Решение № 5460 от 27.04.2010 г. на ВАС по адм. д. № 1892/2010 г.

ВАСVI отделение27.04.2010 г.докладчик т Иван Трендафилов

Диспозитив

Оставя в сила решението от 10.12.2009 г., постановено по адм. д. № 172 от 2009 г. на Кърджалийския административен съд. Решението не подлежи на обжалване.

Мотиви

Решение № 5460 от 27.04.2010 г. на ВАС по адм. д. № 1892/2010 г., VI о., докладчик председателят Иван Трендафилов С решение от 10.12.2009 г. по адм. д. № 172 от 2009 г. Кърджалийският административен съд е отхвърлил жалбата на Камелия Христова Колчева от Кърджали против № 46 от 7.10.2009 г. на Директора на РУ "Социално осигуряване" - Кърджали и потвърденото с него разпореждане № К-10431 от 21.08.2009 г. на ръководителя по изплащането на обезщетенията и помощите, с което й е отказано право на парично обезщетение при бременност и раждане за дните 14, 15 и 22.01.2009 г. Против това решение на административния съд Камелия Христова Колчева е подала касационна жалба, с която е поискано отменяването му. Върховният административен съд не уважи касационната жалба. В оплакването, така както е изложено в касационната жалба, не са посочени закононарушения, а се излагат само обстоятелства по същество на делото, но направената по този въпрос преценка от административния съд не подлежи на касационен контрол. Тази преценка би могла да бъде проверена само при оплакване за игнориране или изопачаване на преценените доказателства. Такова оплакване в случая не е формулирано. От обстоятелството, че след преценка на доказателствата са направени едни, а не други изводи, без да са изопачени доказателствата и без да се е стигнало до логично противоречие в обосновката, не може да се направи извод в смисъл, че решението е неправилно. Ако оплакването е за нарушение на закона, то е неоснователно, защото не се оправдава фактически и от правна страна. Административният съд след като е констатирал, че Камелия Христова Колчева /касаторка в това производство/ като самоосигуряващо се лице е била осигурена за общо заболяване и майчинство, че е поискала изплащането на парично обезщетение при бременност и раждане, считано от 29.12.2008 г. и че като общински съветник е получила възнаграждение за 14, 15 и 22.01.2009 г. съгласно чл. 34, ал. 1 от ЗМСМА. При тези констатации административният съд е приел, че след като касаторката е получила възнаграждение на общински съветник за посочените три дни /14, 15 и 22.01.2009 г /, през които е била задължително осигурена при условията на чл. 4, ал. 1, т. 8 КСО, тя не може едновременно с това да претендира и парично обезщетение при бременност и раждане. Това становище на административния съд е правилно. В конкретния случай касаторката е нарушила предназначението на отпуска за бременност и раждане за дните, в които е участвала в заседанията на общинския съвет. След като е получила възнаграждение на общински съветник за дните 14, 14 и 22.01.2009 г., което означава, че тя е била на работа, касаторката няма право на парично обезщетение при бременност и раждане за същите дни. На касаторката законосъобразно е отказано право на парично обезщетение при бременност и раждане за дните, през които е получила възнаграждение на общински съветник. Не може касаторката да получава едновременно парично обезщетение при бременност и раждане и възнаграждение на общински съветник. Паричното обезщетение при бременност и раждане и възнаграждението на общински съветник не могат да бъдат кумулирани. Получаването на възнаграждение на общински съветник изключва получаването на парично обезщетение при бременност и раждане. Не е допустимо да се кумулира възнаграждение на общински съветник и парично обезщетение при бременност и раждане за едни и същи дни. Следователно, правилно е становището на административния съд, че касаторката няма право на парично обезщетение при бременност и раждане за дните 14, 15 и 22.01.2009 г. поради това, че има получено възнаграждение общински съветник. Останалите доводи са неотносими към възникналия спор. В този смисъл е становището на Върховния административен съд, изразено в решението от 8.03.2010 г. по адм. д. № 12019 от 2009 г., където се разглежда съвършено аналогичен случай. По изложените съображения, Върховният административен съд,

Цитирани разпоредби

1