Решение № 7422 от 30.05.2011 г. на ВАС по адм. д. № 4070/2011 г.

Решение № 7422 от 30.05.2011 г. на ВАС по адм. д. № 4070/2011 г., IV о., докладчик съдията Кремена Хараланова Производството е по реда на чл. 245 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по искане, обективирано в молба вх. № 1088/16.02.2011 г. подадена от Атанас Ангелов Витанов от гр. Гоце Делчев за отмяната на влязлото в сила решение № 465/12.06.2000 г. по адм. дело № 45/2000 г. на Районен съд - Гоце Делчев. Развиват се доводи, че решението засяга правната сфера на подателя на искането за отмяна, а той не е конституиран като страна в развилото се съдебно производство. Соченото в молбата правно основание за отмяната е чл. 304 ГПК, на който текст съответства чл. 246 АПК. Ответната страна Общинска служба "Земеделие" - гр. Гоце Делчев не изразява становище по искането за отмяна. Ответницата Иванка Костадинова Варева, чрез процесуалния си представител адвокат Николина Василева - Петкова, в писмен отговор и в открито съдебно заседание моли съда да остави искането без разглеждане, като недопустимо поради просрочие, а в случай, че бъде разгледано по същество - да го отхвърли като неоснователно. Претендира присъждане на направените по делото разноски. Настоящият състав на Върховният административен съд, четвърто отделение намира, че искането за отмяна на влязло в сила съдебно решение е допустимо, като подадено от лице, което не е участвало в съдебното производство, по което решението е постановено, в законоустановения тримесечен срок от узнаването му по чл. 240 АПК. Във връзка с наведените от ответницата Варева съображения за недопустимостта на молбата следва да се отбележи, че от представените в подкрепа на твърдението й за по - ранния момент на узнаването от страна на молителя за съдебно решение № 45/2000 г., не може да се направи категоричен извод в посочения смисъл. Предмет на молбата за отмяна е решение, постановено от районния съд в производство по реда на чл. 14, ал. 3 ЗСПЗЗ. Видно от данните по делото то е образувано по спор за земеделска реституция, възникнал между Иванка Костадинова Варева и Поземлена комисия - гр. Гоце Делчев /понастоящем ОСЗ - гр. Гоце Делчев/, във връзка с постановения от последната отказ за възстановяване в стари реални граници на нива от 4.826 декара, в местността "Старото гробе", съставляваща имот пл. № 58, в кв. 222 по плана на гр. Гоце Делчев, обективиран по пункт втори от решение № 5516А/12.08.1998 г. Решението на ПК в тази му част е обжалвано от заявителката Иванка Варева по реда на чл. 14, ал. 3 ЗСПЗЗ пред районния съд в гр. Гоце Делчев, при което е образувано адм. дело /обозначено като гражданско/ № 45/2000 г., приключило с издаването на решение № 465/12.06.2000 г. С него районният съд е отменил решението на поземлената комисия и е решил спора по същество, като е признал правото на собственост на наследниците на Никола Костадинов Воев, в кръга на които попада Иванка Костадинова Варева, върху части от гореописаната нива, в стари реални граници. Решението не е обжалвано пред горната инстанция, поради което и видно от приложените по делото разписки от изпратени съобщения, е влязло в сила на 29.08.2000 г. На свой ред подателят на искането, по което е образувано настоящото производство твърди право на собственост върху идеална част от дворно място в гр. Гоце Делчев, съставляващо имот пл. № 58 по плана на града, с площ от около 1250 кв. м. При тези данни по делото, съдът намира искането за отмяна на влязлото в сила съдебно решение за неоснователно. Разпоредбата на чл. 246, ал. 1 АПК предвижда право на всяко лице да иска отмяна на решение, което има сила и е неблагоприятно за него, макар и да не е било страна по делото. Същевременно обаче това лице би следвало да има качеството на заинтересована страна в административното производство. Нормата е аналогична на разпоредбата на чл. 233 ГПК (отм.), респективно и по отношение на нея намира приложение тълкувателно решение № 1/08.06.2001 г. на ОС на съдиите във Върховния административен съд, с което е прието, че законово признатото право на искане за отмяна на влязло в сила решение по отношение на лица, неучаствали по делото, е средство за защита на заинтересованите от актовете на администрацията органи и лица, които в нарушение на съответните процесуални правила не са били призовани, въпреки че техните права и законни интереси са пряко засегнати от постановеното решение по обжалвания административен акт и за тях липсва друг процесуален път за защита. За да се упражни правото е необходимо кумулативно да са налице три признака, предпоставящи основателността на искането за отмяна по този ред, а именно: лицето да не е конституирано като страна в процеса, решението да има сила спрямо него, както и за него да е налице законово обезпечено право на участие в делото. В конкретния случай третата предпоставка несъмнено не е налице, доколкото молителят няма право да участва в реституционното производство по реда на чл. 14 ЗСПЗЗ. То е особен вид административно производство, което може да бъде инициирано от собствениците, притежавали земеделски земи преди образуване на ТКЗС, респективно от техните наследници и се развива само между заявителите и поземлената комисия /сега Общинска служба по земеделие/ като компетентен орган по силата на закона. Поради това подателят на искането за отмяна не притежава обективно качеството на заинтересована страна. В производството пред органа на поземлената собственост участва само заявителят. Въз основа подаденото от него заявление и приложените писмени доказателства, органът установява легитимацията му или тази на неговият наследодател, на собственик на внесена в ТКЗС земя. В това производство обаче не може да бъде разрешаван спор за материално право, какъвто именно е налице между молителя в настоящото производство и заявителя по преписка № 829В/12.12.1994 г., по която е постановено решение № 5516А/12.08.1998 г. на ПК - Гоце Делчев, частично отменено с решение № 465/12.06.2000 г. по адм. дело № 45/2000 г. В производството пред ОСЗ, респективно в образуваното пред съда производство по жалба срещу евентуално постановен от този орган отказ, не е допустимо участието на други лица, които да противопоставят своите права върху имота. Твърдяните от последните права могат да се реализират по реда на общия исков процес съобразно изричното правило на чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ, че при спор за материално право заинтересованите лица осъществяват правата си по съдебен ред. По изложените съображения молбата за отмяна с правно основание чл. 246, ал. 1 АПК се явява неоснователна и следва да бъде отхвърлена. Независимо от изхода от спора и своевременно направеното искане за присъждане на направените в настоящото производство разноски от страна на Иванка Варева, чрез процесуалния й представител адвокат Петкова, съдът не присъжда такива с решението, предвид липсата на представени по делото доказателства за заплатени от ответницата по молбата суми, включително за адвокатска защита и съдействие. Водим от горното, Върховният административен съд, четвърто отделение