Решение № 4922 от 26.04.2016 г. на ВАС по адм. д. № 11652/2015 г.

Решение № 4922 от 26.04.2016 г. на ВАС по адм. д. № 11652/2015 г., V о., докладчик председателят Анна Димитрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от Народното събрание на Република България, чрез процесуален представител, срещу решение № 5530/10.08.2015 г. по адм. дело № 1222/2015 г. на Административен съд - София - град /АССГ/, с което е отменено по жалба на Мая Йорданова Димитрова и Людмил Бориславов Велчев решение № 477/18.12.2014 г. на Комисията за защита от дискриминация /КЗД/ по преписка № 385/2013 г. и вместо него е установено, че Народното събрание на РБългария е нарушило чл. 5 от Закона за защита от дискриминация /ЗЗДискр./ и е извършило пряка дискриминация по смисъла на чл. 4, ал. 2 ЗЗдискр. по признак "увреждане" чрез неосигуряване на достъпна среда по смисъла на § 1, т. 2 от Наредба № 4/2009 г. за проектиране, изпълнение и поддържане на строежите в съответствие с изискванията за достъпна среда за населението, включително за хората с увреждания по отношение на достъпа до сградата на пл. "Народно събрание" № 2. Касаторът поддържа в касационната жалба и в съдебно заседание чрез процесуалния си представител, че оспореното решение е неправилно - постановено в съществено нарушение на съдопроизводствените правила и материалното право, като изтъква и доводи за необоснованост, иска отмяната му. Ответникът по касационна жалба - КЗД, чрез процесуален представител, изразява становище, че са налице основания за отмяна на съдебното решение. Ответникът по касационна жалба - Людмил Бориславов Велчев, в писмен отговор чрез процесуален представител и в съдебно заседание, лично и чрез процесуален представител, иска оставяне на решението в сила и присъждане на направените разноски за експертиза. Ответникът по касационна жалба - Мая Йорданова Димитрова, иска оставяне на решението в сила, като се присъединява изцяло към становището на процесуалния представител на Людмил Велчев. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 209 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна. За да постанови обжалваното решение, АССГ, е приел за установено, че решението на КЗД, с което е установено че Народното събрание не е извършило нарушение на ЗЗДискр., е незаконосъобразен индивидуален административен акт. Този извод съдат е мотивирал с разпоредбата на чл. 5 ЗЗДискр., предвиждаща, че изграждането и поддържането на архитектурна среда, която затруднява достъпа на лица с увреждания до публични места се смятат за дискриминация. Посочил, е че "достъпна среда" по смисъла на § 1, т. 2 от Наредба № 4/01.07.2009 г. е среда в урбанизираните територии, сградите и съоръженията, която всеки човек с намалена подвижност, със или без увреждания може да ползва свободно и самостоятелно. Липсата на тези обстоятелства представлява по-неблагоприятно третиране, съотв. пряка дискриминация по смисъла на чл. 4, ал. 2 от ЗЗДискр. на хората с увреждания, имащи затруднения при придвижването в сравнение с останалите граждани, както и пряко нарушение на разпоредбата на чл. 5 от ЗЗДискр., съгласно която "изграждането и поддържането на архитектурна среда, която затруднява достъпа на лица с увреждания до публични места, се смятат за дискриминация". Решението е правилно. Неоснователни са възраженията на касатора, че СТЕ е кредитирана без да се преценят в съвкупност останалите доказателства по делото, които сочат, че в сградата на НС са предприети мерки за осигуряване на достъпна среда. От приетата по делото СТЕ, неоспорена от страните, се установява, че достъпът до входовете на НС е ограничен. Трите съоръжения за достъп до сградата представляват метални винкелни конструкции, покрити с рифелна ламарина за стълбища. Техническото им състояние е незадоволително поради видимо изкривяване и отделяне на ламарината от конструкцията, което създава опасност от нараняване на гумите на инвалидната количка. Наклонът на конструкцията, съотв. 16,30 %, 8,85% и 9,80% при максимално допустими 5% не позволяват самостоятелно предвижване по съоръженията в двете посоки. Изводите относно незадоволителните характеристики на изградените съоръжения в партерното ниво са идентични, като при едната рампа наклонът е 44, 78 %, който наклон не позволява преодоляване на рампата с инвалидна количка самостоятелно в която и да е от двете посоки . Липсват каквито и да е технически съоръжения за достъп до горните два етажа на сградата. Ирелевантни за спора са предприетите от НС СМР по осигуряване на достъп предвид обективната невъзможност за достъп към момента на инициираното административно производство пред КЗД от страна на жалбоподателите. Няма данни по административната преписка до приключване на производството пред административния орган да е налице промяна в твърдените обстоятелства. В този смисъл са неоснователни и твърденията за постигнати минимални изисквания от страна на НС по отношение на Наредба № 4/2009 г. доколкото изградените съоръжения са практически непригодни. Няма данни по адм. д. № 1222/2015 г. на Административен съд - София - град да е отказано допускането на допълнителна СТЕ, ето защо не е налице твърдяното нарушение на съдопроизводствените правила. Неоснователни и необосновани са твърденията на касатора, че в сградата на НС е намерен, респ. се търси баланс на интересите на всички лица, имащи достъп до нея - народни представители, администрация, охрана, външни лица. Твърди се, че са предприети такива мерки да изграждане на достъпност, които не водят до неоправдано обременяване на останалите лица и осигуряват нормалното функциониране на законодателния орган. В касационната жалба не се съдържат доводи, които да обусловят затруднение на работата на ползвателите на сградата по отношение на изграждане на съоръжения за достъпа на лица с увреждания. От друга страна ЗЗДискр не поставя условие за създаване на баланс на интересите на всички заинтересовани субекти, а за осигуряване на равенство в третирането и във възможностите за участие в обществения живот на всички групи участници по смисъла на чл. 2 от ЗЗДискр. Твърденията, че конституционното задължение на НС като законодателен орган не позволява извършване на по-сериозни и продължителни СМР в сградата, които биха попречили на нормалното протичане на законодателния процес са неоснователни. Няма колизия между визираната разпоредба на чл. 74 от КРБ и чл. 5 от ЗЗДискр, който указва, че изграждането и поддържането на архитектурна среда, която затруднява достъпа, респ. неизграждане на архитектурна среда, улесняваща достъпа на лица с увреждания до публични места, се смятат за дискриминация. Налице е обратната хипотеза, а именно макар и формално изградени съоръжения за достъп на лица с увреждания до и в сградата на НС, те не са технически пригодни, за да обосноват липсата на осъществена дискриминация. В този смисъл неоснователни са и твърденията, че ограниченията, наложени от архитектурата на сградата, са обективен фактор, затрудняващ създаването на достъпна среда. Решението като правилно следва да бъде оставено в сила. От страна на Людмил Велчев е направено искане за присъждане на направените пред първата съдебна инстанция разноски в размер на 400 /четиристотин/ лева относно депозит за изготвена съдебно-техническа експертиза, към което се е присъединила и Мая Димитрова, която е направила разноските. Съдът констатира, че искането за присъждане на направени разноски в първата инстанция е направено несвоевременно едва в касационното производство и то от ответниците по касационна жалба, които не са обжалвали решението на първоинстанционния съд в частта за разноските. Предвид изложеното няма възможност за присъждане от настоящата инстанция на претендираните разноски за първата инстанция Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, пето отделение