Решение № 3506 от 2.4.2025 г. на ВАС по адм. д. № 1649/2025 г.

Производството е по реда на чл.208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка със Закона за Министерство на вътрешните работи /ЗМВР/. Образувано е по касационна жалба на К. М. П. от гр. Аксаково, чрез процесуалния му представител адв. Станев, срещу решение 13222 от 06.12.2024г., постановено по адм. дело 1578/2023г. по описа на Административен съд гр. Варна, с което е отхвърлена жалбата му срещу заповед Л 3588 от 13.10.2021г. на главен директор на Главна дирекция Изпълнение на наказанията /ГДИН/ в Министерство на правосъдието, с която на основание чл. 194, ал. 2,т. 2 и т. 4, във връзка с чл. 197, ал. 1, т. 6 и във връзка с чл. 203, ал. 1, т. 7, т. 8 и т. 13 от ЗМВР му е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и на основание чл. 226, ал. 1, т. 8 от ЗМВР е прекратено служебното му правоотношение на длъжността командир на отделение в затвора в град Варна, I - ва категория, считано от датата на връчване на заповедта. В касационната жалба се твърди неправилност на оспореното съдебно решение като постановено в нарушение на материалния закон и поради необоснованост - отменителни основания по чл.209, т. 3 от АПК. Твърди, че са неправилни изводите на съда, че при издаване на заповедта не са допуснати съществени нарушения на административно производствените правила. Напротив навежда съображения за такива, включително досежно събирането на доказателства от трети лица, а не от дисциплинарно наказващия орган /ДРО/. Твърди и необоснованост на решението, тъй като се е позовало на ненадлежно събрани в административното производство доказателства, както и на едностранчиво подбрани и преценени такива. Излага съображения и за липса на мотиви досежно изискванията за реквизити на заповедта и съответно за нарушение на чл. 210 ЗМВР. Твърди и неправилност на извода на съд за материална законосъобразност на заповедта, като напротив навежда съображения, че не е установено извършването на толкова тежко нарушение, което да обоснова налагането на най тежкото наказание уволнение. Иска оспореното съдебно решение да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което се отменя заповедта. Претендира присъждане на разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът Главният директор на ГДИН, чрез процесуалния си представител юрк. Славова, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл.211, ал.1 от АПК, от надлежна страна, имаща правен интерес от обжалването, и срещу съдебен акт, подлежащ на касационен контрол, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С предходно решение 7673 от 11.07.2023г. по адм.д. 3280/2023г. по описа на ВАС е отменено решение 111 от 31.01.2023г. по адм.д. 2357/2021г. по описа на АС Варна, като делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на Варненския административен съд с дадени указания по тълкуването и прилагането на закона. В тази връзка, за да постанови оспореното в това производство решение, съставът на АС гр. Варна при повторното разглеждане на делото е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган в рамките на предоставените е му правомощия, при спазване на сроковете по чл. 195 ал. 1 ЗМВР в приложимата редакция към момента на извършване на нарушението януари март 2021г. при спазване на императивните изисквания за форма и реквизити по чл. 201 ЗМВР. Съдът за да обоснове извод за липса на допуснати съществени нарушения на административно производствените правила се е позовал и на задължителните указания, дадени в предходното решение на ВАС, с което делото е върнато за ново разглеждане, като е изложил и допълнително собствени съображения досежно липсата на нарушения, които да ограничават правото на защита на наказаното лице. Приел е, че съгласно чл. 206 ал. 3 и ал. 4 ЗМВР, предоставя възможност на наказващия орган при събиране на доказателствата и изясняване на обективната истина да ползва и доказателства, събрани при одити и други проверки, както и тези представени от служителя. Приел е, че изискването и прегледа на видеозаписите от системата за наблюдение на затвора в гр. Варна, както и изготвянето на протокол за разчитането им, е извършено по предвидения за това ред и от оторизирано лице, а не от председателя на ДРО, като обаче е посочил, че дори да е допуснато нарушение в тази връзка, то не е от категорията на съществените. Посочил е и че констатациите във връзка с разчитането на видеозаписите са били потвърдени и от назначената и приета в хода на съдебното производство експертиза. Приел е и че наличието на неприключило наказателно производство е неотносимо към настоящото такова. Посочил е, че вмененото на наказаното лице, а именно че в периода януари 2021г. до март 2021г. многократно като командир на отделение в затвора в гр. Варна, при и по повод изпълнение на служебните си задължения по осъществяване на надзор и охрана на лишени от свобода лица, не е изпълнил основни свои задължения, като е влезнал в нерегламентирани взаимоотношения със същите, използвал е труда им за изработване на вещи за лична употреба и като ръководите на екип от надзиратели, организирал и ръководил действия на служители в разрез с установените правила, довели до изнасяне на изработените вещи, като тези деяния са станали обществено достояние, е доказано. Приел е, че от доказателствата е установено и че изнасянето на вещите не е станало по предвидения за това ред, като и не е заплатено за тях по предвидения ред. Направил е извод, че с тези деяния са допуснати вменените нарушения на чл. 12 б. в и е, чл. 13, чл. 15, чл. 17, чл. 21, чл. 22, чл. 44, чл. 67 и чл. 70 от Етичния кодекс на държавните служители от Главна дирекция Охрана и Главна дирекция Изпълнение на наказанията към министерство на правосъдието. Поради и това е направил извод за наличие на материално правните предпоставки по чл. 194 ал. 2 ЗМВР във връзка с чл. 203 ал. 1 т. 7, предл. 2 и 3 и чл. 203 ал. 1 т. 8 и т. 13 ЗМВР за налагане на най тежкото наказание уволнение. По тези съображения е отхвърлил оспорването. Решението е правилно. Съответен на закона е извода на съда за това, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган и в рамките на предоставените му правомощия. Неоснователно е възражението в касационната жалба за допуснати нарушения на чл. 210 ЗМВР досежно изискванията за форма на заповедта и в частност на немотивираност на същата. Съгласно чл. 210 ал. 1 ЗМВР Дисциплинарното наказание се налага с писмена заповед, в която задължително се посочват: извършителят; мястото, времето и обстоятелствата, при които е извършено нарушението; разпоредбите, които са нарушени, доказателствата, въз основа на които то е установено; правното основание и наказанието, което се налага; срокът на наказанието; пред кой орган и в какъв срок може да се обжалва заповедта. В случая видно от съдържанието на оспорената заповед тя съдържа посочените реквизити, като подробно са описани, включително по дати и часове, мястото и времето на извършване на нарушенията, както и подробно са описани извършените нарушения и обстоятелствата, при които са извършени. Посочени са и нарушените разпоредби, включително с цитиране на нормативните текстове и обосновава фактическите действия, които попадат в рамките на конкретната нарушена разпоредба. Неоснователно е възражението в касационната жалба за неправилност на извода на съда за липса на допуснати съществени нарушения на административно производствените правила. Напротив съдът при постановяване на оспореното решение се е съобразил с изводите и указанията, дадени с решение 7673 от 11.07.2023г. по адм.д. 3280/2023г. на ВАС, които са задължителни съгласно чл. 224 АПК при новото разглеждане на делото. Направеният извод на съда е съответен на дадените указания, като следва да се посочи и че правилно съдът е приел, че приобщените към доказателствения материал видеозаписи, са събрани по предвидения за това ред. Това е така, тъй като видно от доказателствата същите са изисквани и предоставени по предвидения за това ред, като съдържанието им е обективирано и с изготвянето на протокол за разчитането им, извършено по предвидения за това ред и от оторизирани лица, които са различни от лицата, участващи в производството като ДРО. Нормата на чл. 206 ал. 3 ЗМВР разписва, че За разкриване на обективната истина могат да се използват всички начини и средства, допустими от закон. В случая използваните записи при извършеното им надлежно разчитане, са именно такива. Съгласно чл. 206 ал. 4 ЗМВР Наказващият орган е длъжен да събере и оцени всички доказателства, включително събраните при одити или други проверки, както и доказателствата, посочени от държавния служител, като в случая е правилен извода на пръвоинстанционния съд, че тази разпоредба не само дава правомощие, но и задължава ДНО да приобщи към доказателствения материал всички такива, включително и събрани при одити и проверки от външни органи. В случая това е сторено, като е неоснователно възражението, че едностранчиво при постановяването на решението и при провеждане на административното производство, изводите са направени на базата на сведенията, дадени от лица лишени от свобода. Напротив видно от събраните и в административното производство и в съдебното такова, изводите са направени на базата на събраните и преценени в тяхната съвкупност доказателства, които включват както изискваните и разчетени записи, така и събраните сведения на служители на затвора гр. Варна, а не само по сведения на лица лишени от свобода. Правилен е извода в тази връзка на съда, че при постановяване на оспорената заповед не са допуснати нарушения от категорията на съществените. Най накрая съответен на закона е извода, че оспорената заповед е постановена в съответствие с материално правните разпоредби. Правилен е и съответен на закона е извода на съда, че вменените и доказани нарушения, обосновават налагането на най тежкото наказание. Правилен е извода на съда, че от събраните в хода на производството доказателства, води до обоснован извод, че с извършените действия жалбоподателят е нарушил разпоредбите на Етичния кодекс на държавните служители от Главна дирекция Охрана и Главна дирекция Изпълнение на наказанията към министерство на правосъдието, цитирани по горе и приети за нарушени от първоинстанционния съд. Тези установявания обосновават наличието на деяния, несъвместими с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, а именно наличието на основанието по чл. 203 т. 13 ЗМВР, съответно такива уронващи престижа на службата, поради и установеното, че деянието на жалбоподателя е придобило публичност. Предвид това, че от доказателствата също се установява, че жалбоподателят е използвал труд на лица, които са били лишени от свобода и работещи в цех към затвора на гр. Варна, за изработване на предмети за негово лично ползване, без обаче да има доказателства, че е извършвал надлежно заплащане на тези вещи по предвидения за това ред, то е обоснован извода на съда, че е установено и извършването на визираното в заповедта нарушение на чл. 203 ал. 1 т. 7 предл. второ и трето от ЗМВР. Това пък обосновава и извода за извършено нарушение по т. 8 на чл. 203 ал. 1 ЗМВР, а именно злоупотреба с власт или доверие. Т.е. установени са безспорно извършени тежки нарушения на служебната дисциплина, съобразно хипотезите визирани в чл. 203 ЗМВР, които допускат налагане на най тежкото наказание уволнение. По изложените съображения, оспореното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора е неоснователно искането на касатора за присъждане на разноски за двете съдебни инстанции, а искането на ответника по касация за присъждане на юрисконсултско възнаграждение като основателно съгласно чл. 143 ал. 3 АПК следва да бъде уважено в размер на 100 лева, на основание чл. 37 от Закона за правната помощ във връзка с чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на второ отделение,