Решение № 3073 от 1.03.2012 г. на ВАС по адм. д. № 10526/2011 г.

Решение № 3073 от 1.03.2012 г. на ВАС по адм. д. № 10526/2011 г., VI о., докладчик председателят Румяна Папазова Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба на "ЗММ - Инструмент" ООД, гр. Смолян, срещу решение № 204 от 11.07.2011 г. по адм. дело № 164 по описа за 2011 г. на Смолянския административен съд, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу решение № 6/4.04.2011 г. на Директора на РУСО, гр. Смолян. Изложените съображения за пороци на съдебното решение се свеждат до неправилно прилагане на административнопроцесуални правила и на материалноправните норми на чл. 53, ал. 4 от КСО и чл. 46, ал. 2 от Наредбата за работното време, почивките и отпуските - касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът Директорът на Районно управление "Социално осигуряване", гр. Смолян, не е взел становище. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение за правилност на обжалваното съдебно решение с предложение за оставянето му в сила. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. Предмет на оспорване в производството пред Административен съд - Смолян е решение № 6 от 4.04.2011 г. на Директора на Районно управление "Социално осигуряване" (РУСО), гр. Смолян, оставящо в сила разпореждане № 74 от 2.03.2011 г., издадено от ръководителя на контрола по разходите на ДОО по реда на чл. 110, ал. 3 във вр. с ал. 1, т. 1 от КСО за събиране на сумите по ревизионен акт за начет вх. № 1 от 10.02.2011 г., с което "ЗММ - Инструмент" ООД, гр. Смолян, е задължено да внесе сумата 674.42 лв., представляваща неправилно изплатени на Лиляна Тонева Кушлева парични обезщетения за отглеждане на малко дете за сметка на ДОО през периода 4.09.2006 г. - 9.01.2007 г., както и лихви в размер на 639.94 лв. (общо 1314.36 лв.). За да отхвърли жалбата като неоснователна, Смолянският административен съд е обосновал правилния извод за издаване на оспорения административен акт от компетентен орган при спазване на административнопроизводствените правила и правилно прилагане на материалния закон. Законосъобразно съдът е приел, че неправомерното изплащане на парични обезщетения за отглеждане на малко дете е резултат от бездействието на осигурителя "ЗММ - Инструмент" ООД, който не е изискал актуализация на декларацията по чл. 46, ал. 2 от Наредбата за работното време, почивките и отпуските и не е извършил проверка относно обстоятелствата по чл. 53, ал. 4 от КСО. Неоснователно е оплакването в касационната жалба, че първоинстанционният съд въобще не е взел предвид твърдяното съществено нарушение "в процедурата" по издаване на оспореното разпореждане. Оплакванията са свързани със задължението на контролния орган по чл. 110, ал. 2 от КСО да се произнесе с мотивирано заключение по постъпилото възражение срещу съставения ревизионен акт за начет. В мотивите на обжалваното решение съдът е обсъдил довода и законосъобразно е приел, че при издаване на разпореждането не са допуснати нарушения на административнопроизводствените правила. Позовал се е на съдържащото се в административната преписка мотивирано заключение, изготвено от финансовия ревизор и адресирано до началника на отдел "Краткосрочни плащания и контрол", което е входирано под № 74 от 2.03.2011 г. на РУСО - Смолян. Заключението по чл. 110, ал. 2 от КСО потвърждава фактическите констатации, изложени в ревизионния акт за начет. При издаването на оспореното разпореждане не са допуснати процесуалноправни нарушения, опорочаващи фактическите установявания и волеизявлението на административния орган. Поддържаното в касационната жалба възражение, че осигурителят не следва да носи отговорност за неправомерно изплатените парични обезщетения в нарушение на чл. 53, ал. 4 от КСО, както е приел първоинстанционният съд, не е съобразено с разпоредбата на чл. 40, ал. 3 от КСО (редакция - ДВ, бр. 1 от 2002 г.), действаща до 31.12.2006 г. Съгласно чл. 40, ал. 3 от КСО (ДВ, бр. 1 от 2002 г.) паричните обезщетения за временна неработоспособност, помощите и другите обезщетения по държавното обществено осигуряване се изплащат чрез осигурителите в сроковете за изплащане на трудовите възнаграждения. С § 22б от ПЗР на КСО е предвидено изплащането на паричните обезщетения за майчинство да продължи по реда, действащ до 1.01.2007 г., в случаите, когато лицата са заварени в отпуск и плащането на обезщетенията вече е започнало. В разглеждания случай е установено, че паричното обезщетение по чл. 53, ал. 1 от КСО за отглеждане на детето Мария, родено на 07.01.2005 г., е било изплащано на майката Лиляна Тонева Кушлева чрез осигурителя "ЗММ - Инструмент" ООД по подадена от осигуреното лице декларация на 27.04.2005 г. С декларацията си майката е заявила, че детето й не е настанено в детско заведение на пълна държавна издръжка като условие за отпускане на обезщетението по чл. 53, ал. 4 от КСО (редакция - ДВ, бр. 69 от 2004 г.). С изменението на ал. 4 на чл. 53 (ДВ, бр. 68 от 2006 г., в сила от 26.06.2006 г.) е предвидено, че паричното обезщетение за отглеждане на малко дете не се изплаща при настаняване на детето в детско заведение. По делото няма спор относно факта, че през периода 4.09.2006 г. - 7.01.2007 г. детето Мария е било настанено в ОДЗ № "Слънце" в гр. Смолян. Осигурителят е бил длъжен да извърши формална проверка за наличие на материалноправни пречки за изплащане на обезщетенията с оглед изменената разпоредба на чл. 53, ал. 4 от КСО. За тази цел е следвало да изиска попълване на декларация от майката, че детето й не е настанено в детско заведение. Такава проверка не е била извършена поради бездействието на осигурителя, което е довело до неправомерно изплащане на парични обезщетения по чл. 53, ал. 1 във вр. с ал. 4 от КСО. На фонда на ДОО са нанесени щети от неправилно извършени осигурителни разходи, които са в причинна връзка с поведението на осигурителя и неосъществения контрол от негова страна. Оспорените административни актове, с които осигурителят е задължен да възстанови претърпени от ДОО щети в резултат от неправомерно извършени осигурителни разходи, са издадени при наличие на материалноправното основание на чл. 110, ал. 1, т. 1 от КСО. Посочените касационни основания за отмяна не са налице и обжалваното съдебно решение, с което жалбата против административните актове е отхвърлена като неоснователна, следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, шесто отделение,