Решение № 13360 от 15.10.2013 г. на ВАС по адм. д. № 8052/2013 г.

Решение № 13360 от 15.10.2013 г. на ВАС по адм. д. № 8052/2013 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Бисерка Цанева Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по жалба на "Прециз- Интер Холдинг" АД със седалище и адрес на управление с. Иваново, обл. Русе, представлявано от управител Стоян Стоянов, срещу решение № 5106/11.04.2013 г. на Върховния административен съд, Първо отделение, по адм. д. № 1717/2013 г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу отказ в писмо с изх. № 16-12-420 от 27.11.2012 г. на министъра на финансите за издаване предварително съгласие за предложения от дружеството оздравителен план. В жалбата са изложени най- общи твърдения за незаконосъобразност на обжалвания съдебен акт, без да се посат конкретни пороци. Иска се отмяна на решението. Претендират се разноски. Ответникът по касация Министъра на финансите, чрез процесуален представител юрк. Велков взема становище за неоснователност на жалбата. отрича основателността на жалбата. Заключението на прокурора от Върховна административна прокуратура е за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд - петчленен състав, като прецени допустимостта на жалбата, намира, че е подадена от надлежна страна, за която решението е неблагоприятно, и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което допустима, а разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение съдът в производство по чл. 145 АПК във връзка с чл. 187 от ДОПК образувано по жалба на "Прециз-Интер холдинг"АД е упражнил контрол за законосъобразност на акт на Министъра на финансите, обективиран в писмо изх. № 16-12-420 от 27.11.2012 г Преценявайки законосъобразността на акта, съдът е приел, че оспореният пред тричленния състав на ВАС акт на министърът на финансите е заключителен в производство инициирано с искане вх. № в НАП 49415/13.08.2012 г. на " Прециз - Интер Холдинг"АД да даде съгласие за приемане на оздравителен план, внесен в производство по несъстоятелност на дружеството, с който напрактика се предлага да бъдат разсрочени публичните задължения на дружеството. Съдът е разграничил институтите на разсрочване и обединяване на публични задължения по съдържание, компетентен орган и предпоставки. Приел е, че съгласно разпоредбата на чл. 183, ал. 6 от ДОПК е предвидено, че разпоредбата на ал. 5 от същия тескт не се прилага в случаите на чл. 188 и чл. 189 от ДОПК, като се предвижда изричното съгласие на министъра на финансите, който пък при произнасянето си взема предвид становищета на съответните органи по чл. 184, ал. 1 от ДОПК. даването или не на съгласие следователно не е в условията на обвързана компетентност на органа, а на оперативна самостоятелност. В случая преценката на органа да откаже такова съгласие е свързана с липсата на достатъчно гаранции предоставени от дружеството за удовлетворяване на вземанията на държавата- кредитор, поради и което тази преценка е дадане в рамките на на дадените му от закона правомощия на свободна преценка. Отказът е законосъобразен и не подлежи на отмяна. Оспореното решение е правилно. С оспореният акт министърът на финансите е отказал даването на съгласие за приемане на оздравителен план на "Прециз интер холдинг"- АД - с. Иваново. Посочено е, че планът не отговаря на законовите изисквания на чл. 3, ал. 11 от ЗНАП, съгласно който текст оздравителния план или извънсъдебното споразумение в производството по несъстоятелност не може да предвижда намаляване, отстрочване или разсрочване на частни държавни вземания без предварително съгласие на министъра на финансите, като за предвидените в оздравителния план отстрочване и разсрочване на приети в производството по несъстоятелност държавни вземания не е поискано предварително съгласие; 4. на държавата като кредитор не се предлагат достатъчно реални гаранции в съответствие с изискванията на чл. 700, ал. 1, т. 4 от ТЗ. Наведените в жалбата оплаквания за допуснато нарушение на административно-производствените правила по отношение на на констатациите в т. 3 от писмото на Министъра на финансите се споделят от настоящата съдебна инстанция. Неправилни са изводите в писмото, че от дружеството не е поискана предварително съгласие за разсрочване на държавните вземания. Следва да се приеме, че с подаването на искане за одобряване на оздравителния план се подава и искане за отсрочено изплащане на дължимите публични задължения и за даване на съгласие за отсрочено плащане на частните държавни вземания - чл. 3, ал. 11 от ЗНАП. Ето защо министърът на финансите е следвало да се произнесе и по тези искания. Приемайки, че не е дадено съгласие по тях, без на практика да има произнасяне, е допуснато нарушение на административно-производствените правила. Независимо от допуснатото нарушение обаче, настоящата инстанция намира че, издаденият отказ е законосъобразен предвид посоченото в т. 4 от същия, че не се дава предварително съгласие от министъра на финансите, тъй като с оздравителния план на държавата като кредитор не се предлагат достатъчно реални гаранции в съответствие с изискванията на чл. 700, ал. 1, т. 4 от ТЗ. По отношение на преценката дали оздравителния план гарантира в достатъчна степен интересите на държавата в качеството й на кредитор - чл. 700, ал. 1, т. 4 от ТЗ, няма законово установени критерии, при наличие на които министърът на финансите дава предварително съгласие за приемане на оздравителния план или извънсъдебно споразумение в производство по несъстоятелност. С оглед на това следва да бъде прието, че при тази преценка министърът действа в рамките на оперативна самостоятелност, а съгласно чл. 169 от АПК, при оспорване на административен акт, издаден при оперативна самостоятелност, съдът проверява дали административният орган е разполагал с оперативна самостоятелност и спазил ли е изискването за законосъобразност на актове. От данните по делото не се установява административният орган да е упражнил правата си превратно, тъй като при постановяване на отказа той се е съобразил със становищата на компетентните органи, определени от закона - чл. 189, ал. 1 от ДОПК. От същите се установява, че всеки един от тях- директор на ТД на НАП, управител на НОИ и изпълнителен директор на Национална агенция по приходите са изразили отрицателно становище по отношение на обстоятелството, че планът съдържа достатъчно гаранции за удовлетворяване на вземанията на държавата. По изложените съображения решението е правилно и следва да се остави в сила. Воден от горното, Върховният административен съд, Първа колегия