Решение № 1409 от 28.01.2011 г. на ВАС по адм. д. № 6631/2010 г.

Решение № 1409 от 28.01.2011 г. на ВАС по адм. д. № 6631/2010 г., V о., докладчик председателят Андрей Икономов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 124 от Закона за държавния служител (ЗДС). Образувано е по касационна жалба на Румяна Василева Васинска от гр. София, против Решение № 342/09.03.2010 г. постановено по а. д. № 311/2010 г. по описа на Административен съд София-град (АССГ). Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. С обжалваното решение състав на АССГ е отхвърлил жалбата на Васинска против Заповед № 784/15.12.2009 г. на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" (ИААА) с която, на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДС, е прекратено служебното и правоотношение. Недоволна от решението, Васинска го обжалва. Счита същото за неправилно поради допуснато от АССГ нарушение на материалния закон. Моли отмяната му и произнасяне по съществото на спора, със законните последици. Ответната страна - изпълнителният директор на ИААА, чрез писмена молба от процесуалния си представител, счита касационната жалба за неоснователна. Моли отхвърлянето й. Претендира и за разноските по делото. Прокурорът счита касационната жалба за неоснователна. За да се произнесе, Върховният административен съд, състав на Пето отделение (ВАС) възприе изцяло фактическата обстановка, приета за установена от АССГ. Приетото от АССГ не се оспорва от касаторката. За първи път в писмените бележки, представени след обявяване на делото за решаване се твърди от нея, че липсват доказателства от които да е видно преструктурирането на отделите в Д "АП и МД" и обединяването на два от тях. Така изложения довод е неоснователен. Оспореният факт се доказва при сравнението на представените по делото ДР в сила от 07.12.2009 г. (л. 10 и сл.) и това в сила от 19.12.2009 г. (л. 19 и сл.). При правилно установената фактическа обстановка касационната жалба се явява неоснователна. АССГ е приложил правилно материалния закон. Основният правен спор е, дали при така представените от страните доказателства по делото, е налице "съкращаване на длъжността" по смисъла на чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДС. Според касаторката, такова липсва, поради което обжалваната заповед се явява незаконосъобразна. Доводът за липса на "съкращаване на длъжността" е неоснователен. Сравнявайки Длъжностното разписание (ДР) в сила от 07.12.2009 г. с това в сила от 19.12.2009 г. е видно, че броят държавни служители на щат в ИААА от 407 е намалял на 385. Същото е положението и със служителите на трудов договор, които от 218 са намалени на 207. Тези данни сочат на значително съкращаване на служителите в агенцията. Извършена е била и реорганизация в специализираната администрация. Дирекция "Автомобилни превози" (Д "АП") е имала 4 отдела (съответно - 4 началници на отдели), един от които е бил ръководен от касаторката. По новото ДР Дирекция "Автомобилни превози и международна дейност" (Д "АП и МД") има 3 отдела с 3 началници на отдели. Дори и да са запазени функциите, изпълнявани от дирекцията, очевидно е, че броят служители, изпълняващи длъжността "началник отдел" в Д "АП и МД" от 4 е станал 3. Практиката на ВАС по този въпрос е постоянна и непроменена: разпределението на длъжностните функции и задължения между служителите на дадена администрация е въпрос за нейното целесъобразно управление и решаването му е предоставено изцяло в ръцете на ръководителя й. При това, от обстоятелството, че новата Д "АП и МД" изпълнява същите служебни функции и задачи както старата Д "АП", не следва извод, че функциите и задълженията на длъжността, заемана от Васинска са запазени. В случая е налице съкращаването на общо 33 щатни бройки за ИААА. От тях в Д "АП и МД" числото на заемащите длъжност "началник отдел" също са намалени от 4 на 3. Твърдението при тези данни за липса на "съкращаване на длъжността" се явява явно необосновано. По делото е предявено искане от процесуалния представител на ответника по касационната жалба за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. С оглед правните изводи на ВАС, то се явява основателно и следва да се уважи. На основание чл. 144 във вр. с чл. 143, ал. 4 от АПК и чл. 78, ал. 8 от ГПК и чл. 8, във вр. с чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, следва да бъде осъдена касаторката да заплати на ИААА сумата 150,00 лв. юрисконсултско възнаграждение. С оглед всичко изложено, касационната жалба се явява неоснователна, поради което следва да се остави в сила обжалваното решение на АССГ. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на пето отделение