Решение № 2107 от 17.02.2021 г. на ВАС по адм. д. № 11136/2020 г.

Решение № 2107 от 17.02.2021 г. на ВАС по адм. д. № 11136/2020 г., V о., докладчик председателят Диана Добрева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Акредитационния съвет на Национална агенция за оценяване и акредитация (АС на НАОА), подадена срещу решение № 7370 от 10.07.2020 г., постановено по адм. дело № 13768/2019 г. по описа на Административен съд София - град (АССГ), с което по жалба на Софийски университет "Св. Климент Охридски" е отменено решение на касатора, взето по Протокол № 18 от 24.10.2019 г., а преписката е върната на административния орган за ново произнасяне съобразно указанията по тълкуването и прилагането на закона. Иска се отмяна на съдебното решение като неправилно на основанията по чл. 209, т. 3 от АПК. Претендират се разноски за двете инстанции. Ответникът СУ "Св. Кл. Охридски" оспорва жалбата с доводи, изложени в писмен отговор. Също претендира разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за потвърждаване на решението. Настоящата инстанция счита, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна, поради следното: Предмет на първоинстанционното производство е решение на АС на НАОА в частта му по точка ІІІ, с което се отказва програмна акредитация на докторска програма "Фармакогнозия и фитохимия" от Професионално направление 7. 3 "Фармация", област на висшето образование 7. Здравеопазване и спорт в СУ. Процедурата е открита по искане на висшето училище (ВУ) от 30.03.2018 г. с решение на АС по Протокол № 9/17.05.2018 година. С писмо от 10.10.2019 г. председателят на Постоянната комисия по здравеопазване и спорт към НАОА е изпратил на СУ доклада на комисията за извършеното оценяване и му е предоставил възможност да изрази становище. Това становище на ВУ е изпратено на 21.10.2019 г., но АС не е съобразил с него, а е възприел доклада на комисията. Така на 22.11.2019 г. СУ е получил писмо за отказ от програмна акредитация по посочената по-горе докторска програма. Мотив на отказа е, че ВУ не отговаря на изискванията за академичен състав на основен трудов договор поради обстоятелството, че хабилитираните лица, които ще участват в обучението на докторантите, не притежават образователна и научна степен "доктор" по Професионално направление 7. 3 "Фармация, специалност "Фармакогнозия и фитохимия". С това се нарушават разпоредбите на чл. 24, ал. 1, т. 1 и чл. 29, ал. 1, т. 1 от ЗРАСРБ и се препоръчва хабилитираните лица да придобият ОНС "доктор" по тази специалност. АССГ е уважил жалбата на СУ и решението му е правилно. В тази посока касационният съдебен състав споделя становището на ответника и на участващия по делото прокурор. Независимо, че част от възраженията на подателя на касационната жалба са основателни, в случая те не водят до промяна на крайния извод, свързан с незаконосъобразността на обжалвания административен акт. Приетото от съда, че същият е издаден в нарушение на изискванията за неговото задължително съдържание (свързано с липсата на препоръки и срокът за вземането на мерки) не съответства на действителното положение. Последният неправилно е определен и коментиран от съда като не по-дълъг от 12 месеца, което е в противоречие с актуалната разпоредба на материалния закон – чл. 83, ал. 4 от ЗВО (преди изменението й с ДВ бр. 17/2020 г.). Макар и да е отчел, че препоръки към ВУ се съдържат в доклада на Постоянната комисия по критерий 5. 1, съдът неправилно е приел и че те не са част от решението на Акредитационния съвет, като задължително негово съдържание. Доколкото мотивите на един административен акт могат да се съдържат и в материалите по административната преписка (съгласно трайната съдебна практика), същото в пълна степен би следвало да важи и за препоръките, чието изпълнение е задължително условие за откриване на нова процедура по акредитация. Различно би било положението при пълна липса на препоръки, които в настоящия казус са налични – записани в констатациите по относимия критерий. Във връзка с този критерий е и основният спор в случая, решен правилно от първоинстанционния съд. Този спор е свързан с обекта на оценяване по чл. 78, ал. 3, т. 2 от ЗВО, а не т. 1, както е записано в съдебното решение, а именно профил и квалификация на преподавателския състав. Оценката на Постоянната комисия към органа е дадена по подкритерий 5.1.1., съгласно който: "Подготовката на докторантите се осъществява от хабилитирани преподаватели с необходимия профил и с доказана квалификация в областта на докторската програма". Безспорно е, че двамата преподаватели са хабилитирани лица към висшето учебно заведение с необходимия профил, като докторската програма в случая е "Фармакогнозия и фитохимия". Не се спори също така и че преподавателите, които са заявени като участници в обучението на докторанти по тази програма нямат придобита ОНС "доктор" в това професионално направление. Именно с последното (липсата на квалификация в конкретната област на докторската програма) комисията към органа, а после – и самият административен орган е свързал постановения отказ, позовавайки се на разпоредбите на чл. 24, ал. 1, т. 1 и чл. 29, ал. 1, т. 1 от ЗРАСРБ. Както правилно е констатирал решаващият съд, свързването и мотивирането на отказа с цитираните разпоредби на този различен от ЗВО нормативен акт съставлява неоснователно смесване на различни процедури, доколкото в конкретния казус става въпрос за програмна акредитация на ВУ по ЗВО, а разпоредбите на чл. 24 и чл. 29 от ЗРАСРБ се отнасят и са свързани с условията и реда за заемане на академичната длъжност "доцент" и "професор". Оценката на Постоянната комисия, възприета впоследствие от АС не следва да бъде мотивирана с нарушения на различна от развитата в чл. 75 и сл. ЗВО процедура (относно акредитацията), респективно - оценката по подкритерия 5.1.1. относно квалификация в областта на докторската програма да се позовава на противоречие с неприложими в казуса разпоредби на друг закон, регулиращ коренни различни отношения. За да направи тази връзка Постоянната комисия е счела, че липсата на квалификация в областта на конкретната докторска програма би могла да се свърже с условията, на които следва да отговарят кандидатите за заемане на съответните академични длъжности, каквото изискване не съществува в приложимия закон и съгласно заложените критерии за оценка. При липсата на обективни критерии за оценка на изискванията относно квалификацията в конкретната област подобни на горните, административният орган е следвало да коментира наличните такива, а не да се позовава на нарушение на разпоредби, свързани с различна от процесната процедура. Най-общо, следва да бъде споделено разбирането на съда, че оценяването в процедура за програмна акредитация, основана на императивни процесуални разпоредби, осъществено в рамките на оперативната самостоятелност на органа не освобождава същия от задължението му да спазва правилата и критериите за оценка и да изложи мотиви именно в тази насока, което не е сторено. С оглед горното, правилен и обоснован е изводът на съда за противоречие на обжалвания акт с изискванията на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, което обуславя неговата незаконосъобразност. Постановеното в този смисъл съдебно решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. При този изход на делото основателно е искането на ответника по касация за присъждане на разноски в размер на 500 лева за настоящата инстанция, за чието заплащане следва да се осъди НАОА. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо от АПК, Върховният административен съд, състав на пето отделение,