Решение № 171 от 1.04.2009 г. на ВКС по гр. д. № 33/2008 г.

Решение № 171 от 1.04.2009 г. на ВКС по гр. д. № 33/2008 г., II г. о., ГК, докладчик съдията Снежанка Николова Производството е по параграф 2, ал. 12 ПЗР на ГПК, във връзка с чл. 231, ал. 1, б. "а" ГПК (отм.), образувано по подадената от "П" ЕООД, гр. В., чрез управителя му П. Н. Г., молба за отмяна на влязлото в сила решение от 15.10.2007 г. по гр. д. № 561/2007 г. на В. окръжен съд, с което е осъден да заплати на В. Г. И. сумата 4 000 лв., представляваща обезщетение за ползуване на собствения й имот в периода 22.05.2006 г. - 18.01.2007 г., ведно със законната лихва от 2.02.2007 г. до окончателното й изплащане и направените по делото разноски в размер на 824 лв. Ищцата В. И. оспорва молбата за отмяна като недопустима, респ. неоснователна. Съдът, за да се произнесе, взе предвид следното: С решението на въззивния съд, чиято отмяна се иска в настоящето производство, молителят е осъден да заплати на ищцата, собственик на ползувания от него в исковия период магазин, обезщетение за лишаване от правото й да го ползува. В хода на производството същият е възразявал, че не дружеството, ответник ползува имота, а предприятието на едноличния му търговец, и то на основание наемен договор с бащата на ищцата, като е представил този договор като писмено доказателство. Поради тази защитна теза на ответника по иска, то представеното с настоящата молба за отмяна писмено доказателство - молба от 30.10.2006 г. до банката не съдържа относими към спора обстоятелства. Същата не представлява и ново писмено доказателство, по смисъла на закона, тъй като изхожда от страната, която при полагане на добра грижа за водене на делото е могла да го представи. Неотносимо е обстоятелството дали банката е разполагала по време на висящността на производството с това доказателство, за което се представя молба от 10.08.2007 г., тъй като молителят не е поддържал такива доводи в процеса, нито е искал допускане на това доказателство. А както се посочи, тъй като то изхожда от него, същият е могъл да го представи, ако го е считал за относимо. Поради горните съображения, молбата за отмяна, макар и допустима с оглед подаването й в срока по чл. 232, ал. 1 ГПК (отм.), е неоснователна, поради липсата на предпоставките на чл. 231, ал. 1, б. "а" ГПК (отм.) - представената молба до банката не представлява ново писмено доказателство, което да е от съществено значение за делото и което при решаването му не е могло да бъде известно на настоящия молител, ответник по иска за неоснователно обогатяване. Същата следва да се остави без уважение, като разноски не се присъждат с оглед липсата на направено от ищцата искане за това. Водим от горното, съдът