Решение № 15980 от 22.12.2017 г. на ВАС по адм. д. № 12936/2016 г.

Решение № 15980 от 22.12.2017 г. на ВАС по адм. д. № 12936/2016 г., IV о., докладчик председателят Диана Гърбатова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на С. А. М. от с. С., общ. К., подадена чрез упълномощен адв. Г. Х., против решение № 132 от 13.09.2016 г., постановено от Административен съд - С., по адм. д. № 399/2015 г. С жалбата и с допълнение към нея се релевират касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК - неправилност на съдебния акт. Касаторът оспорва изводите на първоинстанционния съд, като счита че решението на съда се базира на експертизи, които на са направени на място и не са изготвени своевременно. М. В. административен съд да отмени обжалваното решение, като незаконосъобразно и необосновано. Ответникът - заместник изпълнителният директор на Д. фонд "Земеделие" /ДФЗ/ оспорва касационната жалба чрез упълномощен юрисконсулт Брайкова, която с писмен отговор пледира за отхвърлянето й и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба, тъй като съдът е обсъдил доказателствата, в това число и заключението на съдебно-техническата експертиза, както и приложимата правна уредба и обосновано е приел, че след сравняването на резултатите от задължителните административни проверки с наличната информация, съдържаща се в регистрите на ИСАК, административният орган е правилно с акта си е отказал подпомагане за заявените площи до установените в писмото суми. Според участващия по делото прокурор при извършените проверки и от заключението на приетата и неоспорена от страните експертиза е безспорно установено, че от заявената за подпомагане земя по мярка 213 "Плащания по Натура 2000 и плащания, свързани с Директива 2000/60/ЕО група А за земеделски земи" е налице наддекларирана площ от 1,36 ха, а площта на застъпванията по подаденото заявление е в размер на 0,98 ха. Като прецени доводите на страните и данните по делото, Върховният административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба на С. А. М. за ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА - подадена от надлежна страна в срока, визиран в чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество касационната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения: С обжалваното решение № 132 от 13.09.2016 г. е отхвърлена жалбата на С. А. М. против уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 213 " Плащания по Натура 2000 и плащания, свързани с Директива 2000/60/ЕО - за земеделски земи " за кампания 2014 г. с изх. № 02-200-6500/9323 от 19.11.2015 г. на заместник изпълнителния директор на Д. фонд "Земеделие". Със същото решение жалбоподателят е осъден да заплати на Д. фонд "Земеделие" - Разплащателна агенция, гр. С., сумата от 670 лева, представляваща направени разноски по делото. За да достигне до този резултат първоинстанционният съд е приел, че атакуваното уведомително писмо е законосъобразен административен акт, защото е издаден от компетентен орган, в изискваната от закона форма, при спазване на материалните и процесуалните разпоредби при издаването му и съобразяване с целта на закона. Решаващият съдебен състав подробно е разгледал и задълбочено е анализирал всички оплаквания на жалбоподателя и позовавайки се на събраните по делото писмени доказателства и на приетата съдебно-техническа експертиза е извел заключение за неоснователност на жалбата, с която е сезиран. При осъществената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, настоящият съдебен състав установи, че обжалваният съдебен акт е валиден и допустим. Съдът счита, че обжалваното решение е правилно и при постановяването му не са осъществени нарушения, съставляващи касационни основания, които изискват отмяната му. Въз основа на цялостно изяснена фактическа и правна обстановка, след обсъждане доводите на страните и правнорелевантните факти съдът е произнесъл законосъобразно решение, което следва да остане в сила. Това е така, защото първоинстаницонният съд точно е констатирал, че производството пред него е образувано по жалба на С. А. М. против уведомително писмо изх. изх. № 02-200-6500/9323 от 19.11.2015 г. за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 213 " Плащания по Натура 2000 и плащания, свързани с Директива 2000/60/ЕО - за земеделски земи " за кампания 2014 г, издадено от заместник - изпълнителния директор на ДФЗ. Между страните не е имало спор относно това, че земеделският производител е регистриран с УРН 208682 в Интегрираната система за администриране и контрол /ИСАК/ и е подал Общо заявление за подпомагане с Уникален идентификационен номер /УИН/20/220514/90186 за кампания 2014 г. по мярка 213 "Плащания по Натура 2000 и плащания свързани с директива 2000/60/ЕО - за земеделски земи" е заявил за подпомагане БЗС с обща площ 18,61 ха, разпределени в две групи култури - група А постоянни пасища в размер на 18,01 ха и група С - трайни насаждения в размер на 0,6 ха. При подаване на заявлението е извършена автоматична проверка на въведените данни, с резултатите от която и констатираните несъответствия, включително и кои части от заявените БЗС излизат над 0,05 дка извън площите подходящи за подпомагане, жалбоподателят е бил запознат срещу подпис. С. извършване на задължителните административни проверки и след сравняване на резултатите от тях с наличната информация, съдържаща се ИСАК, издателят на оспорения акт е издал процесното уведомително писмо, с което е редуцирано финансовото подпомагане и е оторизирана сума за площи, декларирани в защитена зона Натура 2000 според група А - постоянни пасища в размер на 4045,78 лева, група С - трайни насаждения в размер на 76,28 лева, а е отказано подпомагане в размер на 1184,98 лева. Неоснователно е възражението на касатора, че е налице несъответствие между действителната фактическа обстановка и констатациите с уведомителното писмо. В случая в съответствие с нормативните изисквания при установена наддекларирана площ 1,36 ха е определена санкционирана площ за група А- постоянни пасища в удвоен размер, а именно: 2,72 ха. По делото няма спор относно факта, че всички изчисления на издателя на атакуваното уведомително писмо са обективирани в таблици, със съответни разяснения към тях, с посочване на площите на парцелите след разрешаване на двойно заявените площи и след извършване на административни проверки, отразяване на установената площ, както и разликата между декларираната и установена площ, на база заявените за подпомагане от оспорващия площи, които таблици представляват неразделна част от процесния административен акт. В мотивите на обжалваното решение съдът е посочил, че за процесната кампания е издадена заповед № РД-46-408/18.11.2014 г. на Министъра на земеделието и храните, с която е одобрен слоя "Постоянно затревени площи" за кампания 2014 г. По реда на чл. 16д от Наредба № 105/2006 г. се създава в СИЗП друг специализиран слой "Постоянно затревени площи", които отговорят на условията на ал. 1, т. 1 и 2 от посочената разпоредба. Производството по създаването, одобряването и предаването му на ДФЗ, като разплащателна агенция е уредено в следващите норми на наредбата. Одобряването на този окончателен слой е станало със заповед № РД-46-408/18.11.2014 г. на министъра, която не е обжалвана от бенефициента и залегналите в слоя данни са задължителни за съобразяване от ДФЗ. За създаването на този слой, имащ пряко отношение към разглеждането на заявленията за подпомагане по Натура 2000 е приета методика, съдържаща използваемите изходни данни и метода на изработване на слоя, като са използвани данните за имотите с начин на трайно ползване от картата на възстановената собственост или кадастралната карта - постоянно затревени площи и производните му, представени в табличен вид. По делото е изслушана и приета съдебно-техническа експертиза, с която е установено, че за процесната кампания била издадена заповед № РД-46-408/18.11.2014 г. на Министъра на земеделието и храните, с която е одобрен слоя "Постоянно затревени площи" за кампания 2014 год, която съгласно изричното изявление на процесуалния представител на земеделския стопанин не е обжалвана от същия. Експертът е установил, че за седем от парцелите (69821-138-11-1,69821-135-28-2, 69821-466-2-1, 05480-145-1-2, 69821-144-5-2, 69821-153-1-3 и 69821-110-23-2) е отказано частично финансово подпомагане, тъй като части от тях попадат извън физически блок по "Натура 2000". Вещото лице е установило в основното си заключение конкретната причината за недопустимост за подпомагане за всеки един от отказаните парцели и е приложило към допълнителното заключение нагледни скици на имотите, като за останалите 5 парцела от посочените в уведомителното писмо е отказано финансово подпомагане поради разрешаване на процедурата по двойно заявени площи. Според изслушаното вещо лице цитираните изчисления са идентични с отразените от административния орган в таблицата на стр. 6 от процесното уведомително писмо. При тези вярно установени факти, първостепенният съд е извел обосновани правни изводи. В съобразителната част на атакуваното съдебно решение правилно е отразено, че процесното уведомително писмо е мотивирано и съответства на изискванията на чл. 59 от АПК за форма и съдържание, вкл. посочване на правните и фактически основания за постановения отказ, който е издаден след изясняване на относимите съм спора факти и обстоятелствата. В таблиците към уведомителното писмо са отразени площите на декларираните парцели, площта им след разрешаване на двойно заявените, площта им след извършените проверки на място и административни проверки, установената за подпомагане площ, оторизираните суми и сумите за извършените плащания. Първоинстанционният съд точно е изяснил механизма на проверките относно заявеното финансиране и законосъобразно е преценил, че подаденото заявление за подпомагане подлежи на административна проверка, според чл. 43, ал. 2 от ЗПЗП, чрез Интегрираната система за администриране и контрол /ИСАК/, извършваща съпоставяне на вписаните в заявлението данни с данните от системата за регистрация на кандидатите, заявленията на кандидатите и системата за идентификация на земеделските парцели. В конкретната хипотеза при извършената проверка по подаденото от жалбоподателя заявление за подпомагане са установени площи, заявени от повече от един земеделски производител, с оглед на което е установено застъпване на декларирани площи за БЗС, които са надлежно посочени в приложението към уведомително писмо с изх. № № 02-200-6500/6196 от 22.08.2014, с което земеделският производител е уведомен за констатираното застъпване и му е указано да представи доказателства, установяващи правото му на ползване на процесните парцели. Жалбоподателят е представил документи и попълнил декларация, с която от 11 констатирани застъпвания, той е потвърдил само 1 парцел и е отказал принадлежност за останалите 10 парцела. Единственият потвърден парцел от касатора парцел е заявен и потвърден и от още един земеделски стопанин, при което правилно всички заявени от оспорващия парцели, за които е констатирано двойно заявяване са обявени за недопустими за подпомагане, които данни са установени по безспорен начин от заключението на вещото лице. Цитираните констатации не са опровергани от страна на жалбоподателя в проведения първоинстанционен процес и в хода на касационното производство. По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение не страда от инвокираните с касационната жалба пороци - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, което налага отхвърлянето й като неоснователна. С оглед изхода на спора и на основание чл. 143, ал. 4 от АПК във връзка с чл. 78, ал. 8 от ГПК касационния жалбоподател следва да заплати на ответника претендираните от него разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв., който размер е определен съобразно нормата на чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, във връзка с чл. 37, ал. 1 от ЗПП и във връзка с чл. 78, ал. 8 от ГПК. На основание на горното и на чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,