Решение № 10469 от 21.10.2026 г. на ВАС по адм. д. № 4522/2026 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на министъра на вътрешните работи срещу решение № 5706/12.02.2026 г., постановено по адм. д.11700/2025 г. по описа на Административен съд-София-град (АССГ). Касаторът обжалва съдебното решение с твърдения, че то е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон и е необосновано - касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК, поради което иска да бъде отменено и бъде оставено в сила решението на Комисията за защита на личните данни в оспорената от Е. С. част. Съображения в подкрепа на твърденията и искането са изложени в касационната жалба. Не претендира разноски. Ответната страна Комисията за защита на личните данни (КЗЛД/Комисията), редовно призована за съдебно заседание, не е изпратила представител, но в писмени бележки е изразила становище за основателност. Претендира разноски и прави възражение за прекомерност на претендираните разноски за адвокатско възнаграждение. Ответната страна Е. В. С. оспорва касационната жалба по съображения в писмен отговор и в открито съдебно заседание. Претендира разноски. Върховният административен съд, пето отделение, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение № 5706/12.02.2026 г., постановено по адм. д.11700/2025 г. по описа на АССГ е отменено Решение № ППН-01-758/ 2023 г. от 14. 10. 2025 г. на КЗЛД в частта по т. 1, с която е обявена жалба рег. № ППН-01-758/ 11. 09. 2023 г., подадена от Е. В. С. за неоснователна по отношение на министъра на вътрешните работи – администратор на лични данни по смисъла на чл. 29, ал. 1 от ЗМВР – в частта й, насочена срещу обработване на личните данни в хипотезата на достъпа и извличането им от АИС „Български документи за самоличност“, върната е преписката на Комисията за ново произнасяне с указания в едномесечен срок и са присъдени разноски. Административният съд е приел за установено, че оспореното пред него решението на КЗЛД е издадено от компетентен орган, допуснатите нарушения на административнопроизводствените правила не са съществени, но изложените мотиви не отговарят на изискванията на чл. 59, ал. 1 от АПК, което е възприето като пречка за проверка законосъобразността на акта. Така постановеното съдебно решение е валидно, допустимо и правилно. Обжалваното съдебно решение е постановено от законен състав на местно и родово компетентен съд, след сезиране с процесуално допустима жалба против подлежащ на оспорване акт. Обосновано административният съд е приел, че решението на КЗЛД е издадено от компетентен орган, в предвидената от закона писмена форма, но без в него да са изложени мотиви по отношение на фактически установявания, които да обуславят законосъобразност на обработването на лични данни на Е. С. чрез достъп и извличане поради наличие на предпоставките на чл. 6, § 1, б. „в“, б. „г“ и б. „д“ от Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 година относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/EО (Общ регламент относно защитата на данните (ОРЗД). Посочените от Комисията разпоредби на ОРЗД, съдържат три различни условия за законосъобразност на обработването на лични данни, които предполагат различна обосновка, а не просто позоваване. Допълнително към мотивите на първата инстанция относно допуснатите от КЗЛД нарушения, които съставляват основания за отмяна на нейното решение, споделени от настоящият съдебен състав при условията на чл. 221, ал. 2, изречение второ от АПК, трябва да бъде посочено, че в случая твърдяното от Е. С. нарушение е за обработване на нейни лични данни, част от които попадат в приложното поле на чл. 9 от Регламент (ЕС) 2016/679, а тази специална хипотеза въобще не е обсъдена при отхвърляне на жалбата й от специализирания надзорен орган по защита на личните данни. Административният съд е събрал и обсъдил всички ангажирани от страните допустими доказателства и въз основа на тях е обосновал правилни и законосъобразни фактически и правни изводи. Настоящата инстанция намира, че първоинстанционният съд не е допуснал никакви нарушения в процеса по събиране и анализ на доказателствата като правилно е разпределил доказателствената тежест в процеса. Всички доводи, изложени в касационната жалба са относно правното значение на факти, които не са установени от КЗЛД и не са свързани недвусмислено с правни норми, за които се твърди, че са приложимо право. Пред специализирания държавен орган и пред АССГ не е изяснен механизма и обема на обработваните лични данни, за да е възможно да се осъществи пълен съдебен контрол върху правилността на правните изводи за законосъобразност на част от действията, от които Е. С. се е оплакала до КЗЛД. Обосновано решаващият съд се е позовал и на неяснотата и липсата на достатъчно ясна логика в съдържанието на решението на Комисията, с което в една част се приема, че е допуснато нарушение, а в другата, която е оспорена по съдебен ред се достига до противоположен правен извод. Изрично трябва да бъде посочено, че поддържаната теза по същество на спора, изложена в касационната жалба също не разграничава отделните условия по на чл. 6, § 1, б. „в“, б. „г“ и б. „д“ от Регламент (ЕС) 2016/679 и никакви конкретни съображения за приложение на изключенията по чл. 9, § 2, б. „б“, „в“ и „ж“ от Регламент (ЕС) 2016/679, а тези обстоятелства е трябвало да бъдат изяснени в административното производство. Като е достигнал до същия правен извод административният съд е постановил правилно, законосъобразно и обосновано съдебно решение, което трябва да бъде оставено в сила. При правилно установена фактическа обстановка са формирани законосъобразни правни изводи, които съответстват на приложимия ОРЗД и са с подробни мотиви, споделени от настоящата касационна инстанция при условията на чл. 221, ал. 2, изречение второ от АПК. В изпълнение на задължението по чл. 168 от АПК решаващият съд е обсъдил всички основания по чл. 146 от АПК, а не само наведените в жалбата до него, в резултата на което законосъобразно е достигнал до извод, че решението на КЗЛД в оспорената му част трябва да бъде отменено, а преписката върната за ново произнасяне по жалбата на Е. С. и в останалата й част. По водене на делото ответната страна Е. С. е направила разноски в размер на 650 евро, които с оглед изхода на спора и направеното искане, има право да й бъдат възстановени от бюджета на касационния жалбоподате в пълен размер като съответстващи на фактическата и правна сложност на спора. По изложените съображения Върховният административен съд, пето отделение