Решение № 142 от 15.04.2015 г. на ВКС по н. д. № 227/2015 г.

Решение № 142 от 15.04.2015 г. на ВКС по н. д. № 227/2015 г., I н. о., НК, докладчик съдията Николай Дърмонски Касационното производство е инициирано с касационна жалба от защитника на подс. Х. С. К. от Габрово адв. Л. Ц. от АК-Габрово и има за предмет въззивна присъда № 1 от 14.01.2015 г., постановена по ВНОХД № 155/2014 г. от Габровския окръжен съд, която се оспорва с доводи за неправилно приложение на закона - касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК и искане за нейното изменяне с преквалификация на деянието в по-леко наказуемо престъпление, което да се отрази и на вида и размера на наложеното му наказание. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Подсъдимият Х. К. и защитникът му, редовно уведомени, не вземат участие в производството пред касационната инстанция. Върховният касационен съд провери правилността на въззивната присъда в пределите на чл. 347 от НПК, като съобрази следното: С присъда № 469 от 23.10.2014 г. по НОХД № 792/2014 г. Габровският районен съд е признал подс. Х. С. К. от Габрово за виновен в осъществяване на престъпление по чл. 354а, ал. 5, вр. ал. 3, т. 1 от НК и като на основание чл. 78а, ал. 1 от НК го е освободил от наказателна отговорност, му е наложил административно наказание глоба в размер на 1 500 лева и го е оправдал по внесеното му обвинение по чл. 354а, ал. 3, т. 1 от НК. Разпоредил се е с иззетото наркотично вещество, постановявайки отнемането му в полза на държавата, както и с останалите веществени доказателства, които да бъдат унищожени като вещи без стойност. Направените по водене на делото разноски са присъдени в тежест на подсъдимия. С въззивен протест от Районна прокуратура-Габрово е била оспорена приетата от районния съд квалификация на деянието като маловажно и приложението на чл. 78а от НК с искане за отменяне на първоинстанционната присъда и постановяване на нова осъдителна по първоначално предявеното на подсъдимия обвинение и налагане на съответно наказание с приложението на чл. 66, ал. 1 от НК и глоба в полза на държавата. Недоволен от присъдата е останал и защитникът на подсъдимия, който е оспорил законосъобразността на размера на наложеното наказание глоба, позовавайки се на ограничението по чл. 78а, ал. 5 от НК с искане за корекцията й в насока за нейното намаляване. С присъда № 1 от 14.01.2015 г. по ВНОХД № 155/2014 г. Окръжен съд-Габрово е отменил изцяло първоинстанционната присъда и като е признал подс. К. за виновен по първоначалното му обвинение за осъществено престъпление по чл. 354а, ал. 3, т. 1 от НК, при условията на чл. 58а, ал. 1, вр. чл. 54 от НК му е наложил наказание от 8 месеца лишаване от свобода, чието изпълнение на основание чл. 66, ал. 1 от НК е отложено с изпитателен срок от 3 години и глоба в полза на държавата в размер на 2 000 лв. Наново е постановено отнемане в полза на държавата на откритото и иззето наркотично вещество канабис, унищожаването на останалите веществени доказателства, както и е осъден подсъдимият да заплати направените по водене на делото разноски. Въззивната присъда се обжалва от защитника на подсъдимия адв. Л. Ц. заради неправилното приложение на материалния закон, с претенцията деянието да бъде преквалифицирано от ВКС в по-леко наказуемо престъпление, съответно отпадане на наказателната му отговорност с приложението на разпоредбата на чл. 78а, ал. 1 от НК. Върховният касационен съд - първо наказателно отделение намира жалбата за подадена в законоустановения срок, от страна, имаща право на жалба и срещу въззивен съдебен акт, подлежащ на редовна касационна проверка на основание чл. 346, т. 2 от НПК и като такава за допустима, но разгледана по същество, за НЕОСНОВАТЕЛНА. След провеждане на съкратено съдебно следствие по реда на глава 27 от НПК, по процедурата по чл. 373, ал. 2 и 3 вр. чл. 372, ал. 4 вр. чл. 371, т. 2 от НПК, като е възприел изложените в обстоятелствената част на обвинителния акт и неоспорени фактически обстоятелства, първият съд се е съгласил и уважил претенцията на защитника на подс. К. инкриминираното деяние да се определи като "маловажен случай", квалифицирал го е като престъпление по чл. 354а, ал. 5, вр. ал. 3, т. 1 от НК, довело до приложението на чл. 78а, ал. 1 от НК поради наличие на законовите предпоставки. Именно с това не се е съгласил окръжният съд и е постановил осъждането му по възведеното от прокурора обвинение, което се оспорва в касационната жалба на защитника му с довода за неправилното приложение на закона, изведен въз основа на неправилните, според него, изводи на въззивния съд наркотичното вещество да е държано и с намерение да се разпространява, че вреда от него би имало само за подсъдимия, че изводите му относно вида и размера на дължимото се на дееца наказание били противоречиви, заради което се претендира преквалификация от настоящата инстанция на деянието в посоченото по-леко наказуемо престъпление със съответните благоприятни последици за подсъдимия. ВКС намира, че окръжният съд правилно е анализирал фактическите обстоятелства в обвинителния акт и подкрепящите признанието им от подсъдимия доказателствени източници и не ги е надценил при оформяне на правните си изводи относно немаловажността на деянието. Преценката им от прокурора като недостатъчни за повдигане на обвинение за по-тежко наказуемо престъпление не го е ограничила да съобрази установените факти като такива, очертаващи деянието с по-висока обществена опасност от "маловажен случай". Правилно е анализирал значението на тези фактически обстоятелства през призмата и на повишената чувствителност на обществото към такъв род деяния. По този начин, като е отрекъл да е налице хипотезата на чл. 93, т. 9 от НК, законосъобразно въззивният съд е квалифицирал деянието като престъпление по чл. 354а, ал. 3, т. 1 от НК, заради което е отменил първоинстанционната присъда и е признал подс. К. за виновен и го е осъдил по внесеното му от прокурора обвинение за това престъпление, с което е приложил закона, който е следвало да бъде приложен. Не е налице касационното основание по чл. 348, ал. 2, вр. ал. 1, т. 1 от НПК. Неоснователни са възраженията и относно противоречивост в изводите на съда, относими към определянето на вида и размера на дължимата се на подсъдимия санкция. Правилно съдът се е съгласил то да бъде определено при превес на смекчаващите отговорността му обстоятелства, но в рамките на предвиденото за съответното престъпление, като е отчел и поведението му спрямо свидетелите В. и А. Съобразени са наличните смекчаващи и отегчаващи обстоятелства, като кумулативната санкция е определена на минимума за престъплението, без да са налице основанията за приложението на чл. 55 от НК и намалена с 1/3 при условията на чл. 58а, ал. 1 от НК, тя е фиксирана на 8 месеца лишаване от свобода и 2 000 лв. глоба в полза на държавата. Законосъобразно е приложена и разпоредбата на чл. 66, ал. 1 от НК и определен минимален изпитателен срок, който да въздейства поправящо и препятстващо подсъдимият да върши подобни деяния. ВКС намира, че не е налице явно несъответствие на наложеното му наказание с обществената му опасност като деец и с тази на конкретно извършеното, поради което не е налице касационното основание по чл. 348, ал. 5, т. 1, вр. ал. 1, т. 3 от НПК. Касационната жалба, като неоснователна, следва да бъде оставена без уважение, а обжалваната въззивна присъда следва да бъде оставена в сила. Водим от гореизложените съображения Върховният касационен съд - първо наказателно отделение на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК