Решение № 3486 от 9.03.2012 г. на ВАС по адм. д. № 644/2012 г.

Решение № 3486 от 9.03.2012 г. на ВАС по адм. д. № 644/2012 г., II о., докладчик председателят Дима Йорданова Производството е образувано по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Касаторът Ивайло Терзийски обжалва решение № 5226/17.11.2011 г. постановено по адм. д. 3338/2011 г. на Административен съд - София-град, с което е отхвърлено оспорването срещу против заповед № ДК-02-ЮЗР-34/ 11.02.2011 г. на началника на РДНСК - Югозападен район като неоснователно. Наведени са оплаквания за отмяната му като неправилно. Ответникът РДНСК - Югозападен район чрез процесуалния си представител изразява становище за основателност на касационната жалба и неправилност на решението. Върховният административен съд, второ отделение след като прецени наведените касационни оплаквания във връзка с доказателствата по делото, прие следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а разгледана по същество. Решението е неправилно. За да постанови този правен резултат, съдът е приел за законосъобразна заповедта, предмет на обжалване на посоченото за издаването й основание - чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ. Установява се доказателствата вкл. и от заключението по изслушаната съдебно-техническа експертиза наличие за извършено вътрешно преустройство на процесния мезонет, прие което на част от помещенията е променено предназначението - на първо ниво от коридор - кухненски бокс и на второ ниво е обособено помещение от кабинет в баня и тоалетна представлява. Съдът неправилно е приел, че с извършеното преустройство е променено предназначението на строежа и неправилно е интерпретирал разпоредбата на § 5, т. 41 ДР ЗУТ. За да е налице промяна на предназначението на строежа или на част от него се изисква промяна на кодовете по ЗКИР. Код 500 от Класификатора на самостоятелните обекти с понятие "жилище" и "апартамент" в случая обекта не е променил своето предназначение - жилище с извършеното вътрешното преустройство. Това е така, тъй като с процесното преустройство на съществуващия жилищен обект, обективирано в обособяване на ново разположение, вътре в обема на обекта без промяна на предназначението му не се изисква разрешение за строеж - чл. 151, ал. 1, т. 3 ЗУТ. От заключението по изслушаната съдебно-техническа експертиза, неоспорено от страните се установява, че с преустройството не се засяга конструкцията на сградата, не са премахнати съществуващи зидове и направа на нови преградни стени, направа на отвори в преградни стени и обособяването на нови помещения не променя и нейната здравина, както и не се засягат и общи части от сградата. Ето защо при тези изводи намират приложение изключенията на чл. 151, ал. 1, т. 3 ЗУТ. На премахване подлежат само незаконните строежи или части от тях, когато са извършени при съществени отклонения от одобрения инвестиционен проект чл. 154, ал. 21, т. 1, 2, 3 и 4 ЗУТ - чл. 225, ал. 2, т. 3 ЗУТ. По изричната норма на закона другите съществени отклонения от одобрения инвестиционен проект по чл. 154, ал. 2, т. 5, 6, 7 и 8 ЗУТ не квалифицират строежа като незаконен по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ и подлежащ на премахване по чл. 225, ал. 1 ЗУТ. Приемайки изводите за законосъобразност на оспорената заповед, съдът е постановил решението в нарушение на материалния закон - касационно основание по чл. 209, ал. 1, т. 3, изр. 1 АПК, поради което същото следва да бъде отменено и вместо него постановено друго с което да се отмени заповед № ДК-02-ЮЗР-34/11.02.2011 г. на началника на РДНСК - Югозападен район като незаконосъобразна. При този изход на делото следва направените по делото разноски направени в размер на 675 лв. от Ивайло Терзийски, представляващи, адвокатско възнаграждение, д. т. и възнаграждение на в. л. По изложените съображения Върховният административен съд, второ отделение и на основание чл. 222, ал. 1 АПК