Решение № 13778 от 16.12.2015 г. на ВАС по адм. д. № 15685/2014 г.

Решение № 13778 от 16.12.2015 г. на ВАС по адм. д. № 15685/2014 г., III о., докладчик съдията Румяна Лилова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 225 АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи (ОД МВР) - Благоевград, срещу Решение № 1703 от 23.10.2014 г., постановено по адм. д. № 402 по описа за 2014 г. на Административен съд - Благоевград (АСБл), в частта, с която касационният жалбоподател е осъден, на основание чл. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ) да заплати на Величка Симеонова Борилова обезщетение за претърпени от нея имуществени вреди в размер на 46,00 лв. В касационната жалба се поддържа, че решението предмет на контрол, в обжалваната част, е неправилно поради наличие на касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК - нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост поради вътрешно противоречие на мотивите. Навеждат се доводи във връзка с приетата от първоинстанционния съд незаконосъобразност на Разпореждане от 03.07.2013 г. за прилагане на принудителна административна мярка (ПАМ) "Преместване на паркирано пътно превозно средство без знанието на неговия собственик или на упълномощения от него водач", издадено устно от полицай Антон Валентинов Асенов при 01 РУП при ОД МВР - Благоевград спрямо лек автомобил марка "Форд", модел "Фюжън", с рег. № Е 3703 КА. Прави се оплакване, че съдът не е изложил съображения във връзка с направеното възражение, че настъпилите вреди са в резултат на изключителната вина на Борилова, което води на извод за необоснованост на съдебния акт. В заключение сочи, че не са налице всички елементи от фактическия състав на отговорността по чл. 1 ЗОДОВ - не е налице незаконосъобразно издадена ПАМ и е налице изключващо отговорността на ответника по иска обстоятелство - изключителна вина на ищеца - нарушител. По тези съображения се иска отмяната на решението, в обжалваната му част и отхвърляне на предявения иск срещу ОД на МВР - Благоевград. В съдебното заседание пред настоящия съд касационният жалбоподател не се представлява. Ответниците не представят писмен отговор на жалбата и не изразяват становище по нея. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Изразява становище, че ПАМ е законосъобразна, поради което не са налице предпоставките за ангажиране отговорността на държавата. Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, за която решението, в обжалваната му част е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество жалбата е неоснователна. С Решение № 6576 от 15.05.2014 г., постановено по адм. д. № 652 по описа на Върховния административен съд за 2014 г. е било отменено Решение № 2130 от 29.11.2013 г., постановено по адм. д. № 570 по описа на АСБл за 2013 г. и делото е върнато на АСБл за ново разглеждане от друг състав на същия съд. Така в производство, образувано по оспорване на устно разпореждане за прилагане на ПАМ по реда на чл. 145 и сл. АПК, обективно съединено с предявен иск с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ по реда на чл. 204, ал. 2 и във вр. с чл. 226 АПК, първоинстанционният съд е разгледал предявена от Борилова жалба срещу Разпореждане от 03.07.2013 г. за прилагане на ПАМ "Преместване на паркирано пътно превозно средство без знанието на неговия собственик или на упълномощения от него водач", издадено устно от полицай Антон Валентинов Асенов при 01 РУП при ОД МВР - Благоевград спрямо лек автомобил марка "Форд", модел "Фюжън", с рег. № Е 3703 КА, съединена с предявен от нея иск за заплащане на обезщетение за претърпени от тази ПАМ имуществени вреди в размер на 46,00 лв. Установено е по делото от съда, че на 03.07.2013 г. Борилова, като водач на лек автомобил "Форд" с посочения регистрационен номер, е извършила нарушение на правилата за движение при паркиране на автомобила на пешеходна пътека, въпреки забраната по чл. 98, ал. 1, т. 5 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП). За извършеното административно нарушение тя е санкционирана с Фиш № 0441789/03.07.2013 г., с който по реда на чл. 186 ЗДвП, на основание чл. 183, ал. 4, т. 8 ЗДвП й е наложено административно наказание "глоба" в размер на 50,00 лв. Като последица от така установеното нарушение, по устно разпореждане на полицай Асенов - служител в 01 РУП на ОД МВР - Благоевград, автомобилът е репатриран от "Паркинги и гаражи - Благоевград" ЕООД на 03.07.2013 г. За освобождаването на автомобила, Борилова е заплатила такса за репатриране в размер на 40,00 лв. и за ползване на паркинг в размер на 6,00 лв., съгласно представените фискални бонове от 03.07.2013 г. Съдът е приел, че спорната ПАМ е приложена от компетентен орган, но е материално незаконосъобразна, за което е изложил подробни съображения. Предвид това, на основание чл. 146, т. 4 и т. 5 АПК е отменил оспореното разпореждане. Предявеният пред него иск с правно основание чл. 1 ЗОДОВ е намерил за допустим предвид разпоредбата на чл. 204, ал. 2 АПК и за основателен до предявения размер. Мотивирал се е с възприетата незаконосъобразност на разпореждането за прилагане на мярката по чл. 171, т. 5, б. "б" ЗДвП като форма на изпълнителна дейност на държавата и установените по делото разходи по репатриране на автомобила на Борилова за отговорно пазене на паркинг на "Паркинги и гаражи - Благоевград" ЕООД. Посочил е, че тези разходи са пряка и непосредствена последица от разпореждането за принудителното преместване на автомобила. Затова предявеният иск по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ е приел за основателен доколкото на обезщетение подлежат действително настъпилите вреди, които са в пряка причинна връзка с отменения незаконосъобразен акт и са пряка и непосредствена последица от него. С оглед представените по делото доказателства за извършени плащания: за такса за репатриране на автомобила в размер на 40,00 лв. и такса паркинг в размер на 6,00 лв., съдът е уважил иска в предявения размер за сумата от 46,00 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди. По тези съображения ОД на МВР - Благоевград е осъдена да заплати на Борилова исковата сума. Решението, в частта, с която съдът е отменил оспореното пред него разпореждане за прилагане на ПАМ, като необжалвано от ответника по оспорването, е влязло в сила. Решението, в обжалваната му част, е валидно, допустимо и правилно. Съгласно чл. 203 АПК гражданите и юридическите лица могат да предявят искове за обезщетение за вреди причинени от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица. Исковата защита е възможна при условията на чл. 1 ЗОДОВ. Във фактическия състав на отговорността на държавата, визирана в чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ се включват следните елементи: 1. незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата, при или по повод изпълнение на административна дейност, отменени по съответния ред; 2. вреда и 3. причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт, действие или бездействие и настъпилия вредоносен резултат. При липсата на който и да е от елементите на посочения фактически състав не може да се реализира отговорността на държавата по реда на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Правилна и обоснована на доказателствата по делото е направената от първоинстанционния съд преценка за основателност на предявената от Борилова искова претенция за осъждането на ОД на МВР - Благоевград да й заплати обезщетение за претърпени имуществени вреди от предприетата спрямо нея ПАМ, за която съдът е преценил, че е незаконосъобразна. Както се написа по - горе, поради необжалването на първоинстанционното решение в тази част, то е влязло в сила. Правилно също така съдът, въз основа на приобщените по делото доказателства, е уважил иска за цялата претендирана сума от 46,00 лв. Изводите му за претърпяна от ищцата Борилова вреда от незаконосъобразния акт, отменен по надлежния ред, се явяват обосновани на доказателствата по делото. Обосновано съдът е приел, че плащането на тази сума, респективно доказаните вреди са в пряка и непосредствена причинно-следствена връзка с незаконосъобразното принудителното преместване на автомобила, поради което те следва да се обезщетят. Налице са всички елементи от фактическия състав на отговорността по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Оплакванията на касатора в обратния смисъл са неоснователни. Последният обжалва решението в неблагоприятната за него част, с която искът на Борилова е уважен. В останалата част този касатор няма правен интерес да обжалва първоинстанционното решение и не разполага с процесуално право на жалба, а доколкото в същата част то е влязло в сила, доводите му за незаконосъобразност на ПАМ, от която се претендират имуществените вреди, не следва да се разглеждат. Наред с това, неоснователни са и доводите на касатора за наличие на изключващо отговорността му обстоятелство - изключителна вина на Борилова предвид извършеното от нея нарушение по ЗДвП. Претендират се вреди от отмененото като незаконосъобразно с влязло в сила съдебно решение разпореждане за прилагане на ПАМ и фактът, че ищцата - настоящ ответник по касация е извършила нарушение по ЗДвП не води на извод за освобождаване на ответника от отговорност по чл. 5 ЗОДОВ. Съгласно чл. 5 ЗОДОВ ако увреждането е причинено поради изключителна вина на пострадалия, обезщетение не се дължи (ал. 1), а когато пострадалият виновно е допринесъл за увреждането, обезщетението се намалява (ал. 2). Извършеното от това лице административно нарушение на ЗДвП не води на извод за съпричиняване от негова страна към настъпилия вредоносен резултат или за изключителна негова вина за увреждането, настъпило следствие на незаконосъобразно издаденото разпореждане за прилагане на ПАМ. Законът предполага съпричиняването да е извършено виновно - ищецът да е съзнавал или допускал настъпването на вредите и то да има пряка причинна връзка с последвалото увреждане. Предвид това, че разпореждането за прилагане на ПАМ е отменено с влязло в сила съдебно решение като незаконосъобразно и при съобразяване представените доказателства за извършени разходи за паркинг и репатриране на автомобила, които са в причинна връзка с това разпореждане, правилно искът е уважен за сумата в размер на 46,00 лв., представляващи претърпяната от Борилова имуществена вреда. Изводът на първоинстанционния съд за основателност на предявения иск е правилен и обоснован на приобщените по делото относими доказателства. Предвид изложеното касационната жалба е неоснователна, а решението на АСБл, в обжалваната част е правилно постановено. Затова като валидно и допустимо, то следва да бъде оставено в сила, в тази част. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение,