Решение № 7423 от 15.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 1544/2020 г.

Решение № 7423 от 15.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 1544/2020 г., II о., докладчик председателят Таня Радкова Производството е по чл. 208 и следващите АПК. Образувано е по касационна жалба на Р. Стоименов чрез неговия пълномощник срещу решение № 7007/18.11.2019 г. по адм. д. № 11165/2018 г. на Административен съд София-град. Счита обжалваното решение за неправилно като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон и необосновано. Претендира от съда отмяната му и присъждане на разноски за двете инстанции. Ответникът по касационната жалба – директорът на дирекция "Общински строителен контрол", Столична община, чрез процесуалния си представител намира касационната жалба за неоснователна и претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. За да се произнесе по съществото на касационната жалба, разгледана съгласно чл. 218, ал. 1 АПК с оглед наведените основания за отмяна, настоящата инстанция взе предвид: Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от касатора срещу заповед № РА-30-332/20.09.2018 г. на директора на дирекция "Общински строителен контрол", Столична община, издадена на основание чл. 225, ал. 2, т. 2 и чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ, с която му е разпоредено премахването на незаконен строеж, представляващ "Метално хале – работилница/гараж", находящ се в ПИ с идентификатор 68134.1106.80 по КККР на [населено място]. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата. За да постанови този резултат, решаващият съд е развил доводи за законосъобразност на обжалваната заповед. Така постановеното решение е материално и процесуално законосъобразно. Първоинстанционният съд е обсъдил всички доказателства по делото в тяхната съвкупност и съотносимост. Приетите за установени фактически констатации се подкрепят от доказателствата по делото. Заповедта е издадена от компетентен орган, при спазване на формата на акта, без допуснати нарушения на административно производствените правила и при правилно посочени фактически и правни основания, както и в съответствие с целта на закона. Правилно решаващият съд е приел, че оспореният административен акт е законосъобразен и е отхвърлил оспорването. Констативният акт не е оспорен по реда и в срока по чл. 193, ал. 1 ГПК и е надлежно съобщен на жалбоподателя чрез адв. Ч. Тодоров с представено пълномощно по делото, съдържащо изрично упълномощаване на адвоката да получава от името на титуляра всякакви документи, актове и съобщения. Обосновано административният съд е отбелязал, че се доказва, че процесният обект се явява строеж по смисъла но § 5, т. 38 ДР на ЗУТ, построен без разрешение за строеж, изискуемо съгласно разпоредбата на чл. 148, ал. 1 ЗУТ и правилно е приложен чл. 225а, ал. 1 и 2 ЗУТ. Основната съдебно-техническа експертиза (СТЕ) в неоспорената част е обсъдена заедно с доказателствата и основателно е кредитирана от съда относно характера на постройката като строеж по смисъла на § 5, т. 38 ДР на ЗУТ. Според описанието в констативен акт № 34 от 22.05.2018 г. процесното строителство е изпълнено като пристройка към сграда с КИ 68134.1106.80. 1 и е долепено до жилищна сграда с КИ 68134.1106.80. 2, като за ограждащ елемент се използва стената на жилищната сграда, със застроена площ 21 кв. м. с размери: широчина ~4, 1 м и дължина ~4, 9 м. Обекта е с едноскатен покрив с наклон от запад на изток с височина ~3, 2 м до 2, 6 м и представлява метално хале – работилница-гараж, изпълнен от метални тръби с ограждащи стени от ЛТ ламарина. По делото безспорно е установено, че строежът на място фактически съществува по начина, описан в обжалваната заповед и съобразно съставения констативен акт. Установеното от административния орган и вещото лице по основната експертиза навлизане на строежа в улична регулация е с 30-38 см, съобразно изготвената по делото допълнителна съдебно-техническа експертиза е измерено като 6-7 см навлизане, което според експерта е в границите на допустимото и обектът не навлиза в уличната регулация. Съгласно разпоредбата на чл. 148 ЗУТ строежи могат да се извършват само след издаване на разрешение за строеж. За процесния строеж не са налице строителни книжа, което сочи, че същият е незаконен, тъй като не попада в изключенията на чл. 151 ЗУТ. Характеристиката му като незаконен е основание за административния орган да издаде заповед със съдържание като оспорената, годна да предизвика правната последица премахване. На последно място, последицата на премахване може да бъде преодоляна само ако спрямо незаконния строеж са налице предпоставките на търпимост по § 16 или по § 127, ал. 1 ПЗРЗУТ. Представената по делото декларация за изграден през 1986 г. навес не отговаря на установеното незаконно строителство. Видно от другите три декларации за преобразуване през 2006 г. на заварения навес в установеното към настоящия момент метално хале – работилница/гараж, именно това е моментът на извършване на незаконното строителство. С оглед представените по делото доказателства за времеизвършването на строежа през 2006 г. за същия не са налице предпоставките за търпимост. Но дори да се приеме, че строителството е извършено през 1986 г., то не отговаря на строителните правила и норми, тъй като процесният строеж е долепен до жилищна сграда, за която не е предвидено застрояване на калкан. Предвид изложеното, при постановяване на обжалваното решение не са допуснати нарушения на съществени процесуални норми и същото като материално и процесуално законосъобразно следва да се остави в сила. С оглед изхода на спора, направеното до приключване на устните състезания в касационната инстанция искане и на основание чл. 78, ал. 8 ГПК във връзка с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ жалбоподателите следва да бъдат осъдени да заплатят на Столична община сумата 100. 00 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение в касационното производство. Воден от горното, Върховният административен съд, второ отделение,