Решение № 2852 от 16.03.2015 г. на ВАС по адм. д. № 6001/2014 г.

ВАСI отделение16.03.2015 г.докладчик Мадлен Петрова

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 477 от 18.02.2014 г. на Административен съд, град Пловдив, постановено по адм. дело № 3951/2012 г., в обжалваната част. Решението не подлежи на обжалване.

Мотиви

Решение № 2852 от 16.03.2015 г. на ВАС по адм. д. № 6001/2014 г., I о., докладчик съдията Мадлен Петрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК.

Образувано е по касационна жалба на директора на дирекция "Обжалване и данъчно - осигурителна практика", град Пловдив против решение № 477 от 18.02.2014 г. на Административен съд, град Пловдив, постановено по адм. дело № 3951/2012 г. в частта, в която е отменен и изменен издаденият на Адванс-2002 ЕООД ревизионен акт № 261202135/16.08.2012 г. на орган по приходите при ТД на НАП град Пловдив, потвърден с решение № 1437/15.11.2012 г. на директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" град Пловдив.

В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на решението, поради противоречие с процесуалния и материалния закон, както и със събраните по делото доказателства. Искането е за отмяна на решението, като се постанови друго решение по съществото на спора, с което ревизионният акт в посочената част да бъде потвърден.

Ответникът - "Адванс-2002" ЕООД, гр. Хасково не е взел становище по касационната жалба.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на наведените касационни основания.

Върховният административен съд, състав на първо отделение, като взе предвид данните по делото и извърши проверка на обжалвания съдебен акт съгласно чл. 218 АПК, приема следното:

Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения:

Предмет на съдебен контрол за законосъобразност пред административния съд е бил ревизионен акт, с който на "Адванс-2002" ЕООД са установени задължения по ЗДДС и ЗКПО както следва:

  • в размер на 17 171.58 лева и съответните лихви поради отказ на право на данъчен кредит по фактури, издадени от "Метал Трейд Инвест 2000" ЕООД, "Атек Строителни системи" ЕООД и "Тепавичаров Сторс енд Кънстръкшън" ЕООД /с предишно наименование "Ника Къмпани" ЕООД/ за данъчни периоди м. 02, 03, 04, 05, 08 и 09.2008 г.
  • в размер на 5 423.47 лева, допълнително установен корпоративен данък за 2008 г. и съответните лихви в размер на 2054.42.

Първоинстанционният съд е отменил ревизионния акт в частта, в която е отказано право на данъчен кредит в размер на 14 882.92 лева по 6 броя фактури, издадени от "Метал Трейд Инвест 2000" ЕООД и съответните лихви и е изменил размера на установения корпоративен данък за 2008 г. като го е намалил от 5 423.47 лева и лихви от 2054.42 лева на 633 лева и лихви в размер на 240 лева.

В останалата част на оспорените задължения по ЗДДС и ЗКПО, жалбата на "Адванс-2002" ЕООД е отхвърлена, като неоснователна.

Решението се обжалва по реда на чл. 208 и сл. АПК само от директора на дирекция "Обжалване и данъчно - осигурителна практика" град Пловдив. В останалата част, в която установените задължения по ЗДДС и ЗКПО са потвърдени, решението е влязло в сила като необжалвано от страната, за която е неблагоприятно.

За да отмени ревизионния акт в частта по ЗДДС, съдът е приел въз основа на представените по делото писмени доказателства и заключение на съдебно - счетоводна експертиза и съдебно - техническа експертиза, че е доказано реалното осъществяване на доставките на стоки по фактурите, издадени от "Метал Трейд Инвест 2000" ЕООД.

В конкретния случай, съдът е установил от фактическа страна, че доставките от Метал "Трейд Инвест 2000" ЕООД имат за предмет различни видове строителни материали /гипсокартон, лепило, рапидни винтове, стъклена вата, дюбели и др./ и е приел, че осъществяването им предполага доказване прехвърляне на правото на собственост по смисъла на чл. 6, ал. 1 ЗДДС. Индивидуализирането на стоките е приел за извършено с подписани от страните стокови разписки, които според съда изцяло съответстват на фактурите по дата на издаване и по съдържание - наименование на стока с конкретни технически параметри, мярка, количество, ед. цена и стойност. След съпоставка на стоковите разписки с останалите доказателства по делото и след преценка им във връзка с експертните заключения на назначените съдебно - техническа /СТЕ/ и съдебно - счетоводна /ССЕ/ експертизи, съдът е приел, че е установено приемо - предаване на стоките с надлежното им осчетоводяване при получателя и при разчитане с бюджета от страна на доставчика. Според съда, приходните органи необосновано не са зачели доказателствената сила на приемо - предавателните документи, при налична аналитична отчетност и наличие на трудов ресурс на "Метал Трейдинг Инвест 2000" ЕООД, ведно с разплатени фактури. Съдът е кредитирал заключението на СТЕ, като обосновано с количествено - стойностната сметка за проектните части Архитектура и Конструкции и е приел, че придобитото количество и видове строителни материали са вложени в конкретен обект. В тази връзка съдът е посочил, че стойностите и количествата по тази сметка не са оспорени от ответника, а обектът е завършен и въведен в експлоатация съгласно представеното при ревизията удостоверение. Според експерта по СТЕ, материалите закупени от "Метал Трейд Инвест 2000" ЕООД напълно кореспондират с количествата извършени СМР в обекта, отчетени по количествена сметка. Изводът на вещото лице е основан на конкретна строително - техническа документация, потвърдена като достоверност с издавеното разрешение за ползване. Заключението на СТЕ и изводите на ССЕ, са мотивирали съда да приеме, че е осъществена последваща реализация на стоките, която представлява косвено доказателство за нейното получаване.

По тези съображения съдът е обосновал краен извод, че със съставянето на стоковите разписки се е стигнало до индивидуализиране и отделяне на родово определени вещи, с постигане на съгласие по смисъла на чл. 24, ал. 2 ЗЗД, с което е прехвърлено правото на собственост. Според съда не могат да се правят изводи във вреда на ревизираното лице от неяснотата относно място и начин на съхранение на стоките и техния произход. Съмненията на органите по приходите относно факта на предаване на стоките, са преодолени с доказателствата за аналитична отчетност при контрагента и влагане на материалите в конкретен обект, който е изследван от експерта. В тази връзка съдът се е позовал на тълкуването на Директива 2006/112/ЕО, дадено в решения на Съда на ЕС по съединени дела С-80/11 и С-142/11 по дело С-439/09 и дело С-285/11.

В частта по ЗКПО предвид установената реалност на доставките от "Метал Трейд Инвест 2000" ЕООД, съдът е приел за незаконосъобразно извършеното, на основание чл. 26, т. 2 във връзка с чл. 10, ал. 1 от ЗКПО увеличение на финансовия резултат за 2008 г. със стойността по процесните фактури и е намалил размера на допълнително начисления корпоративен данък за ревизирания период и съответните лихви.

Решението е правилно постановено.

Осъществяването на доставките на стоки и услуги, е основен елемент от фактическия състав за възникване и признаване на правото на данъчен кредит, както правилно е приел и първоинстанционният съд.

Доставка на стока съгласно легалната дефиниция, дадена в чл. 6 от ЗДДС, е прехвърлянето на правото на собственост или друго вещно право върху стоката, респективно с извършването на услугите. Нормата от националния закон следва да се тълкува във връзка с чл. 14 § 1 от Директива 2006/112/ЕО, която разпоредба дефинира доставката на стока като прехвърляне на правото на разпореждане с материална вещ като собственик. Следователно при спор за реалност на доставките на стоки, съдът дължи проверка преди всичко на фактите относно предаване и получаване на стоката между страните по пряката доставка. Съгласно решението на СЕС по дело С-285/11 тази проверка се извършва чрез допустимите от националния закон процесуални средства.

В конкретния случай съдът е обсъдил всички относими писмени доказателства относно предаването и получаването на строителните материали, предмет на спорните фактури, издадени от "Метал трейд Инвест 2000" ЕООД във връзка с заключението на съдебно - счетоводната експертиза /ССЕ/ и на съдебно - техническата експертиза /СТЕ/. Правилно съдът е извършил преценка на доказателствената сила на представените при ревизията стокови разписки във връзка с останалите данни по делото за плащане на стоките, като е съобразил и данни за нает обект и разполагаем трудов ресурс на доставчика. Съдът е установил съответствие между предадените и получени видове и количества стоки със счетоводните записвания при доставчика и получателя относно отразяването на процесните фактури. От счетоводните данни на ревизираното лице е установено изписването на материали във връзка с последващи доставки и изписване на такива, за изграждането на обект, чрез реализиране на придобито от дружеството ограничено вещно право на строеж. Заключението на СТЕ според съда потвърждава съответствие между закупеното количество строителни материали и влагането им в конкретен обект, находящ се в кв. Редута. Съдът е кредитирал заключението на СТЕ като е приел, че цялото количество строителни материали е вложено в един обект. Този извод е в противоречие с констатациите на ССЕ, според които процесните материали са изписани през м. 02, м. 03. и м. 04.2008 г. като вложени и в различни обекти, в това число и в обекта, в кв. Редута. Констатираното противоречие на фактическите изводи на съда със заключението на ССЕ, не се отразява на крайния извод за доказана реалност на доставките, тъй като от съвкупната преценка на двете заключения се установява извършването на последващи доставки от страна на ревизираното лице, което правилно е възприето от съда като косвено доказателство за получаването на стоките.

Възраженията в касационната жалба за неправилност на решението се отнасят до изводите на съда за реалност на доставките и се основават на следното: в хода на ревизията доставчикът не е открит при извършената му насрещна проверка и не е представил доказателства за изпълнението на доставките; на "Метал Трейд Инвест 2000" ЕООД е издаден ревизионен акт, с който в резултат на ревизия проведена по реда на чл. 122 ДОПК за процесните периоди са установени задължения по ЗДДС. Представените фискални бонове, са издадени от ФУ, регистрирано в офис на доставчика, а не в търговски обект; договорът за наем на склад в гр. София е сключен за срок от една година, който срок е изтекъл към 1.04.2008 г. Поддържа се, че по делото не е установен произхода на стоките, мястото на предаване и транспортът им.

Доводите са неоснователни, тъй като се основават на обстоятелства, неотносими към предмета на спора по настоящото дело. Произходът на стоките е обстоятелство ирелевантно за изпълнението на доставки на стоки по смисъла на чл. 6, ал. 1 ЗДДС, в случаи като процесния, когато е установено предаване и приемане на стоката между страните по пряката доставка. Извод за липса на реални доставки не може да се обоснове и въз основа на обстоятелството, че ФУ, от което са издадени фискалните бонове към фактурите е регистрирано в офис, а не в търговски обект. Нередовности при съставянето на фискалните бонове, издадени от фискално устройство имат за последица неустановяването на факта на плащане, който по принцип не е елемент от фактическия състав по възникване на правото на данъчен кредит. В случая, обстоятелството, че фискалният бон е издаден от ФУ, регистрирано в офис на доставчика не означава, че липсва плащане по фактурите.

Обстоятелството, че прекият доставчик е разполагал със стоките е установено от ССЕ, след проверка в представените по делото счетоводни документи. След като предаването и получаването на стоките по конкретните фактури е удостоверено чрез подписани между страните стокови разписки, които кореспондират с данните от счетоводството на доставчика и получателя и се обвързват с използването на стоките в строителна дейност на конкретни обекти, правилно съдът се е позовал на тълкуването на Директива 2006/112/ЕО, дадено в решението на СЕС по съединени дела С-80/11 и С-142/11, според което правото на данъчен кредит може да се откаже само при установяването въз основа на обективни данни, че е налице злоупотреба или участие на получателя в данъчна измама. В случая твърдения за такова участие от "Адванс 2002" ЕООД не са налице.

В хода на ревизията е установено, че транспортът на стоките е бил задължение на доставчика, поради което и по аргумент от цитираното решение на СЕС, липсата на доказателства за осъществяването му не може да се вмени в тежест на ревизираното лице. Следва да се допълни, че според констатациите на вещото лице, доставчикът е разполагал с автомобил Ивеко, заведен като ДМА в счетоводството му съгласно счетоводните записвания в представената по делото главна книга.

Доводите, че разчетно платежните ведомости се отнасят до възнаграждения на лица, изпълняващи длъжности, неотносими към предмета на спорните доставки, са неоснователни. Видно от съдържанието на приложените ведомости, доставчикът е разполагал с персонал, нает на длъжност склададжия, общ работник, които са относими към продажба на строителни материали и кореспондират с данните за ползван под наем склад по договор от 1.07.2007 г.

Съдът е дал отговор и на доводите на органите по приходите, основани на издадения на доставчика ревизионен акт, който съответства на тълкуването на решението на СЕС по дело С-643/11 и се споделя от настоящия състав, поради което не следва да бъде повтарян.

По тези съображения, настоящият състав приема, че съдът в съответствие с доказателствата по делото е установил релевантните за спора факти и е приложил правилно материалния закон - чл. 68, ал. 1, т. 1 във връзка с чл. 6 ЗДДС, като е отменил отказът на правото на данъчен кредит по фактурите, издадени от "Метал Трейдинг Инвест 2000" ЕООД.

По ЗКПО:

С оглед доказаното реално осъществяване на доставките по процесните фактури, правилно съдът е приел, че не са налице предпоставките по чл. 26, т. 2 във връзка с чл. 10, ал. 1 ЗКПО за увеличение на финансовия резултат на дружеството за 2008 г. със стойността на отчетените по тези фактури разходи. Изложените в решението подробни мотиви относно извършената корекция на финансовия резултат и размерът на дължимия корпоративен данък за 2008 г., се споделят от настоящата инстанция и не следва да бъдат повтаряни. Въз основа на събраните по делото доказателства законосъобразно съдът е намалил размера на установените при ревизията задължения по ЗКПО за 2008 г. от 5 423.47 лева и лихви от 2054.42 лева на 633 лева корпоративен данък и лихви в размер на 240 лева.

По изложените съображения, настоящият приема, че не са налице посочените касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК, поради което решението в обжалваната част, в която е отменен и изменен издаденият на "Адванс 2002" ЕООД ревизионен акт, следва да се остави в сила.

Водим от горното, Върховният административен съд, първо отделение,

Цитирани разпоредби

2