Решение № 4288 от 28.03.2014 г. на ВАС по адм. д. № 10024/2013 г.

ВАСIII отделение28.03.2014 г.докладчик т Николай Урумов

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 78 от 16.05.2013 г., постановено по адм. дело № 59 от 2013 г. на Административния съд - Ямбол. Решението е окончателно.

Мотиви

Решение № 4288 от 28.03.2014 г. на ВАС по адм. д. № 10024/2013 г., III о., докладчик председателят Николай Урумов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от Руско Кръстев Петров от гр. Ямбол, чрез процесуалния му представител - адв. Галин Ханджиев, против решение № 78 от 16.05.2013 г., постановено по адм. дело № 59 от 2013 г. на Административния съд - Ямбол. С касационната жалба се оспорва правилността на обжалваното решение, като се повтарят доводи, изложени в исковата молба. Ответникът по касационната жалба - Областната дирекция на МВР - Ямбол (ОДМВР - Ямбол), чрез процесуалния си представител - юрисконсулт Здр. Андонова, с писмено становище прави искане да бъде оставено в сила обжалваното решение като законосъобразно. Представителят на Върховната административна прокуратура изразява становище, че обжалваното решение е законосъобразно и обосновано. Върховният административен съд - трето отделение, след като прецени данните по делото и обсъди доводите на страните и след като съобрази разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК, констатира, че касационната жалба е подадена в срок от надлежна страна, което я прави процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. С посоченото по-горе решение съдът е отхвърлил предявения иск от Руско Петров от гр. Ямбол с правно основание чл. 1 ЗОДОВ срещу Областната дирекция на МВР - Ямбол, за сумата от 100 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени в размер на 80 000 лв. и неимуществени (20 000 лв.) вреди, като последица от незаконосъобразни действия и бездействия на служители на ответника, изразяващи се в непридвижване на жалбата му с вх. ДП № 53 от 2010 г. в ОДМВР - Ямбол, което имало за последица невъзможност да бъдат придвижени документи за строеж на къща. Съображенията за това са били, че са останали недоказани твърденията на ищеца, че са налице незаконосъобразни действия или бездействия на администрацията на ответника във връзка с подадената от ищеца жалба. Допълнително е посочено, че досъдебното производство е било образувано срещу неизвестен извършител и същото е било прекратено с акт на прокуратурата, като също не били доказани каквито и да било вреди, настъпили за ищеца от това действие на прокуратурата. Въз основа на така установената фактическа обстановка съдът е приел за неоснователен предявения иск с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ във връзка с чл. 203, ал. 2 АПК. Решението е правилно като постановено при спазване на съдопроизводствените правила и на материалния закон и при обоснованост на правните изводи. Настоящата инстанция напълно споделя изложените към обжалвания съдебен акт мотиви и приемайки същите за пълноценни и ясни по отношение разкриването на действителното правно положение между страните и разрешаването на правния спор, счита, че същите не следва да бъдат допълвани или уточнявани. Във връзка с горното настоящата касационна инстанция счита поддържаните от касатора възражения за неоснователни поради следното: Съгласно разпоредбата на чл. 203, ал. 1 АПК гражданите и юридическите лица могат да предявят искове за обезщетение за вреди, причинени им от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица. Основателността на иск с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ предполага установяването на кумулативното наличие на следните предпоставки: незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата при или по повод изпълнение на административна дейност, отменени по съответния ред; вреда от такъв административен акт; причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт, действие или бездействие и настъпилия вредоносен резултат. При липса на някой от елементите на посочения фактически състав не може да се реализира отговорността на държавата по посочения ред. Задължителен критерий за определянето на една дейност като административна е дали тя е свързана с властнически правомощия. При всички случаи тя е една подзаконова дейност, осъществява се в изпълнение на закона, но от административни и държавни органи, както и от длъжностни лица. Един акт, респ. действие или бездействие са незаконни, когато противоречат на закона или на друг нормативен акт или когато не са предвидени в него, т. е. при липса на законово основание. В конкретния случай изложените основания, видно от събраните по делото доказателства, не са налице - по делото не са били представени доказателства, а такива не са представени и с касационната жалба, за наличие на незаконосъобразни действия или бездействия на служители на ответника. С оглед на това остава недоказано и наличието на причинна връзка между образуваното срещу неизвестен извършител производство, впоследствие прекратено с надлежен акт от районната прокуратура, и твърдените претърпени имуществени и неимуществени вреди от ищеца. На второ място, не са били доказани твърденията на ищеца. Следва да се посочи, че в конкретния случай ищецът не се е справил с доказателствената тежест, която се носи от него съобразно разпоредбата на чл. 154, ал. 1 ГПК. Това е така, защото в тежест на ищеца в исковото производство е да докаже твърденията си за наличие на незаконосъобразно действие или бездействие на служители на ответниците, което да е в причинна връзка с твърдените, но също недоказани реално претърпени неимуществени вреди. Законосъобразно и обосновано Административният съд - Ямбол, е приел с решението си, че от събраните доказателства по делото не се установява кумулативното наличие на законово изискуемите предпоставки, за да бъде ангажирана отговорността на държавата по този ред. С оглед изложеното жалбата срещу първоинстанционното решение следва да бъде отхвърлена като неоснователна, а самото решение да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховния административен съд - трето отделение,

Цитирани разпоредби

2