Решение № 16425 от 3.12.2019 г. на ВАС по адм. д. № 4738/2019 г.

Решение № 16425 от 3.12.2019 г. на ВАС по адм. д. № 4738/2019 г., IV о., докладчик съдията Красимир Кънчев Производството е по реда на чл. 208-228 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от Н. Пищалов от [населено място], подадена чрез упълномощения представител адвокат Д. Златкова. Жалбата е срещу решение № 49 от 26.02.2019 г., постановено по адм. дело № 423/2018 г. от Административен съд – Кюстендил. С него е отхвърлена жалбата на касатора срещу акт за прекратяване на биологичен ангажимент по мярка 11 "Биологично земеделие" от ПРСР за периода 2014-2020 за кампания 2017 г. с изх. № 01-6500/5555 от 18.07.2018 г., издаден от заместник изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" /ДФ3/. С касационната жалба се релевират доводи за неправилност на обжалваното съдебно решение като постановено при неправилно приложение на материалния закон – касационно отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяната му и постановяването на ново решение по същество, с което оспореният административен акт да бъде отменен като незаконосъобразен. Претендира се и присъждане на сторените съдебни разноски пред двете инстанции. Ответникът – заместник изпълнителният директор на ДФЗ не ангажира становище по жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Счита, че обжалваното съдебно решение не страда от пороци по чл. 209, т. 3 от АПК, налагащи отмяната му, поради което същото следвало да се остави в сила, а касационната жалба - да се остави без уважение като неоснователна. Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество съобразно чл. 218 от АПК, касационната жалба е неоснователна. Производството пред Административен съд – Кюстендил е било образувано по жалба на Н. Пищалов против акт за прекратяване на биологичен ангажимент по мярка 11 "Биологично земеделие" от ПРСР за периода 2014-2020 за кампания 2017 г. с изх. № 01-6500/5555 от 18.07.2018 г., издаден от заместник изпълнителния директор на ДФЗ. С него на основание чл. 15, ал. 1 от Наредба № 4 от 24.02.2015 г. за прилагане на мярка 11 "Биологично земеделие" от ПРСР за периода 2014-2020 г. /Наредба № 4/24.02.2015 г., Наредбата/, е прекратен биологичен ангажимент по мярка 11 "Биологично земеделие" от ПРСР 2014 - 2020 г. за кампания 2017 г., поет от Н. Пищалов – земеделски производител с УРН 413424, поради неизпълнение на изискванията по чл. 16, ал. 1 и/или ал. 2 от Наредбата. С обжалваното решение № 49 от 26.02.2019 г. по адм. дело № 423/2018 г. Административен съд – Кюстендил е отхвърлил жалбата. За да постанови този резултат, е приел, че оспореният пред него акт е издаден от компетентен орган в кръга на неговите правомощия, предвид делегираните от изпълнителния директор на ДФЗ с негова заповед № 03-РД/715 от 27.06.2017 г. на заместник изпълнителния директор правомощия за издаване и подписване на уведомителни писма за образуване на производства за прекратяване на агроекологични ангажименти, както и за издаване и подписване на актове за прекратяване на агроекологични ангажименти, вкл. по мярка 11 "Биологично земеделие" от ПРСР2014-2020 г. Актът бил издаден в писмена форма и с необходимото съдържание по чл. 59, ал. 2 от АПК. Същият съдържал изложение на фактическите и правни основания, въз основа на които е издаден. Съдът не е констатирал допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Според съда, оспореният акт бил и материално законосъобразен. Същият бил издаден на основание чл. 15, ал. 1 от Наредба № 4/24.02.2015 г., като от представените доказателства не се доказвало изпълнението на изискванията по чл. 16, ал. 1 и/или ал. 2 от Наредбата. Неприложими за случая били и уредените в чл. 16, ал. 5 и ал. 6 от Наредбата специални хипотези, доколкото оспорващият не твърдял, а и по делото липсвали доказателства, за поет предходен ангажимент по процесното направление. При това съдът е приел, че са били налице материалноправните предпоставки за упражняване на правомощието на органа по чл. 15, ал. 1 от Наредбата за прекратяване на биологичния ангажимент, поет от жалбоподателя по мярка 11 "Биологично земеделие". Обжалваното решение е правилно. Съгласно чл. 15, ал. 1 от Наредба № 4/24.02.2015 г. Държавен фонд "Земеделие" прекратява поетия ангажимент и подпомаганите лица възстановяват 100% от получената финансова помощ, когато не са изпълнени изискванията по чл. 16, ал. 1 и/или ал. 2. Според чл. 16, ал. 1 от Наредбата, кандидатът за подпомагане или изрично упълномощено лице трябва да премине агроекологично или биологично обучение с минимална продължителност 18 часа или демонстрационна дейност, свързана с приоритет 4 по мярка 1 "Трансфер на знания и действия за осведомяване" от ПРСР 2014-2020 г., с минимална продължителност от 3 дни, до 31 декември на втората година от първото одобрение на заявлението за подпомагане по съответното направление или да докажат наличие на опит в извършването на направленията, които са избрали да прилагат. От данните по делото безспорно е установено, че Н. Пищалов е подал заявление за подпомагане и е одобрен за участие по мярка 11 "Биологично земеделие", направление "Биологично растениевъдство" за кампания 2015 г. Поради това крайният срок за провеждане на обучението по чл. 16, ал. 1 от Наредба № 4/24.02.2015 г. е 31.12.2016 г., която е втората година от първото одобрение на заявлението за подпомагане. В същото време касаторът не твърди да е упълномощил друго лице да извършва биологичните дейности, поради което правилно първоинстанционният съд е приел, че ал. 2 на чл. 16 в случая е неприложима. С ал. 3 и ал. 4 на чл. 16 от Наредба № 4/24.02.2015 г. се определя кръгът от документи, с които могат да се докажат изпълнението на изискванията и опитът по ал. 1 на същия текст от Наредбата. След направения подробен анализ на документите, представени от жалбоподателя, съдът е стигнал до обоснован извод, че никой от тях не установява изпълнението на изискването на чл. 16, ал. 1 от Наредбата - за преминато обучение или придобит опит в извършване на направление "Биологично растениевъдство". За доказване изпълнение на изискванията по чл. 16, ал. 1 касаторът е представил диплома за образователна и научна степен "доктор" по научна специалност "Икономика и управление" въз основа на защитена дисертация на тема "Оценка на устойчивостта на аграрния сектор", както и удостоверение с изх. № НИД 21-03/04.10.2010 г., издадено от заместник-ректора на УНСС в уверение на това, че Н. Пищалов е бил докторант по научна специалност "Икономика и управление" към катедра "Икономика на природни ресурси" ("Агробизнес"). След подробно обсъждане на тези документи, първоинстанционният съд е стигнал до правилен извод, че същите не покриват изискванията, заложени в чл. 16, ал. 1 от Наредба № 4, тъй като този дисертационен труд е по специалността "Икономика и управление". А нормата на чл. 16, ал. 4, т. 2 от Наредба № 4 допуска опит по научна степен "доктор", но само за "квалификация земеделие, зооинженерство или ветеринарна медицина". Пред настоящата инстанция са представени и три отзива на дисертационния труд за присъждане на образователна степен "доктор" на тема "Оценка на устойчивостта на аграрния сектор", издадени съответно от Селскостопанската академия – Институт по аграрна икономика, от Министерството на земеделието и от Катедра "Управление на ресурсите и природоползването, факултет "Стопанско управление" при Лесотехническия университет. Същите обаче не променят извода, че макар и да се отнася до аграрния сектор, дисертацията има икономическа насоченост. По делото са представени също: удостоверение за успешно завършен курс на обучение от 150 часа на тема "Традиции и иновации в отглеждането на роза, лавандула, кориандър и салвия"; академична справка от УНСС – Общоикономически факултет; сертификат за участие в проект "Екологичен мониторинг на р. Драговищица" и писмо-потвърждение относно това, че в периода 25.06.2014 г. – 31.12.2014 г. Н. Пищалов е работил като експерт Инженер по околната среда при "Гълф Кейстоун Петролеум Интернешънъл" ООД. Тези документи обаче също не удостоверяват, че касаторът отговаря на формално заложените в чл. 16, ал. 1 от Наредба № 4/24.02.2015 г. изисквания за преминато агроекологично или биологично обучение и не са сред кръга документи, изброени в т. 2 на ал. 4 на същия текст, удостоверяващи завършено от Н. Пищалов средно професионално, висше образование, получена образователна и научна степен "доктор" или научна степен "доктор на науките" с квалификация земеделие, зооинженерство или ветеринарна медицина. Всички представени и пред първоинстанционния съд и пред касационната инстанция доказателства се отнасят до придобита научна степен и опит на кандидата за подпомагане с насоченост в областта на икономиката и опазването на околната среда. В тази връзка неоснователно е възражението на касатора за идентичност на представените от него документи с изискуемите. Както вече беше отбелязано, Наредбата въвежда формални изисквания, които в случая не са били изпълнени от кандидата за подпомагане. Представеното удостоверение за успешно завършен курс на обучение от 150 часа на тема "Традиции и иновации в отглеждането на роза, лавандула, кориандър и салвия", проведен от лицензиран център за професионално обучение към "Евробул тренинг" ООД – гр. Пловдив за периода 29.07.2011 г. – 22.08.2011 г., както правилно е приел и първоинстанционният съд, не доказва преминаването на обучение по мярка 214 "Агроекологични плащания" от ПРСР за периода 2007 – 2013 г., каквато възможност предоставя чл. 16, ал. 4, т. 1 от Наредбата. Обосновано административният съд е приел също, че от представените сертификати от контролираща институция, с които се цели доказване на опит по ал. 1 на чл. 16 от Наредбата /възможност дадена с т. 3 на ал. 4 от чл. 16/, единственият сертификат, удостоверяващ наличие на биологична продукция е издаден след крайния срок по чл. 16, ал. 1 от Наредбата – 31.12.2016 г. Посоченият сертификат е издаден на 30.10.2018 г., която дата е дори след постановяване на оспорения акт за прекратяване на биологичния ангажимент. При това правилно е приетото от първоинстанционния съд, че Н. Пищалов не е доказал обучение и опит в извършването на направлението "Биологично растениевъдство" по мярка 11 "Биологично земеделие", с което е нарушил изискванията по чл. 16, ал. 1 от Наредба № 4. По тези доводи и по мотивите, изложени от първоинстанционния съд, към които настоящата инстанция може да препрати, съгласно разпоредбата на чл. 221, ал. 2, изр. 2 от АПК, обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора искането на касатора за присъждане на направените разноски следва като неоснователно да бъде оставено без уважение. Ответникът не е отправил претенция за присъждане на разноски, поради което съдът не дължи произнасяне. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо на изр. първо от АПК, настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение,