Решение № 4837 от 2.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 8910/2018 г.

Решение № 4837 от 2.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 8910/2018 г., VI о., докладчик председателят Милка Панчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на директора на ТП на НОИ гр. П. срещу решение № 1101/16.05.2018 г., постановено по адм. д. № 1484/2017 г. на Административен съд гр. П.. Излагат се съображения, че същото е неправилно, постановено при нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствени правила и необоснованост. Административният орган е извършил задълбочено изясняване на фактическата обстановка при спазване на принципа на служебното начало, регламентиран в чл. 9 от АПК. В тежест на жалбоподателя е да удостовери продължителността и местоположението на трудовия му стаж, ако претендира такъв извън зачетения от пенсионния орган. Не водят до обратен извод данните от приетите по делото азбучници за постъпил и напуснал персонал на осигурителя "Фин Тех маш" АД гр. П., в нарушение на процесуалните правила е допуснат и са кредитирани показания на свидетел. Намира за необосновано и становището на съда, че за категорията труд на жалбоподателя при осигурителя "Деметра ЗХ" ЕООД не са събрани доказателства от административния орган, работодателят не е представил доказателства за положен труд при условия, различни от трета категория труд. При тези обстоятелства неаргументирано се твърди неизясняване в пълнота на релевантни факти и обстоятелства. Досежно обстоятелството, че трудовото възнаграждение на лицето за месец юни 1978 г. е изплатено от АПК-П. и този трудов стаж не е включен в издаденото от "Деметра ЗХ" ЕООД удостоверение УП-3, жалбоподателят не е декларирал подобни обстоятелства и не може това да се вмени във вина на администрацията. Не се споделя и изводът в обжалваното решение за нарушение на чл. 34 от АПК, не се установява административният орган да е отказал или възпрепятствал г-н Обрейков да участва в административното производство чрез запознаване с материалите по преписката. Моли обжалваното решение да бъде отменено, като се присъди следващото се юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по делото - П. Обрейков чрез пълномощник е депозирал писмено становище, в което оспорва касационната жалба и моли да бъде отхвърлена, като му се присъдят направените по делото разноски. В съдебно заседание страните, редовно призовани, не се явяват и не се представляват. Представителят на Върховна административна прокуратура счита касационната жалба за процесуално допустима, а по същество за неоснователна. Върховният административен съд (ВАС), шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която оспореното с нея решение е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество по реда на чл. 218 от АПК, касационната жалба е частично основателна по следните съображения: По делото от фактическа страна безспорно е установено, че с разпореждане № [номер]/ № 20 / протокол № 01039/19.05.2004 г., на основание § 4 от ПЗР на КСО при навършена възраст 60 години и 8 месеца на жалбоподателя П. Обрейков е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, считано от 21.03.2004 г. Пенсията е определена при осигурителен стаж от втора категория труд - 15 г. 04 м. и 22 дни и от трета категория труд – 20 г. 00 м. 24 дни, общ стаж по чл. 104 от КСО превърнат към III категория труд - 39 г. 03 м. и 22 дни, осигурителен доход за тригодишен базисен период от 01.01.1988 г. до 31.12.1990 г. в размер на 16096, 00 лв., индивидуален коефициент 1, 483. С писмо изх. № К-15863/04.04.2013 г. от П. Обрейков са изискани всички документи за стаж във връзка с направен преглед на пенсионните досиета и преценена необходимост от установяване правомерността на получаваната от него лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. С декларация от 11.09.2013 г. Обрейков е посочил периоди на осигуряване и осигурители, при които е положен стажът му, както следва: 1960 г. 1962 г. – А. И. – стругар; 1962 г. – 1964 г. войник; от 1965 г. с. Т. – стругар; до 2003 г. – стругар, шлосер, монтьор, заварчик; от 2004 г. продавач на руския пазар, като в декларацията е посочено, че не му е зачетен стаж, не му е плащано и е излъган че му върви стаж. Направена е справка от персоналния регистър на НОИ за осигурителните периоди от 01.01.2000 г. до 31.12.2004 г., а с писмо изх. № МП-23176#1 от 01.04.2014 г. началникът на отдел "Пенсии" е изискала информация от Обединен осигурителен архив относно установяване на осигурителен стаж и доход на Обрейков. В уведомително писмо изх. № 1966-3056 от 28.04.2014 г. началника на Отдел "ОАА" е посочено, че за периода от м. 01. 1965 г. до датата на прекратяване на осигуряването, не може да бъде издаден УП – 13 и УП – 15, тъй като няма предадени документи на ТКЗС с. Т. в ТП на НОИ – гр. Л. /"Архивен център" гр. Т./, както и че няма данни за лицето в разплащателните документи на ТКЗС с. Б. – филиал Т., приети в ТП на НОИ – гр. Л.. С уведомително писмо изх. № МП-23176#7/27.07.2016 г. Обединен осигурителен архив при ТП на НОИ – П. уточнява, че образец УП-13 за осигурителен стаж за периода от 01.01.1960 г. до 31.12.1962 г. от осигурителя "Финтехмаш" АД П., не може да бъде издаден тъй като началната дата на иззетите за съхранение документи е от 01.01.1967 г. На 11.08.2016 г. ръководителят на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ – П. е издал разпореждане № 4307124608/протокол 2141-15-37, с което са отменени разпореждане № 4307124608/19.05.2004 г. и всички последващи го и е отказано отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст. В хода на административното производство по оспорване на цитираното разпореждане Обрейков е представил нови доказателства, по смисъла на чл. 99, ал. 3 от КСО. Предоставил е УП-2 и УП-3 от "Деметра–ЗХ" ЕООД гр. П. и Удостоверение от Командир поделение 50260 – Карлово. С оглед на което с решение № 2153-15-266/04.11.2016 г. на директора на ТП на НОИ – П., същото е отменено, а преписката е върната на длъжностното лице по чл. 98, ал. 1 от КСО за ново произнасяне, с оглед преценка правото на пенсия, като се вземат предвид новопредставените доказателства. На 13.12.2016 г. е извършена проверка по разходите на държавното обществено осигуряване на "Деметра– ЗХ" ЕООД, във връзка с достоверността на осигурителния стаж и доход за периода от 01.01.1966 г. до 03.03.1990 г., оформен от осигурителя в УП – 3 № 88/29.08.2016 г. и УП-2 № 87/29.08.2016 г. за П. Обрейков. За констатациите от проверката е съставен КП № -5-15-00208215/13.12.2016 г., в който е посочено, че е установено несъответствие между данните в УП – 3 от 29.08.2016 г. и данните в разплащателните ведомости, като "Деметра-ЗХ" ЕООД – П. е издало ново удостоверение образец УП-3 № 128/13.12.2016 г., с което анулира издаденото УП-3 от 29.08.2016 г. В КП е посочено, че данните относно осигурителния доход в УП-2 от 29.08.2016 г. за времето от 01.01.1987 г. до 31.12.1989 г. – 9870, 78 лв., съответстват на данните от разплащателните ведомости на "Деметра-ЗХ" ЕООД – П.. С разпореждане № 4307124608/протокол № 01139 от 10.04.2017 г. на ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ – П., на П. Обрейков е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст от 12.07.2008 г. пожизнено по чл. 68, ал. 4 (в редакцията до 31.12.2010 г.) при навършена възраст 65 г. При издаването му е зачетен общ стаж 26 г. 03 м. 06 дни по условията на трета категория труд, от които: 2 години и 2 дни за периода от 22.10.1962 до 24.10.1964 г., когато жалбоподателят е бил на редовна военна служба; 24 години 1 месец и 00 дни за периода от 01.01.1966 г. до 31.03.1990 г. като шлосер и стругар в "Деметра-ЗХ" ЕООД – П.; общо 2 месеца и 4 дни за периода 23.07.2004 г. - 31.07.2004 г, , придобит в осигурител "Анна-98" ООД и за периода 01.09.2004 г. - 31.12.2004 г., придобит в осигурителя "Лукс" ЕООД. Недоволен от постановения административен акт, П. Обрейков го обжалва пред по-горестоящия административен орган, който с решение № 2153-15-89/18.05.2017 г., е оставил жалбата му без уважение. В хода на развилото се пред първоинстанционния съд съдебно производство към преписката са приобщени заповед № 82 от 06.03.2013 г. на Директора на ТП на НОИ. С нея е наредено извършване на проверка в архивохранилището на отдел "Пенсии" при ТП на НОИ - П. на реда и начина на съхранение на действащите пенсионни досиета по списък на активните пенсионери към месец 03. 2013 г. Представена е също заповед № 200 от 15.07.2013 г. на директора на ТП на НОИ, с която са определени работни екипи, които в срок до 15.09.2013 г. да извършат преглед на случаите на липсващи или служебно възстановени пенсионни досиета, съгласно представен списък. Представени са и приемо-предавателен протокол, с който са приети на съхранение в ООА ведомостите за заплати на осигурителя "Финтехмаш" АД и опис, както и копие на азбучник за постъпили и напуснали служители на осигурителя "Финтехмаш" АД - П. /ДЗ "А. И."/. По реда на чл. 192 от ГПК, от "Финтехмаш" АД в ликвидация и "Деметра-ЗХ" ЕООД са изискани писмени доказателства относно осигурителния стаж на жалбоподателя. Такива частично са представени само от "Деметра-ЗХ" ЕООД, а именно ведомост за м. юни 1978 г. като за останалите документи, е посочено изрично че не съществуват. По делото са били изслушани и приети свидетелски показания дадени от Д. Е. в проведеното на 28.02.2018 г. съдебно заседание. За да отмени решението на директора на ТП на НОИ - П. първоинстанционният съд е изложил съображения, че осигурителния стаж за периода от 03.05.1961 г. до 16.12.1961 г. положен при осигурителя ДЗ "А. И." /сега "Финтехмаш" АД/, следва да бъде зачетен и съобразен при отпускане на личната пенсия за осигурителен стаж и възраст на жалбоподателя. Съдът е приел, че относно категорията труд положен при осигурителя "Деметра-ЗХ" ЕООД, с обща продължителност 24 г. 01 м. 00 дни (като стругар и шлосер) не е изследван характера на извършваната от жалбоподателя трудова дейност и пречките трудът да бъде зачетен, като такъв от II категория, с което са нарушени административнопроизводствените правила при издаването на атакуваните пенсионни актове. В решението съдът по съществото е извел извод, че административният орган в нарушение на чл. 35 от АПК не е изяснил фактите и обстоятелствата от значение за случая и не е изпълнил задължението си по чл. 36, ал. 1 от АПК да събере служебно всички доказателства, относими към конкретния случай, вследствие на което е нарушил основен принцип, залегнал в чл. 9, ал. 2 от АПК тъй като при наличие на разплащателна ведомост за месец юни 1978 г. стажът не е зачетен от пенсионния орган. Направен е довод, че на Обрейков не е предоставена възможността по чл. 34 от АПК да участва в административното производство, като изрази становище и възражение по основателността на направените от административния орган констатации. Въз основа на това съдът е формулирал решаващ извод, че в случая са налице отменителни основания по чл. 146, т. 3 и т. 4 от АПК, които обуславят незаконосъобразност на обжалвания административен акт. Настоящата инстанция споделя извода на първоинстанционния съд за незаконосъобразност на оспорения пред него акт в частта с която на Обрейков не е признат за осигурителен стаж положеният от него труд за периода от 03.05.1961 г. до 16.12.1961 г. при осигурителя ДЗ "А. И." /сега "Финтехмаш" АД/ и за месец юни 1978 г към АПК-П.. Законосъобразно и обосновано първоинстанционният съд не е възприел аргументацията на административния орган за изменение на пенсията, поради нормативно установеното правило на чл. 98, ал. 1, т. 5 от КСО, а именно, когато тя е неправилно отпусната в цитираните части. Пловдивският административен съд правилно е приложил материалноправните разпоредби регламентиращи и уреждащи редът и начинът за признаване и зачитане на осигурителни правоотношения и осигурителен стаж в посочените части. Разпоредбата на чл. 40, ал. 1 от НПОС изисква осигурителният стаж да се установи с данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 КСО с трудови, служебни, осигурителни книжки и с документ по утвърден образец. Документът по утвърден образец служи като доказателство за придобит осигурителен стаж, когато е издаден въз основа на изплащателните ведомости, други разходооправдателни документи и договори за възлагане на труд съгласно условието по ал. 3. В случаите, когато документите по ал. 3 липсват, разпоредбата на ал. 5 допуска по изключение осигурителите или техните правоприемници да издават удостоверения за осигурителен стаж и трудово възнаграждение или за осигурителен доход и въз основа на други автентични документи, щом те съдържат достатъчно данни за осигурителния стаж и за осигурителния доход. По делото такива документи са представени. Пред първоинстанционния съд по реда на чл. 192 от ГПК са изискани и представени с писмо изх. № 2103-15-21#7 от 19.10.2017 г. от ТП на НОИ-П. заверени копия на азбучник за постъпили и напуснали служители дело № 565 на осигурителя ДЗ "А. И." /сега "Финтехмаш" АД/. Данните от приетите по делото азбучници за постъпил и напуснал персонал в ДЗ "А. И." /сега "Финтехмаш" АД/ и по конкретно тези отнасящи се до П. Обрейков конкретизиращи начална дата на постъпване 03.05.1961 г. и крайна дата на напускане 16.12.1961 г. са достатъчни да докажат и обосноват извод за действително положен трудов и осигурителен стаж без да са налични и други данни за продължителността на отработеното време и полученият осигурителен доход. Приложените и приети по делото азбучници съдържат достатъчно данни за реално започната и осъществявана от работника трудова дейност, като предпоставка за възникване на осигурително правоотношение, съгласно чл. 10 от КСО. Наличните азбучници са документи, удостоверяващи упражняването на трудова дейност, която е основание за осигуряване, за изплащането на трудово възнаграждение или за внасянето на дължими осигурителни вноски. Обосновано може да се приеме, че по делото е доказан релевантният факт на наличието на трудово и осигурително правоотношение на П. Обрейков с ДЗ "А. И." /сега "Финтехмаш" АД/ в периода 03.05.1961 г. - 16.12.1961 г. Следва да се посочи, че изложените в азбучниците обстоятелства не са опровергани от други доказателства. След като тези писмени доказателства не са оспорени от административния орган, следва като официални документи по смисъла на чл. 179 от ГПК да бъдат ценени от съда и да се приемат за верни отразените в тях обстоятелства. Те като официален удостоверителен документ, издаден по предвидения в нормативните актове ред, от определен кръг лица, имат материална доказателствена сила за изявленията, които се съдържат в тях. Тази доказателствена сила обвързва, както съда, така и органите на социалното осигуряване за удостоверените в нея факти. Видно от протокола на съдебното заседание, състояло се на 08.02.2018 г., цитираните писмени доказателства не са оспорени от процесуалния представител на директора на ТП на НОИ – П., а и той самия ги е предоставил на съда. Отразеното в тях относно начална дата на постъпване на П. Обрейков в ДЗ "А. И." /сега "Финтехмаш" АД/ и крайна дата на напускане се подкрепя и от останалите доказателства, а по-конкретно от показанията на свидетеля Д. Е. – стругар на чешка машина в същото предприятие, които настоящата инстанция относно периода от 03.05.1961 г. - 16.12.1961 г. кредитира, като верни и непротиворечиви. Правилно и в съответствие с представените писмени доказателства по делото, административния съд не е признал за трудов и осигурителен стажът положен в ДЗ "А. И." /сега "Финтехмаш" АД/ извън посочения период от 03.05.1961 г. до 16.12.1961 г. Законосъобразно Административен съд-П. в решението си е приел, че неправилно административния орган в постановения от него индивидуален административен акт не е зачел стажът за месец юни 1978 г. За този стаж има данни, че е положен в АПК – П., има налична разплащателна ведомост, но той не е отразен в нито едно УП издадено от"Деметра-ЗХ" ЕООД и представено от П. Обрейков. Видно от УП № 88 от 29.08.2016 г. отразеният стаж на ред 2 е от 01.12.1966 г. -31.05.1978 г., а удостоверения стаж с УП № 128 от 13.12.2016 г на ред 3 обхваща периода от 01.07.1978 г. - 31.10.1978 г. И в двете УП процесния стаж е пропуснат и не е удостоверен по надлежен ред. От съдържанието и тълкуването на горецитираните разпоредби на чл. 40, ал. 1 и ал. 3 НПОС недвусмислено се налага извода, че първичният документ, в който се съдържат данните за осигурителния стаж на лицето са изплащателните ведомости, а съответните УП, трудовите, служебни и осигурителни книжки са вторичен документ, който отразява вече направените записвания в разчетно - платежните ведомости и затова записванията в книжката (от посочения вид- в случая в издадените УП) трябва да съответстват на записванията в изплащателните ведомости. При несъответствие между записванията в изплащателните ведомости от една страна, а от друга - в УП, трудовата, служебна или осигурителна книжка на лицето за един и същи период, меродавно е записването в изплащателните ведомости, а не обратното. Обстоятелството за налична ведомост за месец юни 1978 г. от АПК – П. е било известно на административния орган, но не е била кредитирана от него. Това се доказва от изготвения Констативен протокол № КП-5-15-00208215/13.12.2016 г. от контролните органи на ТП на НОИ - П.. В тази връзка правилен се явява изводът на съда, че относно гореизложените периоди административният орган не е положил всички усилия за изясняване на действителната фактическа обстановка, а е допуснал пропуск и непълнота в доказването на наличния осигурителен стаж. Както се посочи и в проверяваното съдебно решение, пенсионните органи са формирали своите фактически изводи в противоречие с правилата на чл. 35 и чл. 36, ал. 1 АПК. Оспореният административен акт в цитираните части е издаден без да са изяснени фактите и обстоятелствата от значение за случая, а административният орган е следвало да събере служебно всички доказателства относими към конкретния случай. Решението на Административен съд – П. е необосновано и не отговарящо на действителността, в частта, в която касае категорията труд, положен от Обрейков в "Деметра-ЗХ" ЕООД с продължителност от 24 г., 01 м., 00 дни. За него неправилно в съдебното решение е прието, че административния орган не е събрал всички доказателства, необходими за законосъобразно и справедливо решаване на въпроса - предмет на производството. От доказателствата по делото е видно и безспорно се установява, че в развилото се пред решаващият орган административно производство на осигурителя "Деметра-ЗХ" ЕООД е извършена проверка от отдел "КПК" при ТП на НОИ-П.. Резултатите от проверката са обективирани в издадения констативен протокол №КП-5-15-00208215 от 13.12.2016 г. От него се установява единствено, че П. Обрейков е заемал длъжност "шлосер" и "стругар". Не се установяват факти и обстоятелства, които да обосноват зачитането на процесния период от време като труд, положен при условията на втора категория. В съдебното производство пред съдът по съществото, по искане на П. Обрейков по реда на чл. 192 от ГПК са изискани и събрани множество документи от осигурителя "Деметра-ЗХ" ЕООД именно за изясняване на стажът положен там. Следва да се има предвид, че категорията труд се преценява по документи за осигурителен стаж, издадени на база разплащателни ведомости или друга счетоводна документация, като: заповеди за възлагане на изпълнение на съответното лице на определени дейности; длъжностни характеристики, регламентиращи задълженията и изискванията към съответния вид работа, дейност или професия; първична документация доказваща плащания, свързани с реализиране на определен обем работа; разплащателни ведомости, партидни книги, наряди за работа, пътни листове, др. Такива документи, нито в хода на административното производство, нито в съдебното производство по реда на чл. 192 от ГПК са събрани и приложени по делото. С оглед гореизложеното може да се направи обоснован извод, че доказателства за положен стаж при специфични условия различни от трета категория труд не са налични. Неоснователни и недоказани са доводите на Обрейков за признаване на втора категория стажът положен в "Деметра-ЗХ" ЕООД. Необосновани и недоказани са изводите на административния съд, че на адресата на административния акт П. Обрейков не е предоставена възможността по чл. 34 от АПК да участва в разплащателна административното производство, като изрази становище и възражение по основателността на направените от административния орган констатации. От административната преписка безспорно се установява, че на П. Обрейков са изпращани няколко писма с покана да предостави всички документи удостоверяващи и доказващи положеният от него осигурителен стаж, като административния орган му е давал и различни срокове за това. Обрейков е участвал активно и в административното производство, той е уведомяван своевременно за издаваните актове и ги е оспорвал, за което свидетелства и настоящото съдебно производство. По изложените съображения съдебното решение следва да бъде отменено в частта, касаеща категорията труд на стажа положен в "Деметра-ЗХ" ЕООД. Вместо него следва да бъде постановено друго по същество, с което подадената жалба бъде отхвърлена в същата част като неоснователна. В останалата му част относно признаване на стажа за осигурителен през периодите от 03.05.1961 г. до 16.12.1961 г. положен в ДЗ "А. И." /сега "Финтехмаш" АД/ и през месец юни 1978 г в АПК-П. обжалваното съдебно решение е правилно, не са налице твърдените пороци на чл. 209, т. 3 от АПК и следва да бъде оставено в сила. И двете страни са поискали присъждане на сторените от тях съдебни разноски пред настоящата инстанция. Директора на ТП на НОИ-П. е поискал присъждане на юрисконсултско възнаграждение, а процесуалния представител на ответника П. Обрейков е поискал заплащане на адвокатско възнаграждение. Разноски се дължат и на двете страни в производството, те следва да се присъдят по компенсация, като се има предвид изхода на спора. С оглед на изложеното П. Обрейков следва да бъде осъден да заплати на директора на ТП на НОИ-П. сумата от 50 (петдесет) лева представляващи съдебни разноски за юрисконсултско възнаграждение съобразно уважената част от жалбата. Директора на ТП на НОЙ-П. трябва да бъде осъден да заплати на П. Обрейков сумата от 400 (четиристотин) лева съгласно представен договор за правна защита и съдействие № 7894 от 22.01.2019 г. с оглед уважената част от жалбата. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК Върховният административен съд, шесто отделение,