Решение № 13828 от 15.11.2017 г. на ВАС по адм. д. № 12199/2016 г.

Решение № 13828 от 15.11.2017 г. на ВАС по адм. д. № 12199/2016 г., VIII о., докладчик председателят Теодора Николова Производство по чл. 208 и сл. АПК вр. чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано по касационна жалба на Л. Б. Й. от гр. С., кв. "Разсадника", бл. ... А, вх. ..., ет. ..., ап. ... против Решение № 5757 от 29.08.2016 г. на Административен съд С.-град по адм. д. № 7789 по описа за 2015 г., с което е отхвърлена жалбата на касатора против Ревизионен акт /РА/№ Р-22221114001776-091-001/30.04.2015 г. на органи по приходите при ТД на НАП С., потвърден с Решение № 1004/06.07.2015 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - С. при ЦУ на НАП, с който на ревизираното лице за данъчни периоди м. 02., м. 04., м. 07.2009 г. и м. 08.2009 г. са установени допълнителни задължения по ЗДДС общо в размер на 140 488, 59 лв. главница и 87 354,16 лв. лихви. В касационната жалба се твърди, че съдебното решение е неправилно като постановено при пороци по чл. 209, т. 3 АПК, изразяващи се в това, че съдът недопустимо потвърдил основанието за начисляване на ДДС поради установена дата на достигане на облагаем оборот за задължителна регистрация по ЗДДС преди началната дата на ревизирания период - 28.01.2009 г. В нарушение на процесуалните правила не била извършена цялостна преценка за законосъобразност на РА, а фактическите и правни изводи на първоинстанционния съд били необосновани. Иска се отмяна на решението и на РА. Ответникът по касационната жалба Директорът на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" С. при ЦУ на НАП, чрез юрк. Станчева оспорва касационната жалба. Иска оставяне в сила на решението и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, намира жалбата процесуално допустима, а по съществото й съобрази следното: Предмет на съдебен контрол пред първоинстанционния АССГ е бил посоченият РА, в частта му, с която на РЛ са установени задължения за ДДС в посочения размер поради достигане на облагаем оборот за задължителна регистрация по ЗДДС, поради което считано от 14.01.2009 г. лицето е следвало да начислява ДДС върху извършваните от него облагаеми доставки. Основното оплакване пред първоинстанционния съд, повторено и в касационната жалба, е било, че достигането на облагаемия оборот за задължителна регистрация и датата, на която ревизираното физическо лице е следвало да подаде заявление за такава регистрация по ЗДДС - 14.01.2009 г. предхождат началото на ревизирания период, посочен в заповедта за възлагане на ревизия - 28.01.2009 г. На това оплакване първоинстанционният съд е дал подробен и законосъобразен отговор, който напълно се споделя от настоящия състав на касационната инстанция. Не е било спорно в ревизионното производство, което е доказано с неоспорени писмени доказателства, че ревизираното физическо лице е извършило изграждане на жилищна сграда, в гр. С., съгласно издадено разрешително за строеж . Строителството на сградата е осъществено от наета от лицето строителна фирма. Безспорно е установено, че през отделни периоди от м. 12.2008 г. до м. 08.2009 г. жалбоподателката е извършила продажби на недвижими имоти, а именно апартаменти с прилежащи към тях мазета, изградени на етап "груб строеж", находящи се в построената жилищна сграда. Предвид факта, че жалбоподателката е извършила изграждането на сграда по стопански начин и впоследствие е извършила разпоредителни действия с обектите, находящи се в нея, ревизиращите органи са приели, че това обосновава извод за извършвана от лицето независима икономическа дейност по смисъла на чл. 3 от ЗДДС и то се явява данъчно задължено лице за целите на ЗДДС. Н. основание чл. 3, ал. 1 от ЗДДС и събраните доказателства ревизиращите органи са приели, че жалбоподателката е осъществявала независима икономическа дейност по смисъла на ЗДДС, в резултат на което към 31.12.2008 г. е реализирала облагаем оборот по смисъла на чл. 96, ал. 2 от ЗДДС в размер на общо 158 000,00 лв. Оборотът е формиран от извършените с нотариални актове от 17.12.2008 г. продажби на два недвижими имоти, а именно апартаменти и мазета, изградени на етап "груб строеж", подробно описани в ревизионния доклад. Ревизираното лице не се съобразило чл. 96, ал. 1 от ЗДДС и не е подало заявление за регистрация по ЗДДС до 14.01.2009 г. Предвид обстоятелството на реализираните облагаеми доставки на стоки след тази дата и с оглед определяне на данъчните задължения на жалбоподателката органите по приходите са приложили разпоредбата на чл. 102, ал. 3 и 4 от ЗДДС. Поради факта, че последната сделка за продажба на недвижим имот е изповядана на 21.08.2009 г., ревизиращите органи са констатирали, че към датата на издаване на ревизионния акт са отпаднали основанията за регистрация на лицето по ЗДДС. С оглед установеното и на основание чл. 102, ал. 3, т. 2 от ЗДДС органите по приходите са установили на жалбоподателката задължения за данък добавена стойност за извършените от нея облагаеми доставки за периода от изтичането на срока за подаване на заявление за регистрация - 14.01.2009 г. до датата, на която са отпаднали основанията за регистрация. Задълженията са установени за данъчни периоди: м. 02.2009 г., м. 04.2009 г., м. 07.2009 г. и м. 08.2009 г. При определяне на техния размер органите по приходите са съобразили разпоредбата на чл. 67, ал. 2 от ЗДДС, съгласно която, когато при договаряне на доставката не е изрично посочено, че данъкът се дължи отделно, приема се, че той е включен в договорената цена. Жалбоподателката не е оспорвала посочените констатации, нито качеството си данъчно-задължено лице относно извършените продажби и липсата на подадено заявление за регистрация. Неоснователно е касационното оплакване за липса от страна на първоинстанционния съд на цялостна преценка на законосъобразността на РА. Съдът е приел, че актът е издаден от компетентен орган, в съответната форма и при издаването му не са нарушени съществено процесуалните правила, още повече, че нито пред АССГ, нито в касационната жалба има конкретни оплаквания относно посочените критерии за законосъобразност. Решението е постановено и в съответствие с материалния закон, след като безспорно е установено извършването от жалбоподателката на осем продажби на недвижими имоти с цел печалба в рамките на годишен период, което отговаря на законовите изисквания на чл. 3, ал. 2 ЗДДС Безспорно е установено, че в резултат на така осъществяваната дейност жалбоподателката е реализирала облагаем оборот по смисъла на чл. 96, ал. 2 от ЗДДС към 31.12.2008 г. в размер на 158 000 лв. На основание чл. 96, ал. 1 от ЗДДС тя е следвало да подаде заявление за регистрация по ЗДДС до 14.01.2009 г., като не го е сторила и към момента на издаване на РА. Предвид тези обстоятелства по отношение на реализираните облагаеми доставки на стоки и с оглед определяне на данъчното задължение е приложима разпоредбата на чл. 102, ал. 3 от ЗДДС. Съгласно тази разпоредба, във всяка от редакциите й за периода 2008 г. -2014 г. е предвидена презумпцията, че в случаите, когато е следвало, а не е подало заявление за регистрация по ЗДДС, лицето дължи данък за извършените от него облагаеми доставки, конкретно за периода от изтичане на срока за подаване на заявление за регистрация, до датата, на която са отпаднали основанията за регистрация. Периодът, за който са определени данъчните задължения попада в този период и органите по приходите разполагат с правомощието по чл. 102, ал. 3 от ДОПК да определят с РА съгласно ал. 4 на разпоредбата задълженията за този период. С основание първоинстанционният съд е съобразил, че правомощието на ревизиращите органи да извършат ревизия за определяне на задълженията за данък върху добавената стойност произтича от разпоредбата на чл. 102, ал. 4 от ЗДДС и не е обвързано с извършването на проверка за наличие на обстоятелства за регистрация по този закон, както и че за периоди преди, включените в ревизията - 28.01.2009 г. -31.08.2014 г. не са определени задължения по ЗДДС. Д., на която е следвало да се извърши регистрация, не следва непременно да е в обхвата на ревизията, тъй като това се установява фактически, на база обективни данни, които в случая не са и спорни - извършени продажби на недвижими имоти (обекти от нова сграда), които са документирани със съставяне на нотариални актове. Същите са относими за извършване на преценка относно достигането на облагаемия оборот над 50 000,00 лв. през м. 12.2008 г., поради което правилно са събрани от ревизиращите органи, независимо, че периодът на извършване на всички разпоредителните сделки и съставяне на нотариалните актове формално не е включен в обхвана на възложената ревизия за определяне на задълженията по ЗДДС. Законосъобразни, при спазване на разпоредбите на чл. 25, 26 и 67 от ЗДДС, са мотивите на административния съд и относно датите на данъчните събития и начина на определяне на размера на данъчната основа по доставките, обложени с процесния данък. Предвид изложеното, първоинстанционното решение не е постановено при пороците, обосновани в касационната жалба и следва да остане в сила. При този изход на процеса на ответника по касационната жалба следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 4808 лв. за касационната инстанция. Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение