Решение № 5491 от 14.05.2015 г. на ВАС по адм. д. № 12849/2014 г.

Решение № 5491 от 14.05.2015 г. на ВАС по адм. д. № 12849/2014 г., VII о., докладчик съдията Даниела Мавродиева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция "Местни данъци" при община Варна, против решение № 1987/14.08.2014 г. постановено по административно дело № 4304/2013 г. на Административен съд - Варна, в частта, с която са отменени акт за установяване на задължение/АУЗД/ № МД-АУ-141/28.06.2013 г. на орган по приходите при дирекция "Мести данъци" при община Варна, в частта, с която на Стоян Иванов Тодоров са определени задължения за ТБО за 2008 г. за разликата над 2.97 лв., както и лихва в размер на 1.90 лв., за 2009 г. - за разликата над 4.46 лева, както и лихва в размер на 2.05 лв., за 2010 г. изцяло, за 2011 г. изцяло и за 2012 г. изцяло, както и АУЗД № МД-АУ-142/28.06.2013 г. на орган по приходите при дирекция "Мести данъци" при община Варна, в частта, с която на Никола Иванов Стоянов са определени задължения за ТБО за 2008 г. за разликата над 2.97 лв., както и лихва в размер на 1.90 лв., за 2009 г. - за разликата над 4.46 лева, както и лихва в размер на 2.05 лв., за 2010 г. изцяло, за 2011 г. изцяло и за 2012 г. изцяло. Иска се отмяната му като неправилно, поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Ответниците - Стоян Иванов Тодоров и Никола Иванов Стоянов, чрез процесуалния си представител, в писмен отговор до съда оспорват жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, седмо отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е основателна. С обжалваното решение Административен съд Варна е отменил АУЗД № МД-АУ-141/28.06.2013 г. на орган по приходите при дирекция "Мести данъци" при община Варна, в частта, с която на Стоян Иванов Тодоров са определени задължения за ТБО за 2008 г. за разликата над 2.97 лв., както и лихва в размер на 1.90 лв., за 2009 г. - за разликата над 4.46 лева, както и лихва в размер на 2.05 лв., за 2010 г. изцяло, за 2011 г. изцяло и за 2012 г. изцяло, както и АУЗД № МД-АУ-142/28.06.2013 г. на орган по приходите при дирекция "Местни данъци" при община Варна, в частта, с която на Никола Иванов Стоянов са определени задължения за ТБО за 2008 г. за разликата над 2.97 лв., както и лихва в размер на 1.90 лв, за 2009 г. - за разликата над 4.46 лева, както и лихва в размер на 2.05 лв., за 2010 г. изцяло, за 2011 г. изцяло и за 2012 г. изцяло. За да отмени и двата АУЗД в цитираните по-горе части, съдът е приел, че актовете е издаден от компетентен административен орган, в кръга на неговите правомощия, въз основа на законосъобразни, предшестващи издаването му действия, в съответната писмена форма и съдържат необходимите реквизити, но в нарушение на материалния закон. Съдът е приел още, че за имот с партиден № 4803210964052 липсват мотиви в акта, че за всичи имоти липсват доказателства за реално предоставяне на услугите "сметосъбиране и сметоизвозване", както и за услугата"поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване". Така мотивиран АС - Варна със своето решение, в оспорената му част, е отменил двата АУЗД в цитираните по-горе части относно дължимата ТБО. Решението е неправилно, поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Съгласно чл. 62 от ЗМДТ таксата се заплаща за услугите по събирането, извозването и обезвреждането в депа или други съоръжения на битовите отпадъци, както и за поддържането на чистотата на териториите за обществено ползване в населените места; размерът на таксата се определя по реда на чл. 66 за всяка услуга поотделно - сметосъбиране и сметоизвозване; обезвреждане на битовите отпадъци в депа или други съоръжения; чистота на териториите за обществено ползване. В чл. 71 от ЗМДТ се разпорежда, че такса не се събира за: 1. сметосъбиране и сметоизвозване, когато услугата не се предоставя от общината; 2. поддържане чистотата на териториите за обществено ползване - когато услугата не се предоставя от общината; 3. обезвреждане на битовите отпадъци и поддържане на депа за битови отпадъци и други съоръжения - когато няма такива. На първо място в приложените по делото доказателства липсват заповедите по чл. 63, ал. 2 ЗМДТ на кмета, относно предоставянето на услугите "сметосъбиране и сметоизвозване и поддържането на чистотата на териториите за обществено ползване в населените места. Липсата на тези заповеди е пречка да се установи дали процесните имоти попадат в обхвата на заповедта относно предоставянето на услугите "поддържането на чистотата на териториите за обществено ползване в населените места". Разбира се таксата се дължи единствено в случай, че услугата "поддържането на чистотата на териториите за обществено ползване в населените места" реално се предоставя в община Варна. По делото обаче не са събрани доказателства, от които да се установява, че тази услуга реално се предоставя в населеното място. От тълкуването на разпоредбите на чл. 66 и чл. 71 ЗМДТ следва, че в тежест на касатора, като издател на акта и изпълнител на въпросните услуги, е било да установи обстоятелствата, на които основава своето искане за заплащане на дължимата такса услуги. Затова и негово е задължението да установи, че той реално е предоставил определените видове услуги, за които е начислил ТБО. В случая по делото не са установени тези обстоятелства, които са от значение за правилното решаване на правния спор. Административният орган не е представил никакви доказателства за реалното предоставяне на услугата "поддържане на чистотата на територии за обществено ползване". Не са представени договори, сключени между общината и изпълнителя, протоколи за свършена работа, фактури, платени от общината на изпълнителя и др. доказателства, които да установяват реално предоставяне на услугата "почистване на обществени територии". Липсват дори заповедите по чл. 63, ал. 2 ЗМДТ. Въпросът за предоставянето на тази услуга не е поставян на вещото лице и съответно не е и изследван. От друга страна за изясняването на този факт не е необходимо назначаването на експертиза. Административният съд в случая е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила - не е изпълнил задължението си по чл. 171, ал. 4 АПК, тъй като не е дал конкретни указания на касатора за представяне на определени доказателства, установяващи горните обстоятелства. Задължението на съда за даване на указания следва от спазване принципа на служебното начало в административния процес и от разпоредбата на чл. 171, ал. 4 от АПК, задължаваща съда да указва на страните, че за някои обстоятелства от значение за делото същите не сочат доказателства. Липсват конкретни указания за кои правно-релевантни факти касаторът не сочи доказателства. Поради това, при бездействието на тази страна, и в нарушение на служебното начало за събиране на доказателства по чл. 171, ал. 4 от АПК, съдът е решил делото при неизяснена фактическа обстановка. Видно от данните по делото, останало е неизяснено дали действително услугата "поддържането на чистотата на териториите за обществено ползване в населените места", е била реално извършвана през процесния период на територията на населеното място. Не е установено дали процесните имоти попадат в обхвата на заповедта по чл. 63, ал. 2 ЗМДТ относно предоставяне на услугата "поддържане на чистотата на територии за обществено ползване. Не е установено налице ли са предпоставките на чл. 71 ЗМДТ за освобождаване на Тодоров и Стоянов от заплащане на същата компонента "поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване в населените места". Не е ясно как съдът е установил размера на дължимата такса за услугата "обезвреждане на битови отпадъци в депо", при положение, че посочените от него стойности се различават от стойностите, определени от вещото лице в приетото и кредитирано от съда заключение /л. 344 от материалите по делото/. В заключението е установено, че дължимата ТБО за услугата "обезвреждане" е в размер на 7,89 лева за всяка една от годините - 2008 и 2009 г., а съдът по неясно какви съображения е определил за 2008 г. сумата от 2,97 лв. за ТБО и 4,46 лв. за 2009 г. за ТБО. Предвид изложените съображения касационната жалба е основателна, а обжалваното решение, като неправилно, поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, следва да бъде отменено и делото върнато на същия съд за ново разглеждане от друг състав. При новото разглеждане съдът следва да постанови определение по чл. 171, ал. 4 от АПК, като укаже на касатора да представи необходимите доказателства, за изясняване на спора от фактическа страна, а именно доказателства за реалното предоставяне на услугите, за които се начислява ТБО. Съдът следва да изясни въпроса относно дължимостта на ТБО за процесния имот, след което формира и конкретни правни изводи. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ и чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение