Решение № 3914 от 11.4.2025 г. на ВАС по адм. д. № 1274/2025 г.

Производство по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от Изпълняващ функциите на изпълнителен директор на "Изпълнителна агенция по околна среда"/ИАОС/, чрез процесуален представител юрисконсулт, против Решение 4411/20.12.2024г. на Административен съд - Плевен по адм. дело 871/2024г. С него се отменя по жалба от Г. П. в качеството му на изпълнителен директор и представляващ "Рубин Трейдинг" ЕАД, с ЕИК203365700, със седалище и адрес на управление в гр. Плевен, [адрес], писмо изх. Р-2561/03.09.2024г. представляващо индивидуален административен акт, издаден от изпълнителния директор на Изпълнителна агенция по околна среда, с който се отказва на "РУБИН ТРЕЙДИНГ" ЕАД да получи по своята партида в националния регистър полагащите му се за 2024г. 30290 квоти на основание Заповед РД-553/25.06.2024г. на министъра на околната среда и водите. Поддържа се в касационната жалба, че решението е недопустимо, неправилно и незаконосъобразно, поради нарушение на материалния закон, необоснованост и съществено нарушение на съдопроизводствените правила, поради което се иска обезсилването му, алтернативно отмяната му и постановяване на ново, по съществото на спора, с което се отхвърли жалбата на дружеството срещу писмо изх. Р-2561/03.09.2024г. на ИАОС, на изпълняващия длъжността изпълнителен директор на Изпълнителна агенция по околна среда. Касационната жалба се поддържа от процесуален представител, главен юрисконсулт Йорданова. Ответникът, "Рубин Трейдинг" ЕАД чрез процесуален представител адвокат Павлова взема становище за неоснователност на жалбата по съображения, изложени и в писмен вид. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховен административен съд, шесто отделение като взе предвид касационната жалба с доводите в нея, доводите на страните, обжалваното съдебно решение, обжалвания административен акт, доказателствата по делото и изискванията на закона констатира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима и разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Производството пред административния съд е образувано по жалба от изпълнителния директор и представляващ "РУБИН ТРЕЙДИНГ" ЕАД, срещу писмо, изх. Р-2561/03.09.2024г. на изпълнителния директор на ИАОС . Възраженията са за нищожност на административния акт, тъй като с него се изменят с обратна сила влезли в сила, издадени преди него административни актове и съответно въз основа на него не се разпределят по партидата в Регистъра на жалбоподателя полагащите му се безплатни квоти. Поддържат се доводи и за незаконосъобразност на акта, поради противоречие с материалния закон, тъй като не е налице хипотеза на чл. 99 АПК, няма обратно действие на нормите на регламент /ЕС/2023/2904 и не са транспонирани във вътрешното право. Също така, се поддържа, че посоченото в писмото старо задължение за предаване на 40424 квоти за 2012 е погасено по давност, като в настоящето производство се прави изрично възражение в такъв смисъл. Поддържа, че няма пълно правоприемство при промяната на собствеността на оператора, а дори да има такова, то е погасено по давност. Поддържа, че не е спазена формата на административния акт, тъй като е лишен от съдържателни мотиви и дори не е проведено административно производство пред административния орган. Поддържа, че е нарушена целта на закона, тъй като с писмото се налага санкция, каквато не е предвидена в закона, нарушен е принципа за съразмерност, налице е пълна липса на основание за издаването на акта, поради което се иска обявяване нищожността му, алтернативно, съдът да приеме, че са налице отменителните основания по чл. 146 АПК- противоречие с материално правни разпоредби, неспазване на форма, съществени нарушения на административно производствени правила и несъответствие с целта на закона и да го отмени като незаконосъобразен. Съдът е разгледал по същество жалбата, която приел за основателна, като е приел, че акта не е нищожен, но е незаконосъобразен по твърдените в жалбата отменителни основания по чл. 146 АПК. Съдът е разгледал всички възражения и изложил мотиви по тях, като е извел фактически и правни констатации по съществото на отношенията между страните, по повод предмета на спора, като в мотивите е споделил доводите на жалбоподателя и отхвърлил тези на административния орган. Решението е правилно. В касационната жалба отново се поддържат доводи, че обжалваното писмо не е административен акт, поради което спорът по него е недопустим и решението като недопустимо да бъде обезсилено, че решението на съда е постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, тъй като не било мотивирано и не съдържа доводите на страните, не са обсъдени в пълнота възраженията им и не са изложени съображения кои приема и кои не. Поддържа, че административният орган бил поставен в обективна невъзможност да разбере логическия механизъм и фактическите и правни съображения на съда, което попречило на организация на защитата му, което е самостоятелно основание за отмяна на решението. Поддържа, че в оспореното писмо не се съдържа властническо волеизявление, съдът не приел доказателства по делото, относими към отношенията между страните, не указал на страните доказателствената тежест и за кои спорни обстоятелства не се сочат доказателства. Поддържа се и нарушение на материалния закон с изложение по съществото на спора, разгледан пред административния съд. Тези доводи са неоснователни. По отношение на основния спорен въпрос в настоящето производство налице ли е индивидуален административен акт съдът е извел обосновани и еднозначни изводи от фактическа и правна страна, които се споделят напълно от настоящата инстанция. Определението за административен акт е дадено в чл. 21 АПК, като най същественият признак е волеизявление на административния орган, с което се създават права или задължения или се засягат права, свободи или законни интереси на граждани или организации. В настоящият случай е налице волеизявление в оспореното писмо, поради което съдържанието и тълкуването му е определящо за извеждане на характеристиката като административен акт. От определянето на акта като административен акт по смисъла на чл. 21 АПК следват и констатациите на съда дали отговаря на изискванията за издаването му, респективно налице са нарушения, съставляващи отменителните основания по чл. 146 АПК за отмяната му. При констатираните мотиви в граничната хипотеза на липса на такива, автоматично следва по подразбиране, че не са спазени административно-производствените правила по издаването му, не са обсъдени възраженията на адресата на акта, не са спазени изискванията за събиране на доказателства в административното производство, не е изпълнено служебното начало и както се оказва, в съдебната фаза са предявени множество възражения по предмета на акта, които се предявяват едва на този етап, а е следвало да бъдат предявени и обсъдени от органа още на етап производството пред него, в което да бъдат осигурени в пълен обем процесуалните гаранции за упражняване на правата на дружеството. При тези констатации, са неоснователни твърденията в касацционната жалба, че при разглеждане на делото в административния съд са допуснати процесуални нарушения, свързани със събирането на доказателства и обсъждане на доводи и възражения между страните по същество. При липса на мотиви по съществените въпроси от предмета на акта не е възможна проверката за законосъобразност на издадения акт, и попълването му с мотиви вече в съдебната фаза ,е недопустимо. По изложените основания акта следва да бъде приет за незаконосъобразен и да бъде отменен. Поради това въпросите относно спазването на материалния закон и целта на закона следват по подразбиране, но съдът е изложил обосновани мотиви относно изискванията на материалния закон и целта на закона, които се установява, че са били нарушени изначално при издаване на административния акт. Предвид изложеното доводите и възраженията в касационната жалба какво е следвало да извърши съда и какво не е извършил по повод обжалването на така издадения административен акт са неоснователни, тъй като при констатирания дефицит на волята на административния орган в мотивите на издадения административен акт не е възможно да се изведе фактически и правен извод за съответствието му с материалния закон, при констатирани нарушения на административно производствените правила за издаването му. Предвид изложеното решението като правилно следва да бъде оставено в сила. Предвид изявлението, че не се претендират разноски, такива не се присъждат на ответника по касационната жалба. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 пр. първо и последно АПК, Върховен административен съд, шесто отделение