Решение № 3607 от 18.03.2021 г. на ВАС по адм. д. № 14462/2019 г.

Решение № 3607 от 18.03.2021 г. на ВАС по адм. д. № 14462/2019 г., III о., докладчик съдията Юлиян Киров Производство по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Комисия за енергийно и водно регулиране (КЕВР), подадена чрез гл. юрисконсулт Церовски, в качеството му на процесуален представител, насочена срещу Решение № 5799/8.10.2019 г. по адм. дело № 3498/2019 г. на Административен съд - София град, с което по жалба на "Сънпалър" ЕООД, е отменено Решение № СП-2 от 6.03.2019 г. на Комисията за енергийно и водно регулиране, с което се определя нетното специфично производство на електрическа енергия, до размера на което общественият доставчик и крайните снабдители ще изкупуват произведената електрическа енергия от възобновяем източник по преференциална цена и е изпратена преписката за ново произнасяне от Комисия за енергийно и водно регулиране в съответствие със задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона в едномесечен срок от влизане в сила на съдебния акт. В жалбата се излагат доводи, че решението е недопустимо и неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Счита се, че решението е недопустимо, предвид на това, че съдът се е произнесъл по недопустима жалба и че жалбоподателят не е обосновал личен и пряк правен интерес и не е адресат на оспорения акт. Излага доводи за неправилност, поради нарушение на материалния закон на съдебното решение, като смята, че е в нарушение на законодателството в областта на енергетиката изводът, че КЕВР е "следвало да анализира собствените нужди на отделните производители на енергия от възобновяеми източници, в частност на конкретния жалбоподател". Развива съображения, че са спазени § 16, т. 4 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за енергетиката и § 1, т. 29 от Допълнителните разпоредби на ЗЕВИ относно определяне на "нетно специфично производство на електрическа енергия" за посочената в СП-3 група производители и при съобразяване на Решение № Ц-18 от 20.06.2011 г. на КЕВР т. 15 и е определено количеството електрическа енергия за собствени нужди. На второ място счита, че са неправилни изводите съда, че следва да бъдат съобразени индивидуалните нужди за всеки производител при определяне на НСП, поради това, че КЕВР определя преференциални цени на електрическата енергия, произведена от ВИ по групи производители съобразно съответните нормативно установени критерии, но не определя индивидуално приложима цена за конкретен производител, а са съобразени стойностите за производителността на съответната група централи и чистото количество за продажба на произведената от съответната група производители електрическа енергия от ВИ. Иска да се обезсили съдебното решение като недопустимо и да се прекрати производството по делото или да се отмени, като неправилно, като се потвърди решението на КЕВР или се върне за ново разглеждане на друг съдебен състав. Касационният жалбоподател- Комисия за енергийно и водно регулиране, в открито съдебно заседание, чрез юрисконсулт Дуевски, излага доводи, че съдебното решение е недопустимо и неправилно. По делото е постъпила и касационна жалба от [фирма], подадена чрез адв. А. Вълов и адв. Р. Тихова, в качеството им на процесуални представители, насочена срещу Решение № 5799/8.10.2019 г. по адм. дело № 3498/2019 г. на Административен съд- София- град, в частта, с която съдът е отхвърлил искането за прогласяване на нищожност на Решение № СП-2/6.03.2019 г. на КЕВР. Счита се, че към дата на постановяване на процесното решение КЕВР не разполага с необходимата компетентност да определи, считано от 31.07.2015 г. нетното специфично производство. Моли за отмяна на решението на АССГ в обжалваната част и да се прогласи нищожността на оспореното решение на КЕВР. [фирма], в писмен отговор оспорва депозираната от КЕВР касационна жалба и моли същата да се остави без уважение. Претендира присъждане на адвокатско възнаграждение. Касационният жалбоподател- [фирма], в открито съдебно заседаниe, чрез адв. Вълов, адв. Цанов и адв. Стрижлев моли да се отмени съдебния акт на предходната инстанция - АССГ, като счита, че решението на КЕВР е нищожно и моли да се провъзгласи за такова. Ответникът - "ЕВН България Електроснабдяване ЕАД" - [населено място], редовно призован не се явява и не взема становище по жалбата. Ответникът- [фирма], чрез процесуален представител юрисконсулт Андреев в писменно становище и в открито съдебно заседание излага доводи за основателност на жалбата и неправилност на обжалваното решение. Иска, да се отмени съдебното решение и да се върне делото за ново разглеждане или се потвърди решението на КЕВР, като правилно и законосъобразно. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на подадените жалби. Счита, че в хода на първоинстанционното съдебно производство не са допуснати нарушения, съставляващи касационни основания за неговата отмяна, като решението е валидно, допустимо и правилно и като такова следва да бъде оставено в сила. Настоящият състав на Върховния административен съд, трето отделение, като прецени данните по делото и доводите на страните, приема касационните жалби за допустими, като подадени от надлежни страни в първоинстанционното производство и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество, съобразно чл. 218 от АПК, касационната жалба на КЕВР е основателна, а жалбата на /фирма/ е неоснователна. С обжалвания съдебен акт- Решение № 5799/8.10.2019 г. по адм. дело № 3498/2019 г. на Административен съд - София- град, по жалба на /фирма/ е било отменено Решение № СП-2 от 6.03.2019 г. на КЕВР, с което се определя нетното специфично производство на електрическа енергия, до размера, на което обществения доставчик и крайните снабдители ще изкупуват произведената електрическа енергия от възобновяем източник по преференциална цена и е изпратена преписката за ново произнасяне от Комисия за енергийно и водно регулиране в съответствие със задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона в едномесечен срок от влизане в сила на съдебния акт. С решението е осъдена КЕВР да заплати на /фирма/, разноски по делото в размер на 1050 (хиляда и петдесет) лева. За да достигне до този резултат решаващият съд е установил от фактическа страна, че производството пред КЕВР е образувано във връзка с Решение № 4937 от 20.07.2017 г., адм. дело № 3247 по описа за 2016 г. на Административен съд София-град, с което е отменено Решение № СП-1 от 31.07.2015 г. на КЕВР, в частта му по т. 2. 14, в която е определено нетното специфично производство на електрическа енергия, въз основа на което са определени преференциалните цени в Решение № Ц-18 от 20.06.2011 г. на КЕВР в размер на 1 188 kWh, при определената цена – 567, 41 лв. /MWh, без ДДС, за електрически централи с фотоволтаични модули над 30 kW до 200 kW. Решението на АССГ е оставено в сила с Решение № 14886 от 3.12.2018 г. по адм. дело № 10757 от 2017 г. на ВАС, Четвърто отделение. При установяване на фактическите обстоятелства по делото съдът е пресъздал в съдебното решение мотивите на КЕВР при постановяване на Решение № СП-2 от 6.03.2019 г. на КЕВР и изпълнение на изискванията на § 17 от ЗИД на ЗЕ и § 1, т. 29 от Допълнителните разпоредби (ДР) на ЗЕВИ, както и са представени мотивите на АССГ и ВАС във връзка с отмяната на Решение № СП-1 от 31.07.2015 г. на ДКЕВР. Административният съд е приел, че жалбата против Решение № СП-2 от 6.03.2019 г. на КЕВР е допустима, като жалбоподателят е обосновал правен интерес като производител на електрическа енергия от централа с фотоволтаични модули над 200 kWp. Според административният съд обжалваното решение е издадено от компетентен орган и в съответствие с Решение № 4937 от 20.07.2017 г. по адм. дело № 3247 от 2016 г. на АССГ, оставено в сила с Решение № 14886 от 3.12.2018 г. по адм. дело № 10757 от 2017 г. на Върховния административен съд, Четвърто отделение, макар изрично да не е посочено в съдебните решения, че след отмяната на Решение № СП-1 от 31.07.2015 г. на КЕВР преписката следва да се върне за ново произнасяне, но това произтича от чл. 173, ал. 2 от АПК и предвид на това, че след отмяната не е отпаднало задължението и компетентността на КЕВР да определи НСП в изпълнение на § 17 на ЗИД на ЗЕ. Съдът е приел, че е допуснато нарушение предвид липсата на мотиви, което представлява неспазване изискванията на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК и съществено нарушение на административнопроизводствените правила, тъй като ограничава правото на защита на засегнатите от него лица и препятства съдебния контрол върху неговата материална законосъобразност, представляващи основания за отмяна по чл. 146, т. 2 и 3 от АПК. На следващо място съдът е приел, че не са спазени указанията, предвид на това, че в решението на АССГ и в решението на ВАС ясно е указано, че при определяне на НСП следва да се анализират специфичните нужди на всеки производител на ел. енергия от възобновяем източник при определянето на компонента собствени нужди, съобразно съдържанието на понятието "нетно специфично производство", което означава индивидуален подход спрямо всеки производител, доколкото "собствен" означава личен, индивидуален, свой, частен, субективен, т. е. характерен само и единствено за определен субект, спрямо индивидуалните му характеристики, а не спрямо група от субекти, обединени по определен признак. Според решаващият съд, след като КЕВР не е анализирала собствените нужди на отделните производители на енергия от възобновяеми източници, в частност за конкретния жалбоподател, е налице незаконосъобразност на административния акт. Предвид тези мотиви е отменил решението и е върнал преписката на административния орган за постановяване на ново решение при спазване на изискванията за законосъобразност. Настоящият съдебен състав счита за неоснователни доводите на касационния жалбоподател, с които обоснова възражението за недопустимост на обжалваното решение. Установено е, че жалбоподателят произвежда електрическа енергия от възобновяеми източници чрез енергийни обекти- фотоволтаична централа с инсталирана мощност 62. 04 kWp, находяща се в УПИ Х- 178, кв. 25 по плана на [населено място], общ. Елхово, област Ямбол, и фотоволтаична централа с мощност 70. 56 kWp, находяща се в УПИ V – 166, кв. 15 по плана на [населено място], общ. Елхово, област Ямбол. Същият е сключил договори за изкупуване на електрическа енергия с ЕВН България Електроснабдяване АД № 337/23.03.2012 г. и № 338/23.03.2012 г., по силата на които дружеството произвежда, а купувачът изкупува по преференциални цени цялото количество произведена и доставена от него електрическа енергия от възобновяеми източници, с изключение на количествата, които продавачът ползва за собствени нужди, по свой избор ползва за собствено потребление и за снабдяване на свои клонове, предприятия и обекти или продава по свободно договорени цени по реда Глава Девета, раздел VІІ от ЗЕ и/ или на балансиращия пазар. Съгласно чл. 5, ал. 2 от договорите произведената активна електрическа енергия от възобновяеми източници се изкупува от купувача по определена от ДКЕВР преференциална цена, действаща в конкретния случай, съобразно приложимото законодателство, в съответствие с вида на енергийния обект. С Решение № СП-1/31.07.2015 г. КЕВР установява нетното специфичното производство на енергия от ВЕИ, като за жалбоподателя e относима разпоредбата на т. 2. 14 от посоченото решение. В съответствие с решението на КЕВР, считано от 31.07.2015 г. [фирма], започва да изкупува от жалбоподателя електрическа енергия по преференциална цена само до установеното нетно специфично производство /НСЦ/" -1 188 kWh. Съгласно чл. 31, ал. 5, т. 1 ЗЕВИ (изм. обн., ДВ, бр. 56 от 24.07.2015 г., в сила от 24.07.2015.) общественият доставчик, съответно крайните снабдители изкупуват произведената електрическа енергия от възобновяеми източници по преференциална цена за количествата електрическа енергия до размера на нетното специфично производство на електрическа енергия, въз основа на което са определени преференциални цени в съответните решения на КЕВР. С оглед на изложеното жалбоподателят в първоинстанционното производство е надлежно процесуалноправно и материалноправно легитимиран да оспорва Решение № СП-2 от 6.03.2019 г. на КЕВР, с което се установява, считано от 31.07.2015 г. нетно специфично производство на електрическа енергия в размер на 1 188 kWh, въз основа на което е определена преференциална цена 567, 41 лв. /MWh в Решение № Ц-18 от 20.06.2011 г. на КЕВР по т. 15 за електрически централи с фотоволтаични модули над 30 kWp до 200 kWp, тъй като същият попада в категорията електрически централи от посочения модул и се изкупува произведената от него електрическа енергия по определената преференциална цена с Решение № Ц-18 от 20.06.2011 г. на КЕВР по т. 15 от обществения доставчик. За него е налице пряк и непосредствен правен интерес от оспорване на административния акт поради това, че определеният с решението размер на нетно специфично производство определя количеството на изкупената електрическа енергия по преференциална цена. Обстоятелството, че не е посочен като адресат не променя качеството му на заинтересовано лице, след като с решението е определено НСП за фотоволтаични централи, в която категория попада дружеството- жалбоподател. Предвид на изложеното обжалваното решение е ВАЛИДНО и ДОПУСТИМО. Настоящият съдебен състав на Върховния административен съд приема, че обжалваното съдебно решение е НЕПРАВИЛНО, поради неправилно приложение на материалния закон. Административният съд е установил обективно фактическите обстоятелства по проведеното пред КЕВР административно производство, но необосновано е приел, че в акта липсват мотиви по смисъла на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК относно извършен анализ на собствените нужди на отделните производители на енергия от възобновяеми източници, в частност за конкретния жалбоподател. Не е съобразил също приложимите материалноправни разпоредби при определяне на нетно специфично производство (НСП). Безспорно е установено, че с Решение № 4937 от 20.07.2017 г., адм. дело № 3247 по описа за 2016 г. на Административен съд София- град, оставено в сила с Решение № 14886 от 3.12.2018 г. по адм. дело № 10757 от 2017 г. на ВАС, Четвърто отделение, е отменено Решение № СП-1 от 31.07.2015 г. на КЕВР, в частта му по т. 2. 14, в която е определено нетното специфично производство на електрическа енергия, въз основа на което са определени преференциалните цени в Решение № Ц-18 от 20.06.2011 г. на КЕВР в размер на 1 188 kWh, при определената цена – 567, 41 лв. /MWh, без ДДС, за електрически централи с фотоволтаични модули над 30 kW до 200 kW. Решението на АССГ е оставено в сила с Решение № 14886 от 3.12.2018 г. по адм. дело № 10757 от 2017 г. на ВАС, Четвърто отделение. В оспореното пред административния съд Решение № СП-2 от 6.03.2019 г. на КЕВР са изложени мотивите на АССГ и ВАС при отмяната на Решение № СП-1 от 31.07.2015 г., в частта му по т. 2. 14. Основните мотиви на АССГ за отмяната са, поради липса на мотиви относно фактическите обстоятелства, въз основа на които е определено нетно специфично производство и липсата на доказателства за размера на собствените нужди на електрическа енергия, въз основа на който КЕВР е определила преференциалната цена и как същият е установен, което е препятствало преценката за материална законосъобразност на определения размер на НСП. В мотивите на решението на ВАС е посочено, че не е ясно как и по какъв начин е било установено по размер нетното специфично производство предвид факта, че то се определя по два елемента: средногодишното производство на електрическа енергия и след приспадане на собствените нужди. ВАС е направил извод, че първият елемент е определен с ценовото решение на КЕВР, но няма конкретни данни за начина на определяне на собствените нужди на отделните производители на енергия от възобновяеми източници, в частност за конкретния жалбоподател. Според ВАС, НСП следва да бъде изчислено индивидуално за всеки производител според специфичните му нужди. Въз основа на фактическите и правни установявания административният съд не е прецизирал преценката си по изложените мотиви в оспореното решение на КЕВР. На първо място е необоснован и незаконосъобразен изводът на съда, че КЕВР е "следвало да анализира собствените нужди на отделните производители на енергия от възобновяеми източници, в частност на конкретния жалбоподател". Действително в решението на ВАС е посочено, че "НСП следва да бъде изчислено индивидуално за всеки производител според специфичните му нужди", но това не означава, че следва да се определи НСП за всеки производител на енергия при съобразяване индивидуалната специфична необходимост за задоволяване неговите потребности. В законовата регламентация при определяне на НСП не се съдържат подобни изисквания. Незаконосъобразно административният съд е приел, че "нетно специфично производство", означава индивидуален подход спрямо всеки производител, доколкото "собствен" означава личен, индивидуален, свой, частен, субективен, т. е. характерен само и единствено за определен субект, спрямо индивидуалните му характеристики, а не спрямо група от субекти, обединени по определен признак. Съгласно чл. 31, ал. 5, т. 1 от ЗЕВИ (обн. ДВ, бр. 56 от 2015 г., в сила от 24.07.2015 г.), общественият доставчик, съответно крайните снабдители, са задължени да изкупуват произведената електрическа енергия от възобновяеми източници (ВИ) по преференциална цена, за количествата електрическа енергия до размера на НСП на електрическа енергия, въз основа на което са определени преференциални цени в съответните решения на КЕВР. С § 16, т. 4 от ПЗР на ЗИД на ЗЕ (обн. ДВ, бр. 56 от 2015 г.) е приета в § 1, т. 29 от ДР на ЗЕВИ (Нова– ДВ, бр. 56 от 2015 г., в сила от 24.07.2015 г.), като е дефинирано понятието "нетно специфично производство на електрическа енергия"- средногодишното производство на електрическа енергия от 1 kW инсталирана мощност, съгласно решението на КЕВР за определяне на преференциални цени след приспадане на собствените нужди. Съгласно § 1, т. 6 от ДР на ЗЕВИ- "Енергия за собствени нужди" е количеството енергия, потребявана при работата на съоръженията и инсталациите, чрез които се осъществява производството на енергия от възобновяеми източници. С § 17 от ПЗР на ЗИД на ЗЕ (обн. ДВ, бр. 56 от 2015 г.) е предвидено Комисията, в срок до 31.07.2015 г., в съответствие със ЗЕВИ да приеме решение, с което да установи нетното специфично производство на електрическа енергия, въз основа на което са определени преференциалните цени в съответните решения на КЕВР, приети до влизане в сила на този закон - 24.07.2015 г. При съобразяване на посочената правна уредба, както и с Решение № 4937 от 20.07.2017 г., адм. дело № 3247 по описа за 2016 г. на Административен съд София- град, оставено в сила с Решение № 14886 от 3.12.2018 г. по адм. дело № 10757 от 2017 г. на ВАС, Четвърто отделение, с което е отменено Решение № СП-1 от 31.07.2015 г. на КЕВР, в частта му по т. 2. 14, в която е определено нетното специфично производство на електрическа енергия, въз основа на което са определени преференциалните цени в Решение № Ц-18 от 20.06.2011 г. на КЕВР в размер на 1 188 kWh, при определената цена – 567, 41 лв. /MWh, без ДДС, за електрически централи с фотоволтаични модули над 30 kW до 200 kW. Безспорно е, че с Решение № Ц-18 от 20.06.2011 г. по т. 14 КЕВР е определила преференциална цена за електрически централи с фотоволтаични модули над 30 kW до 200 kW. в размер на – 567, 41 лв. /MWh, без ДДС, при съобразяване на относимите ценообразуващи елементи, което решение е влязло в сила. Административният съд не е съобразил, че при приемане на Решение № Ц-18 от 20.06.2011 г., а и към настоящия момент липсва законова дефиниция на понятието "средногодишно производство на електрическа енергия", а като ценообразуващ елемент се е ползвало понятието "средногодишна продължителност на работа" в съответствие с чл. 31, ал. 5, т. 1 от ЗЕВИ (в ред. обн. ДВ, бр. 109 от 2013 г., в сила от 1.01.2014 г.) и с който е създадено задължение за обществения доставчик, съответно за крайните снабдители, да изкупуват произведената електрическа енергия от възобновяеми източници по преференциална цена, за количествата електрическа енергия до размера на определената средногодишна продължителност на работа, съгласно решението на КЕВР за определяне на преференциална цена на конкретната група производители и в съответствие с чл. 32, ал. 2 от ЗЕВИ, чл. 19а, ал. 1, т. 4, съответно чл. 196, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 за регулиране на цените на електрическата енергия (НРЦЕЕ, отм.), като при определянето се взема предвид производителността на инсталацията според вида на технологията и използваните ресурси, съответно наличния ресурс на първичния енергиен източник и др. Необосновано и при липса на законово изискване административният съд е приел, че КЕВР е следвало да анализира собствените нужди на отделните производители на енергия от възобновяеми източници, в частност за конкретния жалбоподател. КЕВР при определянето на средногодишната продължителност на работа в решенията за преференциални цени на електрическата енергия от ВИ е съобразила наличния ресурс на първичния енергиен източник и съответното специфичното производство на електрическа енергия от 1 kW мощност на обекта, както и данните за пълните ефективни часове на работа на инсталацията, т. е. часовете на работа при съответната гарантирана мощност на инсталацията за отделните години на експлоатация. Комисията е определила количествата нетна енергия за отделните група производители, като произведение на средногодишната продължителност на работа и мощността на отделната централа, която е равна на номиналната през първата година и намаляваща през следващите години. По този начин в решенията за определяне на преференциални цени, вкл. Решение № Ц-18 от 20.06.2011 г., размерът на средногодишната продължителност на работа е определен като пълни ефективни часове (часове на работа при номинална мощност). По този начин "средногодишна продължителност на работа" на ФтЕЦ в Решение № Ц-18 от 20.06.2011 г. са използвани данни от Българската академия на науките (БАН), както и отчетените средно-ефективни стойностти за работа на централите в региона и определена на 1 250 часа годишна ангажираност 14. 27 %, т. е. 1250 часа/8760 часа годишно. Въз основа на тези данни средногодишното брутно производство на електрическа енергия от 1 kWp инсталирана мощност е определена на 1250 kWh, която е заложена във влязлото в сила Решение № Ц-18 от 20.06.2011 г. При определянето й КЕВР е съобразила вида технология и първичен енергиен ресурс, анализите направени на работещите фотоволтаични електрически централи, както и информация и анализи, направени от БАН за средната годишна продължителност на работа, както и резултатите от произведената електрическа енергия в годишен план, разделена на инсталираната мощност на ФтЕЦ. Видно от изложените от КЕВР мотиви този подход е следван и при постановяване на Решение № Ц-033 от 29.12.2006 г. и Решение № Ц-28 от 29.08.2012 г., с които е определена средна годишната производителност на работа на ФтЕЦ, изчислена на основата на осреднени стойности за страната. Отчетено е годишното брутно производство за групата централи, изчислено при отчитане на средната инсталирана мощност и коефициента на ангажираност на централата, а размерът на пълните ефективни работни часове за година на работа на централата със съответната технология се посочват от фирмата производител на съответната технология или са взети от официални източници и отразяващи международния опит, както и придобития и изграден опит в страната. Въз основа на изложеното следва да се приеме, че определянето на първия елемент от "нетно специфично производство", а именно– "средногодишното производство на електрическа енергия от 1 kW инсталирана мощност съгласно решението на КЕВР за определяне на преференциални цени", е обосновано и законосъобразно направено от КЕВР. Следва да се отбележи в тази връзка, че с Решение № 4937 от 20.07.2017 г., адм. дело № 3247 по описа за 2016 г. на Административен съд София- град и Решение № 14886 от 3.12.2018 г. по адм. дело № 10757 от 2017 г. на ВАС, Четвърто отделение, е изрично посочено, че "Първият елемент е определен с първото решение на КЕВР", като се има предвид средногодишното производство на електрическа енергия от 1 kW инсталирана мощност. По отношение изводите на първоинстанционния съд, че КЕВР е следвало да анализира собствените нужди на отделните производители на енергия от възобновяеми източници, в частност за конкретния жалбоподател, са основателни възраженията на КЕВР, че нормативната уредба не изисква определянето на индивидуален размер на специфичните нужди на всеки отделен производител на ел. енергия от ВИ. Изложените мотиви в решението на АССГ и ВАС относно определянето на собствените нужди не означава, че следва да се определи НСП за всеки производител на енергия при съобразяване индивидуалната специфична необходимост за задоволяване неговите потребности. В законовата регламентация при определяне на НСП не се съдържат подобни изисквания. Подобен подход на определяне на собствените нужди не съответства на § 1, т. 29 от ДР на ЗЕВИ и § 1, т. 6 от ДР на ЗЕВИ, която определя "Енергия за собствени нужди", като количеството енергия, потребявана при работата на съоръженията и инсталациите, чрез които се осъществява производството на енергия от възобновяеми източници. На второ място незаконосъобразно административният съд е приел, че КЕВР е следвало да анализира всеки определен субект, спрямо индивидуалните му характеристики и определяне на собствените нужди за всеки отделен производител на ел. енергия от ВИ. Това би означавало за всеки от стотиците производители да се определи: 1. Средна продължителност на работа; 2. Потребление на произведена ел. енергия за собствени нужди; 3. Определяне на нетно специфично производство индивидуално за всеки производител на ел. енергия от ВИ на базата на първите два елемента. Адм. съд е следвало да съобрази, че КЕВР е извършила анализ и преценка на използваната за собствени нужди произведена ел. енергия от ВИ, при съобразяване критериите им за индивидуализиране в група производители. Това е така, защото КЕВР определя преференциални цени на електрическата енергия, произведена от ВИ по групи производители, съобразно съответните нормативно установени критерии, като не определя индивидуална цена за конкретен производител и не определя индивидуален размер на собствени нужди за отделен производител за неговия индивидуален производствен процес, а за съответната група производители, като по този начин се гарантира спазването на принципите на равнопоставеност и баланс на интересите на всички страни (чл. 23 и чл. 24 от ЗЕ). В конкретния случая при определяне на нетно специфично производство по правилата на § 1, т. 29 от ДР на ЗЕВИ и § 1, т. 6 от ДР на ЗЕВИ, Комисията за енергийно и водно регулиране при определяне на размера на собствените нужди от произведената електрическа енергия от конкретната група производител от ВИ е отчела вида на възобновяемия източник, вида технология, производителността на инсталацията според вида технология и използваните ресурси и други, съобразени с начина при определяне на преференциални цени по чл. 32, ал. 2 от ЗЕВИ и при липса на конкретна нормативна методика за определяне на енергията за собствени нужди по § 1, т. 6 от ДР на ЗЕВИ и съставляваща онова количество енергия, потребявана при работата на съоръженията и инсталациите, чрез които се осъществява производството на енергия от възобновяеми източници. С оглед на изложеното административният съд не е съобразил изложените от КЕВР мотиви при определяне на енергията за собствени нужди, която е посочила, че "енергията за собствени нужди за съответната група централи представлява количествата енергия за покриване на технологичните нужди за централите и е заложена като % (процент) от брутното производство на електрическа енергия от различните видове централи - фотоволтаични, вятърни, водноелектрически и от биомаса. Именно предвид вида на централите на Комисията за енергийно и водно регулиране правилно е диференцирала процента на собствените нужди според вида на произведената енергия за съответната група производители и се определя въз основа на данните, които КЕВР събира служебно във връзка с изчисляване на инвестиционните и експлоатационни разходи на централите съобразно вида на технологията и нейните специфични технически показатели, при определяне на преференциалните цени през годините, както е посочено по-горе в мотивите. В мотивите си КЕВР е обосновала и мотивирала собствените нужди на групата производители на електрическа енергия по т. 14 от Решение № Ц-18 от 20.06.2011 г. при определяне на преференциалната цена за тази група производители, като 5 % от средногодишното количество произвеждана електрическа енергия от тези централи и които е преценила, че представляват необходима при работата на този вид централи необходима енергия за захранване на съоръженията и инсталациите им. Безспорно собствените нужди са част от количествата електрическа енергия произведена от съответната група производител при средногодишна продължителност на работа (респ. производителност) определена с ценовото решение за съответно този вид централи и за която производителност е налице влязъл в сила административен акт. В случая размерът на собствените нужди е в съответствие с предвидената в ценовото решение за ФтЕЦ 14, 27 % годишна ангажираност на работа и специфичните особености по отношение на режима на работа и часовата натовареност през годината за такъв тип централи, съобразена с основния фактор в сектора- характер на природния ресурс, специфичният климат и климатични особености на работата на ФтЕЦ в България за групата централи с определена мощност 0. 1 MW с инсталирана мощност над 30 KW. до 200 KWp. По този начин КЕВР обосновано и мотивирано е определила размера на собствените нужди - 5 % от средното годишно брутно производство 1 25 MWh, или 6, 25 MWh, който размер е обвързан с определената цена и представлява референтна стойност за конкретните вид ВИ инсталации. В допълнение на това КЕВР е представила в табличен вид техническите и икономическите параметри при определянето на цената на електрическата енергия за процесната група централи, както и е обосновала установяването на нетното специфично производство (НСП) въз основа на параметрите за първата година от периода на изкупуване и отразява нетната електрическа енергия в размер на 118, 75 MWh след приспаднати собствени нужди в размер на 5 % или 6, 250 MWh, без отчитане деградацията на соларните панели през годините. По този начин КЕВР обосновано е определила НСП в размер на 118, 75 kWl за електрически централи с фотоволтаични модули над 30 KW. до 200 KWp., който размер е взет предвид при определяне на преференциалната цена по т. 14 на Решение № Ц-18 от 20.06.2011 г., която покрива разходите за изграждането и оперирането на централите с конкретния вид технология и осигурява заложената в решението възвръщаемост. Предвид на изложените обстоятелства и правни изводи настоящият съдебен състав приема, че административният съд не е извършил прецизна проверка в съответствие с чл. 168, ал. 1, във връзка с чл. 146, т. 2 и т. 3 от АПК, като е приел, че липсват мотиви и е допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Същият не е съобразил установени фактически обстоятелства и изложени мотиви в решението на КЕВР, пресъздадени и в съдебното решение, относно начина на определяне на НСП за конкретния вид производител на електрическа енергия от ВИ, като е допуснал нарушение при прилагането на материалноправните разпоредби на § 1, т. 29 от ДР на ЗЕВИ и § 1, т. 6 от ДР на ЗЕВИ, поради което е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено. Предвид на това, решението следва да бъде отменено изцяло и в частта на връщане на преписката на органа, както и по отношение на присъдените разноски по делото в полза на дружеството. След отмяната на обжалваното решение в съответствие с чл. 222, ал. 1 от АПК с оглед липсата на необходимост от нови фактически установявания и изясняване на спора от фактическа и правна страна, следва по същество да се отхвърли жалбата на [фирма] против Решение № СП-2 от 6.03.2019 г. на Комисията за енергийно и водно регулиране, с което се установява, считано от 31.07.2015 г. нетно специфично производство на електрическа енергия в размер на 1 188 kWh, въз основа на което е определена преференциална цена 567, 41 лв. /MWh в Решение № Ц-18 от 20.06.2011 г. на КЕВР по т. 14 за електрически централи с фотоволтаични модули над 30 kWp до 200 kWp. При този изход на производството в съответствие с чл. 143, ал. 3 АПК, следва да бъде осъдено [фирма] да заплати на КЕВР разноски по делото в размер на 200 лв. за юрисконсултско възнаграждение. Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, във връзка с чл. 222, ал. 1 от АПК Върховният административен съд, трето отделение