Решение № 11590 от 4.11.2015 г. на ВАС по адм. д. № 13867/2014 г.

Решение № 11590 от 4.11.2015 г. на ВАС по адм. д. № 13867/2014 г., I о., докладчик председателят Фани Найденова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК, във вр. чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - Варна против решение № 2026/15.09.2014 г. по адм. дело № 1639/2014 г. на Административен съд гр. Варна, с което е отменен ревизионен акт № 181304721/27.01.2014 г. издаден от орган по приходите при ТД на НАП-Варна, частично потвърден с решение № 135/23.04.2014 г. на директор на Дирекция "ОДОП" - гр. Варна при ЦУ на НАП, в частта, с която на "Томи-2П 2005" ООД в резултат на непризнато право на данъчен кредит по фактура № 30.. 04/23.08.2012 г., издадена от "Бета Либра" ЕООД е определен ДДС за внасяне в размер на 6 885,60 лв. и лихви за забава в размер на 961,41 лв. Изложени са доводи за неправилност на решението и се иска отмяна на атакувания съдебен акт. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение, съобразно Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Ответникът - "Томи-2П 2005" ООД, гр. Русе, чрез процесуалния си представител адв. Балкански в открито съдебно заседание излага становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура заявява подробно мотивирано становище за основателност на касационната жалба. Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество, е основателна. Предмет на оспорване пред първоинстанционния съд е бил ревизионен акт с установени задължения по ЗДДС, като с решението е отменен РА, с който е отказано право на данъчен кредит в размер на 6 885,60 лв. по фактура с издател "Бета Либра" ЕООД за данъчен период м. 08.2012 г. За да отмени акта съдът е приел, че реалността на доставката е доказана с ангажираните доказателства, включително и с приета ССчЕ, свързани с осъществени последващи доставки със стока от вида. Решението е неправилно. Предмет на доставка по процесната фактура издадена от "Бета Либра" ЕООД е "захар, бяла кристална" в размер 22. 8 тона по една фактура от 23.08.2012 г. В хода на ревизията дружеството-доставчик не е открито на данъчния адрес, като не е открит управителя или упълномощено от него лице. Искането за представяне на относимите към доставката документи е връчено по реда на чл. 32 ДОПК. С писмо са постъпили писмени обяснения и документи, а именно: фактура № 30.. 04/23.08.2012 г., счетоводно отразяване на фактурата при доставчика за данъчен период м. 08.2012 г., договор от 23.08.2012 г. сключен между "Бета Либра" ЕООД и "Томи-2П 2005"ООД, приемо-предавателен протокол от 23.08.2012 г. подписан от доставчика и клиента, договор от 20.08.2012 г. сключен между "Бета Либра" ЕООД и предходния доставчик "Крами КМ" ООД, представена е фактура № 335/23.08.2012 г. издадена от "Крами КМ" ООД на "Бета Либра" ЕООД. Представени са още дневник за покупките, дневник за продажбите, СД за процесния период на доставчика. Представени са банкови извлечения, но за извършени разплащания между доставчика и негов предходен доставчик. Единственият приложен транспортен документ е ЧМР, неотносим пряко към спора, за осъществен ВОП със страни: изпращач румънско дружество "SABION COMIMPEX" S. R. L. и получател английско дружество "DIMEX 11" LTD. Предходен доставчик на прекия - поддоставчика "Крами КМ" ООД е отразил в дневника за продажби за м. 08.2012 г. фактури за продажби на стоки само към "Бета Либра" ЕООД и протоколи по чл. 117 от ЗДДС за ВОП от "DIMEX 11". Необясним е фактът, че в международния транспортен документ в кл. 24 "Място на получаване" е вписано името на ревизираното дружество, а като лице извършило транспорта "Complet Darox" S. R. L. В представения приемо-предавателен протокол между "Бета Либра" ЕООД и "Томи-2П 2005" ООД липсва посочено МПС - срещу "кола номер" и "шофьор" е оставено празно поле. По представения Договор, който е сключен на 23.08.2012 г. транспортът е за сметка на продавача. Други доказателства за индивидуализиране, транспортиране и предаване на стоката не са представени. Спорният по делото въпрос е свързан с установяване пряката доставка от "Бета Либра" ЕООД към ревизираното дружество. Изводите на ревизиращите органи за липса на облагаема доставка между прекия доставчик и жалбоподателя, са обосновани с установяване на несъответствия в представените документи и несъответствия между датите в ЧМР и в последователните фактури от предходни доставчици и прекия доставчик, които в твърденията за една и съща стока, са в обратен ред: ЧМР е от 22.08.2012 г. с доставена стока при ревизираното дружество по ВОП с изпращач румънско дружество и получател английско дружество и в същото време - последваща фактура от 23.08.2012 г. с твърдение за същото количество. Извършената проверка в информационната система VIES по отношение на регистрираните ВОП от предходен доставчик установява разлика на стойност 20 254 евро, която съпоставена с данъчната основа по процесната фактура - 34 428 лева, издадена от прекия доставчик следва да се отчете като допълнителен признак за липса на стоката по издадената фактура при доставчика. При насрещната проверка е установено, че доставчикът не може да бъде открит на адреса и да бъде проверено счетоводството му за наличие на доказателства, относими към безспорно установяване реални доставки на стоката "захар" по процесната фактура, както и на доказателства за транспорта на същата. Ревизиращите органи са изложили довод, че "Бета Либра" ЕООД не е действителният доставчик на предмета на доставка по посочената фактура. Анализът на всички установени данни при насрещните проверки и обясненията на управителя на ревизираното дружество, обосновават изводът на ревизиращия орган, че реална доставка на стока по фактурата не е осъществена, а единствено е налице префактуриране между редица задължени лица - данъчни субекти, без да е изяснен мотивът за това префактуриране. При тези данни, законосъобразен е отказът на данъчен кредит на основание чл. 68, ал. 1 и ал. 2 и чл. 70, ал. 5 от ЗДДС. Изводите на съда са, че се установява по безспорен начин от представените доказателства, произхода и прехвърлянето на стоката, осъществения транспорт, а по отношение липсата на материално-техническата и кадрова обезпеченост на доставчика, че ревизираното лице разполага с такава, предвид което приема, че е налице основание да се признае право на данъчен кредит на ревизираното лице. Тези изводи на съда са необосновани. По делото не се съдържат достатъчно доказателства за реалното осъществяване на доставката, по-специално - липсват каквито и да е доказателства за транспорт на стоката извършен между доставчик и получател по процесната данъчна фактура. Съдът е приел, че процесната стока, която е с предмет родово определена стока - "захар" е предмет на доставки по сключен договор, позовал се е на наличието на издадена фактура, която отговаря на изискванията на ЗСч, т. е. позовал се е на обстоятелства, единствено свързани с документалното оформяне на операциите. Позовал се е и на заключението на вещото лице по приетата от съда съдебно-счетоводна експертиза, която е изготвена единствено на база съдържащите се по делото документи, без да е извършена каквато и да е проверка в счетоводството нито на жалбоподателя, нито на доставчика. Съдът неправилно се е позовал на практиката на Съда на Европейския Съюз - решението по съединени дела С-80/11 и С-142/11, което е неприложимо, тъй като отправеното преюдициално запитване по главния спор е при фактическа обстановка, различна от тази по настоящото дело. При оспорена реалност на доставка на посочената във фактурите стока, доказателствената тежест е за оспорващия, който със съответните относими доказателства следва да установи по безспорен начин реалното натоварване, транспортиране и предаване/приемане на фактурираната стока, каквото доказване в настоящото производство не е проведено за предметът на доставката - захар в голямо количество - 22.8 тона. Случаят е специфичен - касае се за префактуриране на една и съща стока в голямо количество, при това в рамките на един-два дена, 22-23.08.2012 г., при това документите са с дати в обратна последователност: по отразяването в представената международна товарителница мястото на доставка е в гр. Русе, където е седалището на ревизираното дружество, а договорът, който сключва с прекия доставчик и издадената фактура са от следващия ден - 23.08.2012 г., т. е. доставката от един от предходните доставчици е на 22.08.2012 г. и предхожда договарянето между другия предходен доставчик - "Крами КМ" ООД и прекия доставчик "Бета Либра" ЕООД, съответно и датата на договаряне между прекия доставчик "Бета Либра" ЕООД и ревизираното дружество. Липсват обяснения от управителя на ревизираното дружество във връзка с получената стока от него стока - "захар" по международна товарителница между получател и доставчик - дружество от Румъния и дружество от Великобритания, и качеството му в тази операция между две чуждестранни дружества. Представените договори и приемо-предавателни протоколи от ревизираното дружество с дати - 23.08.2012 г., т. е. след като вече е получил стоката по международната товарителница, навежда на извод за участието му в префактурирането на една и съща стока в рамките на един-два дни. Наличието единствено на издадена фактура, при оспорени от страна на органа по приходите на другите документи от частен характер - договори и приемо-предавателни протоколи, при липса на относими към спора други доказателства, главно за осъществен транспорт от прекия доставчик към ревизираното дружество на фактурираната стока, не доказва реалното извършване на доставката. За посочените обстоятелства получателят на доставката следва да притежава безспорни доказателства в тяхната последователност и изчерпателност, каквито в случая липсват. След като получателят е този, който претендира правото, по общото изискване на чл. 154 от ГПК, приложим в данъчното съдебно производство, съобразно § 2 ДР ДОПК е длъжен да установи с безспорни доказателства реалност на доставките по смисъла на чл. 6 ЗДДС и да опровергае основанието за отказ по чл. 70, ал. 5 ЗДДС. Фактическите изводи на първоинстанционния съд относно реалността на посочената доставка са необосновани и са довели до материална незаконосъобразност на решението и същото следва да бъде отменено изцяло, включително и в частта за присъдените разноски. Делото е изяснено от фактическа и правна страна и настоящата инстанция следва да постанови решение по същество, с което да отхвърли като неоснователна жалбата на "Томи-2П 2005"ООД срещу процесния РА в обжалваната част и да присъди на касатора юрисконсултско възнаграждение, съобразно приложимата Наредба № 1 за минималните размерни на адвокатските възнаграждения, определено по чл. 8, ал. 1, т. 3 в размер на 722 лева. Воден от горното и на основание чл. 222, ал. 1 АПК Върховният административен съд, първо отделение