Решение № 4282 от 22.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 10806/2017 г.

Решение № 4282 от 22.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 10806/2017 г., III о., докладчик съдията Албена Радославова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по две касационни жалби, предявени съответно от кмета на Община Враца чрез юрк. Р. Владинова и от Н. Статков от [населено място], срещу решение № 263 от 13.07.2017 г., постановено по адм. дело № 339/2017 г. по описа на Административен съд - Враца. С касационната жалба на Н. Статков, озаглавена "Иск за допълване; Жалба в защита" се навеждат неясни и объркани твърдения за неправилност на съдебния акт, както и факти, неотносими към предмета на спора. Иска се отмяна на решението в частта му, с която на кмета на Община Враца са дадени указания за ново произнасяне по заявление вх. № 9400-0-4057/23.03.2017 г. и пояснение към заявление вх. № 9400-0-4057/1 от 27.03.2017 г. Касационният жалбоподател, кметът на Община Враца, твърди неправилност на съдебното решение като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, в противоречие с материалноправните разпоредби и необоснованост – касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Моли съдебното решение да бъде отменено и, вместо него, ВАС да постанови друго по съществото на спора, с което да отхвърли жалбата на Н. Статков срещу изричния отказ на кмета на Община Враца, обективиран в негово писмо изх. № 9400-0-4057/2 от 03.05.2017 г. Претендира разноски. Редовно призован за съдебно заседание, касационният жалбоподател Н. Статков се явява лично, поддържа касационната жалба, а по същество твърди неправилност на атакуваното с нея съдебно решение по съображения, изложени в четири броя "Допълнения на жалба за обезщетение", два броя "Искове за поправка на протокол"/"Жалба против протоколни определения"; "Отговор – допълнение"; "Сигнал – изявление за обезпечение", както и устно – в хода по същество. Касационният жалбоподател, кметът на Община Враца, редовно призован, не изпраща представител и не депозира писмен отговор или писмени бележки по същество. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност и на двете касационни жалби. Касационните жалби са подадени в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежни страни в първоинстанционното производство. Докато касационната жалба на кмета на Община Враца е предявена срещу неблагоприятно за тази страна съдебно решение, поради което е допустима, касационната жалба на Н. Статков се явява недопустима като предявена от лице без правен интерес от обжалване, тъй като е предявена срещу благоприятен за този касатор съдебен акт. С обжалваното съдебно решение Административен съд - Враца е отменил по жалба на Н. Статков Писмо рег. № 9400-0-4057/2 от 03.05.2017 г. на зам. кмета на Община Враца, действал при условията на заместване, по заявление вх. № 9400-0-4057/23.03.2017 г. и пояснение към заявление вх. № 9400-0-4057/1 от 27.03.2017 г., депозирани от Статков, и е изпратил преписката на Кмета на Община Враца за ново произнасяне по цитираните по-горе заявления при съобразяване с указанията, съдържащи се в мотивите на съдебния акт, в 14-дневен срок от влизане на решението в сила. С отмененото писмо, изхождайки от съдържанието на заявлението и приложените към него доказателства – решение по гр. д. № 70579/2009 г. по описа на РС – Монтана и решение № 512/14.09.2011 г. на ОС "Земеделие"-Враца, административният орган е заключил, че не е в компетентността му да възстановява собственост върху земеделски земи и не разполага със законови правомощия да отрежда равностойни имоти по преценка на заинтересованото лице, съответно – да изземва функции на други органи и учреждения. За да постанови отменителния си диспозитив, съдът е заключил, че атакуваното писмо на зам. кмета на община – Враца има белезите на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК, тъй като непосредствено засяга права и законни интереси на жалбоподателя във връзка със заявеното от него искане за довършване на процедурата по възстановяване правото му на собственост върху земеделски имот. Макар издадено от компетентен при условията на заповед № 659/26.04.2017 г. за заместване орган и в писмена форма, съдът е приел, че административният акт не съдържа всички изискуеми по смисъла на чл. 59 от АПК реквизити - не са посочени наименованието на акта, правните основания за издаването му, липсва и разпоредителна част на същия. Съдът е приел горепосочените несъответствия за съществени нарушения на съдопроизводствените правила по смисъла на чл. 146, т. 2 от АПК. АС-Враца е приел наличието и на други съществени нарушения на съдопроизводствените правила при издаване на атакуваното писмо, наред с цитираните по-горе. Според решаващият съдебен състав административният орган е издал акта си по нередовно и неуточнено като искане заявление, от съдържанието на което не е ясно каква конкретна административна услуга е поискал заявителя от гл. архитект на общината – дали е искал предоставяне на налични общински парцел срещу възстановения му в реални граници бивш земеделски имот или всъщност е искал издаване на удостоверение и скица по чл. 13 от ППЗСПЗЗ. След като е направил пълен правен анализ на различните етапи от процедурата по възстановяване собствеността върху бивш земеделски имот, понастоящем в регулация по см. на чл. 10, ал. 7 от ЗСПЗЗ и, предвид наличието на решение на ОСЗ-Враца за възстановяване в полза на жалбоподателя на земеделски имот в стари реални граници, който Статков твърди, че е в регулация, съдът е заключил, че административният орган не е изяснил предмета на искането, обективирано в заявление вх. № 9400-0-4057/23.03.2017 г., допълнено със заявление от 27.03.2017 г., което е довело до неправомерен отказ и препращане на заявителя към Общинска служба "Земеделие" – Враца. Според АС-Враца посочените по-горе съществени нарушения на съдопроизводствените правила са довели и до постановяване на административния акт в противоречие с материалния закон, поради което съдът е отменил обжалваното писмо, върнал е делото във вид на преписка за ново произнасяне на кмета на община Враца при съобразяване с указанията на съда и на основание чл. 174 от АПК е определил 14-дневен срок за постановяване на новия акт. Решението е валидно, допустимо и правилно. По касационната жалба на Н. Статков: Настоящият съдебен състав на ВАС намира, че въпреки обстоятелството, че касационната жалба на Статков е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна в първоинстанционното производство, същата е недопустима поради липса на правен интерес за касатора от предявяването й, тъй като решението е благоприятно за него. Постановеният от съда диспозитив на обжалваното решение удовлетворява касатора Статков изцяло, тъй като обжалваният от същия изричен отказ, обективиран в Писмо с изх. № 9400-0-4057/2 от 03.05.2017 г., е отменен, а преписката е изпратена на компетентния административен орган – кмета на Община Враца за ново произнасяне по заявление вх. № 9400-0-4057/23.03.2017 г., допълнено със заявление вх. № 9400-0-4057/1 от 27.03.2017 г. при съобразяване с указанията по прилагане на закона, съдържащи се в мотивите на решението. С оглед гореизложеното, макар предявена в срок, касационната жалба на Н. Статков се явява недопустима на основание чл. 159, т. 4 от АПК във вр. с чл. 228 от АПК. Същата следва да бъде оставена без разглеждане, а производството по делото в тази му част – прекратено. Доколкото от съдържанието на касационната жалба на Статков /във всичките й уточнения и допълнения/ може да се приеме, че същата съдържа и искане за поправка на протокол от съдебно заседание, проведено на 05.07.2017 г. по адм. дело № 339/2017 г. по описа на Административен съд - Враца, то това искане отново е недопустимо, тъй като с Определение от 25.07.2017 г. Административен съд - Враца вече се е произнесъл по същото искане, отхвърляйки го. По касационната жалба на кмета на Община Враца: Касационната жалба на кмета на община – Враца е неоснователна. Настоящата касационна инстанция споделя изцяло развитите от Административен съд – Враца фактически и правни изводи за незаконосъобразност на отменения административен акт. Правилно административният съд е приел, че оспореният изричен отказ на кмета на Община Враца, обективиран в писмо изх. рег. № 9400-0-4057/2 от 03.05.2017 г. на зам. кмета на Община Враца, има белезите на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК, тъй като непосредствено засяга права и законни интереси на жалбоподателя във връзка със заявеното от него искане за довършване на процедурата по възстановяване правото на собственост върху земеделски имот. Обосновано съдът е приел, че оспореното писмо е издавено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, тъй като същото, макар издадено в писмена форма, не съдържа всички императивно изискуеми реквизити на административния акт по смисъла на чл. 59 от АПК. В случая следва да бъдат споделени изводите на първоинстанционния съд за незаконосъобразност на процесното писмо, вследствие на нарушение на административно производствените правила - несъответствие с императивните изисквания на чл. 59, ал. 2, т. 2, 4, 5 и 7 от АПК. Обосновано административният съд е приел, че при издаване на оспореното писмо са допуснати и други съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Правилно съдът е заключил, че административният орган не е изяснил предмета на искането, съдържащо се в заявление вх. № 9400-0-4057/23.03.2017 г. и направеното към него допълнение вх. № 9400-0-4057/1//27.03.2017 г., като неясен остава характерът на исканата административна услуга, доколкото от съдържанието на допълнителното заявление от 27.03.2017 г. би могло да се предположи, че искането е за издаване на удостоверение и скица по чл. 13 от ППЗСПЗЗ, което е в компетентността на техническата служба при община – Враца. Ако заявлението е неясно или непълно, административният орган е следвало да укаже на заявителя да уточни искането си, съответно да представи допълнителни писмени доказателства, но не и да постанови отказ, без да уточни предмета на отправеното до него искане. На заявителя не са били давани никакви указания за отстраняване нередовностите на подаденото заявление, поради което приложима е императивната разпоредба на чл. 30, ал. 2 от АПК, задължаваща административния орган да изиска от заявителя да отстрани нередовностите в заявленията, като му укаже да конкретизира исканата административна услуга и го предупреди, че при неотстраняване на тези нередовности, административното производство пред него ще бъде прекратено. Правилно административният съд е приел, че като не е изпълнил тези свои задължения по закон, административният орган, постановявайки акта си, е допуснал съществени нарушения на административнопроизводствените правила, довели от своя страна и до противоречие с материалния закон – основания за отмяна на административния акт по чл. 146, т. 3 и т. 4 от АПК. По горните съображения касационната жалба на кмета на Община Враца се явява неоснователна, а обжалваното с нея съдебно решение като правилно следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 215 във вр. с чл. 159, т. 4 във вр. с чл. 228 от АПК и чл. 221, ал. 2, предл. първо, Върховният административен съд, трето отделение,