Решение № 8661 от 15.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 9753/2011 г.

Решение № 8661 от 15.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 9753/2011 г., V о., докладчик съдията Мариета Милева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на кмета на Столична община против решение № 2592 от 30.05.2011 г. по адм. дело № 2444/2011 г. на Административен съд - София град, с което е отменен мълчалив отказ на същия административен орган да се произнесе по подадено от Съюз на погребалните фирми в България заявление за достъп до обществена информация вх. № 94-ЗДОИ-5 от 21.01.2011 г. и преписката е върната на органа за произнасяне. Жалбоподателят поддържа, че решението е недопустимо, тъй като жалбата е просрочена, а по същество излага доводи за незаконосъобразност на съдебния акт с мотиви, че мълчалив отказ не е формиран. Моли решението да бъде обезсилено и производството по делото прекратено или евентуално - отменено, като се постанови нов акт по същество, с който жалбата на Съюза на погребалните фирми в България да бъде отхвърлена. Ответникът не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Като взе предвид изложеното в жалбата, данните по делото Върховният административен съд, пето отделение, констатира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от легитимирана страна и е допустима. Разгледана по същество, същата е основателна по следните съображения: Решението на Административен съд - София град е недопустимо. Същото е постановено при отсъствието на процесуална предпоставка за образуване на съдебно производството, тъй като административният акт е оспорен след изтичане на предвидения за това срок (чл. 159, т. 5 от АПК). Предмет на оспорване пред съда е мълчалив отказ на кмета на Столична община да се произнесе по заявление за достъп до обществена информация. Съгласно чл. 149, ал. 2 от АПК мълчаливият отказ може да се оспори в едномесечен срок от изтичането на срока, в който административният орган е бил длъжен да се произнесе. В случая заявлението за достъп до информация е подадено на 21.01.2011 г. и при липсата на обстоятелствата по чл. 30 и чл. 31 от Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ) за удължаване на срока (доказателства в този смисъл по делото не са представени) органът е длъжен да се произнесе по искането в 14-дневен срок от получаване на заявлението съгласно чл. 28, ал. 1 от ЗДОИ или до 4.02.2011 г. В случая това не е направено, като от последната дата следва да се изчисли предвидения в чл. 149, ал. 2 от АПК срок за оспорване. Този срок изтича на 4.03.2011 г. петък, обявен за неработен ден, поради което за последен ден на срока следва да се приеме 7.03.2011 г. - първият следващ присъствен ден съгласно чл. 60, ал. 6 от ГПК. Жалбата на Съюза на погребалните фирми в България е подадена в деловодството на общинската администрация на 9.03.2011 г., т. е. след изтичане на нормативно установения срок за оспорване на отказа. Поради това жалбата е следвало да бъде оставена без разглеждане, а производството по делото да бъде прекратено. Ето защо като разглежда оспорването и се произнася с решение по съществото на спора първоинстанционният съд постановява недопустим съдебен акт, който подлежи на обезсилване. Подадената на 21.02.2011 г. жалба до областния управител против мълчаливия отказ на кмета на Столична община (обстоятелство неоспорено от ответната страна) не може да обоснове различен извод. Решенията за достъп до обществена информация и отказите, включително мълчаливите, за предоставяне на достъп до обществена информация подлежат на оспорване пред административните съдилища или пред Върховния административен съд в зависимост от органа, който е издал акта, по реда на АПК (чл. 40 от ЗДОИ). Следователно и по арг. от чл. 82, ал. 6 от АПК тези актове не подлежат да оспорване по административен ред. Ето защо областният управител няма задължение да се произнесе по жалбата и сезирането му не може да обоснове прилагане на срока за оспорване, предвиден в нормата на чл. 149, ал. 3 от АПК, нито да мотивира извод за подаване на жалбата до съда в срок по арг. от чл. 62, ал. 2, изр. 2 от ГПК. По тези съображения и на основание чл. 221, ал. 3, пр. 1 от АПК Върховният административен съд, пето отделение,