Решение № 4571 от 27.04.2026 г. на ВАС по адм. д. № 2869/2026 г.

Производството e по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на К. В. Й., чрез адв. Радева, против Решение № 231 от 08.01.2026г., постановено по дело № 2231/2025г. по описа на Административен съд-Пловдив, с което е отхвърлено оспорването срещу Акт за установяване на публично държавно вземане № 16/06/1/0/01939/04/01 с изх. № 07-165-6500/473 от 16.09.2025 г., издаден от Директор на Областна дирекция на Държавен фонд „Земеделие“ – Пловдив. Касаторът инвокира оплаквания, че решението на Административен съд- Пловдив е неправилно поради допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон, както и е необосновано- отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди, че липсата на материална компетентност е основание за нищожност на издадения от некомпетентния орган акт. Отправя искане за отмяна на съдебното решение и постановяване на ново по същество, с което АУПДВ да бъде отменен. Претендира присъждане на деловодни разноски за всички инстанции. Ответникът- директор на Областна Дирекция на Държавен фонд "Земеделие"- Пловдив, чрез процесуалния си представител юрк. Славчева, в писмен отговор оспорва основателността на жалбата. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция и при условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на претендирано адвокатско възнаграждение. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Като обсъди доводите на страните и в обхвата на проверката по чл. 218 от АПК, настоящият състав на Върховния административен съд прие за установено следното: Предмет на съдебен контрол пред Административен съд-Пловдив е била законосъобразността на Акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) № 16/06/1/0/01939/04/01 с изх. № 07-165-6500/473 от 16.09.2025 г., издаден от Директор на Областна дирекция на Държавен фонд „Земеделие“ – Пловдив (ОД на ДФЗ – Пловдив), с който е отказана на К. В. Й. изцяло одобрената финансова помощ по Административен договор № BG06RDNP001-6.013-0170-C01 от 12.02.2024 г. на основание чл. 11, т. 19 във връзка с чл. 6, ал. 1, т. 3 от същия договор и т.7.1, т.8.3 и т.9.3.5 от Раздел 1 „Техническо изпълнение на проектите“ от Условията за изпълнение, при спазване на изискванията на чл. 27, ал. 1, т. 18 от Наредба № 4 от 30.05.2018 г. за условията и реда за изплащане, намаляване или отказ за изплащане, или за оттегляне на изплатената финансова помощ за мерките и подмерките по чл. 9б, т. 2 от ЗПЗП, прекратен е Административен договор № BG06RDNP001-6.013-0170-C01 от 12.02.2024 г. на основание чл. 15, ал. 2, т. 1 от договора във връзка с чл. 6, ал. 1, т. 3 и чл. 14, ал. 3, т. 2 от Административния договор и е определено на жалбоподателя задължение в размер на 48 895 лева по Таблица 1, представляващо публично държавно вземане за изплатено и подлежащо на възстановяване първо и второ плащане по Административен договор № BG06RDNP001-6.013-0170-C01 от 12.02.2024 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 05.03.2025 г., което се дължи на основание чл. 16, ал. 3 във връзка с чл. 17, ал. 1 от договора и съответно по т.8.3 към Раздел 1 от Условията за изпълнение, която дължима сума подлежи на доброволно плащане в 14-дневен срок от връчването на акта, чрез превеждане на дължимите суми по посочена банкова сметка на ДФ „Земеделие“ – Разплащателна агенция. Установено е, че между К. В. Й. с УРН 787308 и ДФ „Земеделие“ е сключен Административен договор № BG06RDNP001-6.013-0170-C01 от 12.02.2024 г. с рег. № в ИСАК 16/06/1/0/01939 за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по Програмата за развитие на селските райони (ПРСР) за периода 2014 – 2020 г. по Процедура чрез подбор на проектни предложения по подмярка 6.1. „Стартова помощ за млади земеделски стопани“ по мярка 6 „Развитие на стопанства и предприятия“. По договора е извършено първото плащане на 02.04.2024 г. в размер на 24 447,50 лв., а второто на 16.10.2024 г. в същия размер. На 13.03.2025 г. Й. е подал молба, в която посочва, че са настъпили непредвидени и извънредни обстоятелства, независещи от него, които правят невъзможно изпълнението на договора, а именно, че земеделското стопанство, с което е кандидатствал (в землището на [населено място]), е било наето за 7 години, но на 11.03.2025 г. имотът е продаден. Новият собственик отказал да продължи договора за наем, а Й. не успял да намери други подходящи земи. Твърди, че до този момент е изпълнил всички свои задължения по договора – развил е стопанството, поставил е табели, закупил е оборудване, придобил е нужните умения и е плащал осигуровки и данъци. Затова е поискал договорът да бъде прекратен на основание чл. 15, ал. 1 от същия, а именно при невиновна невъзможност да бъдат изпълнени условията и задълженията за предоставяне на помощта, както и на основание чл. 18, ал. 1 от договора, съгласно която разпоредба, бенефициентът не носи отговорност за пълно или частично изпълнение, ако то е възникнало като пряка последица от действието на непреодолима сила/извънредни обстоятелства. С уведомително писмо от 23.04.2025 г. ДФЗ мотивирано отказал да прекрати договора. Последвало е уведомяването на Й. с писмо изх. № 07-165-6500/336/30.07.2025 г. на Директора на ОДЗ – Пловдив на основание чл. 24, ал. 1 във връзка с чл. 26, ал. 1 от АПК, че ДФЗ открива производство по издаване на АУПДВ. Въз основа на така установената фактическа обстановка, Директорът на ОД на ДФЗ – Пловдив е установил нарушение на следните нормативни и договорни задължения от страна на ползвателя на помощта, а именно: нарушение на разпоредбата на чл. 6, ал. 1, т. 3 от договора във връзка с т. 5.5 и т. 5.6 от Раздел 1. Техническо изпълнение на проектите от Условията за изпълнение, а именно: Бенефициентът се задължава до изтичане на пет години от сключването на този договор да поддържа актуална регистрация като земеделски стопанин по реда на Наредба № 3 от 1999 г. за създаване и поддържане на регистър на земеделските стопани в резултат, както и да не преустановява осъществяваната от него земеделска дейност, освен при изменящите се сезонни условия за производство. Посочено е, че съгласно разпоредбата на чл. 16, ал. 3 от договора, Фондът изисква възстановяване на цялата изплатена по договора помощ, Бенефициентът дължи връщане на помощта до максималния й размер, посочен в чл. 2, ал. 1 и чл. 16 от настоящия договор, ведно със законната лихва, считано от датата, на която изпадне в забава за връщането им. Общият размер на задължението, за което ДФЗ ще издаде акт за установяване на публично държавно вземане, е посочено, че е 48 895 лева, представляващи пълния размер на получените плащания по административния договор. За да отхвърли жалбата, съдът е обсъдил представените с административната преписка и ангажираните доказателства по делото и е приел, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и същият е в съответствие с приложимия материален закон. Съдът е приел за установено, че жалбоподателят не поддържа актуална регистрация като земеделски стопанин по реда на Наредба № 3 от 1999 г. за създаване и поддържане на регистър на земеделските стопани. Отхвърлено е и оплакването, че неизпълнението на облигационните му задължения по договора е възникнало като пряка последица от действието на непреодолима сила/извънредни обстоятелства. Относно съответствието на акта с материалния закон първоинстанционният съд е приел, че като последица от констатираните нарушения по чл. 6, ал. 1, т. 3 във връзка с чл. 6, ал. 1, т. 11 от Административния договор във връзка с т. 5.5 и т. 5.6 от Раздел 1. Техническо изпълнение на проектите от Условията за изпълнение, административният орган правилно и законосъобразно е отказал изцяло одобрената финансова помощ по административния договор на основание чл. 11, т. 19 от договора и т. 7.1, т. 8.3 и т. 9.3.5 от Раздел 1 Техническо изпълнение на проектите от Условията за изпълнение и е прекратил договора на основание чл. 15, ал. 2, т. 1 от същия договор. Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно. При правилно установени факти, първоинстанционният съд е формирал правилни изводи. Административният акт е издаден от компетентен орган, поради което не е нищожен, обратно на твърдяното в касационната жалба. Съгласно чл. 20 а, ал. 5 от Закона за подпомагане на земеделските производители /ЗПЗП/, ДВ бр. 51/2019 г. в сила на 28.06.2019 г. изпълнителният директор на фонда издава АУПДВ по реда на ДОПК, а според ал. 6 може да делегира със заповед правомощията си по ал. 5 на заместник изпълнителните директори и на директорите на областните дирекции. Със заповед № 03-РД/1973/08.05.2024г. (л. 49), т. III .9, изпълнителният директор на фонда е делегирал на директорите на областните дирекции на ДФ „Земеделие“ редица свои правомощия, включително и да издават и подписват актове за установяване на публични държавни вземания по реда на ДОПК. Следователно, оспореният акт е издаден от компетентен орган при условията на делегация. Основанието на административния орган да оттегли вече изплатената помощ произтича от ЗПЗП и приетата по делегацията по чл. 9а, т. 3 ЗПЗП Наредба № 4 от 30.05.2018 г. за условията и реда за изплащане, намаляване или отказ от изплащане, или за оттегляне на изплатената финансова помощ за мерките и подмерките по чл. 9б, т. 2 ЗПЗП, в чиято Глава четвърта са дадени условията и реда за оттегляне на вече изплатената помощ. Административният орган е установил недължимост на извършените първо и второ плащане от страна на ДФЗ в полза на жалбоподателя, поради неизпълнение на условията за изпълнение - да не преустановява осъществяваната от него земеделска дейност поради други причини освен изменящите се сезонни условия за производство и да поддържа актуална регистрация като земеделски стопанин по реда на Наредба № 3 от 1999 г. за създаване и поддържане на регистър на земеделските стопани. Правилно административният съд е приел, че са налице предпоставките на чл. 11, т. 19 от административния договор, съгласно който Фондът разполага с правомощие да откаже извършването на второ плащане и да изиска възстановяване на изплатените средства при неизпълнение на задължението на бенефициента да стопанисва цялата налична в земеделското стопанство земя с регистрирано правно основание за ползване. По делото не се ангажирани доказателства, оборващи констатациите на административния орган от проверката относно липсата на поддържана актуална регистрация като земеделски стопанин по реда на Наредба № 3 от 1999 г. за създаване и поддържане на регистър на земеделските стопани и преустановяване на осъществяваната от него земеделска дейност. Неоснователни са доводите на жалбоподателя за наличие на непреодолима сила по смисъла на чл. 18, ал. 1 от договора, във връзка с чл. 2, § 2 от Регламент (ЕС) № 1306/2013. Съгласно установената практика на Съда на ЕС, непреодолима сила е всяко събитие, което се дължи на необичайни и непредвидими, външни за икономическия оператор обстоятелства, чиито последици не е можело да бъдат избегнати въпреки цялата положена от последния грижа. От събраните по делото доказателства се установява, че прекратяването на наемното правоотношение е извършено по взаимно съгласие между страните, преди последващото отчуждаване на собствеността върху имотите на трето лице. При липса на доказателства за причините, довели до прекратяването на договора за наем, не може да се формира извод, че последващата продажба представлява непредвидимо и неизбежно събитие, обуславящо приложението на института на непреодолимата сила. Вярно административният орган е приел, че жалбоподателят е преустановил земеделската си дейност, считано от датата на прекратяване на договора за наем, както и че не е изпълнил задължението си да поддържа регистрация като земеделски стопанин, което съставлява съществено нарушение на договорните му задължения. С оглед на това, законосъобразно е приложена разпоредбата на чл. 17, ал. 1 във връзка с чл. 16, ал. 3 от административния договор, предвиждаща задължение за възстановяване на неправомерно получените средства в пълен размер, ведно със законната лихва от датата на неизпълнението. В съответствие с Наредба № 4/30.05.2018 г. и приложимите клаузи от условията за изпълнение, Разплащателната агенция обосновано е отказала изплащането на финансовата помощ, оттеглила е предоставеното подпомагане и е изискала възстановяване на цялата изплатена сума. Възраженията, свързани с материалната законосъобразност на акта, изложени в касационната жалба пред настоящата инстанция са сходни с направените пред първоинстанционния съд. Същите са разгледани подробно от Админстративен съд-Пловдив и при постановяване на решението си съдът не е допуснал нарушения, съставляващи касационни основания, които изискват отмяната му. Настоящият състав споделя и останалите изводи на първоинстанционния съд за законосъобразност на АУПДВ, поради което на основание чл. 221, ал. 1, изречение второ препраща към тях и не следва да ги повтаря. Постановеното решение не страда от пороци, които да обосновават неговата отмяна, поради което следва да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно. При този изход на спора, в полза на ответника се дължи присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 евро за осъществено процесуално представителство пред настоящата инстанция. Мотивиран така Върховен административен съд, състав на осмо отделение,