Решение № 4951 от 10.5.2023 г. на ВАС, VI о.

Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба на директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ) Разград срещу Решение 86 от 27.06.2022г., постановено по адм. дело 30/2022г. по описа на Административен съд Разград, с което е отменено Решение 1012-16-25/1 от 10.02.2022 г. на ръководителя на ТП на НОИ - Разград и потвърденото с него Разпореждане 2140-16-363 от 13.12.2021 г. на ръководителя по пенсионно осигуряване. Преписката е изпратена на административния орган за ново произнасяне при съобразяване с указанията по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите на съдебното решение. Иска се отмяна на първоинстанционното решение и вместо него постановяване на друго по същество на спора, с което да се отхвърли жалбата срещу издадения индивидуален административен акт на пенсионния орган. Ответникът Н. Михайлов, чрез адв. Н. Митева в писмено становище, оспорва основателността на касационната жалба. Намира първоинстанционното решение за правилно, поради което иска оставянето му в сила. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд - шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, касационната жалба е основателна. При извършване преценка по прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение, в съответствие с чл. 220 АПК, касационният състав приема от правна страна следното: Предмет на съдебен контрол за законосъобразност в първоинстанционното производство е Решение 1012-16-25/1 от 10.02.2022 г. на ръководителя на ТП на НОИ - Разград и потвърденото с него Разпореждане 2140-16-363 от 13.12.2021 г. на ръководителя по пенсионно осигуряване, с което на жалбоподателя е отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 69б, ал. 1 КСО с мотиви, че спорният осигурителен стаж не е от първа категория труд, тъй като е положен в ЖП участък на предприятие, в което няма този обем на работа и не е полаган при същите вредни и тежки условия на труд, както на локомотивните машинисти в системата на БДЖ. Приет е за спорен и фактът за наличие на индустриален ЖП клон. Първоинстанционният съд приема, че оспореното решение е издадено от компетентен орган, в кръга на правомощията му, съобразно КСО, в предвидената форма, но при неправилно приложение на материалния закон. Изложени са мотиви, че съдът е поставен в невъзможност да събере писмени доказателства за условията на труд в най-ниско натоварения участък в БДЖ за периода 1988 г. - 2000 г., за да може да ги съпостави с тези в индустриалния жп клон на ЗСП Дянко Стефанов /фирма Диамант/. Поради това първоинстанционният съд се позовава на показанията на свидетеля Тодоров и данните от представения Технико-разпоредителния акт на ЖП индустриален клон Диамант АД Разград от 1998 г., които приема, че доказват тежестта на положения труд в индустриален жп клон с висок интензитет. Обоснован е извод, че извършваната работа в индустриалния жп клон на ЗСП Дянко Стефанов /фирма Диамант/ е била значителна по обем и с по-голяма тежест в сравнение с тази в жп гара Разград. Развити са съображения, че положеният от жалбоподателя труд като локомотивен машинист в индустриалния жп клон на ЗСП Дянко Стефанов /фирма Диамант/ е от първа категория съгласно т. 67 във вр. с т. 6 от ПКТП /отм./. Въз основа на горното, първоинстанционният съд отменя атакувания акт на основание чл. 146, т. 4 АПК и връща преписката на ръководителя по пенсионно осигуряване при ТП на НОИ - Разград, който отново да определи осигурителния стаж на жалбоподателя и да извърши нова преценка за наличието на условията по чл. 69б, ал. 1 КСО. Върховният административен съд шесто отделение намира постановеното решение за валидно и допустимо, но неправилно. От установената по делото фактическа обстановка се извежда, че със заявление с вх. 2113-16-215 от 12.04.2021 г., Н. Михайлов обективира искане за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст при условията на чл. 69б, ал. 1 КСО. Към заявлението са приложени документи за осигурителен стаж, трудови книжки и удостоверение обр. УП-3, издадено от Балканфарма - РазградАД - Разград, удостоверяващи осигурителен стаж от I категория труд 1 година, 7 месеца и 28 дни, от II категория труд 1 година, 6 месеца и 9 дни, и от III категория труд 36 години и 4 дни. Общият стаж, превърнат към III категория, е изчислен на 40 години, 8 месеца и 7 дни. Въз основа на заявлението и приложените към него документи и след извършена проверка, с разпореждане 2140-16-226 от 09.08.2021 г., ръководителят по пенсионно осигуряване приема, че Михайлов отговаря на изискването за навършена възраст по чл. 696, ал. 1 КСО, но няма необходимия осигурителен стаж от първа категория труд и сбор от осигурителен стаж и възраст - 100. Посочено е, че лицето не отговаря и на изискванията по чл. 68, ал. 1-2 КСО, тъй като няма необходимата възраст от 64 години и 4 месеца. По изложените съображения е отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на Н. Михайлов. При последвалото административно обжалване, ръководителят на ТП на НОИ - Разград е счел, че пенсионният орган следва да извърши необходимата проверка по сканирани разплащателни ведомости на прекратения осигурител, за да се направи правилна преценка и да се извлекат всички доказателства относно зачитане на спорния период от по-благоприятна категория. С решение 1012-16-111/1 от 11.10.2021 г. е отменено разпореждането и е върнато пенсионното досие на длъжностното лице по пенсионно осигуряване за постановяване на ново разпореждане. При новата проверка пенсионният орган е изискал сканираните разплащателни ведомости на прекратения осигурител ДиамантАД - гр. Разград, от които е установено, че не съдържат достатъчно данни за категорията труд - вредност, тежест на труда, обем на работата. Преценено е, че заявителят Н. Михайлов отговаря на изискването за навършена възраст по чл. 69б, ал. 1 КСО, но няма необходимия осигурителен стаж от първа категория труд и изискуемия общ сбор 100. Прието е, че лицето не отговаря и на условията по чл. 68, ал. 1-2 КСО, тъй като няма необходимата възраст от 64 години и 4 месеца и с процесното разпореждане 2140-16-363 от 13.12.2021 г., е отказано отпускане лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на Михайлов. При осъществения административен контрол по реда на чл. 117, ал. 3 от КСО, директорът на ТП на НОИ Разград с решение 1012-16-25/1 от 10.02.2022 г., е потвърдил разпореждането, като е приел, че спорният осигурителен стаж правилно е бил зачетен като такъв от трета категория труд, а не от първа. Съгласно § 9, ал.1 от ПЗР на КСО, времето, което се зачита за трудов стаж и за трудов стаж при пенсиониране, положен до 31.12.1999г., съгласно действащите дотогава разпоредби, се признава за осигурителен стаж по КСО. До 31.12.1999г. е в сила Правилника за категоризиране на труда при пенсиониране (ПКТП), който определя съответните длъжности, производства и фирми, трудът на които се причислява към съответните категории. В § 2 от ПМС 75/ 1998г. за отменяне на ПКТП е предвидено, че трудовият стаж при пенсиониране на работниците и служителите, придобит до 31 декември 1999 г. включително, се зачита от съответната категория по действащия до тази дата Правилник за категоризиране на труда при пенсиониране. Съответно след 01.01.2000г. е в сила Наредбата за категоризиране на труда при пенсиониране. Работните места и видовете дейности и производства, които служат като основание за зачитане на положения на тях труд като осигурителен стаж от първа или втора категория, са изброени изчерпателно в съответните точки от ПКТП (отм.) и в НКТП. Въз основа на тази нормативна регламентация следва извода, че причисляването на даден труд към първа или втора категория за целите на пенсионното осигуряване предполага две възможности. Първата е лицето да е заемало длъжност и да е било с място на работа, които са изрично нормативно определени като такива от съответната категория и само формалното наличие на които презумира тежестта и вредността на полагания труд. Втората възможност е законодателно установена в Раздел Общи разпоредби, т.67 ПКТП (отм.) и се изразява в правото да се докаже по съответния ред, че дори и да не е положен на длъжност и в отрасъл на производството, посочени в раздел I и II на правилника, то след като работата е свързана със същата вредност и тежест на труда, се причислява към съответната категория. В приложение към т. 6 от Правилника е посочено, че от правата на посочената разпоредба се ползват само локомотивните машинисти и помощник-машинисти от експлоатацията в системата на БДЖ и индустриалните ЖП клонове. С Протокол 2 от 9 май 1990 г. на Правителствената комисия по категоризиране на труда е разяснено, че от правата по т. 6 се ползват локомотивните машинисти от системата на БДЖ и индустриалните ЖП клонове, които не се числят към БДЖ. За последните следва да се събират данни и прави преценка за всеки отделен случай за обема на работата, както и вредността и тежестта на труда. За критерий следва да служи обемът на работата, вредността и тежестта на труда на локомотивните машинисти в най-малко натоварения участък в БДЖ. Спорен е въпросът следва ли да се зачита за първа категория положеният от жалбоподателя труд като локомотивен машинист в индустриалния жп клон на ЗСП Дянко Стефанов /фирма Диамант/ съгласно т. 67 във вр. с т. 6 от ПКТП /отм./. В настоящия случай не са налице доказателства, въз основа на които би могло да се направи обосновано заключение относно това, че обемът на работата, вредността и тежестта на труда на локомотивните машинисти в Диамант АД е същият или по-голям от този на локомотивните машинисти в най-малко натоварения участък в БДЖ. Безспорно е по делото, че доказателства в тази насока не са събрани. Липсват доказателства и за броя на вагоните и цистерните, обработвани към ЖП участъка на Диамант АД Разград. Съдът се е позовал изцяло само на свидетелските показания на разпитания в съдебно заседание свидетел Тодоров. За установяване на условията на труд и на заеманата длъжност не се допускат свидетелски показания, когато не са представени писмени доказателства, които са издадени от работодателя/осигурителя, при който е положен трудът, и по време на полагането му. Спорният въпрос е правен, а не фактически и засяга прилагането на материалноправните разпоредби към приетите за безспорно установени факти и обстоятелства по случая. На основание чл. 104, ал.10 КСО категорията труд не може да се доказва със свидетелски показания. С оглед създадената процесуална забрана показанията на разпитаните свидетели относно условията, при които е бил полаган трудът, не могат да служат като годно доказателство относно категорията му. Предвид горното и с оглед на обстоятелството, че показанията на свидетелите по отношения характера и условията на работата на Михайлов през спорния период не се подкрепят от други писмени доказателства, същите не следва да бъдат ценени. Неприложима се явява и разпоредбата на чл. 67 от ПКТП (отм.). Преценката за вредността и тежестта на работата се извършва по първична документация, доказваща изпълнението на условието по т.67 ПКТП (отм.), каквато по делото липсва. При граматическото тълкуване на нормата на т.67 ПКТП (отм.), се налага извода, че понятията вредност и тежест са различни по своя смисъл, като между тях липсва идентитет. Те отразяват различни характеристики на полагания труд: съответно въздействието на условията на труд върху работника, и натовареността, интензитета на трудовия процес. От използваната от законодателя нормативна конструкция е видно, че хипотезата на т. 67 ПКТП (отм.) изисква кумулативното наличие на двете условия. По делото е представен списък на специалностите и професиите за прекатегоризиране на труда при пенсиониране, подписан от генералния директор на Диамант АД Разград и утвърден от председателя на Федерацията на профсъюзите на средната и лека промишленост, от който е видно, единствено стажът на работниците, заемащи длъжността маневрист и началник-звено в участък ЖП транспорт към Диамант АД се зачита за по-благоприятна категория труд. В контекста на изложеното Върховният административен съд намира, че оспореното пред първата инстанция административно решение, което е било предмет на съдебния контрол съгласно чл. 118 КСО, и потвърденото с него разпореждане, са издадени при спазване на материалноправните изисквания за законосъобразност, противно на отразеното в мотивите на проверявания съдебен акт, и не страдат и от други пороци по чл. 146 АПК. При постановяване на решението си първоинстанционният съд е приложил неправилно материалния закон и правният му извод за незаконосъобразност на процесните актове на администрацията е необоснован, поради което и при наличие на касационните основания по чл. 209, т.3 АПК неправилното съдебно решение следва да се отмени. Доколкото спорът е изяснен от фактическа и правна страна и не се налага извършване на нови процесуални действия, обжалваното решение на Административен съд Разград следва да се отмени на основание чл. 221, ал. 2, пр. 2 АПК, като вместо него на основание чл. 222, ал. 1 АПК следва да бъде постановено друго по съществото на спора, с което подадената първоначална жалба от Н. Михайлов против административния акт на пенсионния орган, следва да бъде отхвърлена като неоснователна. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение второ, във връзка с чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд шесто отделение,