Решение № 7423 от 21.06.2016 г. на ВАС по адм. д. № 13207/2015 г.

Решение № 7423 от 21.06.2016 г. на ВАС по адм. д. № 13207/2015 г., VII о., докладчик съдията Даниела Мавродиева Производството е по чл. 208 и следващите от Административно процесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Областния управител на област С., подадена чрез процесуалния му представител - юрк. Стаменова, срещу решение № 5839/05.10.2015 г., постановено по адм. дело. № 3699/2015 г. по описа по Административен съд С. - град, с което по жалба на Софийски университет (СУ) "Св. К. О.", е обявена нищожността на акт обективиран в писмо с рег. № 07/119 от 14.07.2010 г., издаден от Областния управител на област С.. По подробно изложени в жалбата доводи касаторът оспорва решението като неправилно и необосновано, постановено при съществено нарушение на материалния закон - отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК. Иска да бъде отменено, а спорът - решен по същество. Претендира присъждането на юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на претендирания от другата страна адвокатски хонорар. Ответникът - СУ "Св. К. О.", чрез процесуалния си представител - адв. О., в отговора на касационната жалба оспорва същата като неоснователна. Счита, че постановеното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Претендира присъждането на разноски в размер на 4800 лева. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на седмо отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна, имаща право и интерес от оспорването. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение съдът е прогласил нищожността на акт, обективиран в писмо с рег. № 07/119 от 14.07.2010 г. на Областния управител на област С., издаден в производство по чл. 99 и следващите от АПК, с който е отменил влязъл в сила Акт за установяване на публично общинско вземане за такса битови отпадъци (ТБО) с № РД-22-20/01.03.2010 г., издаден от кмета на Столична община и е върнал преписката на кмета на столична община за определяне на ТБО на СУ "Св. К. О. ", съобразно разпоредбите на Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ) и мотивите за отмяна. За да постанови този резултат, решаващият съд е приел за установено от фактическа страна, че с Акт за установяване на публично общинско вземане за ТБО с № РД-22-20/01.03.2010 г., издаден от кмета на Столична община, са установени задължения за ТБО и лихва за периода 01.01.2004 г. до 31.12.2008 г. общо в размер на 1269425.48 лв. на СУ "Св. К. О.". Установено е, че в издадения акт се съдържа указание, че може да се обжалва по реда на АПК в 14 дневен срок от връчването му, но не се съдържа указание пред кой орган подлежи на оспорване. С искане от 25.06.2010 г. на кмета на Столична община, областният управител е сезиран по реда на чл. 99, ал. 1 АПК да постанови отмяна на влезлия в сила акт за установяване на публично общинско вземане за ТБО с № РД-22-20/01.03.2010 г. В искането се твърди, че се предявява в едномесечния срок по чл. 102, ал. 1 АПК от влизане в сила на акта. Посочени са съображения относно връчването на акта на адресата му на 24.03.2010 г. и завеждането му с регистрационен индекс № 07-00-9/24.03.2010 г. на СУ "Св. К. О.". Посочено е, че тъй като в акта не е отбелязано пред кой орган подлежи на обжалване, съгласно изискването на чл. 59, ал. 2, т. 7 АПК, то срокът за обжалване се удължава на два месеца, съгласно чл. 140, ал. 1 АПК. При така установеното от фактическа страна, първоинстанционният съд е приел, че са допуснати съществени процесуални нарушения, които съставляват основание за прогласяване на нищожността на издадения акт. Изложил е доводи, че към момента на издаване на акта е изтекъл преклузивният срок. Визираният в разпоредбата на чл. 102 АПК срок е преклузивен и изтичането му погасява възможността за отмяна на влезлия в сила административен акт. Съдът е направил извод, че в настоящия случай възобновяването е по инициатива на административния орган, предявено е на основание чл. 99, т. 1 АПК, но след изтичане на предвидения в чл. 102, ал. 1 АПК срок. Съгласно тази разпоредба в относимата редакция - до ДВ бр. 39/2011 г., възобновяване на производството може да се направи в едномесечен срок от влизане в сила на акта. Според съда като е приел, че искането е направено в срок и като е постановил отмяната областният управител е допуснал съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Нарушението обуславя недопустимост на производството, а издаденият в това производство акт е незаконосъобразен поради липса на компетентност на органа да се произнесе по искането. От друга страна първоинстанционният съд е приел, че административният орган не може да се позовава на срока по чл. 140, ал. 1 АПК, тъй като този срок цели да замести неизпълнението на задължението на административния орган по чл. 59, ал. 2, т. 7 АПК- да укаже на адресата в издадения от него акт пред кой орган и в какъв срок този акт може да бъде обжалван. Недопустимо е административният орган - издател на акта, да се позовава на този срок, за да обоснове влизането в сила на акта на по- късна дата. С оглед изложените съображения съдът е стигнал до извод, че издаденият от областния управител акт е нищожен и е прогласил неговата нищожност. Решението е правилно. Възобновяването на производството по издаване на индивидуален административен акт е извънреден способ за контрол върху влезли в сила административни актове, които не са обжалвани пред съда. Като засягаща стабилитета на административния акт, процедурата по възобновяване е строго регламентирана в АПК и може да бъде проведена само в нормативно установените срокове и на посочените в чл. 99 АПК основания, по инициатива на административния орган, на прокурора или по искане на страна в производството (чл. 100 АПК). В случая възобновяването е по инициатива на административния орган, на основание чл. 99, т. 1 АПК, но е осъществено извън предвидените в чл. 102 АПК срокове. Съгласно разпоредбата на чл. 102, ал. 1 АПК в ред. до ДВ бр. 39/2011 г. възобновяването на производството по чл. 99, т. 1 АПК може да се направи в едномесечен срок от влизане в сила на акта. В случая този срок е пропуснат. Правилно съдът е приел, че разпоредбата на чл. 140, ал. 1 АПК в случая е неприложима. Удълженият срок за оспорване по чл. 140, ал. 1 АПК е последица от неизпълнението на задължението на административния орган да укаже пред кого и в какъв срок може да бъде обжалван постановения административен акт съгласно чл. 59, ал. 2, т. 7 АПК. Този текст не се отнася за сроковете за протестиране от прокурора, а е предвиден като гаранция, че лицето, засегнато негативно от административния акт ще упражни правото си на защита, независимо от противоправното поведение на органа. Ето защо право да се позова на посочения текст има само лицето, за което административният акт е неблагоприятен. Прилагането на удължения срок в интерес на административния орган при преценка на спазване на сроковете за възобновяване на административното производство създава възможност органът да придобие права от собственото си неправомерно поведение, както и за възобновяване на производствата по издаване на административните актове в произволни срокове, което е в противоречие с принципа за законност, а и с целта на закона, уреждащ процедурата по възобновяване като извънреден способ за контрол за законосъобразност, но не и като средство за административен произвол. С оглед изложеното правилен е изводът на първоинстанционния съд, че за административния орган не са били налице предпоставките за допустимост на искането за възобновяване поради изтичане на преклузивния срок. Сроковете по чл. 102 АПК са преклузивни и с изтичането им се погасява възможността да се извърши валидно процесуалното правомощие - да се подаде искане за възобновяване и да се извърши възобновяване. В случаите, в които административният орган се е произнесъл по искане за възобновяване, претендирано след изтичане на законово определените срокове, то същият се е произнесъл по недопустима претенция, поради което постановеният административен акт е недействителен в хипотезата на нищожен такъв. Предвид изложеното, като е приел обжалвания административен акт за нищожен, съдът правилно е приложил материалния закон. Оспореното съдебно решение следва да бъде оставено в сила като валидно, допустимо и правилно. При този изход на спора претенцията на пълномощника на ответника за присъждане на разноски, заявена в писмения отговор към касационната жалба, е основателна и следва да бъде уважена, като своевременно направена и доказана. Представени са доказателства за направени разноски в размер на 4800 лева за настоящата инстанция. Тъй като предмет на съдебното производство пред АССГ е акт на областния управител по реда на чл. 99 АПК, то настоящото дело е без материален интерес. С оглед обстоятелството, че насрещната страна е направила изрично искане на основание чл. 78, ал. 5 ГПК за намаляване на присъденото адвокатско възнаграждение поради прекомерност на същото, настоящият състав намира, че претендираното адвокатско възнаграждение предвид фактическата и правна сложност на делото действително е прекомерно завишено, поради което същото следва да бъде намалено на 1500 лева. Ето защо в полза на ответника по касационната жалба следва да бъде присъдена сумата от 1500 лева представляваща разноски по делото. Така мотивиран и на осн. чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на седмо отделение