Решение № 15586 от 25.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 5781/2013 г.

Решение № 15586 от 25.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 5781/2013 г., IV о., докладчик съдията Тодор Петков Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба, подадена от изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" - Разплащателна агенция, чрез процесуалния му представител юрисконсулт Митев, против решение № 1368/27.02.2013 г. по адм. дело № 9892/2012 г. на Административен съд София - град, с което по жалбата на Витан Карамфилов Хаджиев е отменено като незаконосъобразно Уведомително писмо изх. № 02 - 210 -6500/2198 от 29.06.2012 г. на изпълнителния директор на ДФ "Земеделие", в обжалваната част. В касационната жалба са наведени оплаквания за неправилност на решението като необосновано, постановено в противоречие с материалния закон и при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, във връзка с които обстоятелствено са релевирани доводи. Претендира се отмяна на решението, при което да се отхвърли жалбата, по която е образувано първоинстанционното производство и присъждане на разноските за двете инстанции, в т. ч. юрисконсултско възнаграждение. Ответникът Витан Карамфилов Хаджиев в писмено становище релевира доводи за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, четвърто отделение намира касационната жалба за допустима, като подадена от легитимирано лице и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а разгледана по същество - за основателна, по следните съображения: Производството пред Административен съд София-град е образувано по жалбата на Витан Карамфилов Хаджиев от с. Катраница, общ. Смолян срещу Уведомително писмо изх. № 02 - 210 -6500/2198 от 29.06.2012 г. на изпълнителния директор на ДФ "Земеделие", в частта, с която е отказано финансово подпомагане по подадено от Хаджиев общо заявление за плащания на площ по схемите и марките за директни плащания за 2011 г. с УИП 21/300311/57210 по Схемата за единно плащане на площ (СЕПП) в размер на 1534.52 лв. на основание чл. 43, ал. З т. 1 и т. 4 от ЗПЗП и по Плащанията за земеделски стопани за природни ограничения в планинските район (НР1) в размер на 1741,64 лв. на основание чл. 1, ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 1 от Наредба № 11 от 03.04.2008 г. С обжалваното решение административният съд е приел, че оспореният акт е издаден от компетентен орган в кръга на делегираните му правомощия, но в нарушение на предвидената в чл. 59 АПК форма, а именно: в акта не са посочени индивидуализиращи случая факти - по отношение на отказаните за подпомагане площи по СЕПП и НР1 не са изложени и фактически обстоятелства за издаването му, във връзка с изложеното по горе, не е посочено и защо на базата на какви факти се приема, че блоковете не са стопанисвани или кои са с площ по - малка от допустимата за подпомагане по отношение на мерките СЕПП, кои площи са заявени повече от ползваните, или защо площите на жалбоподателя и кои от тях не се намират в райони неблагоприятни за подпомагане по НР1. В тази връзка съдът е приел за недопустимо установяванията на фактическите обстоятелства за издаването па оспореното писмо със СТЕ, която е ангажирана от касатора именно с цел да бъдат установени и доказани фактическите обстоятелства за издаването на оспореното уведомително писмо. По тези съображения не е ценил експертизата като доказателство по делото, поради това, че с нея се добавят фактическите основания за издаването на уведомителното писмо, което е процесуално недопустимо, тъй като е недопустимо санирането на нередовност в административния акт във фазата на съдебното производство. Отделно от това е прието, че по делото не е доказано наличието нито на площи с размери под допустимите по чл. 39, ал. 2 от ЗПЗП. Това е така, тъй като от представените снимки не може да бъде установено кога е извършено заснемането, за да бъде извършена релевантна преценка, а е извършена кръстосана проверка само по административен ред и върху данни, за които не са представени доказателства, че са актуални към момента на извършването й. При тези обстоятелства съдът е отменил оспореният административен акт в обжалваната част като основно приел, че при извършване на проверката са допуснати съществени нарушения на административно производствените правила и данните от нея не могат да обосноват отказа за финансиране, поради това, че не може да се приеме за вярна, поради неустановеност на данните, върху които е извършена. Решението е неправилно, тъй като изводите на съда не съответстват на фактите по делото и действителното правно положение. Не е налице визираното от съда съществено процесуално нарушение на административнопроизводствените правила, а именно, че на жалбоподателя не е дадена възможност в рамките на административното производство да се запознае с констатациите касаещи откритите нередности, за да може да организира адекватно защитата си. По арг. от чл. 33 от Закон за подпомагане на земеделските производители /ЗПЗП/, Министерство на земеделието и храните /МЗХ/ е компетентен орган по създаване и поддържане на слой "Площи, подходящи за подпомагане по СЕПП за 2011", съставляващ част от система за идентификация на земеделските парцели /СИЗП/ . Този "слой" се приема от МЗХ по реда на издаване на общ административен акт. Начало на това производство е поставено със Заповед № 09Ч1214 от 22.12.2011 г. на министъра на земеделието и храните. Проектът на площите, включени в този "слой" е съобщен на адресите чрез публикуването му в интернет страницата на МЗХ Ведно с това възможността бенефициентите да направят възражения срещу предложения "слой площи подходящи за подпомагане за 2011" е съобщена и чрез разлепване на уведомления в Общинските служби по земеделие. В хода на административното производство очевидно е била дадена възможност на адресатите на акта (кандидатите, подали заявления за финансиране но схемите и мерките за директни плащания на площ за кампания 2011) да подадат възражения си срещу проекта на слой "Площи, . подходящи за подпомагане за; кампания 2010". Липсата на възражение има за последица съгласието на бенефициента с така направените констатации за допустими площи. След изтичане на срока, в който кандидатите са можели да възразят срещу констатациите на МЗХ, работна група при МЗХ е обобщила постъпилите възражения и е изследвала основателността им, което е видно от горепосочената заповед. Приетият слой "Площи, подходящи за подпомагане" е предаден на ДФЗ с писмо вх. № 02-0400/533 от 28.02.2012 г. ДФЗ е инкорпорирал тези данни в системата ИСАК и на база тях осъществява проверките за допустимостта за финансиране на декларираните от кандидатите земеделски парцели в подадените от тях заявления за кампания 2011 г. При положение, че жалбоподателя е имал възможността да подаде възражение срещу допустимия слой, но не го е направил са неоснователни следващи възражения в конкретиката на подаденото от него заявление. При административните проверки за допустимост на земеделските площи на жалбоподателя, ДФ "Земеделие" - Разплащателна агенция е задължена да спази императивната разпоредба на чл. 28, ал. 1 от Наредба № 105 от 22.08.2006 г. за условията и реда за създаване, поддържане, достъп и ползване на Интегрираната система за администриране и контрол, като използва интегрираната информационна система, която обединява наличните данни от системата за регистрация на кандидатите и на заявленията за подпомагане и СИЗП. Разплащателната агенция не може да откаже да не се съобрази с въведените в СИЗП данни за земеделските парцели от определения за това с нормативен акт в РБългария компетентен орган - МЗХ, които отразяват актуалното състояние на земеделските земи и са пряко относими към допустимостта на тяхното подпомагане. Касае се за обвързана компетентност на административния орган, която в този случай изключва възможността за преценката му относно това да откаже или не изплащане на субсидията, когато е налична официална информация, че заявените от жалбоподателя площи попадат извън специализирания за подпомагане слой. Посредством ИСАК, ДФЗ-РА единствено ползва въведените от общинските служби по земеделие данни в СИЗП при определяне на допустимостта на заявените парцели чрез съпоставяне на наличните данни с тези в СИЗП. Фондът е нормативно задължен да ползва данните, които се съдържат в СИЗП, като част от интегрираната информационна система и той няма правомощия да променя, проверява или да отказва да ползва въведените в системата данни за земеделските парцели, които отразяват състоянието на земеделските земи и съответно допустимостта на тяхното подпомагане. Неправилен е извода на съда, че административния акт не е мотивиран. Необосновано с оглед данните от приобщените по делото писмени доказателства и заключението на изслушаната СТЕ и в противоречие с правилата за разпределение на доказателствената тежест в процеса, административният съд приема, че състоянието на земеделските земи и съответно допустимостта на тяхното подпомагане е недоказано. От справката към оспорваното писмо е видно, че недопустимите за подпомагане площи са в размера посочен в уведомителното писмо, като същите са потвърдени и от вещото лице в приетата и неоспорена съдебно-техническа експертиза след проверка на снимки от кампания 2011 г. Тези изчисления са подробно описани в таблицата за формиране на общата сума на финансово подпомагане, която съдържа фактическите и правни основания за отказа за плащане и за наложената "санкция" на жалбоподателя, поради което не са налице нарушения от формална страна на изискванията за компетентност на издателя на акта и неговите форма и съдържание. Следователно, правилно административният орган в уведомителното писмо на посоченото в него правно основание, е отказал плащане на субсидии по подаденото от жалбоподателя заявление за финансово подпомагане по Схемата за единно плащане на площ (СЕПП) и по Плащанията за земеделски стопани за природни ограничения в планинските район (НР1). Съдът неправилно и в противоречие с фактите по делото е установил липса на мотиви - фактически основания за издаването му. Изводите са неправилни. В обжалвания ИАА като фактически основания за издаването му са посочени начина на изчисление чрез Интегрираната система за администриране и контрол (ИСАК) - таблиците са приложени по преписката, извършени проверки на място по данните от заявлението (протоколите от проверките са приложени по преписката), сравнения с външните регистри на ИСАК, поддържани на основание чл. 30 от ЗПЗП. Съгласно ТР № 16/1975 г. на ОСГК на ВС на РБ мотивите към административния акт могат да се съдържат в друг документ, съставен с оглед предстоящото издаване на административния акт от помощни и подчинени на издателя на акта органи, какъвто впрочем е настоящия случай. Спазено е изискването тези документи и установените правнорелевантни обстоятелства да са приобщени към акта с цитирането им, с което е спазен принципа за самостоятелност, респ. непосредственост при осъществяване на административното производство от административния орган, поради което не е било необходимо тези факти да се приповтарят и като мотиви на издаденото УП. Позоваването на цитираните справки, проверки и т. н. в тяхната съвкупност, представляват фактическите основания, съответстващи на посоченото в писмото правно основание, което е мотивирало административният орган да вземе решението си. По същество те представляват юридическият факт (респ. фактическият състав), от който органът черпи упражненото от него субективно административно право. Това са конкретните факти, въз основа на които същият е счел, че следва да упражни предоставената му компетентност и на базата на които се извършва последващата съдебна преценка за законосъобразност на акта. По изложените съображения, настоящият състав приема, че не се установява незаконосъобразност при постановяване на оспорения в първоинстанционното производство административен акт. Тъй като спорът е изяснен от фактическа страна, налице е основание касационната инстанция да се произнесе с ново решение по съществото на спора, с което да отхвърли жалбата на Витан Карамфилов Хаджиев от с. Катраница, общ. Смолян срещу Уведомително писмо изх. № 02 - 210 -6500/2198 от 29.06.2012 г. на изпълнителния директор на ДФ "Земеделие", в частта, с която е отказано финансово подпомагане по подадено от Хаджиев общо заявление за плащания на площ по схемите и марките за директни плащания за 2011 г. с УИП 21/300311/57210 по Схемата за единно плащане на площ (СЕПП) в размер на 1534.52 лв. на основание чл. 43, ал. 3, т. 1 и т. 4 от ЗПЗП и по Плащанията за земеделски стопани за природни ограничения в планинските район (НР1) в размер на 1741,64 лв. на основание чл. 1, ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 1 от Наредба № 11 от 03.04.2008 г. С оглед направеното искане за присъждане на разноски и изхода от спора, ответникът по касационната жалба следва да бъде осъден да заплати на касатора, юрисконсултско възнаграждение по делото в размер на 300 лв. за двете инстанции, ведно с направени разноски за вещо лице от 300 лв., или общо сумата от 600 лв. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 1 АПК и чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,