Решение № 6599 от 18.6.2025 г. на ВАС по адм. д. № 4570/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). С Решение 9507 от 19.03.2025 г., постановено по адм. дело 10596/2024 г. Административен съд София - град (АССГ), I отделение, четиринадесети състав, е отхвърлил жалбата на Т. С., гражданин на Сирия, срещу Решение 10618/08.10.2024 г., издадено от председателя на Държавна агенция бежанци (ДАБ) при Министерски съвет (МС), с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 във връзка с чл. 8 и чл. 9 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ) на лицето е отказано предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут. Срещу така постановеното решение е подадена касационна жалба от Т. С., с [ЛНЧ], гражданин на Сирия, с адрес: гр. София, [улица], [заличен текст] на ДАБ. В същата се прави оплакване, че решението на АССГ е неправилно поради постановяването му при допуснати нарушения на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и при необоснованост касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В жалбата се излагат доводи в подкрепа на оплакванията. Моли Върховния административен съд да постанови решение, с което да отмени решението на АССГ. Ответникът по касационната жалба председателят на ДАБ при МС, чрез процесуалния си представител главен юрисконсулт Е. Хичовски, взема становище за неоснователност на касационната жалба по съображения, изложени в хода на делото по същество, като представя справка с вх. МД-02-194/03.04.2025 г., съдържаща информация за отбиване на редовната военна служба, както и информация за това кои лица подлежат и кои се освобождават от редовна военна служба, както и какъв е срокът ѝ, и справка с вх. МД-02-262/19.05.2025 г. относно актуалната обществено-политическа обстановка в Сирия към 19.05.2025 г. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на първо отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. Предмет на съдебен контрол в производството пред АССГ била законосъобразността на Решение 10618/08.10.2024 г., издадено от председателя на ДАБ при МС, с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 във връзка с чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ на Т. С. е отказано предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут. Първоинстанционният съд е приел от фактическа страна, че Т. С. бил роден на [дата]. в град Дейр Алзор, Сирия, гражданин на Сирия, с етническа принадлежност [заличен текст], с религия [заличен текст], женен, с едно дете. Прието е за установено, че същият бил напуснал страната си на произход Сирия един месец преди провеждане на интервюто, влизайки нелегално в Турция, където останал петнадесет дни, след което в средата на месец юли 2024 г. влязъл нелегално в Република България, като сам се предал в лагера в [заличен текст]. Прието е, че в интервюто Т. С. изрично е заявил, че не е бил арестуван или осъждан, нямал проблеми заради етническата или религиозната си принадлежност, не бил участвал в политически партии или организации, не бил заплашван, не е отбил военната си служба и не знае дали е получавал призовки за армията, тъй като не е живеел на адреса си. Посочил е също така, че родителите му, братята му сестра, съпругата му и детето му продължавали да живеят в Сирия. Посочил е също така, че причината за напускане на държавата му по произход била свързана с войната, а също и с факта, че подлежал на мобилизация. В административното производство с оглед преценка основателността на подадената молба за международна закрила от дирекция Международна дейност в ДАБ при МС е изготвена справка с вх. ЦУ-1624/12.07.2024 г. относно актуалната политическа и икономическа обстановка в Сирийската арабска република и по-конкретно в района на Дейр ал Зор, като било представено и становище от ДАНС, в което е посочено, че липсват възражения да се предостави закрила на чужденеца. В съдебно заседание за изясняване на обстоятелствата по делото от органа също била представена справка с вх. МД-02-20/14.01.2025 г. относно актуалната политическа и икономическа обстановка в Сирия към 14.01.2025 г. (след падане режима на президента Башар Асад). При тази фактическа обстановка, съдът е приел от правна страна, че решението е постановено при правилно приложение на материалния закон. На първо място административният съд е приел за правилен извода на административния орган за липсата на материалноправни предпоставки за прилагане на чл. 8, ал. 1 от ЗУБ за предоставяне на статут на бежанец на Т. С.. Прието е, че молителят не е заявил причини, обуславящи предоставяне на закрила по чл. 8 от ЗУБ, а изложените такива - не можело да се приемат за обосновано опасение от преследване. Прието е също, че липсвали данни спрямо молителя да е осъществено преследване от държава, партии или организации и недържавни субекти в страната му на произход, не били налице и заплахи или оказано насилие, а също и осъдителна присъда или преследване по етнически или религиозни причини в Сирия. На следващо място съдът е приел за правилна и преценката на органа за липса на предпоставки за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9, ал. 1 от ЗУБ, тъй като в разглеждания случай не се навеждала като причина за напускане на страната по произход наличието на опасност чужденецът да бъде осъден на смъртно наказание или екзекуция или да бъде подложен на изтезание, нечовешко или унизително отношение или наказание. След обсъждане на данните и доказателства по делото, съдът е приел, че хипотезите, визирани в чл. 9, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗУБ, не били налице. Наред с изложеното съдът е приел, че по отношение приложението на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ административният орган е извършил анализ на обективираната в справка с вх. ЦУ-1624/12.07.2024 г., издадена от Дирекция Международна дейност при ДАБ, информация, съгласно която въпреки данните, че ситуацията в провинция Дейр Ал Зор била нестабилна - можело да се направи извод за значително подобрение на обществено-политическата обстановка. Наред с това от съдържащата се по делото справка се установявало, че хуманитарната реакция в Сирия също се адаптирала в хода на бързо променящите се условия, в резултат на смяната на режима. Установявало се също така, че ООН и нейните партньори започвали възстановяването на някои ключови съоръжения - като болници и пътища, в по-стабилните райони, а според ООН от 27 ноември 2024 г. до настоящия момент над 1, 3 милиона души в Сирия били получили хранителна помощ. Освен това представители на бившия сирийски режим продължавали да се помиряват и да уреждат статута си с временното правителство на страната. В справката също така е посочено, че към 29 декември 2024 г. 94 от общо 114-те подкрепяни от Върховния комисариат за бежанците на ООН обществени центрове в Сирия възобновявали своята дейност, като от 27 ноември 2024 г. до този момент 58 500 души се били свързали с тези центрове, за да се регистрират и да получат достъп до услугите за закрила. Според ВКБООН от началото на 2024 г. до 29 декември 2024 г. приблизително 119 200 сирийски бежанци са се завърнали в страната, като същевременно около 486 000 вътрешно разселени лица също се били завърнали в районите си на произход. Отбелязано е и, че след идването си на власт новото ръководство на Сирия се ангажирало да защитава правата на малцинствата, а в началото на януари 2025 г. Министерството на образованието на преходното правителство обявило нова учебна програма за всички възрастови групи. Предвид всичко изложено съдът е приел, че обстановката в Сирия действително била претърпяла значителна промяна, но същата не отговаряла на критериите по чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ по смисъла на чл. 15, б. в от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29.04.2004 г. Направен е краен извод за законосъобразност на оспореното решение на председателя на ДАБ при МС и неоснователност на жалбата. Решението на Административен съд София град е правилно и законосъобразно. В касационната жалба на Т. С. се правят оплаквания за неправилност на решението поради постановяването му при допуснати нарушения на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и при необоснованост касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. По същество са изложени аргументи, че решението на съда било постановено единствено въз основа на справка, изготвена от ДАБ, при непълен анализ актуалната обстановка в Сирия и при неотчитане настъпилите след постановяване на административния акт реални събития в държавата по произход на молителя. На следващо място е посочено, че изводите на съда за липса на предпоставките за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут по чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ са неправилни и незаконосъобразни, като са изложени съображения, че административният акт е издаден при липса на съобразяване на Решение от 17 февруари 2009 г. на Съда на Европейския Съюз по дело С-465/07 по тълкуването и прилагането на член 15, б. в от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29 април 2004 г. Освен това според касатора не били съобразени предпоставките за приложение на хипотезата на принципа sur place по чл. 8, ал. 6 от ЗУБ - опасения от преследване поради събития, които са настъпили след напускането на Сирия. По направените оплаквания настоящата съдебна инстанция съобрази следното: Настоящият касационен състав споделя изцяло фактическите и правни изводи на административния съд. Съдът задълбочено и пространно е изследвал всички факти и обстоятелства, свързани с личната история на лицето и касаещи основателността на претенцията на касационния жалбоподател и е изложил обосновани и законосъобразни правни изводи. На първо място следва да се посочи, че правилно съдът, съобразявайки събраните по делото писмени доказателства, подробно анализирани от него, е приел, че не са налице фактическите основания, изчерпателно изброени в чл. 8, ал. 1 от ЗУБ, за предоставяне статут на бежанец на Т. С.. Съгласно чл. 8, ал. 1 от ЗУБ, статут на бежанец в Република България се предоставя на чужденец, който основателно се страхува от преследване поради своята раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради политическо мнение и/или убеждение, намира се извън държавата си по произход и поради тези причини не може или не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея. Съгласно разпоредбата на чл. 8, ал. 4 от ЗУБ под понятието преследване следва да се разбира нарушаване на основните права на човека или съвкупност от действия, които водят до нарушаване на основните права на човека, достатъчно тежки по своето естество и повторяемост. В конкретния случай няма данни и липсват твърдения, от които да може да се направи извод за опасение от преследване, основано на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежността му към определена социална група. Заявителят не е направил релевантни твърдения, които да представляват преследване по смисъла на чл. 8, ал. 4 от ЗУБ, нито сочи конкретни действия, попадащи в предметния обхват на чл. 8, ал. 5 от ЗУБ. Единствените мотиви за напускане на Сирия, които изтъква кандидатът за закрила, са войната и възможността да бъде взет за военна служба. Задължението му да отбие наборната си задължителна военна служба, обаче, не би могло да обоснове страх от лично преследване. В проведеното на 02.08.2024 г. интервю същият сочи единствено икономически причини за напускане на Сирия. Освен това опасенията на чужденеца от възможността да бъде взет за военна служба не са подкрепени с никакви конкретни обстоятелства кога и как е търсен или дали е получил повиквателна за реално отбиване на военна служба. В действителност тези притеснения не са продиктувани от реални действия от страна на сирийската армия и власт. Освен това следва да бъде посочено, че съгласно представена пред касационната инстанция справка с вх. МД-02-194/03.04.2025 г., съдържаща информация за отбиване на редовната военна служба, както и информация за това кои лица подлежат и кои се освобождават от редовна военна служба, както и данни по отношение на срокът ѝ, през февруари 2025 г. няколко източника съобщавали, че назначеният за президент на преходния период Ахмед ал Шараа е обявил, че премахва задължителната военна служба и вместо това разчита на доброволно набиране на войници. В статия на арабски език на Шведският център за информация (SCI) е посочено, че войниците, подофицерите и офицерите щели да се набират чрез интензивни програми, които се отклонявали от традиционните академични стандарти и правила за обучение, като този процес имал за цел да ускори обучението на военни и на служители на силите за сигурност, за да отговори на потребностите на новата държава. Освен това според официални източници на провинция Тартус, която е отрекла слуховете за призоваване и наемане на мъже за военна служба, военната служба в Сирия вече била доброволна. Наред с това в настоящия случай в конкретната бежанска история не се откриват предпоставки за предоставяне на бежански статут, включително при съобразяване разпоредбата на чл. 8, ал. 6 от ЗУБ, съгласно която опасенията от преследване може да се основават на събития, настъпили, след като чужденецът е напуснал държавата си по произход, или на дейност, извършена от него след отпътуването му, особено ако се установи, че тази дейност представлява израз или продължение на убежденията или ориентацията, изразявани в държавата по произход, освен когато тя е извършена единствено с цел чужденецът да получи международна закрила по този закон. Предвид изложеното следва да се приеме, че липсват действия от страна на властите или други субекти, извършващи преследване, визирани в чл. 8, ал. 3 от ЗУБ, от които да се направи извод за преследване или дискриминация към сирийския гражданин. Обосновани са изводите на първоинстанционния съд и за това, че не са налице материалноправните предпоставки за уважаване молбата на чужденеца за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9, ал. 1 от ЗУБ. Правилно съдът е приел, че от страна на Т. С. липсват твърдения да е бил изложен на реална опасност от тежки посегателства като смъртно наказание или екзекуция, изтезание или нечовешко и унизително отнасяне или наказание, каквито са изискванията на чл. 9, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗУБ. Правилно административният съд е приел и че не са налице материалноправните предпоставки за предоставяне на хуманитарен статут на молителя по смисъла на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ. Не са налице доказателства за това, че ситуацията в Сирия достига до границите на безогледно насилие, породено от вътрешен или международен въоръжен конфликт или от неспособност на официалните власти да противодействат ефективно на въоръжени групировки, които нападат населението или отделни негови групи. В настоящия случай оспореният административен акт е издаден при съобразяване на решение на Съда на ЕС от 17.02.2009 г. по дело C-465/07 по тълкуването и прилагането на чл. 15, б. в от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29.04.2004 г. относно минималните стандарти за признаването и правното положение на гражданите на трети страни или лицата без гражданство като бежанци или като лица, които по други причини се нуждаят от международна закрила, както и относно съдържанието на предоставената закрила, във връзка с чл. 2, б. д от същата директива. Съгласно това решение съществуването на тежки и лични заплахи срещу живота или личността на молителя за субсидиарна закрила не е подчинено на условието последният да представи доказателство, че той представлява специфична цел поради присъщи на неговото лично положение характеристики; съществуването на такива заплахи може по изключение да се счита за установено, когато степента на характеризиращото протичащия въоръжен конфликт безогледно насилие, преценявана от компетентните национални власти, сезирани с молба за субсидиарна закрила, или от юрисдикциите на държава-членка, пред които се обжалва решение за отхвърляне на такава молба, достига толкова високо ниво, че съществуват сериозни и потвърдени основания да се смята, че цивилно лице, върнато в съответната страна или евентуално в съответния регион, поради самия факт на присъствието си на тяхна територия се излага на реална опасност да претърпи посочените заплахи. В случая тези критерии не са изпълнени. За хипотезата на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ е извършен от административния съд анализ на предоставената от Т. С. бежанска история и актуалната информация относно Сирия. Административният съд е обсъдил данните в представената в административното производство справка на дирекция Международна дейност при ДАБ, на която се е позовал административният орган. В подкрепа на изводите си съдът е анализирал и информацията, съдържаща се в представената в съдебното производство справка, като е направил правилен извод, че не се установяват данни понастоящем конфликтът в Сирия да е на нива, обосноваващи извод са съществуване на реален риск чужденецът непременно да понесе тежки посегателства. Тези обстоятелства се потвърждават и от представената пред касационната инстанция справка с вх. МД-02-262/19.05.2025 г. относно актуалната обществено-политическа обстановка в Сирия към 19.05.2025 г. на дирекция Международна дейност при ДАБ. В тази насока следва да се отчете и фактът, че самият Т. С. не споделя конкретни обстоятелства, които да са представлявали непосредствената заплаха за живота и сигурността му в Сирия. Изрично е посочил, че не е бил жертва на насилие и не били отправяни заплахи срещу него. Освен това следва да се посочи и че обстоятелството, че родителите му, братята му, съпругата му и детето му продължават да живеят в Сирия, обосновава съждение за липса на притеснение у тях. Предвид изложеното обосновано съдът е приел, че не може да се направи извод, че е налице основание за предоставяне на хуманитарен статут, засегнато в специалната хипотеза на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ. Наред с изложеното следва да се посочи, че правилно първоинстанционният съд е базирал изводите си за липса на предпоставките за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут върху информацията, изготвена от административния орган под формата на справки. Следва да се има предвид, че съгласно чл. 21, т. 6 и т. 7 от Устройствения правилник на ДАБ при МС Дирекция Международна дейност събира, поддържа и актуализира база данни за държави по произход и за трети сигурни държави, което включва обща географска, политическа, икономическа и културна информация, както и информация за правната уредба и за спазването на правата на човека, и изготвя и актуализира аналитични доклади и справки за сигурните държави по произход, за третите сигурни държави, за кризисните райони и за бежанските потоци. Предвид изложеното следва да се приеме, че приетата по делото справка представлява официален свидетелстващ документ предвид факта, че е била издадена от компетентен държавен орган, в кръга на правомощията му, по установените форма и ред, поради което фактите, удостоверени в нея, се ползват с обвързваща съда материална доказателствена сила, която, в случая, не е оборена чрез представяне на насрещни доказателства от страна на чужденеца в подкрепа на твърденията му. След като е стигнал до краен извод за законосъобразност на оспореното Решение 10618/08.10.2024 г., издадено от председателя на Държавна агенция бежанци при Министерски съвет, с което с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 във връзка с чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ на Т. С.е отказано предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут, Административен съд София - град е постановил едно правилно и законосъобразно решение, което не страда от пороците, твърдени в касационната жалба, и при условията на чл. 221, ал. 2 от АПК следва да бъде оставено в сила. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение,