Решение № 9747 от 28.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 11679/2012 г.

Решение № 9747 от 28.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 11679/2012 г., VIII о., докладчик съдията Димитър Първанов Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) във вр. с чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "Кадьова" ЕООД, със седалище и адрес на управление гр. Велинград, чрез адв. Ивайло Младенов срещу Решение № 1772/23.07.2012, постановено по адм. д. № 849/2012 г. по описа на Административен съд гр. Пловдив /АС/, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против Ревизионен акт /РА/ № 131104933 от 30.11.2011 г., издаден от главен инспектор по приходите при ТД Пловдив на НАП, потвърден с решение № 177 от 17.02.2012 г. на директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" Пловдив при ЦУ на НАП, в частта за отказан данъчен кредит в размер на 24 169,67 лева и лихви в размер на 1637,22 лева. В жалбата се излагат доводи за неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли да бъде отменено обжалваното решение с присъждане на разноски. Ответникът по жалбата директор на Дирекция "ОУИ", гр. Пловдив, при ЦУ на НАП, понастоящем Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" при ЦУ на НАП, чрез процесуалния си представител юрк. Панова в писмена защита оспорва жалбата и излага доводи за правилност на решението. Представителят на Върховна административна прокуратура излага доводи за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд - осмо отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211 от АПК, а по същество за неоснователна. За да постанови обжалваното решение съдът е приел, че РА е издаден от компетентен орган, в хода на надлежно възложена данъчна ревизия, при извършването на която не са допуснати нарушения на правилата на ДОПК. Констатирал е, че при ревизията на жалбоподателя на основание чл. 70, ал. 1, т. 4 и 5 ЗДДС е отказано право на приспадане на данъчен кредит общо в размер на 24 169,67 лева по фактури, подробно описани в ревизионния доклад, издадени от "М Кар" ООД за покупка на автомобил БМВ, модел Х6, и оборудване за него, и по фактури, издадени от "ОМВ България" ООД, "ШЕЛ България" ЕАД и "Лукойл България" ЕООД, за покупка на гориво за същия автомобил, като от ревизионните органи е направен извод, че закупеният автомобил отговаря на характеристиките на тарифна позиция 8703 и е лек автомобил по смисъла на § 1, т. 18 от ДР на ЗДДС, поради което на основание чл. 70, ал. 1, т. 4 и 5 ЗДДС на дружеството е отказано правото на данъчен кредит. В хода на съдебното производство е назначена съдебно-счетоводна експертиза, от заключението на която съдът е намерил, че не са оборени констатациите на органите по приходите относно вида на автомобила, който е основен въпрос, за да се отговори и на въпроса, дали дружеството може да приспадне ДДС за неговата покупка, както и разходите за неговата поддръжка и за закупеното за него гориво. Съдът не е кредитирал свидетелските показания, защото е намерил същите за необективни, доколкото свидетелката работи в дружеството и се намира в служебна подчиненост спрямо работодателя си, поради което не може да се приеме, че показанията й са безпристрастни. Освен това, показанията не кореспондират с представените по делото пътни листове, които, от една страна, не са били представени в хода на ревизията, и нямат достоверна дата. Приел е за законосъобразна и в съответствие с приложимите правни норми преценката за липса на материалноправните предпоставки за възникване на право на данъчен кредит, защото автомобилът има характеристиките на "лек автомобил" по смисъла на § 1, т. 18 от ДР на ЗДДС, поради което и на основание чл. 70, ал. 1, т. 4 ЗДДС, при липса на основания за приложение на чл. 70, ал. 2 ЗДДС, въпреки наличието на предпоставките по чл. 69 ЗДДС правото на приспадане на данъчен кредит не е налице. Решението е правилно. Изводите на съда съответстват на установената по делото фактическа обстановка, поради което са обосновани. Изводите на съда са и правилни, тъй като са в съответствие с приложимия материален закон. Установено е, че към датата на фактурите, към която дата както правилно е приел административния съд, се преценява правото на данъчен кредит за получателя по тях, автомобилът е с места 3 + 1, което го класифицира като лек автомобил по смисъл на § 1, т. 18 от ДР на ЗДДС, и което съгласно чл. 70, ал. 1, т. 4 и 5 от ЗДДС изключва правото на данъчен кредит за услугите, свързани с него. Съгласно разпоредбата на чл. 70, ал. 1, т. 4 от ЗДДС правото на приспадане на данъчен кредит не е налице, независимо че са изпълнени условията на чл. 69 или 74, когато: е придобит, внесен или е нает мотоциклет или лек автомобил. Не са нарушени и материалноправни разпоредби по отношение на отказаното право на приспадане на данъчен кредит за същия данъчен период, представляващи разходи за гориво, тъй като тези разходи касаят процесния автомобил, а съгласно чл. 70, ал. 1, т. 5 от ЗДДС правото на приспадане на данъчен кредит не е налице, когато стоките или услугите са свързани с поддръжката, ремонта, подобрението или експлоатацията на превозните средства по т. 4, а именно на леки автомобили. Жалбоподателят не е доказал по категоричен начин, че са налице изключенията, визирани в чл. 70, ал. 2 на ЗДДС. По тези съображения, ВАС преценява решението на административния съд като правилно, поради което