължение е възникнало по време на управление на дружеството от Кирил Попов и последващото му освобождаване като управител не е факт относим към законосъобразността на оспорената заповед, тъй като вписването на това обстоятелство в търговския регистър няма обратно действие и не води до отпадане на елемент от фактическия състав, съставляващ основание за прилагане на принудителната административна мярка. С оглед на изложеното се налага извод, че обжалваното решение е незаконосъобразно, поради което същото следва да бъде отменено, като се постанови ново решение по съществото на спора, с което жалбата срещу оспорената заповед бъде отхвърлена. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 вр. чл. 222, ал. 1 от АПК Върховният административен съд, пето отделение,