Решение № 3158 от 5.03.2012 г. на ВАС по адм. д. № 509/2012 г.

Решение № 3158 от 5.03.2012 г. на ВАС по адм. д. № 509/2012 г., VI о., докладчик председателят Светла Петкова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Районното управление "Социално осигуряване" (РУСО) - гр. Бургас, срещу решение № 1454 от 22.11.2011 г., постановено по административно дело № 2435 по описа за 2010 г. на Административния съд - Бургас. С посоченото решение съдът е отменил решение № 80 от 24.11.2010 г. на касатора и потвърденото с него разпореждане № 570430 от 18.10.2010 г. на ръководителя "ПО" при същото РУСО, с което е отказано отпускане на исканата от Кичка Атанасова Кунева лична пенсия за осигурителен стаж и възраст при условията на § 4, ал. 1 от ПЗР на КСО и преписката е върната на административния орган за ново произнасяне съобразно дадените в мотивите на съдебното решение задължителни указания относно категорията труд, положен от лицето, за времето от 16.01.1984 г. до 16.01.1990 г. Наведените доводи в касационната жалба за неправилност на съдебния акт са относими към едно от касационните отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК - нарушение на материалния закон. Ответникът - Кичка Атанасова Кунева, от гр. Бургас, в писмен отговор оспорва касационната жалба и моли да бъде оставено в сила решението на Бургаския административен съд. Участващият в производството по делото на основание чл. 217, ал. 2 АПК представител на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Върховният административен съд в състав на шесто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в законоустановения 14-дневен преклузивен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт и от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, спрямо която решението е неблагоприятно. Като разгледа касационната жалба на посочените в нея основания и извърши служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон съобразно чл. 218, ал. 2 от АПК, настоящият съдебен състав намира същата за неоснователна. Предмет на съдебна проверка за законосъобразност в производството пред Административния съд - Бургас, по реда на чл. 145 и сл. от АПК, във връзка с чл. 118 от КСО, е оспореното от Кичка Атанасова Кунева от гр. Бургас решение № 80 от 24.11.2010 г. на касатора и потвърденото с него разпореждане № 570430 от 18.10.2010 г. на ръководителя "ПО" при същото РУСО. С последното е отказано отпускане на исканата от нея лична пенсия за осигурителен стаж и възраст при условията на втора категория труд по § 4, ал. 1 от ПЗР на КСО, по заявление за пенсиониране с вх. № 30470 от 29.09.2010 г. Мотивите за постановения отказ са били, че лицето отговаряло на изискванията на § 4, ал. 1 от ПЗР на КСО за възраст - 52 години, но не и на изискването за трудов стаж от втора категория труд най-малко 15 години, тъй като по представените документи за осигурителен стаж на оспорващата е зачетен труд от втора категория 14 години, 6 месеца и 25 дни. Административният орган е посочил, че не отговаряла и на изискването за сбор от осигурителен стаж и възраст за жените за 2010 г. - 94, нейният сбор бил 91 години, 09 месеца и 11 дни, нито на изискването по чл. 68, ал. 1 - 3 от КСО за възраст 63 години за 2010 г. Директорът на РУСО - Бургас, е потвърдил посоченото разпореждане по същите съображения - Кунева не изпълнявала две от предпоставките на процесната разпоредба, а именно: нямала 15 години от втора категория труд и изискващия се сбор от осигурителен стаж и възраст 94 точки. Приел е, че длъжностно лице по пенсионно осигуряване правилно не е зачело за втора категория труд положеният стаж за периода от 16.01.1984 г. до 16.01.1990 г., през който лицето е работило на длъжност "сортировач, окачествител, маркировач" в завод "Гочо Иванов" - Бургас ("Булес" АД - Бургас). С постановеното по делото решение първоинстанционният съд е отменил обжалваните актове като незаконосъобразни и е върнал преписката на РУСО - Бургас, за издаване на ново разпореждане при спазване на дадените указания за зачитане на осигурителния стаж за периода 16.01.1984 г. до 16.01.1990 г., положен в завод "Гочо Иванов" - Бургас, при условията на втора категория труд, на основание т. 30в от ПКТП (отм.). За да постанови този резултат съдът се е позовал на показанията на допуснатия свидетел и на представеното заверено копие от официален документ, съхраняван в Държавния архив - Бургас - "Справка за категоризация на ДП "Гочо Иванов" - Бургас, цех 2 за 1987 г.", от който се установявало, че категорията на труда за работниците в цех 2 за 1987 г. е определена като "втора категория". Решението на Административния съд - Бургас, е правилно и изводите му като обосновани и законосъобразни се споделят изцяло от касационната инстанция. Настоящият състав на Върховния административен съд намира наведените с касационната жалба доводи за неточно приложение на материалния закон и невярна преценка на фактите по делото за неоснователни. С разпоредбата на § 4, ал. 1 от ПЗР на КСО законодателно е дадена възможност на лицата, които са полагали труд със специфична вредност или тежест, да се пенсионират преди навършване на определената в чл. 68 от КСО и чл. 15, ал. 1 от НПОС възраст, ако отговарят на установените в същата норма три изисквания. Първото от тях е даденото лице да е работило 10 години при условията на първа категория труд или 15 години при условията на втора категория труд; второто - да имат сбор от осигурителен стаж и възраст 94 за жените и 100 за мъжете, и третото изискване е навършването на определена възраст - 47 г. за жените и 52 г. за мъжете при първа категория и 52 г. за жените и 57 г. за мъжете при втора категория труд. Тези изисквания са кумулативно установени, поради което е необходимо едновременното им наличие, за да бъде придобито право на пенсия. По делото е безспорно установено (от представената заповед за преназначение от 13.01.1984 г.), че през процесния период (16.01.1984 г. до 16.01.1990 г.) жалбоподателката - настоящ ответник по касация, е работила в VI комплексна бригада в цех 2 в дървообработващ комбинат "Гочо Иванов" - Бургас", на длъжност "сортировач окачествител". Видно от удостоверение от 18.03.2009 г. от архивохранилището към ТП на НОИ - Бургас, Кунева е работила в VI бригада - "каширане" като само в отделни периоди е осъществявала фактически трудовата функция по "окачествяване" - периодите май - август 1984 и октомври 1987 г. За естеството на трудовите й функции в цех 2 през останалото време на процесния период административният орган не е събрал конкретни доказателства. Спорният въпрос е дали тази работа може да се отнесе към хипотезата на чл. 30в ПКТП (отм.) и съответно дали положеният труд е от втора категория. По тази точка се категоризира трудът на гатеристи, банцигари, циркуляристи, оператори на фрезерно-призмиращи машини и работници по машинна обработка в дървообработването, производството на дограма и мебели и в горското стопанство. Работници и инженерно-технически работници до началник-цех в производството за ламиниране и лакиране на дървесновлакнести плочи и плочи от дървесни частици. Лепилоприготвители в отделение за производство на фенолна и карбамидформалдехидна смола в дървообработването, производството на дограма и мебели. Работници по обслужване на лакозаливни машини и линии, шприцьори на лак и бои, грундировачи на дограма и мебелни детайли в производството на мебели и дограма. Пресьори лепилообмазвачи в производството на фурнировани и слоести детайли, плочи, шперплат, шпервани плочи, платна за врати, каси за врати и бурета от шперплат. Работници в производството на шкурка и апаратчици на рол-машина. Фактите по делото установяват, че в цех 2 Кунева е била на длъжност сред посочените - използвала е карбамидно лепило в работата си, изрязвала е фолиото от всяка плоскост и едва след оформянето на продукта е извършвала окачествяването. Във връзка с това, при доказаната с писмени доказателства продължителност на трудовия стаж на посочената длъжност и установения факт, че надлежните документи за категорията труд не са запазени не по вина на лицето, основателно съдът е приел, че е налице основанието на чл. 165, ал. 1 ГПК относимите към въпроса за категорията на труд обстоятелства да бъдат установени чрез свидетелски показания. В подкрепа на изложеното следва да бъдат споделени съображенията на първоинстанционния съд за това, че несъхранената в цялост документация на осигурителя не следва да се третира като отрицателен факт при преценка правата на осигуреното лице. В този случай пенсионният орган е бил длъжен да изясни всички факти и обстоятелства от значение за случая, като обсъди обясненията и възраженията на заинтересованите граждани и организации. Това задължение на административния орган в случая не е изпълнено, което е довело до незаконосъобразен отказ за отпускане на лична пенсия на лицето. Според показанията на свидетеля Кунева е работила съвместно на смяна с друга работничка на машина "Греком" в производство на плоскости от дървесни частици, като е използвала в работата си и карбамидно лепило и едва след оформянето на продукта е извършвала и окачествяването му. Въз основа на изнесената от свидетеля информация, съдът обосновано е приел, че визираните характеристики на осъществяваната дейност сочат наличие на фактическия състав от хипотезата на т. 30в от ПКТП (отм.), поради което правилно трудът е определен от втора категория. Следва да се добави, че в случая намира приложение и разпоредбата на чл. 67, ал. 1 ПКТП (отм.), съгласно която трудът на работниците и служителите, посочени в р. I и II на правилника, се причислява към съответната категория, независимо в кой отрасъл на производството е положен, щом работата им е свързана със същата вредност и тежест на труда. През този период трудът на Кунева на основание чл. 67, ал. 1 във вр. с т. 30в от ПКТП (отм.) следва да се причисли към втора категория, защото е полаган в цех, в който са обработвани плоскости от дървесни частици с карбамидформалдехидна смола на машина "Грекон" и ръчно изрязване на плоскости. От всичко изложено до тук настоящият съдебен състав намира, че правилно първоинстанционният съд е приел, че трудът на Кичка Атанасова Кунева за периода от 16.01.1984 г. до 16.01.1990 г., положен като "сортировач окачествител" в цех 2 в дървообработващ комбинат "Гочо Иванов" - Бургас", е от втора категория по т. 30в от ПКТП (отм.), поради което след изчисляването на трудовия й стаж се обосновава извода, че същият отговаря на условията за пенсиониране по реда на § 4, ал. 1 ПЗР КСО, тъй като има над 15 години трудов стаж от втора категория и необходимата възраст. Предвид изложеното и при установената по-горе липса на касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК за отмяна на обжалвания първоинстанционен съдебен акт, Върховният административен съд - шесто отделение, счита, че касационната жалба е неоснователна, а оспореното с нея съдебно решение следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд - шесто отделение,