Решение № 5287 от 18.5.2023 г. на ВАС, V о.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от "Борнели" ЕООД, гр. Варна, срещу решение 1022/22.07.2022 г. по адм. дело 638/2022 г. на Административен съд - Варна, с което е отхвърлена жалбата му против акт за прекратяване на биологичен ангажимент по мярка 11 "Биологично земеделие" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 - 2020 г. за кампания 2019 г. с изх. 01 -2600/426 от 31.01.2022 г., издаден от заместник - изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие". Касаторът поддържа в касационната жалба и в писмена молба чрез процесуален представител, че обжалваното решение е неправилно - постановено при съществени процесуални нарушения, в противоречие с материалния закон, навежда и доводи за необоснованост, иска отмяната му, отмяна на акта, присъждане на разноски по делото. Ответникът по касационна жалба - заместник - изпълнителният директор на ДФЗ, в писмен отговор чрез процесуален представител иска оставяне на решението в сила, присъждане на разноски по делото и юрисконсултско възнаграждение, при условията на алтернативност прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на другата страна. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 209 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна, а разгледана по същество за основателна. За да постанови обжалваното решение, АС е приел, че оспореният акт за прекратяване на агроекологичен ангажимент по мярка 11"Биологично земеделие" за кампания 2019 е издаден от компетентен орган, в изискуемата писмена форма, съдържа необходимите реквизити, в съответствие е с приложимото и цитирано в него материално право е - Наредба 4/24.02.2015 г. и целта на закона. Решението е неправилно. Неправилно АС е приел, че оспореният индивидуален административен акт отговаря на изискванията на чл.59, ал.2, т.4 АПК за посочване на фактическите основания за издаване на акта. В него не е посочено дори за коя година е одобрен първия му ангажимент на мярка 11 "Биологично земеделие", нито през коя година поради увеличена площ е поел нов ангажимент - обстоятелства посочени за пръв път в придружителното писмо, с което е изпратена преписката до съда. Нито в акта, нито в придружителното писмо са посочени или обсъдени представените от земеделския производител сертификати от 2019 и 2020 г., не е обсъдено съдържанието ми, нито е посочено защо въпреки представянето им в административното производство е прекратен ангажимента на основание чл.33, ал.1, т.2 Наредба 4/24.02.2015 г, задължаващо го да представи сертификати, удостоверяващи наличие на биологична продукция. Не на последно място, доколкото сертификатите удостоверяват биологична продукция за няколко вида култури, не става ясно от съдържанието на акта коя е културата, заради която е прекратен ангажиментът. В писмото липсва позоваване на други, съдържащи се в преписката документи, поради което не биха могли да се търсят фактическите основания в други документи от преписката. Представеното становище от административния орган след първото по делото заседание също не попада в нито една от хипотезите по ТР 16/1975 на ВС, ОСГК, допускащи последващо мотивиране на акта преди изпращането му в съда, но във всички случаи не и при проведеното вече първо съдебно заседание по жалбата срещу него. Основателно е оплакването на касатора, че в противоречие с разпоредбата на чл.59, ал.2, т.4 АПК е установяването от съда на фактически основания за издаване на акта, непосочени в самия акт, чрез анализ на доказателствата по преписката. С оглед изложеното решението като неправилно следва да бъде отменено и вместо това да бъде отменен оспорвания акт. С оглед изхода на делото на касатора следва да се присъдят направените разноски за касационната инстанция в размер на 1170 лева - 370 лева държавна такса и 800 лева заплатено адвокатско възнаграждение и 852 лева разноски за първата инстанция - 800 лева адвокатско възнаграждение и 52 лева заплатени държавни такси или общо 2022 лева, платими от ДФЗ, като заплатеното адвокатско възнаграждение не е прекомерно предвид фактическата и правна сложност на делото. Воден от горното и на основание чл.222, ал.1 АПК Върховният административен съд, пето отделение