Решение № 4730 от 16.4.2024 г. на ВАС по адм. д. № 1628/2024 г.

Производството е по реда на чл. 229 и следващите от Административно процесуалния кодекс (АПК) във връзка със Закона за устройство на територията (ЗУТ). Образувано е по касационна жалба на Спартак АД със седалище гр. Бургас, чрез процесуалния му представител адв. Златарев, против решение 1258 от 12.12.2023г., постановено по адм.д. 63/2023г. по описа на Административен съд /АС/ - гр. Бургас, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против Заповед 4078 от 25.11.2022г. на заместник кмета по Строителство, инвестиции и регионално развитие /СИРР/ на община Бургас, с която на основание чл. 195 ал. 4 ЗУТ на жалбоподателя е наредено като собственик на строеж Колективно средство за защита с обща площ 580 кв.м., представляващо сграда с идентификатор 07079.604.230.34 по кадастралната карта и кадастралния регистър /КККР/ на гр. Бургас, намираща се в ПИ идентификатор 07079.604.230 по КККР на гр. Бургас да предприеме необходимите действия за техническо обследване на строежа, да внесе в дирекция ЦАУ Освобождение на община Бургас за одобряване инвестиционни проекти за поправяне, заздравяване и възстановяване на основни части и инсталации на строежа с оглед привеждането му в съответствие с нормативните изисквания за техническа пригодност, както и да извърши всички необходими ремонтни и възстановителни дейности за поправяне, заздравяване и възстановяване на основни части и инсталации, на инженерно техническото и специално оборудване на строежа Колективно средство за защита /КСЗ/ в определените в заповедта срокове. С решението дружеството е осъдено да заплати разноските по делото. С касационната жалба се твърди неправилност на оспореното решение като постановено в противоречие със закона, при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и поради необоснованост отменителни основания по чл. 209 т. 3 АПК. Навежда съображения, че основният спор по делото е дали може да бъде адресат на заповедта, като в тази връзка твърди, че е неправилен извода на съда, че дружеството може да е носител на задължението по чл. 195 ал. 4 ЗУТ. В тази връзка навежда съображения, че изводът на съда, че е собственик на обекта, предмет на заповедта, е постановен в противоречие със закона и събраните доказателства. Твърди и че съдът необосновано и в нарушение на процесуалните правила е крадитирал едната от приетите по делото съдебно технически експертизи, а не е кредитирал другите. Твърди в тази връзка, че не е налице идентичност между строежа, предмет на заповедта, който е описан с площ от 580 кв.м. и обект специално помещение с площ от 500 кв.м., който е описан в документите му за собственост, а изводът в обратна насока в оспореното решение е необоснован. Иска оспореното съдебно решение да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което се отменя обжалваната заповед. Претендират разноски за двете инстанции. Ответникът заместник кметът по СИРР на община Бургас, чрез процесуалния си представител юрк. Димитров, изразява становище за неоснователност на касационната жалба и правилност на оспореното решение. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна адресат на оспореното решение, и срещу съдебен акт, подлежащ на касационен контрол, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. За да постанови оспореното решение АС гр. Бургас е приел, че оспорената пред него заповед е издадена от компетентен орган по чл. 195 ал. 4 ЗУТ в рамките на предоставените му правомощия с представени по делото заповед на кмета на община Бургас съгласно § 1 ал. 3 ДР на ЗУТ, в съответствие с изискванията за форма, с надлежно индивидуализиран обект, предмет на разпоредителната част на заповедта, включително с дадени точни и ясни указания относно необходимите действия, които следва да бъдат предприети, както и без допуснати нарушения на административно производствените правила. Достигнал е до извод и за материална законосъобразност на заповедта, поради наличието на предпоставките визирани в чл. 195 ал. 4 ЗУТ, тъй като от доказателствата е установено, че конструкцията на колективното средство за защита не е компрометирана, макар и съоръжението да е във влошено техническо състояние и не е годно за ползване по предназначение без ремонт, то са били налице предпоставките за разпореждане същото да бъде поправено и заздравено, като тази възможност се установява и от приетите по делото съдебни експертизи. Изложил е съображения и че във връзка с констатираното не са налице предпоставките да бъде разпоредено премахването, като се е позовал и на разпоредбата на чл. 35 от Наредбата за реда за изграждане, поддържане и използване на колективните средства за защита /НРИПИКСЗ/, разписваща, с оглед на специалния статут на КСЗ, че независимо от отпадналото предназначение, при съхранена конструктивна цялост, такива съоръжения да се запазват, като е приел, че тези специални разпоредби изключват възможността за премахването му. Най накрая достигнал е до извод, че в съответствие със закона жалбоподателят е посочен като адресат на задълженията, вменени с оспорената заповед, извеждайки извод съобразно събраните в хода доказателства, че същият се явява собственик на спорния обект. Приел е, че това е така, тъй като в акт за държавна собственост /АДС/ 11428 от 27.03.1995г. в капитала на дружеството е включен обект специално помещение, описан като стоманобетонна конструкция с площ 500 кв.м., като този обект е деактуван със заповед РД 11 27 от 16.01.2003г. на Областния управител на област Бургас и предаден на дружеството Спартак АД, като се е позовал и на представения правен анализ от 1996г. и приложена към него оценка на активите от 1993г., в която се съдържат данните за този актив, а именно специално помещение от 1971г. с определена стойност. Посочил е, че от приетата по делото съдебно счетоводна експертиза към настоящия момент това помещение е включено в амортизационния актив на дружеството, но без посочена стойност, поради изчерпване на същата вследствие на начислени през годините амортизации. Изложил е съображения, че не кредитира приетата по делото експертиза в частта, с която е посочено, че специалното помещение, описано в документите за собственост, съответства на помещение за специално производство, позиционирано в главния корпус на завода, тъй като това помещение като описано с леки стени, позволяващи преместването му във времето във връзка с производствените необходимости, не съответства на данните за помещението, описано в счетоводните документи, правния анализ, АДС, заповедта за деактуване, където то е описано като стоманобетона/железобетонна конструкция. Приел е и че установеното разминаване в площите по оспорената заповед и в документацията относно него в различните години, включително посочването в една част в кв.м., а в друга част в куб. м., е несъществено но не могат да обосноват липса на съответствие между съществуващото помещение, собственост на жалбоподателя и това, обект на оспорената заповед. Поради това е приел, че жалбоподателят правилно е определен като адресат на вмененото му с оспорената заповед задължение по чл. 195 ал. 4 във връзка с ал. 1 ЗУТ, включително е като задължен субект по Закона за защита от бедствия /ЗЗБ/ и НРИПИКСЗ. По тези съображения е достигнал до извода за законосъобразност на заповедта и е отхвърлил оспорването. Решение е правилно. Правилен е извода на съда, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган в рамките на предоставените му правомощия, в съответствие с изискването за форма и без допуснати съществени нарушения на административно производствените правила.