Решение № 276 от 11.1.2024 г. на ВАС по адм. д. № 9230/2023 г.

Производство по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Мириус 2013 ЕООД, гр. Варна, чрез процесуален представител, срещу Решение 842 от 16.06.2023 г. на Административен съд Варна, постановено по адм. дело 163/2023 г. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата на дружеството срещу Решение РД-02-16-3/06.01.2023 г. на ръководителя на Управляващия орган (УО) на Оперативна програма "Иновации и конкурентоспособност" 2014-2020 г. (ОПИК), с което е отказано предоставянето на безвъзмездна помощ на кандидата Мириус 2013" ЕООД, включен под номер 25 в Списък на резервните проектни предложения, подредени по реда на тяхното класиране, които успешно са преминали оценяването, но за които не достига финансиране" в Сектор I Хотелиерство и Ресторантьорство, по процедура BG16RFOP002-2.089 Подкрепа за малки предприятия с оборот над 500 000 лв. за преодоляване на икономическите последствия от пандемията COVID-19. Касаторът счита обжалваното решение за неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди, че първоинстанционният съд не e обсъдил доводите, че органът не се е съобразил със задължителните указания на ВАС, обективирани в Решение 11043/01.12.2022 г. по адм. дело 6305/2022 г. Счита, че необосновано първоинстанционният съд е приел, че на 08.11.2021 г. дружеството е представило декларация по чл. 3 и 4 от Закона за малките и средните предприятия (ЗМСП), в която е посочило, че е средно предприятие. Твърди, че по делото не е събрано като доказателство втора декларация по чл. 3 и 4 ЗМСП, надлежно подписана от управителя на Мириус 2013 ЕООД и ако се установява наличието на такава декларация, то тя е последващо подадена от дружеството в изпълнение на незаконосъобразни указания от страна на УО. Според касатора първоинстанционният съд не е съобразил, че отказът на ръководителя на УО недопустимо е мотивиран с правни категории, каквито са легалните дефиниции за дружество-майка и за дъщерни дружества, неотносими към конкретния случай. Твърди, че съдът прави смесване на свързаността по смисъла на Търговския закон и свързаността по смисъла на ЗМСП между Мириус 2013 ЕООД, Крисия АД и останалите осем търговски дружества, в които Крисия АД е едноличен собственик на капитала им. Счита, че органът недопустимо разглежда изброените търговски дружества през хипотезата на дружество-майка за Крисия АД по смисъла на §1, т. 18 от ДР на Закона за счетоводството и дъщерни дружества за другите търговски дружества по смисъла на § I, т. 4 от ДР на същия закон, а в случая е ограничен и следва да се придържа единствено към разпоредбите на ЗМСП по въпроса малко или средно предприятие е дружеството-кандидат. Сочи, че неправилно и в противоречие с изводите на ВАС, първоинстанционният съд приема, че след като осемте дружества осъществяват отношения по чл. 4, ал. 5, т. 1 с Крисия АД, следва, че на основание чл. 4, ал. 7 ЗМСП Мириус 2013 ЕООД е свързано лице с тях. Според касатора не е спорно, че е налице свързаност по смисъла на §1, т. 6, във вр. с §1в, т. 1 ДР на Търговския закон, но неправилно съдът прилага разпоредбите за свързаност по смисъла на Търговския закон с текста на чл. 4, ал. 5, т. 1 ЗМСП. Счита, че съгласно ЗМСП, не е налице свързаност между Мириус 2013 ЕООД и търговските дружества, свързани поотделно с Крисия АД, защото Мириус 2013 ЕООД не осъществява по смисъла на чл. 4, ал. 7 ЗМСП с другите търговски дружества отношение по чл. 4, ал. 5, т. 1 ЗМСП не притежава никакви гласове в общите им събрания нито пряко, нито чрез Крисия АД. Твърди, че законовото изискване на чл. 4, ал. 7 ЗМСП за осъществяване на отношение между предприятията, следва да води до конкретен краен резултат. Така, осъществяването на отношение по смисъла на чл. 4, ал. 5, т. 1 ЗМСП между Мириус 2013 ЕООД и другите търговски дружества чрез Крисия АД, следва да доведе до резултата за Мириус 2013 ЕООД реално да притежава повече от половината от броя на гласовете в общото събрание на другите предприятия, което не е налице. Излага, че доколкото е налице свързаност между предприятията Мириус 2013 ЕООД и Крисия АД, със заключението на вещото лице е установено, че по показателите средносписъчен брой на персонала, годишен оборот, стойност на активите, общо за двете дружества за всяка от годините 2018, 2019 и 2020 г., свързаните предприятия покриват критериите за малко предприятие, посочени в чл. 3, ал. 2 ЗМСП. Прави искане решението да бъде отменено, като бъде отменен обжалваният административен акт. Претендира разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът по касационната жалба ръководителят на Управляващия орган на Оперативна програма "Иновации и конкурентоспособност" 2014-2020 г., чрез процесуален представител, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Прави искане съдът да остави в сила обжалваното решение. Претендира разноски по делото, като прави възражение за прекомерност на претендираните от касатора разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, Седмо отделение, като обсъди твърденията и доводите на касатора и възраженията на ответника и провери обжалваното решение, с оглед правомощията си по чл. 218, ал. 2 АПК, намира касационната жалба за допустима подадена е в срока по чл. 211 АПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. За да постанови обжалваното решение първоинстанционният съд е приел за установено от фактическа страна, следното: Съгласно чл. 26, ал. 1 изречение първо от Закона за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление (ЗУСЕФСУ, загл. изм. ДВ, бр. 51 от 2022 г., в сила от 01.07.2022 г.) ръководителят на управляващия орган на програмата, съответно на водещата програма, утвърждава за всяка процедура насоки и/или друг документ, определящи условията за кандидатстване и условията за изпълнение на одобрените проекти, а според ал. 6 на сочената норма утвърдените условия за кандидатстване и условия за изпълнение се публикуват на интернет страницата на съответната програма и в ИСУН заедно с обявата за откриване на процедурата чрез подбор. На 19.02.2021 г. със Заповед РД-16-270, издадена от ръководителя на УО на Оперативна програма "Иновации и конкурентоспособност" 2014-2020, са утвърдени пакет документи за провеждане на процедура за подбор на проекти BG16RFOP002-2.089 "Подкрепа за малки предприятия с оборот над 500 000 лв. за преодоляване на икономическите последствия от пандемията COVID-19" по приоритетна ос 2 "Предприемачество и капацитет за растеж на МСП", инвестиционен проект 2. 2. "Капацитет за растеж на МСП" на ОПИК. Целта е осигуряването на оперативен капитал за българските малки предприятия, реализирали оборот над 500 000 лв. за 2019 г., за справяне с последиците от пандемията COVID-19. С посочената заповед са одобрени Условията за кандидатстване по ОПИК 2014-2020 по процедура за подбор на проекти BG16RFOP002-2.089 "Подкрепа за малки предприятия с оборот над 500 000 лв. за преодоляване на икономическите последствия от пандемията COVID-19" и Критерии и методология за оценка на проектни предложения. Документите за кандидатстване по процедурата са публично достъпни на адрес: https://opic.bg/procedure/bg16rfop002-2089-podkrepa-za-malki-predpriyatiya-s-oborot-nad-500-000-lv-za-preodolyavane-na-ikonomicheskite-posledstviya-ot-pandemiyata-covid-19. На 02.03.2021 г. е подаден формуляр за кандидатстване от Мириус 2013 ЕООД за безвъзмездна финансова помощ по ОПИК, по процедура за подбор на проекти предложения BG16RFOP002-2.089 "Подкрепа за малки предприятия с оборот над 500 000 лв. за преодоляване на икономическите последствия от пандемията COVID-19", с проектно предложение BG16RFOP002-2.089.3831, което е включено в проверката на оценителната комисия в оперативен порядък на етап оценка на административното съответствие и допустимостта. Стойността на финансирането по проектното предложение е следвало да бъде в размер на 50 000 лева. На 15.10.2022 г. дружеството е уведомено, че след проведена оценка и одобрение на оценителен доклад от ръководителя на УО на ОПИК, проектното предложение на жалбоподателя е получило 25 точки и е включено в списъка на резервните проектни предложения от секторите С, G и I, одобрени за финансиране по процедурата, с максимален размер на финансовата помощ 50 000 лева. Указано е, че след представяне от страна на кандидата на документи, удостоверяващи документална допустимост, в случай че не са налице основания за издаване на решение за отказ, ще бъде изпратен за подписване административен договор за предоставяне на помощта. С това уведомление от кандидата са изискани допълнителни документи, включително, декларация за обстоятелствата по чл. 3 и чл. 4 ЗМСП за 2020 г.. С декларация за обстоятелствата по чл. 3 и чл. 4 ЗСМП от 28.10.2021 г. дружеството е декларирало, че за 2020 г. е малко предприятие и има свързаност с Крисия АД. На 02.11.2021 г. Мириус 2013 ЕООД е уведомено от ръководителя на УО за установена свързаност и с други лица. На 08.11.2021 г. дружеството е подало декларация, че е средно предприятие. На 19.11.2021 г. с Решение РД-11-1474 ръководителят на УО на ОПИК е отказал безвъзмездна финансова помощ на Мириус 2013 ЕООД. С Решение 11043/01.12.2022 г. по адм. дело 6305/2022 г. на ВАС е отменено Решение 577 от 26.04.2022 г. на Административен съд - Варна по адм. дело 2708/2021 г. и вместо него е отменено Решение РД-11-1474/19.11.2021 г. на ръководителя на УО на ОПИК и е изпратена преписката на органа за произнасяне съобразно дадените задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона. На 06.01.2023 г. с Решение РД-02-16-3, нa основание чл. 9, ал. 5, чл. 38, т. 3 (хипотеза първа) във връзка с чл. 36, ал. 2 ЗУСЕФСУ и т. 11.1.3) Критерии за допустимост на кандидатите" от Условията за кандидатстване, във връзка с влязлото в сила решение 11043/01.12.2022 г. на ВАС, ръководителят на УО на ОПИК е отказал предоставянето на безвъзмездна помощ на Мириус 2013" ЕООД, включен под номер 25 в Списък на резервните проектни предложения, подредени по реда на тяхното класиране, които успешно са преминали оценяването, но за които не достига финансиране" в Сектор I Хотелиерство и Ресторантьорство, по процедура BG16RFOP002-2.089. За да достигне до този извод, в рамките на извършената проверка преди сключване на административния договор за определяне на категорията на кандидата, в качеството му на свързано предприятие с дружествата Крисия АД, "Рея 21" ЕООД, Карме ЕООД, Пиринос ЕООД, Ремарк ЕООД, Пепет ЕООД, Топ капитал ЕООД, Билдринг ЕООД и Кармекс ЕООД, съобразявайки изискванията на чл. 46, ал. 2 и чл. 4, ал. 7 и чл. 4г, ал. 2 от ЗМСП, ръководителят на УО е установил, че за 2019 и 2020 г. жалбоподателят е "средно" предприятие. Формиран е извод, че касаторът не отговаря на изискването за бенефициер, посочено в подточка 3) на т. 11. 1. "Критерии за допустимост на кандидатите" от Условията, поради което е постановен отказ от предоставяне на безвъзмездна финансова помощ. По делото е изготвена и приета съдебно - счетоводна експертиза. Компетентността на издателя на решението е доказана с представената в съдебното производство Заповед РД-02-16-209/14.10.2022 г. на министъра на иновациите и растежа, с която издателят на акта е определен за ръководител на Управляващия орган на Оперативна програма "Иновации и конкурентоспособност 2014 2020 г.". Въз основа на така установените по делото факти, първоинстанционният съд е приел от правна страна, че административният акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон и неговата цел. Позовавайки се на чл. 4, ал. 7 ЗМСП и член 3, §3, ал.1, б. "а и ал. 3 от Препоръка на Комисията от 6 май 2003 г. относно дефиницията на микропредприятията, малките и средните предприятия, съдът е приел, че Мириус 13 ЕООД осъществява с Крисия АД отношение по чл. 4, ал. 5, т. 1 ЗМСП, като "Рея 21 ЕООД, Карме ЕООД, Пиринос ЕООД, Ремарк ЕООД, Пепет ЕООД, Топ капитал ЕООД, Билдринг ЕООД и Кармекс ЕООД също осъществяват отношения по чл. 4, ал. 5, т. 1 с Крисия АД. Приел е, че на основание чл. 4, ал. 7 ЗМСП Мириус 2013" ЕООД е свързано лице с Крисия АД и останалите осем дружества. Приел е, че чрез ССЕ е установено, че за 2020 г. Мириус 2013 ЕООД и свързаните с него предприятия са с персонал 91 лица, годишен оборот 2497 хил. лв. и стойност на активите 2436 хил. лв., и 2019 г. посочените свързани дружества са с персонал 153 лица, годишен оборот 4715 хил. лв. и стойност на активите 2098 хил. лв., от което следва, че за 2020 г. и за 2019 г. Мириус 13 е средно предприятие по смисъла на чл. 3, ал. 1, т. 1 ЗМСП и не отговаря на изискванията за малко предприятие, защото средносписъчният състав на персонала е над 50 души. Обосновал е извод, че дружеството-кандидат не отговаря на изискването въведено с Условията за кандидатстване, част 11.1 - Допустими кандидати, точка 3 и Препоръка на Комисията от 6.05.2003 г., относно определението за микро-, малки и средни предприятия (OB L 124, 20.5.2003 г.). Въз основа на горното съдът е направил извод за законосъобразност на акта и е отхвърлил жалбата. Решението е правилно. По делото е безспорно установено, че едно от изискванията за допустимост на кандидатите в процедура за подбор на проекти Подкрепа за малки предприятия с оборот над 500 000 лв. за преодоляване на икономическите последствия от пандемията COVID-19 е дружествата, подали проектни предложения да са малки предприятия по смисъла на чл. 3 ЗМСП. Двата критерия, според които дадени предприятия се определят за малки, съгласно чл. 3, ал. 2 ЗМСП, са: - средносписъчен брой на персонала, по-малък от 50 души, и 2. годишен оборот, който не превишава 19 500 000 лв., и/или стойност на активите, която не превишава 19 500 000 лв. Съгласно чл. 4, ал. 1 ЗМСП при изчисляване на данните по чл. 3 се взема предвид дали предприятието е независимо, дали e предприятие партньор по смисъла на ал. 3, или е свързано предприятие по смисъла на ал. 5. Разпоредбата на чл. 4, ал. 5 ЗМСП регламентира четири хипотези, при които предприятията се считат свързани. Съгласно чл. 4, ал. 5, т. 1 ЗМСП предприятията са свързани, когато едното предприятие притежава повече от половината от броя на гласовете в общото събрание на другото предприятие. По делото е безспорно установено, че едноличен собственик на капитала на Мириус 13 ЕООД е Крисия АД, като в случая между двете дружества са налице отношения на свързаност по смисъла на чл. 4, ал. 5, т. 1 ЗМПС. Установено е също така, че за 2020 г., 2019 г. Крисия АД е едноличен собственик на капитала и на "Рея 21 ЕООД, Карме ЕООД, Пиринос ЕООД, Ремарк ЕООД, Пепет ЕООД, Топ капитал ЕООД, Билдринг ЕООД и Кармекс ЕООД, видно от Търговски регистър. Спорният въпрос е дали Мириус 13 ЕООД е свързано лице с осемте дружества свързани с Крисия АД. Видно от чл. 4, ал. 7 ЗМСП предприятия, които осъществяват чрез едно или повече други предприятия някое от отношенията по ал. 5, се смятат за свързани предприятия, с изключение на случаите, когато лицата са висши училища или изследователски центрове. Посочената разпоредба води до извод, че Мириус 13 ЕООД, което осъществява чрез "Крисия" АД отношенията по чл. 4, ал. 5, т. 1 ЗМСП, е свързано лице и с "Рея 21 ЕООД, Карме ЕООД, Пиринос ЕООД, Ремарк ЕООД, Пепет ЕООД, Топ капитал ЕООД, Билдринг ЕООД и Кармекс ЕООД. В чл. 4г, ал. 2 ЗМСП е посочено, че когато предприятието е предприятие партньор по смисъла на чл. 4, ал. 3 или е свързано предприятие по смисъла на чл. 4, ал. 5, данните по чл. 3 се определят на базата на годишния му финансов отчет или консолидирания финансов отчет на предприятието, или консолидираните финансови отчети, в които предприятието е включено. Съгласно пар. 1, т. 7 от Допълнителните разпоредби на Закона за счетоводството (ЗСч) "консолидиран финансов отчет" е финансов отчет, който представя имущественото и финансовото състояние, отчетения финансов резултат, промените в паричните потоци и в собствения капитал на предприятията, включени в консолидирането, все едно че те са едно предприятие. Съгласно чл. 33 от ЗСч формата, структурата и съдържанието на консолидирания финансов отчет се определят с приложимите счетоводни стандарти. Консолидираните финансови отчети представят дейностите на предприятието майка и на всички контролирани от него (дъщерни) предприятия по смисъла на т. 4. 2. от Счетоводен стандарт (СС) 27 - Консолидирани финансови отчети и отчитане на инвестициите в дъщерни предприятия. Съгласно буква а) от посочената разпоредба консолидирани финансови отчети се съставят от предприятие майка, което притежава мнозинство от гласовете на акционерите или съдружниците в друго предприятие (дъщерно предприятие). Видно от изложеното Мириус 13 ЕООД е включено в консолидирания финансов отчет на "Крисия" АД, където са включени и дружествата, чийто едноличен собственик на капитала е акционерното дружество. Съответно, предвид разпоредбата на чл. 4г, ал. 2 ЗМСП данните по чл. 3 за Мириус 13 ЕООД следва да се определят на базата на консолидирания финансов отчет на "Крисия" АД, в който предприятието е включено. По делото е безспорно установено, че за 2020 г. Мириус 2013 ЕООД и свързаните с него предприятия са с персонал 91 лица, годишен оборот 2497 хил. лв. и стойност на активите 2436 хил. лв., и 2019 г. посочените свързани дружества са с персонал 153 лица, годишен оборот 4715 хил. лв. и стойност на активите 2098 хил. лв. Следва, че за 2020 г. и за 2019 г. Мириус 13 е средно предприятие по смисъла на чл. 3, ал. 1, т. 1 ЗМСП. Предвид посоченото правилно, на основание чл. 38, т. 3, хипотеза първа ЗУСЕФСУ, ръководителят на УО на ОПИК е отказал предоставянето на безвъзмездна финансова помощ на кандидата Мириус 13 ЕООД, доколкото същият не отговаря на изискването въведено с Условията за кандидатстване, част 11.1 - Допустими кандидати, точка 3 - кандидатите следва да са малко предприятие съгласно ЗМСП и Препоръка на Комисията от 6 май 2003 г. относно определението за микро-, малки и средни предприятия (ОВ L 124, 20.5.2003 г., стр. 36). Неоснователни са доводите на касатора, че не са изпълнени задължителните указания на ВАС, дадени в отменителното решение. ВАС е отменил предходния административен акт поради несъответствие между описаното във административния акт фактическо основание и правното такова, каквото нарушение в процесния спор не се установява. Обстоятелството дали дружеството е декларирало, че е средно предприятие или не, е ирелевантно с оглед установеното несъответствие с Условията. Като е достигнал до същите правни изводи първоинстанционният съд е постановил правилно съдебно решение, което следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора и направеното искане от ответника за присъждане на разноски, на основание чл. 143 АПК, Мириус 13 ЕООД следва да бъде осъдено да заплати на Министерство на иновациите и растежа - юридическото лице, в чиято структура е органът-ответник, 100 лева за юрисконсултско възнаграждение, определено в съответствие с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд