Решение № 14238 от 23.12.2015 г. на ВАС по адм. д. № 13919/2014 г.

Решение № 14238 от 23.12.2015 г. на ВАС по адм. д. № 13919/2014 г., VIII о., докладчик председателят Емилия Миткова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба на "ВИ КЕЙ КОНСУЛТ" ЕООД срещу решение № 5428 от 11.08.2014 г., постановено по адм. д. № 883/2014 г. по описа на Административен съд София-град, с което е отхвърлена жалбата му срещу ревизионен акт /РА/ № 2101301639/18.05.2013 г., мълчаливо потвърден от директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" /ОДОП/- гр. София, при ЦУ на НАП. В жалбата се излагат доводи за неправилност на съдебното решение, като необосновано и постановено в противоречие на материалния закон - отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Подробни съображения, обосноваващи това оплакване се съдържат в касационната жалба, в която се иска отмяна на обжалваното решение и отмяна на процесния ревизионен акт. Ответникът по касационната жалба - директорът на Дирекция "ОДОП" - София, чрез представителя си юрисконсулт Станчева, взема становище за неоснователност на жалбата. Иска присъждане на юрисконсултско възнаграждение . Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, осмо отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима като подадени в срока по чл. 211 от АПК, а по същество за неоснователна. Предмет на обжалване пред първоинстанционния съд е бил ревизионен акт /РА/ № 2101301639/18.05.2013 г., мълчаливо потвърден от директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" /ОДОП/- гр. София, при ЦУ на НАП, с който на "ВИ КЕЙ КОНСУЛТ" ЕООД е отказано право на приспадане на данъчен кредит за данъчни периоди м. 05, м. 06, м. 07, м. 09, м. 10, м. 11 и м. 12.2011 г., м. 01, м. 02, м. 03, м. 04.2012 г. в общ размер на 815 444,31 лева по фактури, издадени от "Брат" ЕООД, "Ендлес" ЕООД, "Екстра строй" ЕООД, "Вейлмес" ЕООД и "Софграйн" ЕООД и са начислени лихви в общ размер на 111778,25 лв. За да постановени обжалваното решение, съдът е приел, че РА е издаден в хода на надлежно възложена данъчна ревизия, при извършването на която не са допуснати съществени нарушения на процедурните правила визирани в ДОПК. По същество на спора, съдът е приел на първо място, че предмет на доставките е газьол 0,1%. Посочил е, че транспортирането на горивото във връзка със сключения между Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" /ГД "ИН"/ и ревизираното лице договор № 798/22.12.2010 г. е от данъчния склад на "Сакса" ООД, петролен терминал в гр. Нови Искър. От съдържателя на склада са издавани акцизни данъчни документи (АДД), в които освен вида, количеството, размера на дължимия акциз е конкретизирано мястото на доставката, т. е. адресът, на който следва да бъде доставено горивото. В издадените от "Сакса" ООД АДД и приемо - предавателни протоколи, като получател на горивата е посочено "Гранд Петрол" ЕООД - предходен доставчик на "Брат" ЕООД, "Ендлес" ЕООД, "Екстра строй" ЕООД, "Вейлмес" ЕООД и "Софграйн" ЕООД, които са издали на жалбоподателя процесните данъчни фактури. В тези АДД изначално са отразени адресите на получаване на горивото, т. е. адресите на съответните места за лишаване от свобода, под юрисдикцията на ГД "ИН", при Министерство на правосъдието /МП/. При тези факти съдът е приел, че още към момента на издаване на АДД от страна на съдържателя на акцизния данъчен склад "Сакса" ООД, с отразен получател "Гранд Петрол" ЕООД са били известни крайните пунктове, на които следва да бъде доставено горивото. В подкрепа на този извод са и данните от представените товарителници, изготвени от "Сакса" ООД, видно от които е била известна и транспортната фирма, която ще извърши транспортирането на горивата, включително и регистрационен номер на камиона, името на водача. С оглед на това административният съд е приел, че представените приемно-предавателни протоколи не може сами по себе си да разколебаят горните изводи, защото не са издадени от оторизиран кантар, който може да извършва претегляне на горива, в тях не е посочен точен адрес и обект на натоварване. Първоинстанционният съд е приел, че логически правилен и обоснован се явява и изводът, че съставените договори за доставки на горива и протоколите за приемане/предаване, издадени между "Сакса" ООД, "Гранд Петрол" ЕООД и "доставчиците" "Брат" ЕООД, "Ендлес" ЕООД, "Екстра строй" ЕООД, "Вейлмес" ЕООД, "Софграйн" ЕООД и "ВИ КЕЙ КОНСУЛТ" ЕООД на една и съща дата, целят да създадат впечатление за наличие на отделно доставки, за да може да бъде упражнено с измамна цел право на приспадане на ДДС. Съдът е приел, че обстоятелството, констатирано от органите по приходите, че едно и също лице се явява като пълномощник и на "доставчиците", и на жалбоподателя подкрепя именно тезата, че "ВИ КЕЙ КОНСУЛТ" ЕООД съзнателно е участвало в описаната схема. Решението е правилно. Касационната инстанция намира за неоснователни възраженията на касатора за липса на мотиви в РА, тъй като в хода на ревизията е изготвен ревизионен доклад, който на основание чл. 120, ал. 2 ДОПК, е неразделна част от ревизионния акт. Съгласно чл. 117, ал. 2, т. 5 и т. 6 от ДОПК в РД се съдържат факти и обстоятелства, както и правни изводи въз основа на тези факти и обстоятелства. Тези формулировки напълно отговорят на значението на понятието "мотиви", което по своята същност представлява именно излагане на правни изводи въз основа на установените по преписката факти. Ето защо в РД се съдържат мотиви, които от своя страна са неразделна част от ревизионния акт, поради което възраженията на жалбоподателя в обратната посока са неоснователни. По делото е установено, че предмет на процесните доставки е газьол 0,1%, като освен процесните фактури, с доставчиците "Брат" ЕООД, "Ендлес" ЕООД, "Екстра строй" ЕООД, "Вейлмес" ЕООД и "Софграйн" ЕООД, са представени договори за покупко-продажба и приемо-предавателни протоколи между доставчиците и ревизираното лице. Като предходен доставчик на преките доставчици е посочено "Гранд Петрол" ЕООД като доказателства, за което са представени фактури между същите и приемо-предавателни протоколи. За наличието на процесните стоки у "Гранд Петрол" ЕООД са представени декларации за съответствие на качеството на течните горива, в които е посочен като вносител "Сакса" ООД, приемо- предавателни протоколи между "Гранд Петрол" ЕООД и "Сакса" ООД без посочено място на предаване, товарителници без подписи и акцизни данъчни документи с посочен като получател "Гранд Петрол" ЕООД. Не е спорно между страните, че между ревизираното лице и ГД "ИН" е сключен договор № 798/22.12.2010 г. за покупко продажба на стоки. По делото не е приложена спецификацията, посочена в чл. 1 от същия. Не е спорно, че газьол 0,1% е доставян до различни места за лишаване от свобода. Правилно административният съд е обсъдил поотделно и съвкупно доказателствата за наличие на предходни доставчици и отношенията им с преките доставчици и ревизираното лице в следствие, на което е достигнал до законосъобразни прани изводи. От така представените доказателства правилно административният съд е установил, че процесните количества газьол 0,1% са товарени в данъчния склад на "Сакса" ООД, петролен терминал в гр. Нови Искър и са откарвани директно до адресите на съответните места за лишаване от свобода, под юрисдикцията на ГД "ИН", при МП. Видно от доказателствата по делото сделките по веригата от доставчици са осъществявани на една и съща дата. Установява се, че стоката - газьол 0,1%, във фактурираните количества е натоварвана в склада на първото лице от веригата доставчици и е разтоварвана директно в съответните места за лишаване от свобода, под юрисдикцията на ГД "ИН", при МП, която се явява пето звено от веригата доставчици (купувач на ревизираното лице). Въз основа на обсъдените доказателства правилно и законосъобразно АС е достигнал до извода, че за целите на ЗДДС е налице префактуриране на стоки, без тяхното реално получаване от ревизираното лице. Като допълнителен аргумент в тази насока е фактът, че в хода на административното и съдебното производство жалбоподателят не е твърдял наличие на транзитна продажба. Законът не свързва задължението за начисляване на ДДС и правото на данъчен кредит единствено с издаването на данъчна фактура, а поставя изискването да е налице реално осъществена облагаема доставка. Легалната дефиниция на понятието данъчен кредит се съдържа в чл. 68, ал. 1 ЗДДС и това е сумата на данъка, която регистрирано лице има право да приспадне от данъчните си задължения по ЗДДС за получени от него стоки или услуги по облагаема доставка. Аналогично е законодателното решение при регламентиране на спорното право в нормата на чл. 69, ал. 1, т. 1 ЗДДС, съгласно която задълженото лице може да приспадне данъка за стоките или услугите, които доставчикът - регистрирано по ЗДДС закон лице, му е доставил или предстои да му достави. При анализа на представените и обсъдени доказателства се налага извода, че за целите на ЗДДС е налице префактуриране на стоки, без тяхното реално получаване. С оглед на изложеното и като е достигнал до същите правни изводи, съдът е постановил правилно решение, като не се установяват твърдените в жалбата касационни основания. Претенцията на ответника по жалбата за присъждане на юрисконсултско възнаграждение следва да бъде оставена без уважение, тъй като такова в размер на минималното адвокатско възнаграждение е присъдено за цялото производство от АС, съгласно разпоредбата на чл. 161, ал. 1, предл. 3 от ДОПК. Предвид на изложеното Върховният административен съд, осмо отделение, на основание чл. 221, ал. 2 от АПК