Решение № 3649 от 5.4.2023 г. на ВАС, VII о.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на С. Шуманов от гр. Пловдив срещу Решение 910 от 18.05.2022 г. на Административен съд Пловдив по адм. дело 89/2022 г., с което е отхвърлена жалбата му срещу отказ рег. 435з-394 от 22.12.2021 г. на началника на 02 Районно управление (РУ) гр. Пловдив при Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи (ОДМВР) гр. Пловдив за издаване на разрешение за придобиване на огнестрелно оръжие и боеприпаси. Касационният жалбоподател счита обжалваното решение за неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди, че съдът е достигнал до неправилен извод за липса на основателна причина по смисъла на чл. 58, ал. 1, т. 10 от Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия (ЗОБВВПИ), тъй като не е взел предвид изложените факти и обстоятелства, а именно - необходимостта от защита на семейството и жилището на касационния жалбоподател. Моли съда да отмени обжалваното решение и да постанови друго, с което с което да отмени оспорения акт. Претендира разноски. Ответникът по касационната жалба началникът на 02 РУ гр. Пловдив при ОДМВР гр. Пловдив, не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд счита касационната жалба за допустима подадена е от надлежна страна, в срок и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд Пловдив е отхвърлил жалбата на С. Шуманов срещу отказ рег. 435з-394 от 22.12.2021 г. на началника на 02 РУ гр. Пловдив ОДМВР гр. Пловдив за издаване на разрешение за придобиване на огнестрелно оръжие и боеприпаси. Отказът е издаден на основание чл. 58, ал. 1, т. 10 ЗОБВВПИ. При проверка на законосъобразността на административния акт съдът е установил, че отказът е издаден от компетентен орган, в предвидената форма и при спазване на административнопроизводствените правила. Относно съответствието на акта с материалноправните разпоредби съдът е приел, че е налице соченото от административния орган основание за отказ. Решението е валидно, допустимо и правилно. Съгласно чл. 6, ал. 1 ЗОБВВПИ огнестрелните оръжия в зависимост от предназначението и техническите си характеристики биват за служебни или за граждански цели. Разпоредбата на чл. 6, ал. 3 ЗОБВВПИ урежда дейностите, които се включват в приложението на огнестрелни оръжия за граждански цели, както следва самоотбрана, лов, спортни дейности, учебни стрелби, колекциониране и оръжейна сбирка и като реквизит за театрални, филмови и други постановки. Редът и необходимите документи за получаване на разрешение за придобиване на огнестрелни оръжия и боеприпаси са установени от законодателя в чл. 76 ЗОБВВПИ. В конкретния случай при безспорно установената фактическа обстановка съдът е достигнал до правилен извод, че отказът е издаден от компетентен орган, в надлежна форма, при спазване на процесуалните правила, правилно приложение на материалноправните разпоредби и в съответствие с целта на закона. Правилно е приел, че лицето не установява основателна причина - самоотбрана, която по несъмнен начин да обоснове издаването на разрешение. Съдът е преценил всички събрани по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, както и оплакванията на жалбоподателя. Съгласно чл. 58, ал. 1, т. 10 ЗОБВВПИ разрешения за придобиване, съхранение и/или носене и употреба на огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях не се издават на лице, което няма основателна причина - самоотбрана, ловни цели, спортни цели, културни цели, колекциониране, която по несъмнен начин обосновава издаването на разрешение. Доказването на необходимостта от придобиване, съхранение и/или носене и употреба на огнестрелно оръжие за някоя от изрично изброените в закона цели е в тежест на заявителя. Заявителят следва да обоснове искането си, като представи съответните доказателства в зависимост от конкретното основание, посочено от него, от които да е видно, че действително е налице основателна причина, обуславяща издаване на исканото разрешение. Първоинстанционният съд правилно е приел, че сочените от заявителя причини не обосновават необходимост от самоотбрана, доколкото пред органа и пред съда не са представени доказателства, свързани с опасност за живота, здравето и/или имуществото на жалбоподателя. Касаторът е посочил като причина за исканото разрешение самоотбрана защита на семейството и имуществото си. Но освен посочването на една от предвидените в чл. 58, ал. 1, т. 10 ЗОБВВПИ причини, заявителят следва да докаже и наличието й. От доказателствата по делото обаче не се установява твърдяното от касатора основание за издаване на разрешението. Изложените в касационната жалба доводи, че оръжието е необходимо за самоотбрана във връзка с евентуални посегателства срещу дома и семейството на лицето не са доказани нито в административното, нито в първоинстанционното съдебно производство. Съдът е извършил правилна преценка, че от показанията на разпитания свидетел не се установяват факти и обстоятелства, които да послужат като основание за издаване на процесното разрешение. Оплакванията на жалбоподателя за опасност за неговия живот, здраве, сигурност и имущество и тези на неговото семейство са останали недоказани. Релевираните с касационната жалба доводи преповтарят оплакванията, поддържани пред първоинстанционния съд, които са подробно обсъдени в мотивите на оспореното решение. Изводът за недоказана необходимост от издаване на разрешението е правилен и се споделя изцяло от касационната инстанция. Изложените доводи във връзка с желанието на С. Шуманов за извършване на охранителна дейност са относими към случаите, когато се иска издаване на разрешение за служебни цели по смисъла на чл. 6, ал. 2 ЗОБВВПИ, а не към настоящия случай, в който се иска издаване на разрешение за граждански цели по смисъла на чл. 6, ал. 3 ЗОБВВПИ. По изложените съображения доводите на касатора за неправилност на обжалваното съдебно решение са неоснователни. Съдът правилно е установил фактите по делото, въз основа на тях е направил обосновани фактически изводи, правилно е тълкувал и приложил материалния закон. Не са налице основания за отмяна на обжалваното решение и същото следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, седмо отделение,