Решение № 4842 от 12.5.2025 г. на ВАС по адм. д. № 799/2025 г.

Образувано е по касационна жалба на Ръководител ТП на НОИ Пазарджик, чрез гл. юриск. Спирова, срещу Решение 4721 от 10.12.2024г., постановено по адм. дело 159/2024г. по описа на Административен съд Пазарджик. Излагат се доводи за неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон и поради необоснованост. Прави се искане за отмяната му и за постановяване на друго, с което да се отхвърли жалбата на Д. П. С. от гр.Костандово срещу Решение 1012-12-384#1 от 05.01.2024г. на Ръководител ТП на НОИ Пазарджик, с което е отхвърлена жалбата на С. срещу разпореждане 122-00-882-6 от 24.11.2023г. на Ръководител на осигуряването на безработица при същото поделение на НОИ. Претендира разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът Д. С., чрез адв. Семерджиева, оспорва касационната жалба, намира атакуваното съдебно решение за правилно. Претендира разноски. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за законосъобразност на обжалваното решение. Върховният административен съд, Шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна по смисъла на чл.210 ал.1 АПК и в срока по чл.211 ал.1 АПК. Разгледана по същество за неоснователна. За да отмени акта на касатора, първостепенният съд е приел, че органът неправилно е приложил материалния закон, тъй като решението му от 05.01.2024г. потвърждава разпореждане от 24.11.2023г. на долустоящия орган, с което е наредено на С. да възстанови сумата от общо 14 860, 97 лева, получено парично обезщетение за безработица, но същото се основава на предходно разпореждане - 122-00-882-5 от 20.09.2023г. на Ръководител на осигуряването на безработица, което е било отменено с влязлото в сила съдебно решение по приложеното дело. Настоящият касационен състав изцяло споделя изводите на първоинстанционния съд. В случая не е спорно, че на С. е било отпуснато с разпореждане 122-00-882-3 от 01.10.2021г. на Ръководител на осигуряването на безработица парично обезщетение за безработица по нейно заявление от 31.08.2021г. Във връзка с получен удостоверителен документ от работодателя, постъпил на дата 17.08.2023г. обаче, органът е преразгледал основанията за отпускане на обезщетението, като с акта от 20.09.2023г. и на основание чл.54ж ал.2, т.1 КСО отменил разпореждането си от 01.10.2021г. по заявлението на лицето. Като последица от отмяната разпоредил на С. с акта си от 24.11.2023г. да възстанови получените вече без основание суми, изплатени и от фондовете на ДОО. Видно е обаче от приложеното адм. дело 158/2024г. по описа на същия съд, че с влязло в сила съдебно решение 3745 от 04.10.2024г. е било отменено Решение 1012-12-383#1 от 05.01.2024г. на Ръководител ТП на НОИ Пазарджик, с което е отхвърлена жалбата на С. срещу разпореждане 122-00-882-5 от 24.11.2023г. и на разпореждане 122-00-882-7 от 24.11.2023г. и двете на Ръководител на осигуряването на безработица при същото поделение на НОИ. При това положение към дата 04.10.2024г. първоинстанционният съд на основание чл.142 ал.2 АПК(до приключване на съдебното дирене пред него) е отчел настъпилата междувременно отмяна на основанието, послужило за издаване на акта за възстановяване на сумите. Т.е. липсвало е основание да се разпорежда на С. да възстанови суми, получени от нея по посоченото заявление, тъй като първоначалното разпореждане за отпускане на обезщетение повече не се явява отменено. Влязлото в сила съдебно решение е именно такъв нов факт от значение за делото, настъпил след издаване на акта и въздействащ и върху правното действие на този индивидуален административен акт, вкл. и върху породените преди момента на отмяната правоотношения, в които неговото действие е било зачетено като валиден правен акт. С оглед само на това основание се обоснована и извода за материална незаконосъобразност на издаденото решение на Ръководител ТП на НОИ от 05.01.2024г. и потвърденото с него разпореждане от 24.11.2023г. на Ръководител на осигуряването на безработица при същото поделение на НОИ. Изложените в касационната жалба основания за назаконосъбразност на съдебното решение на първоинстанционния съд касаят преценка, която е била вече извършена от съда по приложеното и приключило адм. дело 158/2024г., поради което тези оплаквания няма как да бъдат разглеждани отново и в настоящото съдебно производство, респ. да бъдат ревизирани изводите по влязлото в сила съдебно решение от 04.10.2024г.. С оглед изложеното не са налице сочените в касационната жалба отменителни основания на чл. 209, т. 3 АПК. Обжалваното решение е правилно, поради което следва да се остави в сила. По разноските. С оглед изхода, разноски са дължат на С., за която страна се констатираха те да са в размер на 2 400 лева, представляващи уговорено и заплатено адвокатско възнаграждение по сключен договор за правна защита и съдействие от 12.01.2025г. От страна на касатора се счита, че това възнаграждение е прекомерно. Настоящият касационен състав намира възражението за основателно. В случая се установява, че процесуалното представителство е било уговорено във връзка с административно дело по КСО. При това положение и на основание чл.8 ал.2, т.2 от Наредба 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа минималният размер е 500 лева. Делото приключи в едно съдебно заседание, без събиране на допустими пред тази инстанция доказателства и без явяване на адв. Семерджиева в проведеното открито съдебно заседание на 08.04.2025г. При това положение с оглед фактическата и правна сложност, респ. извършените действия от пълномощника, уговореното възнаграждение следва да се редуцира до 1 200 лева, вкл. и с оглед липсата на доказателства за регистрацията на адвоката по ЗДДС, за което не е представена и фактура, в която данък е бил начислен. По изложените съображения и на основание чл.221 ал.2 АПК, Върховният административен съд, Шесто отделение,