Решение № 5136 от 29.04.2020 г. на ВАС по адм. д. № 1321/2020 г.

Решение № 5136 от 29.04.2020 г. на ВАС по адм. д. № 1321/2020 г., V о., докладчик председателят Йовка Дражева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационната жалба на В. Димитров (по касационната жалба е Н.) от [населено място], чрез процесуални представители адвокат Л. Гочев и адвокат П. Мутафчиева, против решение № 777/4.11.2019 г. по адм. дело № 163/2019 г. по описа на Административен съд- Хасково, с което е отхвърлено оспорването му срещу Заповед № 3282 з-170/17.01.2019 г., издадена от директора на Главна дирекция "Гранична полиция" към МВР, с която на основание чл. 194, ал. 2, т. 4, чл. 197, ал. 1, т. 6, във вр. с чл. 203, ал. 1, т. 13, чл. 204, т. 3 и чл. 226, ал. 1, т. 8 от ЗМВР му е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и е прекратено служебното му правоотношение с МВР, считано от датата на връчване на заповедта- 28.01.2019 г. Касаторът иска отмяна на решението като недопустимо. Твърди, че решението е неправилно поради развити противоречиви мотиви и иска да бъде отменено като постановено при съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Подробни съображения в подкрепа на твърденията и исканията са изложени в касационната жалба. Претендира заплащане на разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът Директор на Главна дирекция "Гранична полиция" – МВР изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, като взе предвид, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК, намира същата за допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С решение № 777/4.11.2019 г. по адм. дело № 163/2019 г. по описа на Административен съд- Хасково е отхвърлена като неоснователна жалбата на В. Димитров, граничен полицай при ГКПП - Лесово против заповед № 3282 з-170/17.01.2019 г., издадена от Директора на Главна дирекция "Гранична полиция" – МВР за налагане на дисциплинарно наказание "уволнение " на основание чл. 194, ал. 2, т. 4, чл. 197, ал. 1, т. 6 във вр. с чл. 203, ал. 1, т. 13, чл. 204, т. 3 и чл. 226, ал. 1, т. 8 от ЗМВР и е прекратено служебното му правоотношение с МВР. За да постанови този резултат съдът приема, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, спазена е изискуемата писмена форма, като заповедта отговаря на изискванията за съдържание, предвидено в разпоредбата на чл. 210, ал. 1 от ЗМВР, както и че не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и ограничаване правото на защита на жалбоподателя. По отношение на материалната законосъобразност на оспорената заповед са развити съображения, че на база на събраните доказателства, описаните в справката факти и обстоятелства, се установява посоченото в оспорената заповед дисциплинарно нарушение квалифицирано като деяние, несъвместимо с Етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, уронващи престижа на службата по см. на чл. 203, ал. 1, т. 13 от ЗМВР. Служителят виновно е нарушил нормите на поведение в т. 28 буква "а" и "в" от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, утвърден с заповед рег. № 8121 з-396/05.08.2014 г. на министъра на вътрешните работи, като е отказал извършване на проверка за алкохол и наркотични вещества с техническо средство "Дрегер алкотест 7510", отказал е да получи талон за медицинско изследване, както и отказал да даде кръв за изследване в МБАЛ- гр. Сливен. Решението е валидно, допустимо и правилно и следва да се остави в сила. Не са налице сочените от касационния жалбоподател отменителни основания. Правилно и в съответствие със събраните по делото доказателства съдът приема, че при издаване на оспорената пред него заповед не са допуснати нарушения, тъй като е спазена предвидената от закона форма и процедура, издателят е материално компетентен орган, спазена е и целта на закона. Обяснения не са взети по вина на жалбоподателя. Същият е бил поканен да даде такива, но видно от протокола от 3.01.2019 г. изготвен по чл. 207, ал. 11 от ЗМВР не се е явил, нито е представил допълнителни възражения и обяснения по обобщената справка. Поради това обосновано съдът приема, че не са допуснати нарушения на процедурата. От събраните доказателства по несъмнен начин е установено, че младши инспектор В. Н. е извършил тежко дисциплинарно нарушение, което е описано в заповедта и в обобщена справка рег. № 4070 р-18700/13.12.2018 г. След допуснато ПТП, от което са настъпили вреди и за други участници в пътното движение е отказал извършване на проверка за алкохол с техническо средство "Дрегер" и отказал да даде кръвна проба, които откази са установени, включително с подписа върху протокол за медицинско изследване. Съставен е АУАН № 765207/19.09.2018 г. Налице е виновно неизпълнение на служебните му задължения на заповед № 8121 з-396/5.08.2014 г. на Министъра на вътрешните работи, относно недопускане нарушения на служебната дисциплина от служителите на МВР, свързани с употребата на алкохол, наркотични вещества или други упойващи вещества. За тази заповед служителят е уведомен срещу подпис на 11.05.2018 г. Държавния служител, независимо от заеманата длъжност в качеството си на участник в пътното движение се подчинява на нормативно определените правила за движение по пътищата на Република България, както и на разпорежданията на контролните органи относно установяване на управлението на моторно превозно средство след употреба на алкохол или на друго упойващо вещество съгласно т. 28, б. "а" и "в" от Етичния кодекс. За деянията, несъвместими с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР и уронващи престижа на службата на основание чл. 203, ал. 1, т. 13 от ЗМВР се налага дисциплинарно наказание "уволнение. " Неоснователно е твърдението на касатора, че е налице материална незаконосъобразност на заповедта, тъй като деянието представлявало престъпление. За нарушенията на разпоредби на ЗДвП е ангажирана административнонаказателна отговорност по чл. 20, ал. 2 от ЗДвП и чл. 174, ал. 3 от ЗДвП. С Решение № 311/03.07.2019 г. на РС – Сливен е потвърдено НП № 18-0804-002812/7.11.2018 г., с което на Димитров е наложено администативно наказание "глоба" в размер на 200 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца. Държавните служители в МВР обаче носят дисциплинарна отговорност, независимо че деянията им могат да са основание за търсене и на друг вид отговорност съгл. чл. 194, ал. 3 от ЗМВР. Дисциплинарно наказващият орган е спазил чл. 206, ал. 2 и ал. 4 от ЗМВР, като е оценил всички събрани доказателства за личността на жалбоподателя като служител в системата на МВР, последиците от деянието, определени са вида и тежестта на дисциплинарното наказание в съответствие с извършеното нарушение. Обсъдени са и обстоятелствата, при които е извършено нарушението, вината и цялостното поведение на държавния служител. С оглед на тези обстоятелства е наложено най-тежкото дисциплинарно наказание "уволнение". От изложеното следва, че оспорената заповед е издадена в съответствие с приложимите материалноправни норми и с целта на закона. При постановяването на решението си Административен съд - Хасково не е допуснал нарушение на материалния закон, поради което не е налице касационно основание за отмяна. Предвид горното, настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение следва да бъде оставено в сила като правилно. На основание чл. 221, ал. 2, изр. 2 от АПК следва да се имат предвид мотивите на първоинстанционния съд. Неоснователно е искането на касационния жалбоподател за присъждане на разноски, предвид изхода на спора. Следва да бъде уважено искането на ответника по касация за присъждане на разноски представляващи юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева, съгласно чл. 24 от Наредбата за заплащане на правна помощ. Предвид изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение